08 юли 2011 г. Тема: здравеопазване

Всяко наркотично вещество, което се съдържа в т. нар. дизайнерски дроги, ще бъде описано в специална забранителна наредба. А в бъдеще всяка новопоявила се наркотична съставка ще се добавя в списъка.

Това предвиждат промените в закона за наркотиците, които минаха на първо четене в здравната комисия.

Модерната напоследък дизайнерска дрога се предлага под формата на прахчета, хапчета, субстанция, която се лепи по зъбите и т.н. Тя действа като всички останали наркотици, но по-силно уврежда мозъка и сърцето.

Първоначалната идея на депутатите бе опасните вещества до едно да се изброят в закона. „Но тъй като дилърите всекидневно предлагат нова и нова дизайнерска дрога, решихме, че е по-добре списъкът да се помести в наредба", обясни шефката на здравната комисия Десислава Атанасова (ГЕРБ). А заместничката й д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ) обясни, че поправки в наредба стават много по-бързо, отколкото в закон.

По изготвянето на списъка с веществата вече заседавала работна група с представители на здравното и финансовото ведомство и митниците. На първите места в наредбата ще бъдат: апорфинът (причинява халюцинации), диметокаин или ларокаин (обезболяващо средство с ефект, сходен с този на кокаина), 1 -пентил-3 (4-метил-1 -нафтоил) индол

(JWH122) пък действа на мозъчните рецептори. Ако се предозира обаче, може да доведе до високо кръвно налягане, сърцебиене, гадене и др. В списъка това вещество е отбелязано и с още 2 разновидности. Не на последно място е мефедронът, познат като „лудата котка" или „мяу-мяу". Тази дрога отпуска, развързва езика, не се усеща глад, но натоварва сърцето.»;0


Онкоболни от София останаха без лекарство
От един месец в столичния градски диспансер липсва онколекарството калциум фулинатом, съобщиха раковоболни пациенти в редакцията на „Труд".

Българите с тежката диагноза са много притеснени, защото медикаментът не може да се открие и на свободния пазар. „Препаратът се влива и наистина ми влияе добре, но сега не знам какво да правя -трябваше да започна лечение с него преди седмица, но то липсва?!", каза раковоболната Т. Е. от София. От Министерството на здравеопазването в четвъртък обясниха пред „Труд", че проблемът не е във ведомството, а във фирмата доставчик. Оттам ги уверили, че до няколко дни ще подновят доставките.

За съжаление пред подобни мъки са изправени българи с рак и в Русе. Там десет фирми спечелили търговете за доставка на животоспасяващите лекарства, но доста от дистрибуторите просто ей така заявявали, че няма да могат да осигурят препаратите. Това е една от причините да продължава срамната за България практика наши болни да пътуват до съседни държави за лекарства.


Лекарите в НС отхвърлиха евтаназията
Здравната комисия в парламента вчера отхвърли на първо четене проекта за легализиране на евтаназията. Той беше внесен от червения депутат Любен Корнезов и предвиждаше молбата за безболезнено умъртвяване на неизлечимо болните да бъде удовлетворявана след разглеждане в специална комисия. Ако те не могат да изразят волята си, това ще правят техните близки. Предварително обаче всяка молба трябва да е нотариално заверена.

Това е един тежък закон, който не поставя политически, а морални проблеми, коментира вносителят пред комисията. Според него всеки има правото да умре достойно. По мнението на Корнезов евтаназията е най-висшата форма на хуманизъм, когато човек страда.

Комисия, съставена главно от лекари, не може да подкрепи подобен законопроект. Ние сме обучени да спасяваме човешки живот, а не да го отнемаме, коментира отказът депутатът от ДПС Хасан Адемов. Той обаче одобри повдигането на темата за евтаназията пред обществото и препоръча широка дискусия.


Проф. Хулио Асеро: Правим ново лице с тъкани, взети от рамо и хълбок
Най-трудно е присаждане от донор, има риск от отхвърляне
ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА

Проф. д-р Хулио Асеро е секретар по образованието на Европейската асоциация по черепно-челюстно-лицева хирургия, както и секретар по образованието на Световната асоциация по орална и лицево-челюстна хирургия.

Той е един от най-известните в света реконструктивни лицеви хирурзи, занимава се основно с възстановяване на обширни дефекти на лицето вследствие на туморни процеси, травми или вродени малформации.

Работи в Университетската болница „Грегорио Мараньон" в Мадрид, като същевременно е и професор по лицево-челюстна хирургия в Комплутенския университет в Мадрид.

Преди избирането му в Изпълнителното бюро на европейската и световната асоциация е бил президент на Испанската асоциация по лицево-челюстна хирургия.

