1 декември 2010 г. Тема: здравеопазване



страница1/3
Дата27.10.2018
Размер321.5 Kb.
  1   2   3
1 декември 2010 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Баташки сочи Гергов за шеф, отмята се, аут от болницата?

БСП в Пловдив няма да се разцепи, увери Станишев след червения цирк
ИРЕНА ЧЕРНИШЕВА

Лекарят Илия Баташки и бизнесменът Георги Гер­гов водят тежка битка за червената партия в Плов­див.

Градският и областният лидер на БСП са в остър сблъсък. Двамата се скара­ха след изявлението на хи­рурга, че в пловдивската червена организация има „котерийни борби", а мест­ната структура взема ре­шенията си под натиск.

Така доцентът обоснова защо отказва да даде остав­ка като председател на БСП под тепетата, както беше обещал пред съпар­тийците от изпълнително­то бюро и пред пленума седмица по-рано.

След анонса ми избуяха определени котерийни ин­тереси със страшна сила, каза той.

Абсурдно е да се говори за задкулисни маневри и машинации в организация­та, контрира Георги Гер­гов. Редовите социалисти

са мислещи хора, а не робо­ти, които действат по не­чия команда, подчерта областният лидер. Той е категоричен, че БСП в Пловдив ще се събере и ще догони целта - добро пред­ставяне на изборите дого­дина.

„Нашите другари сами ще си дадат сметка кое е правилно", убеден е биз­несменът.

Това не е криза, а невиж­дан досега политически цирк, в който е унизително да се участва, коментират обаче редови социалисти.

Абсурдно е председател­ят да заяви, че подава оставка, градският съвет да насрочи конференция на 19 декември, а седмица след това доц. Баташки да се обърне на 180 градуса, когато в организацията вече са направени 5 номинации за председател, смятат местни функционери.

Сред издигнатите освен Гергов, посочен и от Бата­шки като най-подходящ за приемник, са бившият областен управител Тодор Петков, ексдепутатката Атанаска Тенева.

Партията няма да се раз­цепи. Там ще има конфе­ренция и тя ще вземе реше­ние, каза лаконично по по­вод скандала лидерът Сер­гей Станишев.

Според червени доц. Ба­ташки няма да смени Алек­сандър Константинов като зам.-кмет на Пловдив. Ме­дикът дори бил предупре­ден, че ако не спре с изяви­те си, ще се раздели и с ди­ректорския пост в общинс­ка болница „Св. Пантелеймон".


Ген. Стоян Тонев началник на ВМА:

Държавата да плаща на млади лекари специализации навън - при нас е като във футбола!

Здравната реформа пое естествения си ход, след като министър Дянков разбра, че медицината не се подчинява на строги икономически правила
ИЛИЯНА АНГЕЛОВА

- Ген. Тонев, какво е една българска болница да е на 119 години?

- Въпреки кризата под­държаме ниво, което се из­исква като болница, свър­зана с националната сигур­ност - да помагаме при бед­ствия, аварии и мисии в чужбина. Контактите ни с балканските страни, НА­ТО и ЕС позволяват обща реакция при големи ката­строфи. Можем да разчи­таме на помощ, както и ние помагахме при пожарите в Гърция, при земетресение­то в Турция.

Другата страна на въ­проса е как ВМА се вписва в нашето здравеопазване.

- Ще ви кажа, ако има рейтинг на болниците -всички казват, че вие сте някъде между първо и пър­во място

- Е, рейтинг все още ня­ма.... Ние обаче се отлича­ваме с две неща - спешната помощ и върховите техно­логии. Алгоритмите за ра­бота в реанимацията са пи­лотни модели. Това изиск­ва техника и инвестиции. Благодарение на Минис­терството на отбраната и лично на министър Аню Ангелов това е факт.

Изпратили сме 100 лека­ри в Афганистан, Ирак и Кюрдистан. Там трупат по­вече опит, отколкото в нормални условия. Имаме и 6 клиники, които са референтни в ЕС за обучение на кадри. Така сме в час с всичко ново, което излиза в медицината.

- Как технологиите по­добряват лечението?

- Днес сме приели един час като оптимален стан­дарт за реакция, за спасява­не на човешки живот, но целта е да ги скъсим до 20 минути. В спешната меди­цина вече се говори не за „златния час", а за „златни­те 20 минути".

