09 април 2011 г. Тема: здравеопазване

Дни след огласяването на ре­зултатите от проверката здрав­ният министър Стефан Кон­стантинов съобщи, че тази сис­тема няма да заработи.Така ни-

кой в държавата не знае нито колко са онкоболните, нито какви лекарства са им предпи­сани и в какви количества.

Затова Сметната палата иска прокурор да провери за престъ­пление по служба.

Най-много Борисов набрал на енергийния министър Трайчо Трайков. Двамата не си говорят от една седмица, премиерът бил бесен на своя подчинен, заявиха запознати. Трайчо също не говори на Борисов, шушукат пък неговите подчинени. За Трайков из коридорите на Министерски съвет се мълви, че е оставил на бюрото на Борисов оставката си, а премиерът отсякъл, че ще реши какво да я прави, след като се върне Дянков от САЩ. Никой обаче не е виждал тайнствения бял лист с парафа на енергийния министър, категорични са от "Дондуков" 1. Причината за гнева на Борисов към Трайков са скандалите около АЕЦ "Белене". Пред ТВ+ премиерът подчерта в четвъртък вечерта, че постъпката на Трайков е довела до това, в медиите да има заглавия за скандал и разцепване на правителството по проекта за Втора атомна, "при все че няма нито един спор по въпроса". Въпреки това обаче не е сигурно, че Трайков ще напусне правителството. Възможно е той да остане само министър на икономиката, а енергетика да бъде отделена в агенция и поверена на експерт от НЕК, нареждаха схемите депутати от мнозинството. Заради скандалите около "Белене" външният министър Николай Младенов също си изпусна нервите и използва думи като "боклук" по адрес на шефа на НЕК Красимир Първанов. Това също ядоса премиера, твърдят гербери. Според тях обаче дипломат номер 1 не бил сред петимата, взети на мушка за смяна, но бил нахокан от Борисов.

За година и половина екоминистър Нона Караджова от любимка на премиера пък се превърнала в пречка за правителството пред Брюксел. Тя получи едни от най-слабите оценки от депутатите заради нереформирания си ресор. Сред избраниците има и съмнения за далавери във ведомството на Караджова.

Социалният шеф Тотю Младенов пък събра доста черни точки, тъй като по тертипа на Трайчо Трайков не спира да се опъва на вицепремиера Дянков. Вчера той отново наля масло в огъня в спора си с финансист номер 1. В парламента Младенов твърдо заяви, че минималната работна заплата трябва да се вдигне на 270 лв. от 1 юли. Социалният шеф пак повтори, че е намерил нужните за това пари - от глоби на некоректни шефове. Екипът на Дянков пък се дърпа за вдигане на минималната работна заплата. Сред ГЕРБерите има и сериозни брожения срещу спортния и правосъдния министър Свилен Нейков и Маргарита Попова, научи "Стандарт".

Евентуалните консултации за ремонт на кабинета ще започнат тези дни в резиденция "Бояна", шушукат депутатите от мнозинството. През уикенда Борисов ще направи очна ставка между Дянков и Трайков, за да изясни случая "Белене". От този разговор зависела съдбата на икономическия министър. В неделя Бойко привиква Дянков и Стефан Константинов, който също получи средни оценки от избраниците. Всеки от "провинените" ще бъде извикан на килимчето за обяснение или за "последно предупреждение", твърдят депутати.

Надя Панкова


Министри като миски

Парламентът не е нито класна стая, нито конкурс за хубавици
Константин Събчев

Казват, че примерът е заразителен. Навремето в министерството на образованието се опитаха, търсейки обратна връзка, да карат учениците да пишат оценки на учителите. Експериментът, разбира се, се провали. Ясно е как ще изтипосат Иванчо и Марийка всеки по-строг учител, който се опитва да им налее нещо в главите.

В университетите подобни анкети продължават да се правят. Как се използват данните, си знаят потърпевшите. Така днес дойде ред и на депутатите, тоест, законодателите, да пишат оценки на министрите.

Че парламентът е върховният орган на властта, е конституционен факт. И че министрите трябва да бъдат наблюдавани и тормозени от депутатите в деня за парламентарен контрол, също е част от политическата игра. Така е в целия цивилизован свят. Но

да се превърне Народното събрание в класна стая

е просто несериозно. Или пък да заприлича на многобройните конкурси за миски, където никога не е ясно коя хубавица как и защо е станала номер 1, а друга е останала последна.

Изпълнителната власт затова се нарича изпълнителна - за да управлява съгласно приетите и действащи закони и на базата на народния вот. Добре или зле го върши, се вижда в края на мандата, а оценката я дава отново избирателят.

Ако пък някой министър явно не става за поста си или сгафи, премиерът е в пълното си право да го отстрани. Я, как имаме вече трети здравен министър за по-малко от две години...

