АНАЛИЗ НА НОРМАТИВНИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА

(лесноразрушаващи се) площи 0,05 м
2
/м
3
за "А" категория, и 0,03 м
2
/ м
3
за "Б" категория на производство.
Много или малко е това? За помещение с обем 1000 кубически метра се изисква обща площ на остъклението 50 м (за "А") или 30 м (за "Б" категория).
Ако помещението или сградата е с размери 5 / 10 / 20 м взривозащитата му с лек покрив би осигурила около 200 м
2
ЛИК, а при защита на същото чрез остъкление - многократно по-малко ?!
Б) Забранява се проектирането на взривоопасни производства от " А" категория и свързани със съхраняване и обработка на целулоид в помещения на подземни етажи.
B)
Проектирането на производства от "А" и "Б" категория в сгради с друго предназначение (не взривоопасно) се допуска, ако са разположени в периферията на сградата (на последен етаж или външна стена). Същите помещения могат да се разположат и във вътрешността на сградата (междинен етаж, междинна секция), ако се изпълнят изискванията за лек покрив или остъкления по него. Тъй- като нормативът е противоречив, може да се допълни, че такова съседство е безопасно при устройване на вътрешните стени, плочите между тези помещения и останалата част на сградата с висока якост и взриво-устойчивост.
Г) Взривозащита се изисква при проектирането на вертикални резервоари за ЛЗТ с обем над 500 м3 (без тези с плаващ покрив). В покрива на резервоара се устройват лесно изхвърлящи се "звена", заварени с 50 % олекотени шевове. Тези звена се разполагат симетрично, а общата им площ е не по-малка от 50 % спрямо покрива. Броят на звената е най-малко 2, 3 или 4 за съответните резервоари с различни обеми (500 - 5000 - 10000 и повече).
В ПСТН са изложени и редица други строително-технически изисквания, имащи отношение към взривозащитата: използването на искронеобразуващи врати, капаци, прагове под врати - за ограничаване на разливи, искробезопасни токопроводими замазки за подове и т. н.. Познаването на тези изисквания и прилагането им без пропуски при превантивната дейност е от значение за добрата взривозащита (предотвратяване на взрив), но те нямат отношение към разглеждания проблем - опазване целостта на строителната конструкция при взрив.
Недостатъците при нормативното определяне на необходимата площ на
ЛИК са: неотчитане вида на строителната конструкция при нормиране; категоризацията на взривоопасните помещения само в две категории (в САЩ са четири, а в Русия - 10 [4]); недостатъчна нормативна площ на ЛИК.
Аналогичните нормативи на други държави надвишават многократно нашите.
Например: В САЩ (NFPA), в зависимост от взривоопасността на използваното вещество (материал), се прилагат следните изисквания:
- помещения със слаба взривоопасност (прахове) = 0,032 м
2
/м
3
- помещения със средна взривоопасност (прах от въглища, синтетични смоли, цинков прах и др.) = 0,065 м
2
/м
3

- помещения със повишена взривоопасност (пари на разтворители, прах от алуминий, манган и др.) = 0,22 м
2
/м
3
- помещения с извънредна взривоопасност max възможно
(ацетилен, водород, дървесен спирт и др.) съотношение м
2
/м
3
Националното бюро по стандартизация (NBS) на САЩ препоръчва:
При взривоопасни газове в помещения съотношението площ на ЛИК: обем на помещение да бъде най-малко 0,22 м
2
/м
3
Аналогично е изискването и на третата институция в САЩ (Комитет за защита от промишлени взривове), която се занимава с борбата против взривове и последствията от тях: препоръчва максимално възможното съотношение, но не по-малко от 0,21 м
2
/м
3
В Англия "Заводска инспекция по защита на труда" изисква:
-0,17 м
2
/м
3
при т. н. "бавен взрив" (предимно прахо-въздушни смеси);
-0,33 м
2
/м
3
при "бърз взрив" (силен взрив) - ацетилен, водород и др.
В Русия, за определяне на необходимото съотношение се прилагат стандартизирани методики за изчисление и само когато няма данни за провеждането им, се прилагат познатите ни нормативи.
Основният недостатък на нормирането в тази област е недостатъчната диференциация, която се прави между взривоопасните свойства на различните вещества и материали.

Изтегляне 5.01 Kb.

Сподели с приятели: