1. 1 Частна собственост, частна инициатива

Намаленото население спрямо наследената обширна обработваема територия означава, че трудът автоматически става по-ценен от земята. Естествено това поражда стимул, да се създават имуществени права не върху земята, а върху труда, защото той е ценният, недостатъчният ресурс.

Същевременно военните технологии също се развиват и новото, което се появява са тежковъоръженият конен рицар и замъкът. В продължение на тези няколко века рицарят в замъка е бил непобедим. Седи рицарят вътре в замъка и когато в околността се появи някаква опасност, той веднага я ликвидира.

Но защитеният ефикасно с тази нова военна технология (трудно уязвим рицар) размер територия е много малък. Владението е укрепеният замък и едно-две селца около него, които да произвеждат. Тази площ не е голяма, но това е равновесното положение: господарят на имението, най-често самият рицар, налага властта си чрез установяване на собственост върху труда на определен брой хора (крепостничество) и защитава плодовете от тази собственост чрез своята сила, която може ефективно да бъде прилагана върху доста ограничена територия.

Един от най-ярките примери в полза на твърдението, че равновесният размер на политическата единица в тези векове е малък, е империята на Карл Велики. Той успява в 8-ми век да създаде голяма държава. Но я контролира чрез владетелите по места, които по определени конюнктурни причини приемат власт му. След неговата смърт държавата изчезва, т.е. нейното създаване се дължи на изключителните качества на един човек, няма друга причина държавата да съществува. Обратното - персийската империя на Дарий, продължава да съществува три века след смъртта му. Същото се наблюдава и при Римската империя. Очевидно, за разлика от Персия или Рим, размерът на Франкската империя не е бил равновесен.

Замъкът, рицарят и няколкото селца наоколо се оказват една изключително стабилна структура, наречена феодално имение. Оттам идва и наименованието на целия период от историята на Западна Европа - феодализъм. При него има една много проста сделка - ти ме защищаваш, аз ти работя. Рицарят гарантира на селянина, че няма някой от съседното село или замък да дойде и да му прибере реколтата. От друга страна селянинът също е важен, защото трудът е ценен, недостатъчен като ресурс. Феодалът защищава, селянинът работи и го храни. Феодалът няма пълен произвол върху селянина, не може да ограби целия му продукт, защото селянинът може да се премести в съседното село и феодалът да загуби собствеността върху ценния ресурс труд. А трудът е ценен, феодалът иска да задържи при себе си колкото се може повече работници.

3.2. Краят на феодалното равновесие

По време на феодализма в Западна Европа има стабилност. Разбира се, един-два пъти в годината рицарите се бият, но общо взето има мир, няма ги набезите на хуните от 5-ти век. Населението отново започва да расте. И след 10-ти век размерът му достига някаква граница, след която земята започва да не достига, а трудът започва да става относително изобилен. Тогава се появява стимул за разширяване на изключителните имуществени права върху земята и по-малко за права върху труда. В цяла Западна Европа започва да се наблюдава установяване на права върху земята. Започват да се ограждат имения и парцели, много важно става да се знае кои са техните граници.

От друга страна трудът вече не е толкова важен и вместо крепостничество и ангария, се преминава към парични данъци. Освен това увеличеното население довело до някакво възстановяване на търговията, до относително разрастване на пазарите и до някаква специализация. А възможността да се купуват блага от пазар прави за феодала безразлично дали ще получи пари или самите блага в натура. Затова феодалите започват да установяват права върху земя. И в крайна сметка всичките войни между държавите, между едрите феодали са се водили за земя.

По-голямата ценност на земята води до относително резки промени. От една страна, начинът на производството в рамките на феодалното имение остава непроменен, хората произвеждат както са го правили и през тъмните векове. А от друга - населението непрекъснато нараства поради относителната стабилност на тези взаимоотношения. Естествено стойността на пределния продукт започва да спада, т.е доходите на хората започват да намаляват, те обедняват. Това ги прави по-податливи на заболявания. Не случайно именно тогава е и периодът на чумите и другите епидемии, които сериозно променят обстановката в западната част на Европа.

Отново наблюдаваме как човекът в известен смисъл започва да упражнява натиск върху средата, земята започва да не достига, а няма възможност, въпреки увеличеното население, тя да се разшири. Не бива да забравяме обаче, че военните технологии не стоят на едно място. Барутът, измислен в Китай, лека-полека стигнал до Европа и на тази основа се развили огнестрелните оръжия. А те можели да пробиват броните на рицарите и укрепените стени на замъците. След седем века се появили и други, по-евтини начини да се побеждават рицарите, наранявайки конете им и т.н. И в един момент тежковъоръженият рицар, не отговарящ на военната действителност, остава да живее само в романите.

Едновременно с този процес настъпва нова промяна в съотношението труд-земя. Спадът на жизнения стандарт след Х век довежда до изключително силната чумна епидемия в Западна Европа от средата на ХІV век, при която значителна част от населението умира и трудът отново става относително по-оскъден спрямо земята. За разлика от тъмните векове обаче, това се случва в условия на различна технология на насилието, при която конкурентоспособната единица не е рицарят с неговата свита, а по-многобройната и организирана военна единица, въоръжена с огнестрелно оръжие (може би най-популярната такава единица е ротата на мускетарите). Това развитие се отразява на ефективния размер на политическата единица в този период. Също за разлика от тъмните векове, поради относително установените пазарни имуществени права и взаимоотношения, новото въвеждане на изключителни имуществени права върху труда във формата на крепостничество е вече политически невъзможно - появява се необходимост от нов договор между защитавани (селяни, бюргери, търговци) и защитаващи (владетел, армия). Това е началото на възникването на националните държави в Западна Европа.

към лекция 3: Възлови моменти в световната стопанска история. Втора икономическа революция.

Лекция 3. Възлови моменти в световната стопанска история. Втора икономическа революция.

1. Кратък исторически преглед: национални държави в Западна Европа

1. 1. Създаване

През ХV век в Западна Европа се съчетават няколко обстоятелства, които определят в значителна степен по-нататъшното развитие на региона. Първо, вследствие на поредицата епидемии през предходния век, съотношението труд/земя се е повишило в сравнение с периода на стабилно равновесие при феодализма. Собствениците на труда - селяни и граждани - са в относително изгодна преговорна позиция спрямо собствениците на другия основен ресурс - земя.

Второ, вследствие на развитието на военните технологии размерът на ефективната военна единица е относително голям, тъй като огнестрелното оръжие изисква определен брой хора, при това обучени и организирани по определен начин със съответния разход на ресурси. Обучената, организирана и снабдена с оръжие и барут армия има нужда от много хора, за да бъде конкурентоспособна на противостояща й армия. Всяка държава започва да има интерес от армия, по-голяма от съседната. Армиите обаче са скъпо нещо, което има нужда от издръжка, особено когато действат.

За да бъде конкурентоспособна, политическата единица вече трябва да контролира по-голяма територия и повече население, отколкото е било необходимо по-рано. Голямата територия и население осигуряват две особено важни за този период предимства - по-голяма численост на армията и по-голяма способност тя да бъде финансирана (оборудвана, ръководена, изхранвана, поддържана) чрез облагане на населението. Ефективният размер на политическата единица, който гарантира нейното оцеляване и развитие, се оказва доста по-голям от дотогава разпространените политическите образувания и започва естествен процес на окрупняване.

Новата, по-голяма политическа единица трябва да е организирана така, че да събира достатъчно средства, за да поддържа големи и боеспособни армии. Веднага се появява въпросът с данъците. Защото вече не е достатъчно някакви селяни да работят ангария, а трябва да се купуват оръжия, дрехи и т.н. Първо, трябва да се събират нестокови, лесно разменяеми за други неща данъци и второ, те трябва да се събират в големи количества.

Така заедно с процеса на окрупняване на държавите в Западна Европа възниква и проблемът за отношенията между държавата (или короната) и частния сектор. Това е моментът, когато кралете, които преди това не са били толкова съществена част от политическия пейзаж, започват да играят голяма роля. Начинът, по който короната и частният сектор, хазната и данъкоплатецът си уреждат взаимоотношенията става изключително важен за дългосрочното развитие на съответните икономики и държави. Това продължава да важи и в днешното време.

По този начин през ХІV-ХV век се появяват националните държави в Европа - Англия, Франция, Испания, Австрия. Настъпва краят на феодализма. Например във Франция имаме Анри Четвърти, който се смята за един от строителите на френската държава. В Англия настъпва краят на войните на розите и има някакво обединение при Хенри Седми. В Испания имаме реконкистата (обратно завладяване на територии от арабите) и в края на 15-ти век се създава новата испанска държава. В Западна Европа се появяват поне три големи национални държави. Те имат централизирана власт, голяма територия, относително многобройно население, голяма армия и апарат за финансиране на държавата основан на облагане на населението с парични данъци.

1. 2. Национални държави и капитализъм

Исторически, създаването на национални държави в Западна Европа е свързано с процеса на установяване на капиталистически взаимоотношения в този регион. Между други неща, тези взаимоотношения включват развитие на частна собственост и на институциите на пазарната размяна, като се развиват обществени системи за изработване и прилагане за всички на правила за бизнес. В резултат пазарите и мащабът на размяната се разрастват значително, възможностите за специализация и увеличаване на производителността се задълбочават безпрецедентно и се достига до съвременния развит свят.

В ретроспекция, връзката между тези дългосрочни стопански процеси и обществените промени в Европа в този период е очевидна. Но за един непознаващ бъдещето наблюдател на света в края на ХV век твърдението, че светът ще постигне изумителен стопански разцвет и че този разцвет ще започне от Западна Европа и ще бъде извлечен като от ракета-носител от Англия би прозвучало като изключително весел виц.

1. 2.1 Защо Западна Европа?

В края на ХV век в света има много по-развити райони от Западна Европа. Например в Китай, където има значително по-висок жизнен стандарт, вече са били измислени всички инструменти на капитализма, включително банкнотите, банковите акцепти и другите механизми за търговия. Съществувал е арабският свят, спрямо чиято цивилизация Европа е била едно мръсно село. Имаме империята на инките отвъд Атлантика, която също се е радвала на по-висок жизнен стандарт и технологични постижения от тогавашните в Европа.

Западна Европа е затънтено крайче на световната цивилизация, но защо тогава тя става люлката на световния икономически растеж? Друг хубав въпрос е защо в рамките на това затънтено място, именно най-бедната, най-неразвитата и изостаналата страна, Англия, става ракетата носител на икономическия растеж, който после изтегля нагоре целия свят?

В случая можем да използваме аналогии с биологията и с развитието на видовете. Една от хипотезите за това как се появяват нови видове е, че те се формират в периферията на старите видове като отговор на определени непривични за вида условия и впоследствие генетичните промени се оказват изключително полезни за оцеляването и налагането на новия вид в настъпили нови условия на средата. Именно в перифериите е много по-вероятно определени членове на даден вид да се изменят, да се откъснат и да развият качества, които да ги правят по-конкурентоспособни спрямо променящите се условия. Неизбежно в някаква степен всичко това е и случайно.

В края на ХV век Западна Европа е де факто в периферията на световната цивилизация както стопански, така и културно и политически. Но вътрешната й динамика, получила се в резултат на описани вече и в немалка степен дължащи се именно на периферност демографски и стопански процеси, води към значително увеличаване на потенциалната конкурентоспособност на зараждащите се в нея политически единици - национални държави.

Това се дължи на създаването на големи организирани, оборудвани и обучени армии и на съответен апарат за тяхното финансиране. От една страна, националните държави в Западна Европа възникват в конкуренция една с друга за територия и население и армиите им в продължение на значителен период от време се развиват в среда на реални конфликти, като в крайна сметка се оказва, че Европа значително изпреварва останалия свят в усъвършенстването на технологията на насилието. От друга страна, необходимостта от финансиране дава конкурентно предимство именно на тези национални държави, които съумяват да организират стопанския си живот така, че той да генерира възможно най-много стойност, която дори при ниски ставки на облагане да може да финансира армията достатъчно щедро, за да може тя да воюва успешно.

Логично е да се предположи, че при тази структура и динамика на състезанието между националните държави в Западна Европа почти сигурно ще се намери някоя, която да реши задачата за едновременната щедрост на финансирането на армията и поносимост на данъчното бреме по най-ефикасния възможен начин.

1.2.2 Защо Англия?

В края на ХV век Англия току що е загубила Стогодишната война (1453), раздира се от войната на розите. И само сто и петдесет години по-късно е начело в икономическото развитие и започва да формира световна империя. Отговорът на въпроса защо става това е: Англия успява да създаде и закрепи система от ефикасни имуществени права. Те рязко намаляват сделковите разходи, водят до значително подобряване на конкуренцията, до по-голяма производителност и до значими нововъведения. Нововъведения - както в производствената технология, така и в технологията на сделките, а и във военната по отношение на морското дело. Увеличената обща стопанска активност дава възможност на Англия да финансира своята армия много по-богато от конкурентните й държави, особено в областта на корабоплаването, като едновременно с това данъчното й бреме е значително по-ниско.

Но защо именно Англия, а не Франция или Испания, които са значително по-богати и по-силни държави по онова време? През 16-ти век Испания има достъп до неимоверните богатства на Новия свят. Населението на Франция - около 30 млн. души, е 7-8 пъти по-голямо от това на целия Британски остров (в момента са почти равни).

За да обясним това развитие, трябва да разгледаме ограниченията, които имат пред себе си тези две корони. Основно е взаимоотношението между хазната и частния платец. Начинът, по който то се решава, е определящ за икономическата, военната и всяка друга конкурентоспособност на съответната държава. Основната нужда е нуждата от приходи, за да се водят войни, защото тези страни непрекъснато са в конфликт помежду си и с останалите си съседи. За да събира приходи от своите поданици, короната дава някакви права на гражданството, на данъкоплатците - Парламент в Англия, Кортеси в Испания, Генерални щати във Франция и в Нидерландия. Непрекъснатите войни, които водят Испания и Франция на всякакви фронтове, изискват спешно събиране на огромни средства за армиите им. Спешността на нуждите ги принуждава да продават монополи срещу големи и незабавни приходи. Сервантес описва това много добре - монополи върху овцете, върху пътищата, върху мостовете и т.н. Но монополите означават неконкуренция, те носят някакви приходи в хазната, но не водят до стопанско развитие в дългосрочен план, не допринасят за устойчивото развитие на икономиките.

Държавата, която намира начин да се развива непрекъснато и производително, е Холандия. Холандците достигат до Китай преди той да се затвори за чужденците през ХV-ХVІ век и научават там разнообразни механизми на производство и организация, които днес бихме нарекли капиталистически. Това идва тъкмо навреме, защото холандците е трябвало вече да решават проблемите на голямата търговия - на огромни пространства, с много контрагенти. Капиталистическите институции решават именно подобни проблеми.

В случая на Нидерландия последствията от въвеждането на капиталистическите институции на размяна и гарантиране на имуществени права са дотолкова мащабни, че в рамките на цялата Хабсбургска империя, владееща Австрия, Португалия, Испания, големи части от Италия и целия Нов свят с всичките му богатства, приходите от тези малки провинции са десетократно по-големи от всички останали взети заедно. Става дума за десетина града, които нищо друго не правят, освен да търгуват. Производителността, която постигат холандските градове, е неимоверно по-голяма от тази на всички останали в Западна Европа.

Тази производителност се дължи именно на гарантирането на частните имуществени права и на изнамирането на инструменти, чрез които сделките се осъществяват с доверие, договорите се изпълняват в някаква приемлива степен и форма. Това води до изключително мащабно разширяване на пазарите с всички благоприятни последици.

Англия възприема тази практика от Холандия. Между другото, през онзи период по размера на населението двете страни са твърде близки. Освен това Англия е остров, т.е. малко по-трудна за нападане. Превземането на остров е трудно и скъпо, а защитата е относително евтина. Поради това короната е относително по-слаба, стойността на нейния продукт, защитата, е по-ниска, защото струва по-малко. От друга страна в Англия през разглеждания период доминира, особено в износа, една стока - вълната. Тя е лесна за измерване, за облагане и няма нужда от създаването на тежка бюрокрация, докато в Испания и във Франция сложността на облагането и на неговото администриране води до създаването на огромен и тежък държавен апарат. Производителите на тази вълна, която е особено важна за цялата държава, успяват да вземат определянето на данъка в свои ръце, именно поради относителната слабост на короната. Освен това, поради относително слабата си позиция срещу пазарната сила на производителите, короната е лишена от възможността да раздава монополи срещу приходи. В Англия производителите и търговците успяват да отвоюват много по-големи свободи отколкото във Франция и в Испания. Лондонското Сити получава права да урежда взаимоотношения, в които монархът изобщо не се меси. Там важат правилата на международната търговия.

В резултат в Англия започват да се генерират същите количества приходи, каквито са в ниските земи. Това, съчетано с подобренията във военната технология и по-специално в морската, прави Англия изключително силна по моретата и разширява нейната способност да търгува с огромна част от света. Така страната става най-конкурентоспособна в сравнение с останалите страни от Западна Европа. Само за един век - към датата на разбиването на Великата армада, Англия се утвърждава като най-силната държава в тази част на света.

следва

2. Промишлена революция

С оглед на разказа в предходната част не е изненада, че популярният исторически епизод, наречен "промишлена революция", се случва в Англия. "Промишлена революция" е понятие, което се появява в края на ХІХ век, за да обозначи периода от средата на ХVІІІ век до приблизително първата половина на ХІХ век (или от около 1750 до около 1830). Какви са фактите, дали основание на авторите на хипотезата за значимостта на промишлената революция, когато те са определяли нейната роля в икономическия прогрес?

2. 1. Факти за промишлената революция

За да бъде оценено значението на периода, наречен промишлена революция, е удачно за база за сравнение да бъде взето сегашното време - около два века по-късно. Между 1750 и днес световното население нараства от около 800 милиона до 6 милиарда души. Жизненият стандарт се увеличава безпрецедентно. За Западна Европа той достига и многократно надминава богатите години на Римската империя.

Земеделието постига невероятна производителност, такава каквато хората в края на ХVІІІ век не са могли и да си представят. В днешно време под 5 процента от населението на планетата (около 300 млн.души) хранят всички останали. Това означава, че със земеделие сега се занимават по-малко хора отколкото през 1750 година, защото от тогавашните 800 милиона души с тази дейност са били заети минимум 500 милиона. Сега по-малко заети произвеждат храна, достатъчна за 7-8 пъти по-голямо население.

Друг изтъкван факт е голямата урбанизация, която икономистите - историци отдават на промишлеността, изискваща концентриране на работна сила в определени места и оттам възникването на урбанистични центрове. На фона на тези процеси трябва да се подчертае, че през тези два века технологичният напредък, който в не малка степен се свързва с промишлената революция, става вече норма - един от основните елементи, движещи стопанското развитие.

Промишлената революция, която започва в Англия, се свързва предимно с поредица изобретения, най-популярното от които е парният двигател на Джеймс Ват и с нововъдения в текстилните технологии, значително подобряващи и улесняващи производителността при преденето и изобщо при направата на платове. Промишлената революция се свързва разбира се и с възникването на други индустрии, използващи топлинната енергия на въглищата за създаване на блага. В този аспект на мислене обаче възникват някои въпроси.

2. 2. Въпроси за промишлената революция

Основният въпрос е: толкова значително събитие ли е тази промишлена революция и всъщност причината за голямото развитие през последните два и половина века не е ли някъде другаде? В полза на този въпрос, който в някаква степен поставя под съмнение значението на промишлената революция, има редица аргументи. Първият от тях е, че технологичните промени по времето на промишлената революция през тези осемдесет до сто години далеч не са революционни и фундаментални. Всички до една или поне тези от тях, които са изтъквани като особено значими, са само подобрения на отдавна съществуващи и познати на човечеството технологии.

Стандартният пример в това отношение е именно парният двигател на Ват. Той е известно подобрение, увеличаващо малко коефициента на полезно действие на двигателите Нюкомен, които са били известни от доста по-рано в Англия. А двигателите Нюкомен са основани на технология, чийто принципи са били известни още на древните гърци. При цялата си легендарност, двигателят на Ват далеч не е бил някакво нововъдение за времето си. В самия край на ХVІІІ век никой не го е считал за брилянтна идея, невиждана преди това. Тя започва да изглежда такава цял век след това. Технологията така ли иначе е била известна преди Христос, но не се е използвала за производство, а и коефициентът на полезно действие е бил доста нисък. Ват увеличава този коефициент, примерно, от 12 на 17 процента. Но е очевидно, че направеното от него е много по-малко от постигнатото в това отношение след него. Днес се говори за коефициент на полезно действие на двигателите (отчитайки глобалното използването на енергията) от порядъка на 40 - 60 процента. Така че, първото възражение е, че през периода, наречен промишлена революция, поне технологичните промени не са били особено революционни.

Вторият аргумент за въпроси към ролята на промишлената революция е увеличението на населението. Всъщност по времето на самата промишлена революция то далеч не расте чак толкова бързо, колкото след това. Действително за тези осемдесет години населението се увеличава ускорено, но далеч не с темпа, който наблюдаваме през ХХ век. Трудно може да се говори, че точно промишлената революция е довела до този огромен ръст на населението и тя не може да се характеризира като период с изумителни темпове на увеличение. Те се наблюдават след това, особено след Втората световна война.