Той е чест гост-лектор или съорганизатор на едни от най-престижните образователни и научни форуми в областта на лицевата хирургия по света.
-Проф. Асеро, Европейската асоциация по черепно-челюстно-лицева хирургия подписа с нашата специализирана болница в София меморандум, какво ще донесе той на България?

-Това е документ, с който изразяваме готовност да подпомогнем българската лицево-челюстна хирургия. Той всъщност вече заработи. В Германия бяха български специалисти на високоспециализиран курс по микросъдова хирургия, както и на специализация в германска клиника. Вторият аспект на това сътрудничество е да подпомогнем специализираната болница по лицево-челюстна хирургия при въвеждане на съвременни нови техники. Дарен е микросъдов сет - набор от изключително фини инструменти за осъществяване на връзката между съдовете на лицевата област с тъканите, които ние присаждаме. Освен това ние периодично ще посещаваме България, за да изнасяме лекции и да подкрепяме българската хирургия.

- По-сигурна ли е трансплантацията в областта на лицето от друг донор?

-Автотрансплантацията е много по-сигурна. Ние основно използваме този тип присаждане. Всъщност това се прави в световен мащаб. При нея се избягва имунологичната несъвместимост. Ако се вземат тъкани от друг донор, след това пациентът е подложен на много продължителна имуносупресивна терапия, т.е. терапия, потискаща имунитета. Също така съществува реален риск от отхвърляне

Поради тази причина специално дефектите в лицево-челюстната област се възстановяват основно с тъкани от самия пациент. За лицевата област обемите на тъкани са достатъчни в голям процент от случаите. При обширни травми, изгаряния, разбира се, вече съществуват в световен мащаб и трансплантациите от други донори. От първата лицева транспантация в света преди 6 години на проф. Дьовьошел в клиниката във френския град Амиен, който дълги години беше образователен секретар в европейската асоциация, досега са осъществени не повече от 20 такива трансплантации. Докато всяка година по света се осъществяват хиляди автотрансплантации най-вече при тумори. Присаждането на цяло лице е изключително ограничено в своите показания. Докато микросъдовите трансплантации, които искаме да станат всекидневие в България, се случват като всекидневие в целия свят.

-Имате ли в практиката си жертва на пластичните хирурзи?

-Не може да се каже, че често се случва. Като усложнение във всяка хирургична специалност може да се стигне дотам. Рядко може да се получат такива усложнения, при които да има нужда от трансплантации на тъкани. Може да има само малки проблеми. Всъщност основен проблем, с който се сблъскваме, е, че имаме много пациенти, които са оперирани, но не са възстановени с тези методи. Те основно са подходящи за авто-трансплантации.

-Помагате ли при вродени дефекти като заешка уста?

-Занимавам се основно с вродените скелетни деформации, т.е. деформация на костната структура на главата. Други лекари с тесни специализации в дефектите на меките тъкани се занимават основно с цепките на устната. Налага се да трансплантираме тъкани и при една друга специфична група от заболявания - недоразвитие на структури от лицевия скелет, каквито са хипоплазиите, т.е.

недоразвитието на съответни костни структури.

- Откъде вземате при тези случаи?

-За възстановяване на долната челюст често вземаме тъкани от крака - от малката кост на подбедрицата. Мога да ви посоча един конкретен случай с 6-годишно дете от Уругвай. Майка му ме потърси по мейла, след като беше осъществила многократни консултации с различни лекари. Детето й беше оперирано от туморен процес на долната челюст, при което голяма част от нея е била отстранена. Аз предложих едно категорично решение - вземане на трансплантант от крака, пренасянето му в областта на лицето за възстановяване на долната челюст. Тя беше изключително впечатлена, че някой може толкова бързо и лесно да отговори на нейното желание. Досега й бяха предлагали най-различни, но несигурни методи. Ние дадохме вариант за нещо, което може да се осъществи веднага.

-Направихте ли го?

-Това беше консултация преди няколко седмици. За самата операция обаче са необходими средства. Ако успеят да си я позволят, ще я осъществим. Аз мога да направя тази операция безплатно. Големият проблем е, че дори да отида в Уругвай, в болниците няма да разполагат с необходимата техника. Аз съм образователен секретар и на европейската, и на световната асоциация и поддържам проекти в най-различни части на света. Когато пътувам до Африка, ми правят силно впечатление срещите ми с пациенти, които са оперирани по повод различни туморни процеси и след това

живеят без долна или горна челюст

Наскоро бях на симпозиум по нови технологии в областта на лицевата хирургия в Германия и там отбелязах, че въпреки че Испания е трета страна в света, направила лицева трансплантация от друг донор, трябва да се съсредоточим върху автотрансплантациите, защото хиляди и хиляди хора живеят без отделни части от

своето лице.

-Кой е най-интересният случай от практиката ви?

-Трудно е да се каже, защото имам много интересни случаи. Много от тях не са интересни с чисто хирургическата си специфика, а с човешката. Преди 15 години едно младо момиче, което тъкмо беше родило, дойде при мен с рак на езика. Когато й казах диагнозата, тя започна да плаче, защото детето й ще остане без майка. 15 години по-късно отново дойде при мен с порасналото си дете за малка хирургична манипулация и си спомнихме случая.

-Махнахте ли езика й?

-В момента никой не може да разбере, че изобщо е била оперирана. Сещам се и за друг случай -за момиче, което след операция от тумор в областта на долната челюст дойде при мен за консултация. То имаше рецидив на ту-морния процес, който обхващаше голяма част от дълбоките пространства на лицето близо до гърлото, до долната и горната челюст. Никой не искаше да я оперира.

Близо половината й лице беше изрязано

След което се възстанови. Момичето вече пета година е живо, а не й даваха и месеци живот. Не само това, ами и миналия месец ме покани на сватбата си.

-Откъде взехте тъкани в този случай?

-От задната част на рамото й -меки тъкани, кост, мускули.

- От кои части на тялото по принцип се вземат за автотрансплантациите?

-Може да се вземат от цялото тяло, но има зони, където има определено кръвоснабдяване. Те са точно описани в учебниците и трябва да следваме точната анатомия, за да не допуснем промяна в кръвоснабдяването. Най-често се вземат тъкани от областта на подбедрицата, на хълбока, на рамото, от средната част на ръката, от бедрото. Имаме много варианти.

- Оперирали ли сте българи?

- Не, защото в България има добри хирурзи.

- Кога ще дойдете пак?

- Колкото е възможно по-скоро.


Депутатите отхвърлиха узаконяването на евтаназията
Ана Атанасова

С почти пълно единодушие здравната комисия на парламента отхвърли на първо четене законопроекта, който предлагаше легализация на евтаназията у нас. Той бе внесен от Любен Корнезов от БСП, а вчера единствено съпатриецът му Янаки Стоилов гласува "въздържал се".

"Бях втрещен, когато научих за това предложение. Дебатът е безсмислен и противоречи на българските традиции и история", заяви Пламен Цеков от ГЕРБ, цитиран от Медиапул. Депутатът от "Синята коалиция" Ваньо Шарков обясни, че е твърдо против узаконяването на евтаназията, тъй като лекарят трябва да се превърне в палач и да изпълнява "смъртна присъда". "Писна ми да ми дават примери с Холандия, където всичко е разрешено - дрогата, проституцията и еднополовите бракове", коментира той.

Нигяр Сахлим от ДПС постави въпроса какво ще се случи, ако дадена диагноза се окаже грешна или ако се появи възможност за нов вид лечение.

Доц. Петко Лисаев от Катедрата по съдебна медицина в Плевен заяви, че негови проучвания показвали нисък процент на одобрение на евтаназията сред студентите по медицина, но висок - над 50%, при лекари и сестри. Според Лисаев не е вярно, че никой лекар не би се съгласил да евтанизира пациент и дори негови колеги са му признавали, че са го правили. "Незаконна евтаназия има по цял свят", посочи той. "А аз познавам един министър, който ще започне да ви пита едни неща", отвърна му Шарков.


Българите пестят от храна и дрехи, купуват повече лекарства
Румяна Гочева

Българите харчат повече за лекарства и за автогорива, а пълнят по-малко хладилника и пестят от цигари и алкохол. Това показват новите данни на НСИ - за май. Макар че кризата уж е свършила, оборотите на фирмите, продаващи храни и напитки, са се свили с близо 2% спрямо трудната 2010 г. С над 2 на сто пък е годишният спад на оборотите при дрехите, мебелите и битовата техника, показват още данните на статистиката.

Аптеките и бензиностанциите обаче се радват на подем в продажбите. Спрямо май 2010 г. в тези сфери има около 7% ръст. Сред стоките, чието потребление расте, макар и слабо, са още компютри, телефони, телевизори и др. електроника - с малко под 2%.

Като цяло търговията на дребно вече показва признаци на съживяване. Според данните на НСИ през май оборотите се увеличават и спрямо предния месец - с 0.4%, и на годишна база - с 1.6 на сто. Тези данни отразяват на практика покупките на домакинствата и показват доколко българите са се възстановили от кризата, отбелязват експертите.

