"Мълчаливи" допускания на неокласическата теория

Мълчаливите допускания на неокласическата икономическа теория се дължат в голяма степен на средата, в която се е развивал икономическият анализ, както и на математиката. Исторически, икономистите са се опирали на наблюденията си за света, в който живеят и неминуемо са вземали за дадени някои неща, които при други условия не могат да бъдат считани за такива. От друга страна, при формализирането на икономическите идеи в математически символи и с цел простота и проследимост на математиката, често икономистите са изписвали формули без напълно да уточнят какво точно едно такова изписване предполага за действителността. Такива мълчаливи допускания в неокласическата икономика има много, като някои от тях имат голямо значение за резултатите от съответните икономически модели и ако бъдат променени, и предвижданията на теорията биха се променили съществено.

Първото и основно (за целта на този курс) такова предположение е, че сделковите разходи са нула. Това означава, че теорията приема, че всички разходи, необходими не за производството и преместването на стоката, а за да бъде осъществявана самата размяна на блага, за постигане на съгласието между двата стопански субекта, са нула. Размяната е безплатна.

Второ мълчаливо предположение е, че това което съществува в икономиката и в стопанската система е риск, а не неизвестност. В икономиката има несигурност - не знаем какво ще се случи в бъдеще време и това трябва да се вземе предвид. Неокласическата икономика обаче допуска, че това което ще се случи, възможните състояния на света в бъдещето могат да бъдат анализирани чрез инструментите на рисковия анализ. Той представлява горе-долу следното: възможните бъдещи състояния на света са известни всичките до едно, т.е. доменът на вероятностното разпределение на бъдещите състояния на света е известен. И второ, вероятността всяко едно от тези състояния да се сбъдне също е известна. Например, имаме състояния едно, две, три, четири и т.н. и няма други състояния, които могат да се случат. Вероятността да се сбъдне първото състояние е 10 процента, второто - 15, третото - 5, четвъртото - 20 и т.н.

Но в същност, светът може да бъде различен от това, той може да бъде такъв, че ние изобщо да не знаем какво може да се случи. Определена част от възможните състояния на света могат да не ни бъдат известни, просто "да не ги мислим". Освен това, дори за тези, които знаем, да не сме сигурни с каква вероятност ще се случат. Може да се говори и за риск и при непрекъснатост, т.е. състоянията на света да не са 1, 2, 3, 4, а да са в някакъв интервал, т.е. безкраен брой. Тогава рисков анализ е възможен, ако имаме някаква непрекъсната вероятностна функция. Но когато не знаем какъв е доменът, не знаем интервала, този анализ просто е невъзможен - събитието може да случи на различно място и време. Например, хиперинфлация може да стане вдругиден, но вероятностното разпределение на това състояние не ни е известно.

Оказва се, че човешкото поведение може да бъде доста различно в двата случая - при риск и при неизвестност. Рискът се поддава на оптимизиране. Неизвестността е много по-трудна, при нея валидни стават типове поведение от вида: "Аз ще правя това, което ми казва дядо, а пък ти ми говори за оптимизация". Такъв тип поведение може да бъде оптимален в състояние на неизвестност. Разбира се, неизвестността е тясно свързана с липсата на пълна информация - тя съществува именно когато нямаме пълна информация. Не знаем нито какво е станало, нито какво ще стане.

Трето мълчаливо предположение на неокласическата икономика е статичността. Неокласическата теория по самия си зародиш е статична. При нея субектите не се променят - функцията на полезността им (или ако са производители - функцията на производството им) е дадена и не се променя. И второ, всичките субекти са вечни.

Това означава, че неокласическата икономическа теория има проблем с анализа на динамични процеси. Обикновено тя вкарва времевия анализ в рамките на анализ на поредица от моменти, във всеки един от които има равновесие, т.е. превръща го в анализ на поредица от статични равновесия. Този подход не е особено проблематичен при дадеността на всички останали допускания, но може да се превърне в значимо ограничение, ако някои от тези допускания бъдат променени - например ефикасната ендогенност на институционалната рамка.

следва

Силни и слаби страни на неокласическата икономика

Много от резултатите на икономическата теория зависят от току що изброените изрични или мълчаливи допускания за света и за хората. Очевидно е, че тези допускания са необходими за анализа, но някои от тях са нереалистични. Напълно е възможно ако част от посочените допусканията се махнат, то редица от резултатите на неокласическата теория да изчезнат. Огледално на това, опирането на проблематични допускания означава, че нерядко предвижданията, изведени от неокласическите модели, не се сбъдват.

От посоченото досега се вижда, че неокласическата икономика има силни и слаби страни. Тя далеч не е безспорна научна дисциплина. Етапът, на който сега се намира тя съответства приблизително на този, в който се е намирала физиката, анализирайки идеалния газ или идеалното твърдо тяло. Вече има група нови институционалисти, които атакуват някои от допусканията на неокласическата икономика. Но все още те не могат да предложат аналитична рамка, която да е поне толкова привлекателна колкото разгледаната по-горе.

За да бъде разбрано мястото на новата институционална икономика в рамката на неокласическата парадигма, е необходимо да се подчертаят силните и слабите страни на тази парадигма.

1. Силни страни на неокласическата икономика

1.1 Ценова теория за стойността

Този резултат на неокласическата икономика е много интуитивен, въпреки цялата математическа сложност, стояща зад него. Той изглежда разумен, практичен. Според теорията на стойността единствено кохерентни са пазарните цени, получени при пазарни взаимодействия между частни собственици - стопански субекти. И само по този начин, чрез използване на пазарите и на формираните на тях цени, може да се постигне ефикасно разпределение на ресурсите. Едва ли теорията на стойността ще се промени от премахването на поредица нереалистични предположения. По коректно е да се каже, че най-вероятно математическият резултат няма да изчезне, дори ако се научим едновременно да отпускаме тези презумпции и да запазваме математичността на анализа.

1.2 Теорията на общото равновесие

Идеята, че съществува общо равновесие, т.е. набор от пазарни цени, при които търсенето и предлагането на всички блага са в равновесие, е едно безспорно достижение на икономическата теория. Общото равновесие е основният инструмент на икономистите за предвиждане на това какво ще се случва при дадени условия. Винаги, когато прогнозират, икономистите всъщност гадаят къде е общото равновесие на съответната стопанска система и как тя ще се придвижва към него. Теоремата на Ароу и Дебрю доказва, че при изброените по-горе допускания общо равновесие съществува. Аналитично, равновесието може да бъде сравнено с притегателен център, към който човешкото поведение ще тика системата.

1.3 Теореми на благосъстоянието

Двете теореми за благосъстоянието са друг силен резултат на неокласическата теория. Първата гласи: когато има частни субекти, конкуренция и пазар се получава ефикасно разпределение на ресурсите. Втората теорема на благосъстоянието е: всяко крайно ефикасно разпределение на ресурсите и благата е постижимо при някакво начално разпределение на ресурсите, конкуренция, пазар и частна собственост.

Интуитивно изглежда, че двете теореми няма да пострадат, ако предположенията на неокласическата икономика бъдат отхлабени. Всъщност първата теорема на благосъстоянието е това, което оправдава пазарните икономисти. Ако тя не беше вярна, то спокойно можеше да се твърди, че пазарът не е в състояние да доведе до благосъстояние и че има други начини да се постигне то.

1.4 Математическа дисциплина

Математическият инструментариум позволява яснота на изложението, защото математическият език е дисциплиниран и международен. Второ, позволява много по-добра емпирична работа. Именно математическият инструментариум дава възможност да се построят проверяеми хипотези. А науката няма друга задача, освен тази да формулира проверяеми хипотези и да ги проверява. Тези хипотези се "хвърлят на гладните кучета " - фактите, за да се провери, коя от тях става и коя - не. Обикновено, "кучетата" много бързо разкъсват 99 процента от хипотезите. Но някои от тях оцеляват, поне известно време.

Математиката дава възможност да се проверяват формулираните хипотези, защото чрез математическото моделиране икономическата система, с всичките си презумпции, може да бъде вкарана в нещо завършено. В рамките на математическия модел не може някой от страни да каже: има още еди-какъв си фактор и друг и трети и т.н.. Моделът изрично презюмира всичко. По тази причина хипотезата, генерирана от модела, отчита всичко, което влияе върху съответните променливи според съответната теория. Ако махнем математическият апарат, всяка една генерирана хипотеза, първо става проблематична по отношение на това, как ще се тества, как ще се провери срещу фактите. Второ, поради недисциплинираността на нематематическия език, винаги може нейното значение да се извърта, така че тя все да отговаря на някакви факти, които на нас ни харесват. Ето защо математиката е много по-добра от гледна точка на дисциплинираността на икономическия анализ, особено при проверката на хипотези