Има обаче и още нещо, което придава на подобни оценъчни кампании привкус на недомислие. В наше време никой вече не е енциклопедист. Не може всеки да разбира едновременно и от средно образование, и от енергетика, и от външна политика. Да, обаче сега всеки депутат от мнозинството, независимо от ресора си в съответната парламентарна комисия, даде своята оценка на всички министри. Така експерти по земеделие са писали бележки на министър Аню Ангелов, а военните спецове - на Вежди Рашидов. А най-лошото на подобни допитвания в парламента е, че те просто могат да се превърнат в средство за разчистване на лични сметки. И по този начин да се изродят в котерийни игри

Вместо да си гледат работата, депутатите ще се занимават само със съставяне на комбинации, целящи да свалят (или да запазят) даден министър. Не защото не е компетентен, а просто защото не е от "нашите". Така в древна Атина са оценявали, съответно с черни и бели камъчета, дали някой от архонтите и стратезите не е станал изведнъж предател и враг на народа. След което е следвало отстраняване от поста и изгонване от Атина. Оттогава май са останали изразите "черен си ми", "черна душа" и "черна овца".

"Мнения могат да изказват всички. Решенията ги взема един", е казал по този въпрос Шарл дьо Гол. А напоследък човек остава с впечатлението, че политиците ни все по-често бягат от отговорност и се опитват да си осигурят алиби, криейки се зад формулата "Глас народен, глас Божи". Само че още през далечната 798 г. английският летописец Алкуин пише на франкския крал и бъдещ император Карл Велики: "Хората не трябва да се вслушват в тези, които казват, че гласът на народа е глас Божий, тъй като необуздаността на тълпите винаги граничи с безумие."

Ако трябва да преведем фразата на съвременен политически език, Алкуин просто е искал да обясни на франкския владетел, че невинаги обществото е наясно с даден проблем. И всякакви анкети и референдуми може да бъдат контрапродуктивни или дори направо опасни - като се започне от това, дали да се уволни министър или да се строи или не АЕЦ "Белене". Защото поради липсата на съответната информация и в двата случая ще надделеят емоциите, а не реализмът.

Какво значи депутати да пишат оценки на министри?! Депутатът е слуга на народа и трябва да пита хората какво мислят. Това объркване цари вече 20 години. Аз му плащам заплатата на депутата и аз ще му казвам какво да прави. Като не може, да се маха.

Настоявам депутатите да нямат имунитет. Те трябва да имат имунитета на хората. Как така ще решават вместо нас! И на всичкото отгоре си го имат този имунитет. Аз това не го разбирам, даже го смятам за неприлично и грозно. Да идат при своите избиратели, да питат те на кого каква оценка дават.

Ремонт на кабинет се прави само ако е наложително. Иначе сме видели, че от това файда няма. Докато политиците не разберат, че служат на народа, няма да се поправи нищо. Това би била козметична промяна. На това му се вика все едно фолкпевица да си направи пластична операция.

Какво значи един да се смени и този, който идва, да прави същото?! Ако нещо се променя, това трябва да е политиката на кабинета. А не хората в него. Не е въпрос аз кого харесвам или не. Например защо здравният министър ме занимава с цигарите - къде да пуша или не, а не решава страшните проблеми в здравеопазването. Все едно аз да правя закон за здравеопазването. Всеки прави това, от което не разбира. Нека си стегнат здравната система, пък после да ми казват аз, като пуша, тровя ли децата на България.

Записа Боряна Колчагова


Здравният Шерлок - ваксина или вирус
Румяна Милева

Д-р Шерлок Холмс да следи и да докладва за лекарски грешки във всяка болница и във всяка поликлиника. Такава идея лансираха от Българския лекарски съюз навръх 7 април - празника на здравето и белите престилки. Как обаче ще открива грешките спецченгето, не е ясно - дали с вродена интуиция, или някой ще му сочи следата. Не се знае и кой ще бъде в ролята на д-р Уотсън.

"Като млад доктор работех в сливенската болница и всеки четвъртък се събираше медицински консилиум от клиницисти и патолози, който докладваше за пропуски и грешки", спомня си проф. Милан Миланов, председател на Централната лекарска комисия по етика. В момента обаче такива медицински консилиуми почти няма, т.е. бъдещият Шерлок Холмс е оставен да се оправя, както може. Лекарите са призвани да спасяват живота, а обществото е настървено срещу тях, все едно че са престъпници, заради неколцина, които не си вършат работата или са се самозабравили - отбелязаха участници в наскоро състоялата се кръгла маса за лекарските грешки.

Така е, лекарите не са престъпници. И идеята да се направи национален регистър на лекарските грешки е похвална. Въпросът е как ще се осъществи и няма ли да се нагнети напрежение сред лекарските среди, които е без това са настръхнали заради недоверието на пациентите и негативното отношение от страна на по-голяма част от обществото.

Не стана ясно и какъв ще бъде този Шерлок Холмс, който ще решава кое е грешка и кое не е, и с какъв ценз ще бъде - ченге, бивш хирург, патоанатом или администратор. И няма ли да стане този блюстител за качествени медицински услуги омразна фигура, в която лекарите ще припознават безделник, който ще бъде задължен да сочи виновници. Или пък ще бъде удобният "наш човек", на който докторите ще пъхат пари в джоба, за да си затваря устата.

Май идеята за детектива в бяло не е толкова лесно осъществима. Може би самият бъдещ Шерлок Холмс ще възкликне: "Не е елементарно, Уотсън!"

За Шенген

Бойко Борисов: Разбрахте, че техническият ни доклад е приет без забележки, за радост. Така че, и тук опозицията, която един месец се упражняваше на наш гръб, забравяйки, че всъщност не е направила нищо за приемането ни в Шенген, имам предвид и Тройната коалиция, преди всичко от това, че ни приеха в ЕС с мониторинг върху съдебната система и това ни тегне сега като държава на всички нас. Оттук нататък е политическо решението. Да се надяваме, че подкрепата, която сме имали досега от Европа, ще продължим да я имаме и занапред.

За концесията на аерогара София

Александър Цветков: Намеренията са чрез публично-частно партньорство летище София да бъде развито и модернизирано - без да бъдат използвани бюджетни финансови средства и въобще държавни инвестиции, тъй като и в момента операторът му е 100% държавно дружество.

Бойко Борисов: Подготвяйте условията на търга така, че да дойде голям европейски оператор да направи от този хладилник, който е в момента аерогарата, това, което всички българи и гости на България искат - като излитат и кацат, да виждат съвременна аерогара. Повтарям изрично, голям европейски оператор, за да може хората като кацнат на аерогара София, да съдят за това къде са дошли.

За източването на бюджета

Владислав Горанов: Системата за отпускане на технически помощни средства може би трябва да бъде преразгледана, за да не се достига до спекулиране и източване на средства от бюджета. Едва ли не издирват лицата, особено в малките населени места, за да им раздават дюшеци, инвалидни колички и други уреди. Необходим е огромен ресурс от средства, поради който в предишни години бяха натрупани неразплатени задължения към фирми, не към граждани.

Тотю Младенов: Искам да ви кажа, че през месец октомври 2009 г. сме дали над 200 сигнала на прокуратурата за обвързаност на личен лекар, на фирми за хора с увреждания, които предоставят помощни средства и т. н.

Бойко Борисов: Какви са тези хора, които печелят от болката и страданието на хората?!

Тотю Младенов: Г-н премиер, ние предложихме, но не се прие, Министерството на здравеопазването или НЗОК да дава тези помощни средства, защото социалният работник не е медицински специалист.

Стефан Константинов: Естествено е, че ще сме против, тъй като това още повече ще задълбочи корупционните практики, ако на един лекар се каже: "Ти имаш право да изпишеш нещо и ти си същият, който ще го дадеш." Всъщност наистина има такива нерегламентирани взаимоотношения. Докато няма наказани, докато твърдо няма решение на такива случаи, ясно е, че ще има и не можем да разчитаме на някаква съзнателност.

Бойко Борисов: След като чуя, че не са изплатени от предишни години, ми е ясна каква е била схемата.

Стефан Константинов: След като има нещо, което е безплатно и някой друг го плаща, защото не е безплатно, в крайна сметка се плаща от държавата, която сме всички ние.

Бойко Борисов: Това са около 30-40 млн. лв. на година. Обадете се на главния прокурор, помолете го да погледнат какво става с тези 200 преписки, защото това е източване на държавния бюджет.

Тотю Младенов: В 50% от случаите имаме отговор, че са маловажни и затова отказват да образуват преписките.

Бойко Борисов: Обяснете им, че са важни. Затова сте министър, обадете се на главния прокурор и му кажете за какви нарушения става въпрос и за какви суми. Убеден съм, че неговата реакция ще бъде обратната на това, което ми казвате.


Има ли картел в епруветката
Няколко лаборатории за медицински изследвания се сдружиха, а други видяха в това заплаха за бизнеса си
Десислава Николова

Когато няколко фирми се сдружат и предложат на клиентите си по-добри услуги на по-ниски цени, не би трябвало да има недоволни. Още повече, ако става дума за продукти на световен концерн, тъй качеството трябва да е гарантирано.

В случая с обединението на седем големи български лаборатории в общо търговско дружество "Асоциирани лаборатории" обаче вместо за пълно щастие, говорим за съмнения за картел. Причината е в един от съдружниците - той не е лаборатория, а новият изключителен дистрибутор на продуктите на световния концерн за апаратура и консумативи за клинични лаборатории Roche Diagnostics. От своя страна пък "Асоциирани лаборатории" е най-големият единичен български клиент на концерна.

Това обединение притеснява конкурентните лаборатории, които смятат, че по този начин седемте лаборатории ще могат да си осигурят доставки на много по-ниски цени на апаратура и консумативи. По информация на "Капитал" няколко собственици подготвят или вече са подали жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с искане да се разследва дали при тази схема няма картел. Искането е регулаторът да провери дали като обединението, и най-вече дистрибуторът, няма да привлече техните клиенти и така да елиминира конкурентите от пазара.

От КЗК обявиха официално, че в момента нямат такова разследване и такъв сигнал. Практиката досега показва, че когато започне проучване, комисията не го разгласява. Самите лабораторни лекари, които се чувстват ощетени от съществуването на обединението, пък държат имената им да не се споменават.

Пазарна проба

Разбирането на казуса минава през кратко обяснение за този тип бизнес. В областта на медицинските консумативи обединяването на дистрибутор и неговите клиенти не е забранено. Проблемът в случая идва от това, че апаратите за изследване на кръвни показатели са два вида - т.нар. отворени и затворени системи. Първите могат да работят с консумативи на различни фирми, докато затворените системи означават, че само една компания произвежда консумативите и извършва сервизната поддръжка и ако лабораторията си го купи, тя трябва да работи само с фирмата вносител. Самите търговци на едро с медицински изделия са 580, като 37 от тях се занимават предимно с апарати и консумативи за лабораторни изследвания.

Най-голям ефект от обединението ще има при по-скъпите изследвания - на хормони, на нива на ракови клетки и др. Те се правят в 302 лаборатории, като 70 от тях работят с апарати на Roche. Така фирмата е един от пазарните лидери със своите 23, но трябва да се отбележи и че има около 5-6 конкурента.

Проблемът е точно за избралите затворената апаратура за скъпи изследвания. Конкурентите се притесняват, че в "Асоциирани лаборатории" участва не само най-голямата верига в България - "Цибалаб", но и изключителният дистрибутор на тази апаратура и консумативи "Хроно". Според тях това е гаранция, че в асоциацията ще получават по-ниски цени, а търговецът ще продава на фирмите извън обединението по-скъпо.

Независимо дали това е така или не, конкурентните лаборатории няма как да знаят какви точно са условията, при които купуват "Асоциирани лаборатории" и нямат механизъм, по който да се откажат веднага от дистрибутора, тъй като той е единствен. Точно тук КЗК може да провери има ли проблем.

Специфично за сектора е, че изборът на оборудване е дългосрочно решение. Например цената на един нов апарат за такива изследвания е не по-малко от 35 хил. евро и се изплаща за около седем години работа. Именно техниката е и най-сериозната инвестиция в лабораторията. Затова фирмите няма как да са много мобилни и лесно да могат да сменят апаратура, а оттам и доставчици.

За Пламен Костов, управител на фирма "Хроно", ситуацията е много по-проста – големите лаборатории установили, че плащат много скъпо някои консумативи на предишния дистрибутор, свързали се директно с фирмата в Германия, обявили какви изследвания правят годишно и поискали по-ниска цена като голям клиент. "Това е нормална търговска практика, особено когато става въпрос за много голям клиент", коментира Костов. По думите му самата фирма "Асоциирани лаборатории" не продава консумативи на останалите участници на пазара и така не може да се твърди, че пази за себе си по-ниските цени, а пък другите лаборатории получават реактиви на по-високи цени. Костов отбелязва, че те са канили много собственици на лаборатории в обединението, но част от тях не са се съгласили по различни причини. От друга страна пък, официалният дистрибутор на Roche, чийто представител е той, не е отказал доставки на никого и предлага еднакви условия на всички. "Разбира се, има разлика в цените, ако клиентът предплати и направи поръчка за три месеца и ако не си плати и поръча по-малки количества", отбелязва Костов. И обобщава, че ситуацията не нарушава конкурентната среда, тъй като "Асоциирани лаборатории" е директен клиент на чуждата централа.

"На пазара има напрежение, но все още не е ясно от какво около казуса, е породено то", коментира Тодор Воденичаров, управител на Siemens Health за България.

Вълнението и ефектите са трудни за измерване, защото събитията са отскоро - обединението е факт от края на миналата година, а дистрибуторският ексклузивитет на "Хроно" - от февруари.

С един или с няколко апарата

Дори да има подаден сигнал в КЗК, то решението има ли картел ще дойде чак след месеци. Вероятно заради притеснения около проверката повечето лабораторни лекари и компаниите отрекоха да са подавали сигнали до антимонополната комисия по въпроса, нито пък споменаха имената на евентуалните бъдещи жалбоподатели. Пламен Костов се усъмни в няколко души, но не ги назова поименно.

Мненията на пазара са разнопосочни. Например д-р Ася Цонева, директор продажби "Консумативи" в "Софарма трейдинг", които са изключителни дистрибутори на Abbott Diagnostics, коментира, че пазарът е разпокъсан и никой - нито от производителите на апарати и консумативи, нито от лабораториите, има монополно положение в която и да е област.

Повечето от частниците в сектора насочват въпроса към работата с уреди от различни компании. Според д-р Галя Цонева, управител на лаборатория "Армилабор", фирмите имат избор с кого и как да работят, както и с кого да се сдружават, тъй като по различни причини в повечето лаборатории така или иначе има по няколко апарата за едни и същи изследвания. На сходно мнение е и д-р Георги Тодоров, управител на лабораторията "Прима лаб". Той смята, че фирмите си купуват по два апарата за едни и същи изследвания, за да балансират цените. Например един от тестовете за сърдечни заболявания на една фирма е три пъти по-евтин от тези на другите, но пък изследването им за остеопороза излиза три пъти по-скъпо и е по-изгодно да бъдат направени на различни апарати.

На друга позиция е обаче Пламен Костов, който отбелязва, че струпването на няколко апарата за едни и същи изследвания просто означава, че сервизът е лош.

Има и други проблеми

И без сдружаването секторът не работи перфектно. На всеки пациент е познат случаят, в който липсват направления за елементарни изследвания в края на месеца и той трябва да ги плати сам, независимо от това, че му се полагат по здравна каса. В края на миналата година здравната каса безмалко да намали и без това мизерните цени на изследванията. Това обаче не се случи и сега те продължават да са на нивата от 2006 г.

Според Галя Цонева това да купуваш на по-ниска цена, когато си голям клиент, не е проблем пред конкуренцията на пазара. Ако иска да се намеси обаче антимонополната комисия, би трябвало да разгледа един друг често срещан случай – колко получават лекарите, които пращат пациенти с направления в точно определена лаборатория. Тази практика, при която докторът и лабораторията си делят парите от направлението или пък пациентът е принуден да си прави ненужни изследвания, защото лекарят му ги е изписал и очаква процент от цената от лабораторията, изкривява много пазара.

"По този начин се нарушава правото на пациента на избор, а някои лаборатории печелят не защото клиентите им са доволни от тях, а защото лекарят ги е изпратил и понякога ситуацията не е особено коректна", смята д-р Цонева.

И ако трябва да обобщим с няколко думи - пазарът никак не изглежда съвършен и, изглежда, си струва антимонополният регулатор да го провери. Най-малко защото качеството вирее само в прозрачна и конкурентна среда.

В България има общо около 800 лаборатории (заедно с тези в болниците). Общо годишните им обороти са около 100 млн. лв. Основната част от приходите е по линия на здравната каса, която плаща над 54 млн. лв. за лабораторни изследвания. Отделно от това в рамките на т.нар. клинични пътеки за лечение в болница са включени изследвания, чиято обща стойност по изчисления на лекари е около 22 млн. лв. годишно. Лабораториите имат приходи от частни пациенти, които си правят изследвания за своя сметка или защото здравната каса не ги плаща.

Големите вериги лаборатории в София, които имат свои клонове или договори за сътрудничество с лаборатории в някои от големите градове в България, са три. Най-голямата от тях е "Цибалаб" с приходи от 5.3 млн. през 2009 г. Втората е "Бодимед" с обороти от 2.1 млн. лв., следвана от "Кандиларов" - с 1.2 млн. лв.
Стюарт Мерифилд стана председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Той завършва колежа Queen Mary в Лондон. Започва кариерата си като мениджър „PR и продажби" във Vivienne Westwood, Великобритания. От 1997 г. до 2004 г. заема различни мениджърски позиции в Mars Incorporated, Великобритания и Египет. Мерифилд постъпва в „Новартис" през 2004 г., като до 2007 г. е глобален бранд директор на Novartis Pharmaceuticals, Швейцария. По-късно става ръководител на маркетинговия отдел, а след това и директор на Novartis Pharmaceuticals, Русия. От 2009 г. Мерифилд е мениджър за България на „Новартис фармасървисис".


Пак изчезна петвалентната ваксина
Пак изчезна петвалентната ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б, алармираха лични лекари от София.

Важната имунизация се поставя на втория, третия и четвъртия месец след раждането на детето и от няколко години се поема от държавата. Тъй като нужните дози са три, родителите изпаднаха в паника какво да правят и как да спазят определения срок за инжектирането им, като те липсват.

Здравното министерство е направило две заявки за доставка на петвалентната ваксина.Първата е от 21 март т .г. за 21 600 дози и тя била изпълнена на 22 март т.г. „Втората заявка от 28 март обаче не е реализирана от фирмата. В крайния срок за изпълнение на заявката - 6 април т.г., производителят е осигурил едва 9460 дози, вместо исканите 62 500 дози", казаха от здравното ведомство. В момента то изисква неустойките по договора.

„Имаме готовност да осигурим 51 000 дози в сряда, 13 април", заявиха от фирмата производител.

Заради безпаричие съдебномедицински експертизи не се извършват никъде в страната, с изключение на София, стана ясно на кръгла маса, организирана от омбудсмана Константин Пенчев. Това блокира правосъдието, предупреди Пенчев. „Без съдебна медицина няма да знаем кой извършва престъплението. И ще се избием", очерта бедствието той. Проблемът е заради новия чл. 99а в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), с който парите за съдебна медицина от 1 януари т.г. трябва да се плащат само от бюджета на съдебната власт. Дотогава за експертизите плащаше органът, който ги е заръчал - в досъдебното производство основно МВР. „Новият текст е приет без финансова обосновка", изтъкна Петър Стоянов, член на Висшия съдебен съвет.

„В момента заради безпаричие се стига до абсурди - при внезапна смърт, примерно на работното място, от МВР натискат личния лекар веднага да прати съобщение за смърт. Целта е да не се правят аутопсия и съдебномедицинска експертиза, за да се пестят пари", предупреди д-р Вилиям Доков, председател на института на съдебномедицинските специалисти. Даде пример: „Вчера умря работник на строеж. Как да разберем без съдебен лекар дали смъртта е от токов удар, или е предизвикана от инфаркт, инсулт и т.н?"

В бюджета на здравното министерство за т.г. не са заделени пари за съдебна медицина, каза зам.-министър Михаил Зортев. Според законовите промени са сложили край на статуквото „един поръчва, а друг плаща". И обясни: доскоро болниците са субсидирали експертизите - плащали са за транспорт, поддържане на базата и т.н.

Кръглата маса се обедини в извода чл. 99а от ЗЛЗ да отпадне, а експертизите да се плащат от органа, който ги иска.


Информационната система на МЗ отива в прокуратурата
Ана Атанасова

Сметната палата ще изпрати на прокуратурата ревизията си на доставките на онколекарства от МЗ за периода 2006-2009 г., съобщиха от одитната институция. Причината е платената, но неработеща информационна система за контрол на покупките и разпределението на медикаменти.

Според одита през 2008 г. МЗ е платило авансово 2.1 млн. лв. на фирма, която да изгради софтуера. Той обаче така и не е направен. Според Сметната палата проблемът не е в изпълнителя, а в министерството, което не е дало добро задание за системата. От МЗ пък обясниха преди месец, че продуктът е произведен, но заради лошото задание е негоден, а пари за нов няма.

"Заради забавянето вече е изтекъл и срокът на закупените и платени изцяло лицензи за софтуера, без те да са използвани реално", обявиха вчера от палатата. "С платените, но неизползвани и вече с изтекъл срок лицензи в размер на 874 180 лв., са налице данни за вреди при изпълнението на бюджета на МЗ", смятат оттам. И тъй като е ясно, че системата няма да проработи се поставя под съмнение и целесъобразността на платената изцяло авансово обща сума.

Министерствата на здравеопазването, правосъдието и вътрешните работи продължават да си прехвърлят отговорността за издръжката на съдебните медици. Проблемът с липсата на средства за медицински експертизи по разследванията ескалира в началото на годината, когато влезе в сила промяна в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). С нея разходите за експертизите бяха прехвърлени от МВР на съдебната власт, която няма предвиден бюджет за това. Появиха се оплаквания, че някои експерти отказват да работят без хонорар и така има опасност да бъдат блокирани дела. Представители на МЗ, МП и МВР дискутираха проблема заедно с лекари вчера на кръгла маса, организирана от омбудсмана Константин Пенчев.

Галина Милева от ГЕРБ съобщи, че вече е внесла предложение за връщането на старото положение. Но това пак не решава въпроса кой да плаща заплати, хонорари и оборудване на съдебните медици, чиято работа се разпростира в областта и на трите министерства. Не е ясно и кой ще плати хонорарите на медиците, преди законът да бъде ремонтиран. Чу се призив да бъдат отпуснати средства от централния бюджет.

Националният консултант по съдебна медицина Добринка Радойнова предложи МЗ, МВР и МП да си разделят финансирането. "Трябва да се плаща по централизирана схема от едно министерство, което и да е то", контрира шефът на финансовата дирекция на МВР Атанас Караначев. По думите му иначе "нещата се размиват".

Според Висшия съдебен съвет повечето експертизи се поръчват по време на разследването и затова е абсурдно да ги плаща съдебната власт. Предложението им е да се създаде досъдебна структура към МЗ, която да напише наредба за съдебната медицина и да финансира всичко. Зам. здравният министър Михаил Зортев възрази, че трябва да плаща този, който поръчва експертизата.

Заради липсата на целево финансиране от години у нас все повече се утвърждава практиката "по-маловажните от медийна гледна точка случаи" да се неглижират и изобщо да не се прави аутопсия, за да се спестят пари, коментира единственият съдебен медик в габровска област д-р Янко Колев.

С този механизъм трябва да се спре прак­тиката прокуратурата да възлага проверките на недостатъчно компетент­ни органи, изтъкват ма­гистратите. Българският лекарски съюз предложи за целта да се създадат лекарски професионално-експертни комисии, които да контролират процеса и да излизат със заключение дали се на­лагат наказателно процесуални действия. Прокуратурата обаче изтъкна, че такава комисия на то­зи етап не може да бъде нормативно уредена, но идеята за създаване на национална, система за регистрация и оповестя­ване на грешки била по­зитивна: Тя предвижда „лекарски информатори" да събират, обработват и съхраняват информация за грешките, след което да съставят годишен от­чет и да го представят пред съсловната колегия. От досегашните провер­ки на „Медицински одит" по сигнали основната констатация е, че проб­лемите са породени пре­димно от слабостите в ор­ганизацията на болнична­та помощ, а не толкова от персонални пропуски на обвинените лекари. Пред­седателят на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова обеща законодателна подкрепа и добави, че ра­ботна експертна група ве­че е очертала правната рамка на нов закон за правата и задълженията на пациентите, в който ще бъде регламентиран и въпросът с лекарските грешки. В същото време здравният министър д-р Стефан Константинов

ко­ментира, че системата за контрол вече е създадена и трябва да се използват всичките й защитни меха­низми, вместо да се мис­ли за нововъведения.


Българското здравеопазване е най-скъпото в Европа
Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация и изпълнителен директор на Европейската организация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA), пред в. "БАНКЕРЪ"
Г-н Хасърджиев, каква политика ще провеждате от позицията си на изпълнителен директор на Европейската организация на пациентите с чернодробни заболявания?

- Дългосрочните ни цели са няколко. Ще се борим за укрепване и повишаване на ефективността на организацията на европейско ниво чрез създаването на секретариат и офис в Брюксел. Подготвяме система за ефективни обучения, за да подпомогнем усилията на регионалните ни организации да работят ефикасно със здравните системи и правителствата на национално равнище. Съвместно с Европейския съюз и Европейското дружество за изучаване на черния дроб трябва да разработим програми и да намерим допълнителни средства за изследвания. На този етап няма нито една компания, която да е разработила 100% ефективно лекарство, затова ще търсим възможности да комбинираме досега създадените медикаменти. Ще приобщим нови партньори от прибалтийските републики, създаваме организации в Гърция и Турция, контактуваме с Молдова, Украйна и Русия. Имаме годишен бюджет от около 500 хил. евро, като ни помага главно фармацевтичният бизнес. Преговаряме и със софтуерни компании и производители на медицинска апаратура от IT сектора, разработващи технологиите за електронно здравеопазване, типови и процедурни изследвания на пациенти.

Колко струва на здравната ни система борбата срещу хепатита?

- По неофициални данни в световен мащаб един на всеки 12 души е засегнат от хепатита, или около 600 млн. души всекидневно се борят с болестта. В Европа жертвите й са четири пъти повече, отколкото от ХИВ вируса - около 3 милиона годишно умират от последващи усложнения. Хепатит С се предава по кръвен път и се разпространява чрез татуировки, пиърсинг, дори посещение при стоматолог. Хепатит В е "бич" за Източна Европа, защото не във всички държави от региона има задължителна ваксинация на новородените. От него няма пълно излекуване, терапията продължава цял живот. В България носители на вируса от вид С са около 1-2 %, а между 5 и 8% са заразени с хепатит В, което значи около 500 000 инфектирани. Хепатитът е и сериозен икономически проблем. Терапията на един пациент струва около 25-30 хил. евро годишно, но още по-скъпо е нелечението, защото се стига до усложнения като чернодробна цироза и рак на черния дроб. Само с ранна диагностика и превенция можем да намалим огромните загуби на националните здравни системи. У нас по програмите за лечение на хепатит В и С годишно се харчеха около 10 млн. лева, а държавата вадеше между 30 и 50 млн. лева за лечение на последващи заболявания. Много по-евтино е да лекуваме болните в начален стадий. В противен случай те минават в сферата на социалното подпомагане, не плащат данъци и тежат на системата. Очакваме над 15 нови лекарства до пет години, но те ще са ефективни за новооткрити пациенти. Преминалите неуспешна терапия имат само един изход - спешна трансплантация.

Адекватно ли е усвояването на парите по европроектите в здравеопазването?

- Усвояемостта у нас е изключително ниска, почти нулева. Липсва капацитет от страна на институциите и гражданското общество, които приоритетно се финансират от Евросъюза. И сегашното, и предишното правителство не успяха да вземат парите, които бяха заделени за България. През последните месеци има някакво раздвижване - по програмата "Регионалното развитие" бяха отпуснати 66 млн. лева за реконструкция, обновяване и оборудване на държавни лечебни заведения. Но това можеше да стане още преди две години, а досега институциите трябваше да усвоят поне още 150 млн. лева.Организациите на хора с различни заболявания са неопитни и неподготвени, а и никой, особено институциите, не инвестира в обучението на кадри, които да пишат и печелят проекти. Другият проблем е, че програмата "Обществено здраве" финансира до 60% от проектите. Това не е никак малко, тъй като се отпускат суми от порядъка на 200-300 хил. евро, дори и повече. Но останалите 40 на сто трябва да се осигурят от българска организация. Пари в България никога няма да влязат, ако не работим съгласно европейските практики, а ако все пак до нас достигне някой проект, ние ще сме в ролята на партньор, подизпълнител или минимален участник.

Какви средства е необходимо да инвестира държавата в подготовката на кадри?

- Държавата и европейските институции наливат сериозни средства в развитието на капацитета на българските институции. У нас от години съществуват оперативни програми като "Административен капацитет", но не виждаме подобрена усвояемост на средства. От многократните ми посещения в Европарламента знам, че сме известни като държавата, на която "насила" се дават пари, но тя никога не ги усвоява. Постоянно чувам подобни упреци от високопоставени служители на Европейския директорат, който отговаря за структурните фондове в здравеопазването. Един от шефовете му направо ми каза в лицето: "Даваме ви много пари, а вие не усвоявате нищо!" Пациентските ни организации също са неподготвени. А в повечето европейски страни това е национална политика, защото печелившите проекти значат допълнително финансиране, което се реинвестира в здравеопазването.

Има ли бъдеще за електронното здравеопазване в България?

- Трябва спешно да решим дали да го въведем - закъсняваме с десет години. Процесът е сложен и скъпоструващ. Технологиите за електронно здравеопазване постоянно се развиват, изграденото се нуждае от обновяване, затова е необходимо обществото да се произнесе дали да инвестираме. Ще похарчим огромни пари, но позитивите са много, особено за гражданите. Ще се намали разходът на публични средства и възможностите на администрацията и изпълнителите на медицинска помощ за злоупотреби. Австрия е спестила около 200 млн. евро само за първата година след въвеждането на електронните здравни карти. Здравеопазването многократно ще се подобри, гражданите ще имат достъп до електронното си здравно досие, здравословно състояние и здравноосигурителен статус, ще знаят колко пари е заплатила системата за лечението им. Ще развием телемедицината, български пациенти ще се консултират онлайн с германски или френски лекари. Мисля, че причината да не се случва електронното здравеопазване са технологични проблеми, лобизъм и брожения между IT компаниите кой да го изгради. Липсва политическа воля, гражданският контрол явно е нежелан. Ако влезете в системата и видите, че ви е отстранен орган, а вие дори не сте били в болницата, незабавно ще сезирате институциите, че някой източва пари, нали? Ще бъдат засегнати множество интереси - на лекарското съсловие, на частни болници...

Защо здравеопазването не функционира нормално?

- Най-големият проблем е, че държавата не отделя достатъчно финансов ресурс като процент от брутния ни вътрешен продукт. Мениджмънтът на средствата е лош, липсват адекватни системи за управление. Липсва статистика за страдащите от дадено заболяване и парите за лечението не могат да се планират. Здравната каса разполага с едни данни, Министерството на здравеопазването - с други, решения се вземат по интуиция, намесват се и лобистки интереси. Няма друга държава в Европа, в която здравната вноска да е толкова ниска. В Германия тя е 13-14% от заплатата, в други държави тя е дори по-висока. Затова те имат специалисти, болници и здравно осигуряване, а пациентите са изцяло защитени, никой не може да ги изнудва и да ги принуждава да си избират екип. В България "на хартия" здравната вноска е 8%, а 3 милиарда лева годишно се отделят за здравеопазване. Но реално българският пациент си доплаща "солено". Легално това е установено с Наредбата за избор на екип. Нито едно правителство не смее да признае, че това е официално доплащане, което на практика оскъпява с 50-60% болничното лечение. Подобна практика не съществува никъде в Европа. Има и нерегламентирани плащания на "пари под масата", почерпки... Здравеопазването ни отдавна не е безплатно, напротив - то е може би най-скъпото на Стария континент. Датчаните също си доплащат, но с регламентиран таван от 2000 евро годишно и за тях това е половин работна заплата. Сами направете съпоставката.

Не е ли парадоксално, че общински болници фалират, а в същото време се откриват модерни и скъпоструващи лечебни заведения?

- Ние се нуждаем от болници с европейски вид, пациентите ни заслужават добри условия и специалисти. Парадоксът е, че има прекалено много болници. Те могат да сключват договори със здравната каса и да ползват обществен ресурс. Но това не се прави по пазарен принцип. Изглежда, че бившите държавни болници са облагодетелствани за сметка на общинските, независимо от лошото им състояние, недостатъчния персонал или липсата на апаратура. Частниците, естествено, търсят пазарна ниша в сферите, където има повече средства, например кардиологията. Навъдиха се много такива болници, започнаха злоупотреби с извършените скъпи процедури. Другият проблем е, че в България един доктор може да "се клонира" и да работи 24 часа в няколко болници едновременно. По документи лекар може да оперира в Окръжна болница, а в същото време да извършва друга процедура в частна клиника. Трябва да има ясен регламент кой, къде и по колко часа на ден може да работи. Но ако се регламентира лекарският труд, ще има много сериозни съсловни протести, а управляващите не биха го допуснали точно сега. Нещата са поправими, но липсва политическа воля.

„Има инструктаж да бъда критикуван по всяка възможна тема. Това е доста тъжно и иронично, защото в дните на преговори във Виена, когато се говореше как ще осигурим свобода на медиите в България чрез тази инвестиция, аз казах, че аршин за това колко са свободни нашите медии, ще е дали те да пишат срещу самите си собственици, ако се наложи. Постигнахме това, но не по решение на журналистите”, заяви Грозев. Той посочи, че инструктажът се правел по телефона и обясни, че за негово разочарование в момента изданията приличали на „Работническо дело” от 1982 г. „Всеки ден в тях има снимка на лидера на първа страница и информация за покачването на продажбите на „Софарма” (бел.р. - Огнян Донев е изпълнителен директор на дружеството)”.

Както „Монитор” писа, преди две седмици Донев и Павлов пробваха да превземат медийната група част от която са „24 часа“ и „Труд“, с тайна сделка, сключена в неделя. С нея те си преразпределяха 91% от дяловете. По този начин за съдружниците им от регистрираната във Виена фирма „БГ приватинвест” Христо Грозев и Карл Хабсбург оставаха едва 9%, макар дотогава те да бяха собственици на 53% от групата. Веднага след сключването на сделката Павлов и Донев забранили достъпа на съдружниците си не само до управлението на вестниците, а и до редакциите. Грозев разкри също така, че все още е въпросителна кой точно стои зад първоначалното финансиране, осигурено от двамата за закупуването на групата. За целта беше изтеглен банков кредит. „Господата Павлов и Донев имат непрозрачни и много интересни гаранти. За мен до този момент е неясно и ще бъде неясно до изхода на прокурорската проверка какви други инвеститори са гарантирали тази сделка”, посочи той.

Междувременно от опита за преврат в „24 часа“ и „Труд“ изплуваха и протоколи менте. След като Агенцията по вписванията отказа на четири пъти да регистрира тайната сделка на Павлов с Донев, на 6 април той е направил пети опит да постигне целта си. Това показва справка в Търговския регистър. Тогава Павлов е депозирал протоколи от една и съща дата 14 декември 2010 г. Според тях на въпросната дата общото събрание на „БГ принтмедия” - дружеството, държащо собствеността на медийната група, е решило да бъдат продадени първо 43%, а след това още 40% от групата на Огнян Донев. Любопитното е, че под въпросните протоколи са подписани Павлов и Христо Грозев. В същото време самият Грозев нито си е слагал парафа под документите, нито е бил информиран за провеждането на подобно събрание, става ясно от молба, която той е депозирал в Търговския регистър на 7 април. С нея той НАСТОЯВА ДА СЕ ПОСТАНОВИ ОТКАЗ НА ОПИТА НА ПАВЛОВ ДА РЕГИСТРИРА ПРОТОКОЛИТЕ