Промишлеността за пореден месец е секторът, който дърпа икономиката напред. В строителството обаче положението остава тежко. "Строим повече, отколкото в най-цветущите години на социализма", похвали се наскоро премиерът Бойко Борисов, но статистиката оборва оптимизма му. Според правителството през 2011 г. строителният бизнес ще може да разчита на държавни поръчки за около 5 млрд. лв. Но числата от началото на годината показват, че работата на бранша продължава да намалява вече шести месец. През май строителната продукция е спаднала с 0.1 % на месечна база и с 16.6 на годишна. За последната година най-голям спад има при изпълнението на инфраструктурните проекти, които са намалели с 19.9%, докато при строителството на жилищни сгради спадът е 8 на сто.

За председателя на строителната камара Иван Бойков данните на статистиката не са изненада. "Отрицателната тенденция е нещо нормално, тъй като има сериозно намаление при възлагането на обществени поръчки за строителство", заяви за "Сега" Бойков. По думите му спадът в сектора ще продължи, тъй като държавата няма пари за възлагането на нови проекти.

Властта е болест, от която никой не е застрахован. Напротив - тя поразява всеки, който получи управленски пост. Дори Бойко Борисов. Обичайните симптоми са параноя, прекъсване на връзката с реалността, внезапна поява на къса памет и безчувственост.

Преди 2 години, след като спечели изборите, едно от първите неща, които Борисов направи, беше жест към хората, които имат нужда от трансплантация в чужбина. "Къса ми се сърцето, като ги гледам по телевизията с банковите сметки. Майки, бащи с деца на ръце. "Чакаме, 20 000 евро нямаме, 10 000 евро събираме. Дадени 10 000 лева, трябват още 10 000." И държавата седи и му гледа сеира. Трябва да се включат в европейските системи и държавата веднага да плати", обяви тогава премиерът.

Две години по-късно сърцето му вече не се къса, Той вижда нещата от макрониво и управляваната от него държава пак ще гледа сеира на тези отчаяни хора. Заедно с всички нас. Без да му мигне окото, Борисов заедно с целия си Министерски съвет прие в сряда лимит на средствата, които държавният фонд за лечение на деца ще плаща. На лице се полагат не повече от 180 000 лв. годишно. В най-честия случай таванът ще касае деца, които имат нужда от трансплантации, за останалите случаи са необходими по-малко пари. Причината - няма достатъчно средства във фонда и както обясняват от здравно министерство и от самия фонд, по-логично е да се плаща за повече деца, отколкото за няколко трансплантации. Т.е. логично е родителите на деца, които се нуждаят от операция за 500 000 лв., отново да просят публично по медии и спонсори. Логично е, при положение че не става дума за кой знае какъв бюджет, едни деца да се лишават за сметка на други и едни болни да се противопоставят на други. Да се убият едни, за да живеят други.

Самият Бойко се съгласи с МЗ и отсече - толкова пари има в държавата. И показа характерния симптом на властовата болест - управлението е добро, но народът не може да го разбере. Много от трансплантациите можели да се направят в България, но всички искали най-скъпия вариант, обясни Борисов и допълни, че Той например също можел да отиде в Щутгарт да си оперира коляното за 6000 евро, но избрал ВМА, където струвало 600 лв.

Това е логика на хора не само без сърце, но и без мозък

Първо - Бойко, ако иска, може да си оперира крака и на Северния полюс и това е негов проблем, защото въпросното лечение се предлага и в България и по тази причина навън той ще трябва да си плати сам. Огромната част от трансплантациите, за които хората кандидатстват в чужбина, не се правят у нас - например защото няма подходящи донори на стволови клетки или пациентът е с вече отхвърлен бъбрек, а у нас повторни присаждания не се правят. И изобщо не става дума за каприз, който да се плати с държавна пара, а за опит на родители да спасят живота на децата си.

Второ - фондът никога не е плащал лечение навън, което съществува и у нас. И е работа на фонда да отсява кандидатите, така че "капризите" да не се финансират.

Трето - Борисов дава ли си изобщо сметка колко цинично е да сравнява счупения си крак и своя личен избор на лечение с избора на родителите на дете на 4 години с костни метастази на остра лимфобластна левкемия, които нямат нужните 200 000 евро?

Преди година и половина, понеже Той още не мислеше така и се беше впечатлил, се появи фондът за трансплантации в чужбина, структура, от която ползата беше съмнителна от самото начало. Не само защото трансплантациите на органи са проблем в целия ЕС поради липсата на донори, но и защото открай време съществуват други звена - комисията за лечение в чужбина в МЗ и фондът за лечение на деца в чужбина. Новопоявилият се фонд така и не успя да свърши нищо особено - прати трима души навън за присаждане на костен мозък и похарчи едва 300 000 лв. от отпуснатите му насред кризата 5 млн. лв. След това беше закрит, бюджетът му се върна в хазната, а дейността се пое от другите две структури.