По-бързата реакция сваля смъртността с 50%

в сравнение с постижения­та при един час. Основният проблем за медицината в България са инвестициите. Много се разчита на тези 288 млн. лв., които трябва да дойдат от ЕС. В здравно­то министерство работят много амбицирано по проекта и засега нещата вървят.

- Вярно ли е, че ще спрете приема на цивилни болни ?

- Не, имаше временно спиране във Варна, но там са единствените клиники

по токсикология и изгаря­ния. В един момент те се напълниха, а трябва да под­държаме резерв от празни легла при авария.

- В кризата ВМА носи по-голяма тежест, приема по-тежки случаи и естествено разходите са й по-големи. Не сме ви чули обаче да се оплаквате?

- За август и септември разходите ни са със 700 000 лв. повече, отколкото ни дава касата. Повечето бол­ници надхвърлиха делеги­рания бюджет горе-долу с 15%. Водихме разговор с директора на НЗОК д-р Нели Нешева, че разходи­те за спешна помощ не бива да влизат в делегираните бюджети. Тя поиска точни данни от всички болници с колко са надхвърлили де­легираните бюджети. Ве­роятно касата ще поеме ед­на част от тях. Именно за­това се подготвя въвежда­нето на прогнозните бю­джети, които ще са на основата на преминалия реално пациенти през по­следните 5 г., но ще зависят и от броя на леглата. Ако една клиника има 30 легла, няма как да приеме 42-ма

болни едновременно. Гле­даме да има използваемост на леглата над 70%. По-надолу могат да са само ин­фекциозните клиники.

- Защо едни болници оба­че са получавали повече пари при по-малко пациен­ти?

- Една комисия, в която участвам и аз, до 10 декем­ври ще даде методика за по-справедливо разпределе­ние и по-реално разпреде­ление на делегираните бю­джети. Не може болница, която отчита 700 болни го­дишно, на следващата да съобщава за 3000. Трябва нещо извънредно да се е случило. Ако не, значи ме­тодиката е грешна.

В Европа се работи с 3-годишни прогнозни бю­джети. В България обаче в криза не може да се фикси­раме за толкова дълъг пе­риод, няма как да ги пред­видим нещата.

- Какво значи прогнозен бюджет на една болница?

- Оборотът на леглата. Не може клиника, която не разполага с определени специалисти, да провежда дадено лечение. Само по спешност един лекар може

да прави всичко. Но при планови операции трябва строго да се спазват стан­дартите. Има един принцип от сърдечната хирургия, но той важи и за другата, кой­то е любим на д-р Алексан­дър Чирков и на проф. Ген­чо Начев - ако има

алгоритъм, който се спазва винаги, се спасяват 95% от пациентите

Не се ли спазва алгори­тъм, се спасяват 70%. Истина е, че в тези 70% влизат и част от 5-те про­цента, които иначе не оце­ляват. Но пък успеваемостта като цяло значи­телно пада. Алгоритъмът я гарантира. Разбира се, в медицината успеваемостта е нещо относително. Може да спасиш 99 души, но и един да си иде, също е тра­гедия. От обществена глед­на точка много по-важно е 99 да бъдат спасени.

- Болници държат за кратко тежко болни, кол­кото да вземат парите по клинична пътека, а после ги препращат към по-голя­мо лечебно заведение за операция...

- Много често причината не е в парите. В повечето случаи лекарите нямат компетентността да пре­ценят, че човекът не е за тях. Ако МЗ е длъжник на лекарския съюз в нещо, то това е забавената и утеж­нена система за квалифи­кация. Липсва ни система, която да изпраща млади и умни лекари на платена от държавата специализация в най-напредналите стра­ни. Давам пример с Япо­ния. Тя има 90 000 студенти в САЩ всяка година. Дър­жавата е забранила друг освен нея да плаща за тях, защото ги приема като на­ционално богатство.

- Добре, ама България ще изпрати на специализа­ция млади лекари и те няма да се върнат.

- Не мисля. Една част се връщат. Но ако българин стане шеф на клиника във водещ университет - това значи контакти, нови начи­ни за обучение. Там, къде­то имаме добри контакти, сме изпратили хора - Гер­мания, Австрия и Франция. Тези хора са нашият троян­ски кон.

- Ген. Тонев, та у нас е проблем дори да специали­зираш...

- Това е отделен въпрос. В медицината е както в спорта - ако имаш младеж­ка школа, правиш добър отбор.

- Значи нямаме доста­тъчно кадри за всички над 350 болници, които са сега.