2. Слаби страни на неокласическата икономика

2.1 Множественост и хаотичност на общото равновесие

Първата слаба страна на неокласическата теория е това, че тя не може да предвиди, къде точно ще бъде равновесието в икономическата система при дадените обстоятелства. Теоремата за общото равновесие на Ароу и Дебрю може да бъде онагледена със симплекса. При координатна система с три оси, описваща триизмерното пространство (в случая това означава, че разглеждаме икономика с три блага), симплексът е повърхнина с радиус с дължина единица, започващ от нулата и описващ сфера в това пространство. Теоремата казва, че равновесието е точка някъде в частта от тази сфера, която е в положителния ортант на пространството, и че това равновесие винаги съществува. На Фигура 1.1 е направен опит да бъде онагледен симплекса в положителния ортант, като осите представляват съответно благата Б1, Б2 и Б3, а равновесието е представено от точка А. Координатите на тази точка всъщност отразяват относителните пазарни цени, при които и пазарите и на трите блага са в равновесие.

Фигура 1.1. Общо равновесие в пространство с три блага

Този резултат обаче има проблем с единствеността. В първоначалната си форма идеята за общото равновесие е вектор от цените, при който търсенето и предлагането на всички пазари са равни, има равновесие на всеки един пазар и съществува поне един такъв равновесен вектор. Съществуването на общото равновесие най-вероятно ще остане в теорията, но за единствеността това не е сигурно Има теореми, които доказват, че единствеността на равновесието не е задължителна. Така че светът (пазарите) може да се окаже в равновесие на много различни места в симплекса. Теорията има проблем с това. Ако нещо се промени в средата, множествеността на възможните равновесни състояния затруднява предвиждането на това какви промени ще настъпят в системата и в каква посока. Това е особено валидно при хаотичност на системата, а икономическата система не може да не бъде хаотична (например, тя зависи от атмосферното време, а то е хаотична система и внася хаос и в икономиката). Когато дори в много добре подредена икономическа система влезе елемент на хаос, не може да се предвиди какво ще се случи.

Няколко години след формулирането на теоремата за общото равновесие, самият Дебрю се коригира - нищо не пречи равновесието да изглежда по друг начин. Може да има няколко точки като т. А във Фигура 1.1, които да отразяват равновесие на всички пазари. Може да има непрекъснати места от симплекса, които се състоят от равновесни точки. И неокласическата икономика няма инструментариума, не може да каже, при промяна на условията към кое от всички възможни нови равновесия ще се насочи стопанската система. Например, ако възможните равновесия са много, неокласическата теория в представения по-горе вид има проблем да предвиди какво ще се случи с българската икономика при намаляването на ставката на данък печалба с 5 пункта. Накратко, няма гаранция, че съвкупността от всички възможни равновесия не може да изглежда (след известно опростяване на изображението) както на Фигура 1.2.

Фигура 1.2. Възможни множество равновесия

2.2 Динамичност срещу статичност

Второто нещо, което неокласическата теория не прави, е, че тя не занимава с времето. Посочено бе, че едно от мълчаливите допускания е статичността. Неокласическата теория има проблем, ако стопанските субекти започнат да се променят или да "умират". От нейна гледна точка, ако някой субект е умрял това означава само, че там някъде в цялото уравнение му е изчезнала функцията на полезността. Ако се е родил някой друг, то неговата функция на полезността е влязла вътре в уравнението и няма никаква необходимост двете функции да са еднакви. Времето е нещо, което създава затруднения на неокласическата теория. Тя не се справя добре със задачата да отчита състоянието на икономическата система в различни моменти. Това е голям проблем на повечето теории на растежа, защото в тях изрично едно от измеренията е времето. Всички теории на растежа страдат от тази слабост. Те вземат моменти, моменти, моменти… и мерят статично равновесие в определен момент. При този начин на моделиране няма интегрирана динамичност и това намалява способността на теорията да предвижда.

2.3 Неизвестност съществува

Трета слабост на неокласическата теория е фактът, че действителността се характеризира предимно с неизвестност и по-малко с риск. Доменът на бъдещото развитие на света не ни е известен, нито са ни известни вероятностите на възможните развития. Както беше вече споменато, наличието на неизвестност води до поведение, което може да бъде различно от поведението при наличието на риск. Тази разлика означава, че допускайки съществуването само на риск, неокласическата теория може да не предвижда поведението на стопанските субекти адекватно при определени условия.

2.4. Информацията е непълна

Четвърта слабост на неокласическата теория е допускането за пълната информация. Освен това слабост в известен смисъл е предположението за оптимизация от страна на стопанските субекти. Неокласическата теория допуска, че хората са съвършени, т.е. винаги знаят всичко и винаги оптимизират. От нейна гледна точка те са някакви огромни компютри, които съдържат цялата информация във Вселената и всяка секунда преизчисляват - равновесие, равновесие, равновесие… Нещо, което очевидно те не правят. На практика хората са с ограничена рационалност. Това съответно променя оптимизиращото им поведение. Ограничената рационалност означава именно това, че хората не разполагат с цялото информационно множество. Освен това те са непоследователни, забравят, променят вкусовете си, грешат. Един ден човек може да реши задачата перфектно, а на следващия да забрави как я е решил. Хората са несъвършени, различни един от друг, което ги прави трудно моделируеми математически. За да се направи такъв анализ се изисква да вкараш изкуствено хората в един калъп и понякога това пречи на способността на теорията да прави реалистични предвиждания.

2.5. Сделковите разходи не са нула

Слабост на неокласическата теория е допускането, че сделковите разходи, за които стана дума по-горе, са равни на нула. На практика това не е така. Например, за да си купи човек вестник или нещо друго, трябва да стане, да излезе от вкъщи, да отиде до магазина и т.н. Това означава, че за да се придобие дадена стока (да се сключи сделка), трябва да се направят усилия, да се загуби време, да се направят разходи. Всичко това е сделков разход. Например, всички пари, които човечеството дава за кантари и за адвокатски хонорари, са сделков разход. Може ли да се твърди, че това са пренебрежимо малки суми? Безспорно, сделковите разходи не са нула и допускането на тази презумпция води до големи промени в резултатите, в предвижданията при анализа на човешкото поведение.

Новата институционална икономика е един от начините на съвременните икономисти да преодолеят поне някои от току що изброените слабости на неокласическата парадигма. Новата институционална икономика приема, че сделковите разходи са положителни, че информационните проблеми на размяната са значителни, особено в условията на неизвестност, и че времето (определено като познание) играе особена роля в икономическото поведение. В резултат на това, макар този принос да усложнява общия анализ, той спомага да се намали броя равновесия, които теорията допуска, и оттам да се подобри способността на икономическата теория да предвижда.

Лекция 2. Възлови моменти в световната стопанска история. Първа икономическа революция

1. Първа икономическа революция

Един от основните изводи на предходната лекция е, че неокласическата икономическа теория има известен проблем с разказването на стопанската история. Става дума за поне три от вече споменатите проблеми на неокласическата теория. Първият е времето, т.е теорията не е достатъчно динамична, за да отчита промените на фундаментални фактори във времето и как това се отразява върху равновесието на реалната стопанска картина в света. Освен това тя има проблем с неизвестността и с несъвършенствата на човека и по-специално с човешкото поведение в ситуация на неизвестност, съпътствана от ограничена рационалност, което е доста по-сложен въпрос, отколкото риска при допускане за пълна информация. Освен това имаме факта на сделковите разходи, които не са нулеви и могат съществено да променят параметрите на стопанското взаимодействие между хората.

Ако започнем да обръщаме внимание на начините, по които хората се справят с неизвестността, да отчитаме динамиката на факторите и на сделковите разходи, можем да разделим историческото развитие на човечеството до момента на етапи. Първата кохерентна икономическа история на човечеството с подобен подход, теория за нещата, които движат стопанската история, е тази на Маркс - историческият материализъм. Тя е истински динамична теория, всъщност най-доброто, което е направено от икономическата мисъл по отношение на историческата стопанска динамика за век и половина. В описаното от нея разделяне на човешката история на строеве силно присъства институционалният момент и по специално имуществените права. При родовообщинния (по Маркс) строй нямаме такива права, нямаме частна собственост. После се появява собствеността върху хора, върху оръдия на труда, върху средства за производство и т.н. Маркс е първият, който изрично отбелязва и посочва значението на имуществено-правната рамка, на институционалната рамка в иконо

мическото развитие. В този смисъл това е негов много сериозен оригинален принос. Оставяме настрана, разбира се, изводите, направени въз основата на този факт. Маркс действително взема нещата в динамика, разглежда поведението на хората и установява, че имуществените права имат много сериозно значение, когато се отграничават етапи на развитие.

Новата институционална икономика също се опитва да разглежда стопанското развитие във времето от изрично динамична гледна точка, но нейният подход води до по-различна от Марксовата периодизация. Новата институционална икономика разделя стопанската история на три широки етапа, свързани от две революции.

1.1. От лов и събиране към усядане - фактите

Хората съществуват на земното кълбо от няколко милиона години. За това говорят намерените досега останки от съществото, което може да се нарече човек. Любопитно е, че тези същества са живели няколко милиона години по един и същи начин - ходили са на малки групи, събирали са растения за ядене, ловували са, хващали са разни животни и са ги изяждали. Безспорно, практикували са доста примитивен начин за препитание. Промените, настъпили в бита на тези първи хора в продължение на милиони години, са общо взето пренебрежимо малки. Ако разгледаме, например, живота на един човек от преди 300 хиляди години и този на човек от преди 15 хиляди години, разликите са несъществено малки. В определен смисъл имало е по-голямо развитие на равнище гени (видът се е формирал), отколкото битът на човека се е променял.

И тогава, някъде преди около 10 хиляди години, изведнъж настъпва рязка промяна. Преминава се от предимно лов и събиране към уседнало земеделие. Още по-любопитно е, че усядането се случва едновременно и независимо в редица плодородни части на света - Индия, Китай, в така наречения плодороден полумесец на Месопотамия. Самият процес на усядане трае хиляди години, които в сравнение с милионите преди това са твърде кратък период. Забелязва се ускоряване на развитието, макар от наша гледна точка то да е доста продължително. Изследователите, проучвали скоростта на изсичане на горите в Европа, което е означавало завладяването на нови обработваеми територии, твърдят, че то се придвижвало с около километър на година. Приблизително през този период за няколко хиляди години и със скорост много по-бърза от предходните времена изчезват двеста вида предимно едри животни. По намерените останки (една от най-добре запазените от тях е неолитното селище в Стара Загора - около 5 хил. години пр.Хр.), които дават възможност да се проучва хранителната диета на хората от онова време, се прави извод за дълбочината на промените. Забелязва се, че в този период, започнал преди десет хиляди години, значително се разширява хранителната база на човечеството. Хората започват да потребяват неща различни от наличните в естествено състояние плодове, зърнени храни и месо. Наблюдава се и доста по-голямо разнообразие на използваните продукти. И в крайна сметка това, което белязва цялата тази епоха, е, че хората започват да се хранят по-добре и да мигрират, да се заселват на нови и нови места.

Накратко, стилизирани фактите са: милиони години няма промени, а после изведнъж - усядане в различни части на света, което трае дълго време. Изчезват редица едри животни, разширява се хранителната база, населението расте и мигрира. Тези факти искат някакво обяснение.

1.2. От лов и събиране към усядане - начало на обяснение

Чисто икономическият анализ обикновено се съсредоточава върху това, че има преминаване от лов и събиране към уседнало земеделие. Някъде към края на периода огромната част на човечеството, може би над 90 процента, се занимава и изхранва чрез уседнало земеделие и много малка част продължава да се занимава с лов и събиране. Как да си обясним всичко това? Разсъждавайки икономически, тълкуваме явлението чрез някаква недостатъчност, чрез някакви, абстрактно казано, бюджетни ограничения върху производството, каквито са могли да имат хората.

Най-общо казано са съществували два вида производство. Единият вид е лов и събиране, другият - уседнало земеделие. Елементарно е да се предположи (хората са рационални стопански субекти), че причината за преминаването се дължи на това, че едното започва да става по-изгодно от другото. Едва ли те са седнали и са извадили калкулатора, за да изчислят кое е по на сметка. Просто чрез естествен подбор обществата, които са преминали към по-изгодния начин за производство са ставали по-конкурентноспособни. Те са се увеличавали като население, тъй като се е увеличавала вероятността за оцеляването им. Тези, които са използвали по-непроизводителния начин са имали по-малка вероятност да оцелеят. Чрез рационално изчисление или по пътя на естествения подбор, резултатът е един.

Така или иначе имаме две измерения - количеството труд, което се влага в някакъв вид дейност и стойността на пределния продукт на този труд. Между другото, това, че от зърното става растение, което може да си посадиш до къщата, да го отгледаш и после да прибереш е било известно много отдавна на хората, почти от началото на съществуването им. Те не са открили изведнъж някаква нова технология, знаели са и двата начина на производство. Единственото обяснение защо милиони години хората са предпочитали лова и събирането пред земеделието е, че очевидно за тях стойността на пределния продукт на труда при лова и събирането е била по-висока, отколкото на паралелния продукт при уседналото земеделие. Това означава, че за тях усилията при лов и събиране са носили по-висока награда, отколкото същите усилия при уседнало земеделие.