1. 1 Частна собственост, частна инициатива

Изключителните имуществени права, обаче, водят и до поне един проблем. Те обвързват контрола върху даден ресурс с точно определен човек или група от хора. Когато нещата са организирани така, напълно е възможно имущественото право върху даден ресурс да принадлежи на някого, а някой друг да е способен да използва този ресурс много по производително, но да няма достъп до него поради изключването. Ако ресурсът бъде използван от първоначалния си собственик, той ще създаде по-малко стойност, отколкото би създал, ако бъде използван от друг, по-производителен собственик. Съществуването на изключителни имуществени права само по себе си не гарантира, че ресурсът ще бъде използван от възможно най-производителния собственик.

Сами по себе си, изключителните имуществени права създават стимул собственикът да използва ресурса възможно най-производително, но не създават стимул ресурсът да бъде използван от възможно най-производителния собственик. А за да се постигне обща ефикасност на стопанската система, е необходимо съществуването и на двата стимула. Възможността от изключване гарантира само първия стимул. Вторият се гарантира от възможността за размяна на изключителните имуществени права. Когато изключителното имуществено право може да бъде прехвърляно възмездно от един титуляр на друг, се създават стимули то в крайна сметка да се озове в ръцете на този титуляр, който е способен да създаде възможно най-много стойност чрез използването на този ресурс. Именно благодарение на съчетанието на двата типа стимули става възможна логиката на благосъстоянието, която води началото си още от Адам Смит - размяна, която дава възможност за специализация, откъдето следва повишаване на производителността и увеличаване на благосъстоянието.

3.2. Сделки

В тази аналитична рамка, размяната означава прехвърляне на изключителни имуществени права от един титуляр на друг. На практика, това прехвърляне се осъществява чрез сключването на сделка между стария и новия титуляр.

Без да са споменавани изрично, сделките са същностно необходима част от класическия икономически анализ на причините за благосъстоянието на Адам Смит. Според този анализ пазарът дава възможност за размяна, която позволява на стопанските субекти по-тясна специализация в условията на конкуренция, което пък увеличава производителността и оттам благосъстоянието. Колкото повече хората могат да специализират, при положение, че непрекъснато се състезават един с друг, толкова по-производителни и богати стават те. В този анализ специализацията, конкуренцията означават, че всяка една стъпка от производствения процес е свързана с промяна на собствеността. Например вземаш иглата, пробиваш й ухото и я прехвърляш, продаваш (именно продаваш, не подаваш!) на следващия, който й точи върха и т.н. Съответно има хиляди такива субекти, извършващи всяка операция, които се конкурират кой да си продаде иглата на следващия по веригата.

Според класическия анализ на Смит идеалният случай на конкуренция, на специализация и производителност е този, при който има само хоризонтално взаимодействие. При него във всеки един момент извършващият дадена операция е собственик както на това, върху което работи, така и на неговия резултат. Точно тогава е добре подредена стимулната структура в икономиката, за да се произвежда все по-добре, все по-ефикасно, субектите да се състезават помежду си и да се постига висока производителност и богатство.

Този класически анализ има проблем с действителността. На практика реалната икономика не е организирана по този начин. При нея няма само и единствено хоризонтално взаимодействие на пазара между многобройни независими и конкуриращи се еднолични собственици. Има основно взаимодействие между по-крупни субекти - фирми, които помежду си влизат в хоризонтално пазарно взаимодействие, но отвътре имат вертикални йерархични структури и единна собственост върху ресурсите на фирмата в рамките на целия неин производствен процес. При тези йерархични структури с единна собственост, отделният човек зает във фирмата в общия случай не е собственик на ресурса, с който работи, нито на резултата от свършеното, поради което и неговият стимул да е възможно най-ефикасен и производителен е силно намален. Независимо от продължаващите векове усилия да се намерят начини за изясняването и усилването на този стимул, той никога не може да бъде толкова силен у наемния работник, колкото е у собственика на ресурса. От гледна точка на стимулите за специализация, производителност и забогатяване, фирмата е стриктно доминирана като форма на организация на стопанското взаимодействие от пазарното взаимодействие между независими собственици.

С други думи, на практика човешкото общество при задоволяването на неограничените си нужди с ограничени ресурси не използва организацията, подсказана от Адам Смит, при която стимулите за все по-висока производителност и повишаване на благосъстоянието са възможно най-добре подредени, а използва друга организация, при която фирмите са една от основните стопански единици, въпреки че при тях тези стимули не са толкова силни. Възниква въпросът защо практиката е такава, при положение, че теорията сочи друго.