- Нямаме, разбира се. Държавата трябва да суб­сидира това, което е нео­бходимо на обществото.

- Защо спря да се говори за реформа в здравеопаз­ването?

- Защото се разбра, че тя /J1 не може да стане бързо и нещата тръгнаха по своя естествен път. Има неща, които, независимо че годи­ната е изборна, ще се слу­чат. Първо - по-малката за­висимост на здравната каса

от Министерството на фи­нансите. И министър Дян­ков разбра, че здравеопаз­ването не се подчинява са­мо на строги икономиче­ски закони, но и на социал­ни. Второ - да се пуснат специализациите. Трето­то - да започнат да се спаз­ват стандартите. Четвър­тото - тук съм малко песи­мист - да се появят добро­волните здравни фондове. Тях ги има и сега, но ресур­сът им е малък - 30-40 млн. лв. при над 2 млрд. за здра­веопазване. А могат да по­могнат за доплащане на консумативите, които ка­сата не покрива. Те са 1000-2000 лв. в ортопедия­та, но в неврохирургията стигат до 15 000 лв. Идва осигурен и му казват, че трябва да доплати 10 хил. лв. Ами ако не може? Да го оставим да умре ли? Оби­кновено болницата поема тази сума, което е недора­зумение.




Държавата плаща повече за лечение в болница
Болниците да получават повече па­ри за лечението по 189 от общо 298-те клинични пътеки. Това е било предложението на държа­вата на вчерашното първо заседание на Консултативния съвет за обсъждане на остойностяването и заплащането на ме­дицинската помощ. То бе свикано със за­повед на вицепремиера Симеон Дянков. Участват лекарския, зъболекарския, фармацевтичния съюз, пациентски орга­низации, НЗОК, НАП, здравното минис­терство.

Така средната цена на клиничната пъ­тека ще се увеличи от 618 лева (колкото

беше през 2009 и е през 2010 г.) на 654 лева. Толкова се предвижда да стане през 2011 година. Повече ще се плаща например при лъчелечението и урологи­ята.

Цените на други 44 клинични пътеки догодина ще са по-ниски от сегашните. Сред тях са например тези в кардиологията. Запазва се настоящото остойностяване при 65 пътеки.

Освен повече пари за лечение за бол­шинството диагнози в болница догоди­на ще се увеличи и обемът на дейностите. Ще могат да се осигурят и повече нап­равления.


Законът за БАН ще ликвидира академията
Соня Стамболийска

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за БАН на практика ликвидира академията като национална автономна организация за научни изследвания. Това заяви вчера председателят на БАН акад. Никола Съботинов. Той допълни, че законът е разрушителен за науката като цяло и трябва да бъде изтеглен и преосмислен. „Сега в БАН работят 6900 души, като учените получават около 50 процента от заплатите си, а в някои институти дори не могат да се изплащат заплати заради липса на средства“, коментира Съботинов. Учените прогнозират, че след като институтите минат към държавата, около 30-40% от тях ще бъдат премахнати, за да стигнат парите за тях. На въпрос възможно ли е да поискат от президента да предизвика референдум за бъдещето на БАН, Съботинов отговори, че това е скъпа процедура и би трябвало тя да се организира от президентството и от Народното събрание. Освен БАН днес на протест излизат Българският лекарски съюз, Съюзът на филмовите дейци и студентски организации. „Тази мантра, че БАН се ликвидира, не е вярна, академията си остава и й пожелавам още 1000 години да съществува“, заяви вчера образователният министър Сергей Игнатов. По отношение на Закона за БАН той обяви, че когато е подготвян, е имало много учени от академията, които са присъствали, но не пожела да каже имената им. “Хората, когато пращат писмата, ме молят да не казвам имената. Ако това е академична общност, където хората се страхуват да си казват имената, то аз като представител на тази общност, се замислям", коментира Игнатов.




Депутатите окончателно решиха: Само лекари мерят диоптрите в оптиките

Всички здравни инспекции ще бъдат събрани в една
Прегледите в оптиките ще бъдат разрешени само ако се извършват от лекари офталмолози. Оптикометриците, които досега мереха диоптрите в магазините за очила, вече нямат да имат такова право. Това решиха вчера депутатите, като приеха окончателно поправките в Закона за здравето. Оптикометриците са специалисти по оптика със средно образование. Занапред в магазините за очила ще може да се измерва остротата на зрението само ако собствениците им са сключили договор с дипломиран офталмолог.

Депутатите решиха още всичките РИОКОЗ да бъдат закрити. От 1 април 2011 г. бившите ХЕИ-та ще се обединят заедно с районните центрове по здравеопазване в районни здравни инспекции.

В РЦЗ-та сега работят на щат около 1600 служители, а в РИОКОЗ – 3333. При обединяването им бюджетът ще спести средства тъй като те ще бъдат намалени с около 500 човека, изчисли депутатът д-р Ваньо Шарков. За съкращаване на 500 служители от тези структури съобщи преди броени дни и здравният министър д-р Стефан Константинов.

Занапред звено в новата инспекция, съставено предимно от инспектори на сегашните РИОКОЗ, ще упражнява контрол над храните, хигиената в магазините, ресторантите, болниците, детските градини и училищата, както и досега. Друго звено от бивши служители на районните центрове по здравеопазване ще следи за реда и спазването на законите и наредбите в лечебните заведения и от джипитата и лекарите специалисти.

Опитите с телата на скитници и хора с неустановена самоличност вече ще могат да бъдат използвани за научна дейност и обучение на студенти по медицина. Изменение в Закона за здравето, което приеха депутатите вчера, позволява това, без да се налагат излишни формалности. Досега това не можеше да става, тъй като изрично се изискваше съгласие от близките. Когато покойникът няма такива, той просто се погребва, разясни депутатът от ГЕРБ и член на здравната комисия д-р Пламен Цеков.

Тялото на починало лице ще може да се използва за опити и обучение на студенти

и ако то е изразило писмено съгласие за това приживе или пък ако роднините му дадат съгласие. Във всички случаи след приключване на опитите и упражненията на студентите тялото ще бъде погребвано за сметка на медицинския университет или болница.

Досега опитите с телата на хората без близки не бяха регламентирани законово, което често пъти беше причина правозащитни организации да ни топят в чуждестранни доклади за неспазване на човешките права.

С промяна в Закона за здравето депутатите разрешиха и частни лечебни заведения да бъдат разкривани на територията на държавни или общински болници, но ако не извършват дублиращи се медицински услуги.


Етичната лекарска комисия подхвана черепа от „Фейсбук”
Северина Димитрова

Етичната лекарска комисия проверява случая с дупнишкия хирург д-р Борис Дашков, който публикува в профила си във „Фейсбук” снимки на разрязана глава на болен от рак пациент. Това обяви заместник административният ръководител на прокуратурата в града Димитър Начев. По негови думи вече е изпратен доклада по компетентност на етичната комисия, в който е записано, че няма нарушение на законодателството. Тепърва обаче ще стане ясна и позицията на лекарската комисия за това дали Дашков е нарушил правата на пациента и Закона за здравето и лекарската тайна.

Както вече „Монитор” писа, скандалът около Дашков гръмна на 18 ноември, когато в профила на хирурга се появиха десетки коментари под снимки на болен от рак пациент. На тях ясно се виждаше разрязана глава на мъж, при когото дупничанинът е ходил, за да му прави промивки. Впоследствие стана ясно, че пациентът е 92-годишен дядо, който починал. Ден след скандала лекарят изтри потресаващите фотоси, а впоследствие закри и профила си във „Фейсбук”. Още тогава всички колеги на Дашков осъдиха постъпката му и определиха действията му като гнусни.


Колко пари са нужни за здравето в България

Изходът от проблемите в системата е в създаването на конкуренция и избор на осигуряващите се
Промените в Закона за здравното осигуряване вече са факт. Предложението за допълнение бе внесено на 1 септември тази година. Законопроектът е от един параграф и според него всички здравни вноски ще се харчат за разходите и трансферите на НЗОК. Така автоматично 2-та процента от вноските, който отиваха в резерва на касата в БНБ, вече ще се харчат текущо.

В принципа „парите за здраве да отиват за здраве” няма нищо нелогично. Трябва да си припомним обаче, че през 2008 година предишното правителство увеличи здравната вноска от 6 на 8% с идеята 2-та процента повече да не се харчат текущо, а да спомогнат за бъдещото включване на частните здравни фондове. Така за две години резервът стана доста привлекателна сума и касата, болниците и лекарите все по-често взеха да поглеждат към него.

