1. Физиологично въздействие на физиологичните ф-ри. Същност на физикалната терапия, рехабилитация,кинезитерапия. Рехабил,екип
Изтегляне 75.19 Kb.
|
Свързани:
Благодаря
- Навигация на страницата:
- Терапия с високочестотни токове /ВЧТ/
- Дарсонвализация
| 7.Нискочестотни токове
Като нискочестотен се определя токът с четота от 1 до 1000 херца. В рамките на този диапазон, в зависимост от честотата, ефектите на нисочестотните токове се различават. Най-гоямо приложение намират токовете с честота 100-150 херца. Най-общо, терапевтичните действия на нискочестотните импулсни токове могат да се разделят на дразнещи и подтискащи (инхибиращи). Какъв ще бъде ефектът зависи най-вече от честотата им. В организма нисочестотните токове влияят на електрически възбудимите структури като нервите и мускулите. Приложението на токовете с ниска честота се осъществява посредством електроди, които се поставят върху увредения мускул, болезнената област или на мястото, на което се цели да се въздейства. В повечето случаи, електродите се поставят върху кожата. Възможно е, обаче, тяхното въвеждане във вагината, ректума или имплантиране в определени мускули, гръбначно-мозъчния канал, дори и в мозъка. Нормалният процес на възбуждане на нервните и мускулните клетки се реализира чрез промяна в заряда от двете страни на тяхната електровъзбудима мембрана. Прилагането на електричен ток с определени характеристики в близост до електровъзбудими структури има стимулиращ ефект върху тях. Локалният механизъм на действие на тока се обяснява именно с промяната на мембранния заряд на електровъзбудимите клетки. Някои от токовете се използват за стимулация на мускули със запазена инервация. Например, при имобилизация при костни фрактури се развива инактивитетна хипотрофия (намален обем) и хипотония (намален тонус) на мускулите в съответната имобилизирана зона. Това е така, защото те не извършват движения и не се стимулират от нервите, които не са повредени по своя анатомичен ход. В тези случаи, приложеният нискочестотен ток предизвиква контракция на част от мускулните влакна. Това подобрява тяхното кръвоснабдяване и, до извесна степен, профилактира настъпването на тежка хипотрофия. Все пак, за да има такъв ефект, електростимулацията трябва да бъде прилагана достатъчно често. Друго условие за конкретното приложение е стимулираните мускули да са здрави и със запазена инервация. В други случаи, стимулираните мускули може да са с нарушена инервация (парализи, парези). Тогава се използват отново нискочестотни токове, но с различни физични характеристики. Целта е мускулът да бъде стимулиран до възстановяване на целостта на нерва. Електростимулация може да бъде приложена не само на скелетната, но и при заболявания на гладката мускулатура като постоперативна чревна атония, послеродова маточна атония и др. Друго приложение на този метод е стимулацията на венозната стена при варици и хемороиди. Противопоказания за стимулиращи нискочестотни токове са бременност, пейсмекър и др. Второто главно приложение на нискочестотните токове е като обезболяваща процедура при невралгии, миалгии, тендинити, главоболие и др. Най-разпространеният метод е т.н. TENS (транскутанна електростимулация на нервите). Отново се касае за стимулация, но на точно определени сетивни нервни влакна, които блокират предаването на болковата информация на гръбначномозъчно ниво (т.н. gate theory). Продължителността на един сеанс е от 10 минути до 1-2 часа. Най-подходящата честота за постигане на обезболяващ ефект е около 100 херца. Противопоказанията са същите. В обобщение, ефектите на нискочестотните токове зависят от техните физични параметри. Играта с тези параметри дава възмождост в едни случаи токовете да се използват при нормално инервирани мускули, в други при денервирани, а в трети крайният ефект да е обезболяващ. 8.Терапия с високочестотни токове /ВЧТ/ ВЧТ представляват електромагнитни вълни, разпространяващи се със скоростта на светлината. Класификация за токовете по отношение на тяхната честота: до 1000 херца- ↓честотни, до 100 хил. херца средно честотни и над 100 хил. херца ↑честотни. ВЧТ се делят 3групи:1– Д’Арсонвал и диатермия;2– ултра↑честотни- електрическо и магнитно поле; 3– свръх↑честотни токове- дециметрови и сантиметрови вълни. Дарсонвализация- характеризира се със затихващи електромагнитни трептения, с честота 200-300 килохерца, синусоидална ф-ма, малка сила-няколко милиампера и с голяма дължина от порядъка на 1000 -3000 метра. М-дики: обща дарсонвализация и местна. При общата- П се намира в специална клетка и тази м-дика се използва много по-рядко.Биологичен ефект на тока- При въздействието с този ток имаме като първа реакция кратък спазъм на съдовете, последван от мощна вазодилатация, като действието е изключително добре изразено в/у съдово вегетативната с-ма. Чрез този ток постигаме изключително важното разширяване на компенсаторни капиляри. Вазодилатацията се дължи и на включването на рефлекторния механизъм чрез механичното дразнене на рецепторите, които по рефлекторен път включват допълнително разширяване на съдовете. Нервно-мускулния апарат е невъзбудим към токове с висока честота над 150 хил.херца. 1. П усещат леко боцкане, което се дължи на образуването на малки точки със силно ↑toC и което от своя страна води до ↓на болевите усещания, тактилната и toC сетивност. Този ток снижава и значително усетът за сърбеж.2. Токът на Д’Арсонвал потиска възбудения симпатикус и има хипотензивно действие, с което се повлиява на мигренозните оплаквания, заболяването на Рейно, стенокардични пристъпи, както и разширени вени 1-2 стадий.3. Токът има и мощно трофично действие, като ↑неспецифичния имунитет на кожата, успокоява регенеративните п-си. 4.Бактерицидно действие – този ток спомага за заздравяване на атонични рани. М-дики: местни и много по-рядко обща дарсонвализация. Дозировката е 10-15 процедури, като времетраенето варира 5-15 мин. Електродите биват според предназначението си с различна форма, като вътре са пълни с благороден газ и при включването на апарата започват да светят с червено-лилава светлина. Показания: Неврози и фобии, измръзвания, диабетни съдови нарушения, хемороиди, хронични екземи и др. Токът се използва изключително често в козметичната физиотерапия, т.к. подобрява еластичността на кожата. Токът може да се използва и за кухинни процедури, като електродите се намазват с вазелин– при булбит, булбовагинит, хемороиди. Същият може да послужи и за електрокоагулация на брадавици, ерозии и др. нарушения на кожната повърхност. Противопоказания: ТУ формации, гнойни п-си, кръвотечения и пейсмейкъри. Диатермия- Диатермичния ток представлява променлив ток с честота 500 хил-3 мил. херца. В основата на въздействието на диатермията лежат: Създаване на ↑честотни колебания на частиците през които преминават ↑честотните токове; Създаването на мощна ендогенна топлина в резултат на колебанията на тези елементи на организма. Диатермията се характеризира с 1от най-мощните ендогенни топлини, която най-силно прегрява кожата, костите, мастната тъкан, периоста и сухожилията, като toC се ↑средно с 2-4oC. Действието на този ток е релаксиращо, като ↓възбудимостта на двигателните нерви, болкоуспокояващо, бактерицидно. Дозировката според усещането на П бива: атермична, олигитермична, термична и хипертермична. В хирургията се използва под формата на диатермичен нож в термична и хипертермична дозировка за оперативно отстраняване на ТУ формации. След лечебния сеанс затоплянето на тъканите продължава още 30 мин- няколко часа. Този вид ток се използва изключително често и с голям ефект при заболявания на малкия таз: стерилитет, салпингити, салпингоофорити, простатити и др. поради мощната ендогенна топлина и опасността от прегряване на тъканите този м-д се използва само при определена патология. Физиологично и терапевтично действие: Тези токове не предизвикват електролиза, не създават поляризационни явления в тъканите, не предизвикват поляризационен ток с обратна посока. Поради тези причини съпротивлението към тези токове е ниско и проникването им е лесно и голямо. Ендогенната топлина създадена в дълбочина се различава значително от екзогенната- тя има по-голяма прониквателна способност, не заангажира термолагулаторните м-ми, необременява сърдечната, дихателната и отделителните с-ми, продължава да се образува и след преустановяване на облъчването, излъчването й от организма става по-бавно, като малките дози активират жизнените п-си в организма, докато интензивните имат потискащо действие. Тази топлина предизвиква мощен вазодилатативен ефект, който не се повлиява от симпатикомиметици като адренали и др. . Ултра↑честотни токове/УВЧ/- Променнливи токове със синусоидална форма и дължина на вълната 1-3метра. Честота 10-300 мегахерца. Апаратите са Ултратерм, Физиотерм, УВЧ апарати. П-път на въздействие е когато тарапевтичната и техническата верига на апарата започнат да трептят в резонанса. Обрзаува се ендогенна топлина. Електроди, въздействащи в/у човешкия организъм- Кондензаторни, Индукционни, Миноди и Манод. Физиол. и терап.действие не предизвикват елетролиза. Ендогенната топлина създадена в дълбочина се различава значително от ендогенната (парафин) има по-голяма проникваемост, необременява сърдечната, дих., и отдел. с-ма, образува се и след облъчане и излъчването от организма е бавно. Тази топлина предизвиква вазодилатация. Приложение на ултра↑честотната терапията: При периферни съдови смущения антиспастично; При ХБ I-II стадий, УВЧТ има определено хипотензивно действие; В/у НС малките атермични дозировки стимулират регенеративната способност на нерва, ↑възбудимостта му и действат силно обезболяващо; УВЧТ има мощен противовъзпал. ефект, който може да се приложи при менингити, енцефалити, полиомиелити и др; В/у вегетативната НС УВЧТ предизвиква симпатиколиза, която води до ↓на кръвната захар, ↓на левкоцитите и ↑на кръвосъсирването, което се свързва и с известно ваголитично действие; УВЧТ стимулира ендокринните жлези; В/у дихателната с-ма има противовъзпал. и спазмолитично действие; В/у отделителната с-ма има обезболяващ и диуретичен ефект; В/у храносмилателната с-ма има спазмолитично и обезболяващо действие и понякога трофично; УВЧТ се прилага изключително ефективно при измръзвания; Използва се изключително често при посттравматични и постоперативни заболявания; УВЧТ се използва и в гнойна хирургия. Дозировка: във ватове, атермична, олиготермична, термична и хипертермична според усещането на П. УВЧ хипертерията се прилага по-рядко предимно при: миозити, генерализирана артроза, Бехтерев, БА, полиневрити и др. Брой на процедурите:10-15, като може да се очаква хипотензивна реакция от страна на П. Времетраене на процедурите: 5-15 минути, съобразно заболяването. Противопоказания: ТУ формации, пейсмейкъри, кръвотечения, метални имплантанти и др. Изтегляне 75.19 Kb. Сподели с приятели:
|