Междувременно, пак преди близо 2 години, одит на Сметната палата показа, че половината от средствата във фонда за лечение на деца не са усвоени заради тромави процедури и тежка бюрокрация. Последваха скандал и реформа във фонда, от 2010 г. той работи по-добре и успява да осигури лечение на далеч повече нуждаещи се - цели 270 деца за една година.

Сега обаче изведнъж се оказа, че щом фондът работи добре, парите не стигат. Решението за налагане на лимит беше взето, след като той плати 3 трансплантации на стволови клетки на деца в чужбина и установи, че това струва общо 800 000 лв. За тази година първоначално държавата беше склонила да отпусне 3 млн. лв. бюджет на фонда, а в сряда благоволи да му даде още 4 млн. лв. от хазната плюс още 1 млн. лв. от бюджета на МЗ. Според министерството още около 10 деца ще се нуждаят от трансплантации до края на годината. Според неправителствени организации са едва около 3. Тоест - става дума за не повече от 3 милиона лева. Излиза, че държавата не може или не иска да намери 3 млн. лв. и затова й се вижда по-лесно да прехвърли тази плащания на изтормозените и останали без сили семейства. Че успя да постигне поне един успех и да накара фондът за лечение на деца да заработи, а сега заради жълти стотинки отново го компрометира. И че Бойко този път не се е трогнал.

Както може да се очаква, сега ще започнат кампании от неправителствени организации и родители, Него все пак ще го заболи, ще отмени лимита и за пореден път ще се опита да превърне дефекта в ефект. Ще им позволи да живеят, но вече по Негово лично благоволение. Може и да се разлюти и да уволни някой, който си е позволил да го подведе. Ако го направи обаче, ще остави още няколко гласоподаватели с неприятното усещане, че ги управлява феодал, в чиито ръце са хлябът и ножът, животът и смъртта.

На същия този феодал явно е нямало кой да припомни, че според нормативната уредба фондът за лечение на деца се финансира и от дарения. Които заради редицата скандали постоянно намаляват - от началото на годината досега даренията са за скромните 120 000 лв. (на фона на милионите, дарени на МВР). Шефът на структурата Павел Александров обяви, че тепърва ще се среща с банкери да моли за помощ. А всички знаем Чия намеса би била по-успешна и би осигурила пари за години напред, особено щом парите в държавната хазна са кът. Е, не е редно министър-председателят да върши всичко и да ходи да се моли за болни деца. Но Бойко отдавна сам наложи точно този стил.

Не разбрахте ли, че сегашното управление на "здравеопазването" работи в интерес на собствениците на частни болници. Вижте на какво приличат държавните и общинските заведения. И това започна да се усеща особено последната една година. Дори да се абстрахираме от това кой е на власт - фактите сами говорят:

Юли, август и септември 2010 г. - директорите на държавните и общинските болници бяха викани неколкократно, за да им се каже, че в здравната каса няма пари (при условие, че НЗОК имаше 5 млрд. лв. резерв) и за изминал период от време и реализирани клинични пътеки на болниците ще им се преведат само 60% от средствата, които им се полагат по договор за реализирана вече здравна помощ, за което директорите трябваше да подпишат анекс към договора, че се отказват от останалите 40%. Който не подпише - не получава нищо.
Недоволна:

За какво ми удържат здравни осигуровки, и то доста солени, а един път в годината да ми се наложи, да не мога да ползвам здравна помощ? По-добре не ми вземайте от мизерната заплата! И още нещо - наложи се през месец февруари баща ми да постъпи в болницата Смолян чрез направление от Девин. Не мога да опиша колко лошо отношение има смолянският персонал на болницата към пациентите от другите общини, сякаш ги задължаваш да те лекуват.

Странно - тази община има едно единствено общинско дружество, каквото е болницата и не може да го стопанисва. Явно общинарите не могат да управляват. Жалко за хората. Дали на изборите на есен няма да се появят същите хора и да поискат още един мандат. Странно е, че здравното министерство въвежда стандарти за лечение, но не и за финансов контрол в болниците, за да не се стига до такива случаи. А собственика /общината/ как така толкова години не е разбрала за тази задлъжнялост?

Не става ясно като затварят болницата, ще се увеличи ли финансирането на "Бърза помощ". Сега те освен на много повече адреси, ще играят роля и на таксиметрова служба да превозват пациенти до Смолян и обратно.