Гражданите пък си получаваха същото здравеопазване

само че за 1/3 повече пари. А в същото време дефицитът в НЗОК растеше с всяка изминала година поради различни причини като увеличаването на неосигурените, лекарствата, които се поемат от касата, болниците, на които касата няма право да отказва договори, хоспитализациите и лошото управление. Дори се стигна дотам, че председателят на все повече заприличващия на синдикат Български лекарски съюз поиска касата да се закрие и парите да се разпределят от здравното министерството.

Ясно е, че парите за осигуряване на здраве по този начин не стигат, но също така е ясно, че повече пари също няма да оправят проблема. Болници с хронични дефицити, доставчици работещи на загуба, хора, които не се осигуряват ­ това са все проблеми на системата. А когато системата поддържа солидарния и монополен принцип и плаща с парите на другите, няма как нещата да се оправят с наливане на още средства. Дори бюджетът на касата и парите за болниците да се увеличат двойно, болниците пак ще са на дефицит.

В момента лекарите и болниците получават пари, когато хората са болни. Увеличаващите се хоспитализации (включително несъществуващите) и нарастващото недоволство на пациентите са доказателство за това и показват, че явно логиката е сгрешена.

Проблемът наистина е в касата. Проблемът е в монопола. Проблемът е в липсата на какъвто и да било избор. Само че пациентът, този, който плаща и ползва, е изключен от дебата. Създаването на конкуренцията и даването на избор и на осигуряващите се, и на болниците, и на лекарите е единственият изход от порочния кръг на постоянните дефицити увеличаващите се вноски, лошото управление и некачественото здравеопазване в България. В този смисъл, при положение че няма да се събира резерв и е необходима цялостна стратегия за разбиване на монопола, няма никакво основание за наливането на още пари в касата. Те нито ще доведат до по-добра услуга за пациентите, нито ще осигурят по-високи заплати за лекарите, нито ще финансират дефицитите в болниците. Така вноската за реално осигуряване на здраве може да остане 6%, а 2-та процента за резерва да не се събират изобщо и да останат у хората, което ще изпълни и обещанието на правителството за намаляване на осигурителната тежест. Било то 6 или 8 процента, структурният въпрос стои – къде ще отиват тези пари ­ в провалилия се монопол или в конкуриращи се здравни каси?


На какво отгоре лекарите протестират
МРЕЖАТА

Публикуваме мнения от интернет форумите по въпроса дали лекарите имат основание да протестират и доколко хората са доволни от тяхното обслужване. Редакцията на „Монитор” не се ангажира с позиция. Използван е форумът на dariknews.bg.


до Борисов:

Бялата мафия е недосегаема, а мафиотите й знаят как да изнудват и искат.


Миро:

Строг контрол на здравеопазването! Публичност ­ приходи от здравно осигурителни вноски, разпределени, харчене! Публичност на заплатите на работещите в здравеопазването!Заетост на работещите, качество на работата, професионализъм, ценоразписи на услугите в стоматологичните кабинети, списъци с цените на лекарствата в аптеките, отношение към пациента като в частните клиники и тогава да се говори за ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ!


Николай:

Средствата ни отиват за заплати, потребителските такси също. Лекарите непрекъснато ще искат заплати, докато стигнат нивата на западноевропейските лекари, като забравят колко е средната заплата тук и съответно ­ постъпленията в здравната каса. Няма как да стане.


Анонимен:

Личните лекари не издават касови бележки за прибрана такса и това е лична облага, не се дава на прегледания пациент амбулаторен лист, което е основание за съмнение какво точно е написано в листа (масово се говори в ДКЦ как се изписват ненаправени изследвания, снимки и др. дейности),не е пък за обсъждане "компетентността" и "бързината" на прегледа и реакцията на личните лекари, обвързването им с фармацевтичните компании, отделно и това, че при изписване на рецепти не се прави никакъв преглед, но пак се прибира потребителска такса. А що се отнася до специалистите, всеизвестен е фактът за прехвърляне на пациенти, които нямат нужда, но колегиалността е по-важна! .....А в болниците ­ мизерия, която не трогва нито лекарите, нито шефовете на болниците. Лечението уж е изписано, но пациентът сам си купува лекарствата, консумативите, че и за грижите трябва да плаща кеш, за операции също...А как да коментираме липсата на животоспасяващи лекарства, далаверите със стави, клапи, помощни средства и още много важни за здравето на хората неща, за които ЛЕКАРИТЕ мълчат. Фармацефтите пък ти продават лекарства с много висока надценка и особено по ЗК е трудно да разбереш какво точно плащаш. Всичките тези действия настроиха хората ОТРИЦАТЕЛНО към медиците. Но знам, че има и изключения, на които пожелавам дълги години живот и здраве!