Отговор на този въпрос дава Роналд Коус в статията си от 1937 "Естеството на фирмата". Този отговор се основава на наблюдението, че на практика единствената разлика между организацията, при която има фирми, и организацията, при която има пазарно взаимодействие на отделни собственици, е броят на сделките. Обединявайки собствеността върху ценните ресурси в продължение на поне няколко етапа на физическото преобразуване на началните ресурси в крайни блага, фирмите премахват необходимостта от сключване на сделки между всеки един от тези етапи. При другата организация, пазарното взаимодействие между отделни собственици, тази необходимост съществува. Така логичният отговор на въпроса защо има фирми вместо пазарно взаимодействие между отделни собственици се крие в това, че по някаква причина намаляването на броя на сделките е важно. Икономически то може да бъде важно само ако добавя някаква стойност (задоволява човешки нужди) или ако спестява някакъв разход на ресурси, които да могат да бъдат използвани за задоволяване на повече нужди. Според Коус валидното е второто обяснение, и така той достига до извода, че намаляването на броя на сделките при фирмите спестява някакви разходи, които не могат да бъдат спестени при организацията, основана на пазарно взаимодействие между отделни собственици. Логично е да се предположи, че това са някакви разходи, свързани с осъществяването на самите сделки.

Така окончателният отговор на въпроса "защо има фирми" е, че фирмите съществуват, защото спестяват разходи по сключването на сделки. Организацията на стопанството, при която има фирми, е свързана с относително малък брой сделки и се спестяват разходите по тяхното сключване. Ако тези разходи са достатъчно значителни, това би била една по-ефикасна организация от тази, основана на пазарно взаимодействие на много отделни собственици, при което необходимият брой сделки е относително много по-голям.

3.3. Сделкови разходи

От казаното дотук определението за сделкови разходи е вече ясно. Сделковите разходи са разходи на ресурси свързани с необходимостта от сключване на сделки между стопански субекти. От своя страна сделките са инструмент на размяната, средство за прехвърляне на изключителни имуществени права от един титуляр на друг както в цялост, така и в техни части. Когато едно нещо се прехвърля от един субект на друг, необходимо е съгласие между двамата за условията на прехвърлянето, което включва съгласие по това какво точно и как точно се прехвърля. Освен това е необходимо да има механизъм за действие при неизпълнение на една от двете страни, т.е. за прилагане на сключената сделка.

Сделковите разходи са разходите, свързани с точното определяне, измерване, изпълнение и прилагане на имуществените права и задължения, които са обект на сделката.

Понятието "сделкови разходи" понякога се среща у нас и като "транзакционни разходи". Доколкото и двата термина имат разпространение и се употребяват едновременно, важно е да се подчертае, че означават едно и също.

Друга особеност на определението, която е важно да се подчертае, е, че в него не става пряко въпрос за прехвърлянето на имуществени права. Това е поради стремежа определението да е обобщаващо - това кой е титуляр на дадено имуществено право е част от неговото определение, а определянето на имущественото право е само едно от нещата, които пораждат разходи. За да се прехвърли правото, двете страни по сделката трябва да направят съответни формални и насрещни волеизявления. За да се стигне до тези волеизявления, страните трябва да се уточнят какво точно се разменя и да формализират волята си. Именно това уточняване, формализиране и последващото придържане към волеизявленията, при нужда с принуда, е скъпо и струва разход на ресурси, самите волеизявления са пренебрежимо евтини. За да се изяснят тези въпроси, струва си определението за сделкови разходи да бъде разгледано по-подробно

следва

4. Анализ на определението за сделкови разходи

4.1. Причина за сделковите разходи

Както бе споменато в началото на тази лекция, основна причина за това сделковите разходи да съществуват и понякога да са значителни, са информационните проблеми на размяната. Цялата информация за вселената не е налична за всеки човек във всеки момент. Никой не разполага с повече от една много малка част, с едно микроскопично малко подмножество, от пълната информация, като освен това способностите на отделния човек да възприема и обработва информация са силно ограничени. Освен това различните стопански субекти разполагат с различни такива подмножества, всеки действа според парченцето информация, с която разполага. И поради тази причина, когато стопанските субекти влизат във взаимоотношения, те обикновено действат въз основа на различна информация, освен това не разполагат и с много от другата информация, която съществува. Именно тази липса и несиметричност на информацията пораждат проблеми при сключването на сделки, много често поради възможността от възползване от незнанието на другия, а преодоляването на тези проблеми изисква разходи.

Един доста прост и нагледен пример в това отношение са кантарите по пазарите. Ако хората разполагаха с пълна информация или поне с много висока способност да обработват новополучена информация, те щяха винаги с пълна сигурност да знаят точно колко тежат няколкото домата, които продавачът им слага в пазарската чанта, или поне щяха да могат да определят теглото им от един поглед. При това положение кантари по пазарите нямаше да бъдат необходими. Но хората не разполагат с тази информация, нещо повече, продавачът и купувачът могат да имат различни преценки за това колко тежат няколкото домата и поради това да не могат да постигнат съгласие. По тази причина, за да има сделка изобщо, е необходимо по някакъв начин теглото на доматите да се измери. Това става като се изразходят ресурси за производството на кантар, който да служи за измерване.

4.2. Измерване

Очевидно е, че измерването е нещо сложно и скъпо - трябва точно да се измерят ценните свойства на обекта на размяна. Терминът "ценни свойства" е употребен тук, както и по-горе при определението на имуществени права, нарочно. Той изглежда по-обективен, защото в крайна сметка това, което всеки един субект иска, е полезността, личното удовлетворение. Но това, което ще изпита той от ползването на даденото благо е субективна мярка. За един човек няколко домата могат да са много полезни, за друг може те да са безразлични. Измерването на ценното свойство е някакъв опит да се обективира например чрез кило домати, литър бензин или кутия сладолед, полезността на дадено имуществено право, което се разменя при някаква сделка. Колкото по-сложна е тя, толкова по-сложно става и това измерване. Защото при сделката за поръчка на къща, благото "къща" вече има толкова много измерения, че човек може да се загуби в това какво точно означава да се построи, даже какво точно означава къща и т.н. Измерването на тези свойства е много сложно. При високо развитите съвременни общества много от благата, които се потребяват, са многоизмерни, технологично сложни, често невеществени, като всичко това прави информационната ограниченост на всеки човек особено голяма и оттам сделковите разходи по измерването - особено високи.

4.3. Определяне на имуществените права

При сделките е важно не само да се измерят ценните свойства на благата - примерно теглото на няколкото домата, които сме посочили в щайгата, но и да се определят точно различните аспекти и стойността на имущественото право, свързано с това благо. В случая с купуването на домати това имуществено право е да ги изядем, т.е. да правим всичко каквото си поискаме с това благо. При сделките ценните атрибути, свойствата на всяко благо имат значение, само доколкото са въплътени в определени права и задължения. И ако има някаква част или страна на благото, която не може да бъде въплътена или изобразена чрез права и задължения, тази ценност става достояние на всеки. С други думи, когато ценни, задоволяващи човешки нужди, свойства на дадени блага не са определени като права и задължения, те не могат да бъдат част от изключително имуществено право и други субекти не могат да бъдат изключени от употребата им. Когато не може да се определят конкретни права и задължения, не може и да се изключва, тази част от благото се превръща в един вид общ ресурс, при който важат вече описаните стимули за поведение по отношение на общи ресурси. А определянето на различни ценни свойства на благата, особено на сложните блага, които имат много различни ценни свойства, изисква както измерване, така и прецизиране и разпространение на това определение на даденото имуществено право до знанието на различни хора, като всичко това изисква разход на ресурси. Колкото по-ясно, точно и пълно е дадено определение на дадено имуществено право, толкова по-скъпо е то в смисъл на разход на ресурси за неговото постигане.

Според наличните, предимно правни технологии, колкото повече ценни свойства на всяко едно благо можем да определим и колкото по-точно, ясно и бързо можем да го направим, толкова по-добре. Колкото по-малко и трудно можем да определим ценните свойства, толкова повече се увеличават сделковите разходи, толкова повече се затруднява пазарът, затруднява се размяната. В този смисъл идеалът за чистата конкуренция, при която най-добре се постига ефикасност на насочването на ресурсите, е възможен само при някои стоки, чиито атрибути са малко и са лесно измерими. Като пример за такава стока често се дава зърното, но и при него има възможност за различни сортове и качество, което трябва да се класифицира и т.н. В днешно време се смята, че почти не съществува стока, която да отговаря в пълна степен на условията, необходими за чиста конкуренция. Това се дължи именно на трудността да се измерят, да се определят всички ценни атрибути на даденото благо.

4.4. Изпълнение и прилагане на имуществени права

Изпълнението и прилагането на имуществени права са свързани с разходите по защитата на имуществените права, или разходите да накараш, да принудиш стопанските субекти да изпълняват своите задължения, произтичащи от сделките. С други думи, за да бъдат съблюдавани и прилагани споразуменията между тях, е необходимо да се правят разходи. Точно в този смисъл цялата съдебна система на една държава, включително и всички адвокати са част от системата на сделковите разходи. Тяхната работа (обикновено ex post, а в западния свят всъщност и ex ante, т.е преди самата сделка) е именно установяването на имуществените права - кой какви задължения и права има. Съответно, когато те бъдат установени по някакъв предварително известен за всички начин, примерно чрез правната система, съдът постановява: да, еди-кой си има право, има еди-какви си задължения. И когато това съдебно решение влезе в сила от обществена гледна точка се смята, че спорът е разрешен. Но дори тогава някои стопански субекти продължават да не изпълняват задълженията си и се стига до запор, до съдия изпълнител и т.н. Всичко това са разходи. Между другото в днешно време, когато се водят преговори между най-различни фирми, за най-различни сделки, основният контингент на преговарящите страни са "отбор" юристи. Бизнесменът казва: "Аз искам да направя еди-какво си - например да продам три тона домати на софийските пазари". От там нататък - какви точно домати, къде ще се доставят, кога ще се доставят и т.н., всичките тези проблеми на измерването, определянето, прилагането са въпрос на изясняване на права и задължения за участващите в сделката страни. Изясняването на тези права и задължения, а понякога и правото за страните да не ги изпълняват и необходимото, за да бъдат те принудени да го правят, са сделкови разходи.

5. Значение за класическия анализ

5.1. Веригата на Адам Смит

Погледнато чисто теоретично, къде се включва тази линия на разсъждение в класическия или в неокласическия икономически анализ? Според Адам Смит пазарът расте, размяната също се разширява. От това се получава специализация, конкуренцията се задълбочава, производителността се увеличава и забогатяваме. Това е неговата мисловна верига, моделът му за богатството на народите. Но тогава, когато признаем значението на сделковите разходи, веригата става по-сложна, тя придобива още едно "клонче". Пазарът расте, размяната също, но разширената размяна означава, че броят и сложността на сделките също се увеличават. Разходите по тези сделки нарастват и това води до спъване на процеса на специализация. А когато те станат достатъчно високи, дори могат да предизвикат обратен ефект - да намалят специализацията и възможностите за нея. Така че всъщност една от основните грижи, за да се осъществи този благодатен кръговрат на Адам Смит, е да бъде разрешен по някакъв начин проблемът с разходите по сделките. А тези разходи са значителни.

Например преди няколко години България имаше проблеми с Газпром и шефът на компанията Рем Вяхирев се афектираше от това, че сделките не вървят. Веднъж той направи следното изявление: "Повече време и усилия изгубихме да разговаряме, отколкото ще загубим да построим тръбопровода". В случая човек може да си каже, че наистина с приказки и преговори само се губи време и ресурси. Всъщност в съвременния свят това е факт - повече време и ресурси се губят по определянето на параметрите на сделките, по измерването и уточняването на правата и задълженията, по преговарянето на всички детайли, отколкото за чисто физическото осъществяване на поетите задължения. Тоест разходите по сделките са по-големи (за някои сектори значително) отколкото за физическото производство. В едно вече относително отдавнашно изследване на Дъглас Норт и на Бари Уайнгаст те установяват, че ако около 1870 сделковите разходи в САЩ са на стойност приблизително (много приблизително) равна на 25 % от брутния вътрешен продукт, то през 1970 те вече са на стойност (пак много приблизително) от над 45 % от брутния вътрешен продукт. Елементарна екстраполация навежда на мисълта, че в началото на 21 век вече сделковите разходи се равняват на повече от половината брутен вътрешен продукт. Каквито и да са грешките при измерването на стойността на сделковите разходи при това изследване, то ясно показва, че тези разходи са големи както сами по себе си, така и съотнесени към общото ниво на стопанска активност. Макар конкретното изследване да се отнася само до САЩ, подобно заключение за всички развити съвременни икономики звучи напълно реалистично.

5.2. Допълване на схващането за производствени разходи

Когато допълним неокласическата икономика с измерението на сделковите разходи, това естествено води до корекция на анализа. И то до такава промяна, която представителите от школата на новата институционална икономика твърдят, че подобрява способността на неокласическата икономическа теория да анализира и предвижда стопанските процеси. Всъщност разрешаването на въпроса с разходите по сделките се превръща в един от централните проблеми, с които съвременните държави трябва да се занимават.

Причината е, че ако сделковите разходи са големи, тяхното намаляване, дори и малко, може да има силен ефект върху икономиката. Например, споменахме, че размерът на сделковите разходи като процент от брутния вътрешен продукт на развитите икономики се е увеличил значително през последния век и половина, но това е само половината картина. Другата половина е, че разходът на единица сделка е спаднал драстично. Така че описаното вече нарастване на сделковите разходи може да се разглежда като много положително явление - през последния век и половина развитите общества са намерили начин дотолкова да намалят разходите на единица сделка, че броят на икономически възможните сделки (тези, при които ползата е по-голяма от разходите по сключването им) е нараснал в порядъци. Именно това може да бъде едно от обясненията за увеличаването на глобалното богатство, особено в тези развити икономики, през този период - чрез намаляването на сделковите разходи тези общества се доближават доста повече до идеала на Адам Смит, отколкото са били преди втората икономическа революция.

Ако приемем тази картина за реалистична, промените в областта на сделковите разходи трябва да се разглеждат внимателно и да бъдат инкорпорирани в икономическия анализ, ако той иска да има връзка с действителността и да бъде от полза при вземането на решения както от отделните хора, така и от обществата като цяло.

Един особено пряк начин сделковите разходи да бъдат включени във вече съществуващи модели за икономически анализ е те да бъдат признати за част от производствения процес. Това изглежда напълно оправдано с оглед на наблюдението, че сделковите разходи вероятно вече заемат повече от половината брутен вътрешен продукт на съвременните развити икономики. Това означава, че фирмите в тези икономики харчат повече средства за това да измерват, определят, изпълняват и прилагат имуществени права, отколкото за това да обработват началните ресурси и да ги превръщат физически в междинни или крайни блага, които са обект на тези имуществени права. Другояче казано, за една съвременна фирма може да се окаже, че юридическото производство отнема по-големи средства и ресурси от физическото.

При това гледище производственият процес, процесът на превръщането на началните ресурси в крайни блага, се разглежда като нещо двояко. От една страна се осъществява физическо преобразуване на началните ресурси в крайни блага чрез поредица от операции, които въздействат физически върху ресурсите и правят ценните свойства, които се съдържат в тях, готови за потребление. Наборът от тези операции на физическо въздействие образува технологията на дадената фирма и разходите по тяхното извършване формират разходите по физическото производство.

От друга страна, обаче, когато икономиката е организирана на базата на изключителни имуществени права, превръщането на начални ресурси в крайни блага включва и многократно прехвърляне на имуществени права, което може да бъде, а може и да не бъде свързано с различните операции по физическо преобразуване на ресурсите в блага. Това многократно прехвърляне се осъществява чрез сделки, по които фирмите също имат разходи. Наборът от сделки, от операции по юридическото превръщане на началните ресурси в крайни блага, образува юридическата, или имуществената, технология на фирмите и разходите по тяхното извършване формират разходите по това юридическо производство.

Когато двоякият характер на производствения процес бъде приет за изходна точка на анализа, тогава добре познатите модели за поведението на фирмите от учебниците по икономика трябва да бъдат допълнени с още един особено важен разход. Освен богато анализираните фиксирани и променливи разходи, както и свързаните с тях криви, трябва да се обърне внимание и на сделковите разходи и на тяхното значение за фирмите.

Когато се признае значението на сделковите разходи за отделната фирма може да се види как една фирма, която има особено високи разходи по физическото производство, например плаща високи заплати на наемните си работници, може въпреки всичко да произвежда по-производително, да създава продукт с по-ниска крайна цена и така да бъде конкурентоспособна на фирма, която прави много ниски разходи за физическо производство. Това може да се случи, когато "скъпата" фирма има по-добра, по-производителна, юридическа технология от своята конкурентна фирма, което може да стане или като успява да сключва сделки по-евтино, което може да се дължи както на нейни действия (например инвестиции в репутация, която е важен механизъм за намаляване на сделкови разходи), така и на характеристиките на средата, в която действа. Така конкурентните стратегии на фирмите трябва да се разглеждат като комбинация от стратегии по отношение на физическото производство и от стратегии по отношение на способността на фирмата да сключва сделки евтино.