До РайЧинов:

Правилно е да искате, но не е правилно да си слагате средствата в джобовете и да не говорите за вашите действия при източването на здравната каса. Пациентът ви дава два пъти ­ и от осигуровките и кеш! И какви са тези представители на пациентски организации ­ нереализирали се "лекари", имащи връзки с фармацефтични компании и гонещи лични и колегиални облаги, а не защитаващи ПАЦИЕНТА?


Друго мнение:

Защо да протестират лекарите? Преди години много от тях работеха като таксиметрови шофьори и т.н. в извънработно време и пак оцеляха. Болните, те трябва да протестират, а не да вярват на пропагандните трикове за големите заплати на някои болнични мениджъри.




МЗ прехвърля онколекарствата на болниците
Промяната може да затрудни още повече достъпа до лечение
От 2011 г. доставките на лекарствата на раково и бъбречно болни няма вече да бъдат пряка отговорност на здравното министерство. Част от онкопрепаратите и всички медикаменти за хемодиализа ще се купуват директно от болниците, а не както досега - от МЗ с централни търгове. Хормоналните препарати за рак на гърдата и простатата, както и лекарствата за редки болести и за трансплантирани пациенти пък ще се плащат и осигуряват от здравната каса.Промените могат да доведат до още по-затруден достъп на пациентите до лечение. От здравното министерство обаче отказаха повече подробности как болниците ще договарят доставките, няма ли опасност да купуват лекарства на по-високи цени и какъв ще е бюджетът за тези препарати догодина. "Начинът, по който лекарствата ще се доставят, все още се уточнява. МЗ гарантира, че те няма да са по-недостъпни и няма да се осигуряват на по-високи цени", коментираха единствено от министерството.В момента МЗ прави централизирани търгове за лекарства, като те обикновено се печелят от фирмите, които предлагат най-ниската цена. Пациенти и лекари постоянно се оплакват, че доставките са неритмични, несъобразени с потребностите и постоянно липсват препарати. Общо е и подозрението за корупция при търговете, която допълнително намалява и без това недостатъчните пари.Болниците пък в момента купуват медикаменти също чрез конкурси за обществени поръчки. Тъй като законът не им позволява друго, вероятно те ще трябва да правят търгове и за онко и диализните препарати. Не е ясно обаче как би могла да се избегне корупцията там, нито как ще се постигнат по-ниски цени, след като болниците ще поръчват по-малки количества. Не е ясно и как ще се доставят по-рядко използвани препарати, тъй като дистрибуторите нямат изгода.Според Теодора Захариева от центъра за защита на правата в здравеопазването има опасност лекарите в онкоцентровете и диспансерите да не изписват скъпи терапии. В момента МЗ доставя скъпите препарати само със специални протоколи след разрешение на комисия във ведомството. Занапред болниците ще могат сами да изписват тези лекарства. След това обаче същата комисия в МЗ ще решава дали да плати лекарството на болницата или не. "Ако критериите за изписване са неясни, МЗ може да отказва плащания и лекарствата да останат за сметка на клиниките. Така лекарите ще спрат да изписват скъпи терапии", смята Захариева.Не болниците или МЗ, а здравната каса трябва да плаща онколекарствата, смята пък Деян Денев, директор на асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Точно това ще стане от догодина с хормоналните препарати за рак, тези за редки болести и за трансплантирани пациенти. Досега те се плащаха от МЗ, а от 1 януари ги поема НЗОК. Те ще се предоставят с протоколи подобно на другите скъпи медикаменти, осигурявани от касата. Много малко аптеки обаче работят с протоколи от здравната каса, тъй като не им е изгодно, и стотици пациенти ще трябва да обикалят, за да намерят лекарствата си. За част от оригиналните лекарства болните ще трябва да си доплащат, при това доста, тъй като НЗОК по закон плаща само за най-евтините медикаменти.Според Захариева обаче това няма да е съществен проблем. "В момента за оригиналните лекарства, които не се поемат от МЗ, пациентите пътуват до Турция, а в бъдеще ще могат да ги намерят тук, макар и с доплащане". Освен това сега препаратите се доставят от онкодиспансерите, т.е. болните от градовете, където няма подобни лечебни заведения, също пътуват, за да си набавят лечението.


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница