ГЛАВА IIIа Стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание

1. Изисква се разрешение за всякакъв износ на стоки, включени в приложение IIIа, независимо от техния произход. Независимо от това, разрешение за износ не се изисква за стоките, които само преминават през митническата територия на Съюза, по-специално тези, които не са получават митническо направление, различно от режим външен транзит съгласно член 91 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, включително съхранението на стоки с произход извън Съюза в свободна зона от тип I или в свободен склад.

Приложение IIIa включва стоките, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание и са били одобрени или реално използвани с цел прилагане на смъртно наказание от една или повече трети държави, които не са отменили смъртното наказание. Това приложение не включва:

а) огнестрелните оръжия, подложени на контрол по силата на Регламент (ЕС) № 258/2012 на Европейския парламент и на Съвета;

б) изделията с двойна употреба, подложени на контрол по силата на Регламент (ЕО) № 428/2009 и

в) стоките, подложени на контрол по силата на Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета.

2. В случай че за износа на лекарствени продукти се изисква разрешение за износ съгласно настоящия регламент и че този износ подлежи също така и на изискванията за разрешение съгласно международна конвенция за контрол на наркотиците и психотропните вещества, като Конвенцията относно психотропните вещества (1971 г.), държавите членки могат да използват единна процедура за изпълнение на задълженията, които са им наложени с настоящия регламент и със съответната конвенция.

Член 7в

Критерии за предоставяне на разрешения за износ

1. Компетентните органи вземат решения относно заявленията за издаване на разрешения по отношение на износа на стоките, посочени в списъка в приложение IIIа, за всеки отделен случай, след като вземат под внимание всички приложими съображения, включващи по-специално обстоятелството дали има заявление за разрешение по отношение на по същество идентичен износ, което не е било удовлетворено от друга държава членка в предходните три години, и съображения относно предвижданата крайна употреба и риска от отклоняване на стоката.

2. Компетентният орган не издава разрешение, ако са налице разумни основания да се счита, че стоките, включени в приложение IIIa, могат да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание в трета държава.

3. За проверката на предвижданата крайна употреба и на риска от отклоняване се прилагат следните насоки:

3.1. Ако производителят на лекарствения продукт, съдържащ дадено активно вещество, включено в приложение IIIа, подаде заявление за разрешение за износ на този продукт за дистрибутор в трета държава, компетентният орган извършва оценка на договорните споразумения, сключени от износителя и дистрибутора, и на мерките, които те предприемат, за да гарантират, че лекарствените продукти няма да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание.

3.2. Ако се иска разрешение за износ на стоки, включени в приложение IIIа, за краен потребител в трета държава, компетентният орган извършва оценка на риска от отклоняване, като се вземат предвид приложимите договорни споразумения и декларацията за крайната употреба, подписана от крайния потребител, ако се предоставя такава декларация. Ако не се предоставя декларация за крайната употреба, износителят трябва да докаже кой ще бъде крайния потребител и как ще бъдат използвани стоките. Ако износителят не успее да предостави достатъчно информация за оценяване на риска от отклоняване, се приема, че компетентният орган има основателни причини да счита, че стоките могат да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание.

1. Забранява се на брокери да предоставят на лице, образувание или орган в трета държава брокерски услуги по отношение на стоки, включени в приложение IIIа, независимо от произхода на тези стоки, ако брокерът знае или има основания да подозира, че каквато и да е част от тези стоки са или могат да бъдат предназначени за използване с цел налагане на смъртно наказание в държава, която не принадлежи към митническата територия на Съюза.

2. Забранява се на доставчик на техническа помощ да предоставя на лице, образувание или орган в трета държава техническа помощ по отношение на стоки, включени в приложение IIIа, независимо от произхода на тези стоки, ако доставчикът на техническа помощ знае или има основания да подозира, че някои или всички съответни стоки са или могат да бъдат предназначени за използване с цел налагане на смъртно наказание в държава, която не принадлежи към митническата територия на Съюза.“

(8) Член 8 се заменя със следното:

„Член 8

Видове разрешения и издаващи органи

1. С настоящия регламент се въвежда генерално разрешение на Съюза за износ за определени видове износ, установени в приложение IIIб към настоящия регламент.

Компетентният орган на държавата членка, където е установен износителят, може да забрани на износителя да използва това разрешение, ако съществува основателно подозрение относно способността на износителя да спази условията на това разрешение или на разпоредба на законодателството за контрол върху износа.

Компетентните органи на държавите членки обменят информация относно всички износители, на които е отнето правото да използват генералното разрешение на Съюза за износ, освен в случай че определят, че конкретен износител няма да се опита да изнесе стоки, включени в приложение IIIа, през друга държава членка. За тази цел се използва защитена и криптирана система за обмен на информация.

2. Разрешение за износ, който е различен от случаите, посочени в параграф 1, и за който съгласно настоящия регламент се изисква разрешение, се предоставя от компетентния орган на държавата членка, в която е установен износителят, посочен в приложение I. Такова разрешение може да бъде индивидуално или глобално, ако се отнася за стоките, посочени в приложение III или приложение IIIа. Разрешение, което се отнася до стоките, изброени в приложение II, е индивидуално разрешение.

3. Разрешение за внос, за който съгласно настоящия регламент се изисква разрешение, се предоставя от посочения в приложение I компетентен орган на държавата членка, в която е установен музеят. Разрешение, което се отнася до стоките, изброени в приложение II, е индивидуално разрешение.

4. Разрешение за предоставянето на техническа помощ, отнасяща се до стоките, изброени в приложение II, се предоставя от:

а) посочения в приложение I компетентен орган на държавата членка, в която е установен доставчикът на услугата, ако помощта се предоставя на музей в трета държава; или

б) посочения в приложение I компетентен орган на държавата членка, в която е установен музеят, ако помощта се предоставя на музей в Съюза.

5. Заявителите предоставят на компетентния орган цялата съответна информация, която се изисква във връзка с техните заявления за индивидуално или глобално разрешение за износ или за индивидуално разрешение за внос, така че компетентните органи да разполагат с цялата информация, по-специално относно крайния потребител, държавата на местоназначение и крайната употреба на стоките. Разрешението може да бъде обвързано с предоставяне на декларация за крайната употреба, ако това е целесъобразно.

6. Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 5 в случаите, в които лекарствени продукти се изнасят от производителя за дистрибутор, производителят предоставя информация за договорените условия и предприетите мерки за предотвратяване на използването на тези продукти с цел прилагане на смъртно наказание, информация за държавата на местоназначение и ако е налична, информация за крайната употреба и крайните потребители на стоките.

7. Държавите членки разглеждат исканията за индивидуални или глобални разрешения в срок, който се определя от националното законодателство или практика.“

(9) В член 11 се добавя следният параграф:

„5. Всички уведомления, които се изискват съгласно настоящия член, се извършват чрез защитена и криптирана система за обмен на информация.“

(10) След член 11 се вмъква следният член:

„Член 11a

1. За целите на управлението на риска в областта на митниците митническите органи обменят съответната информация в съответствие с член 4ж от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията. *

2. Митническите органи уведомяват компетентните органи на съответната държава членка при износа или вноса на стоки, които са забранени по силата на член 3 или 4. Митническите органи информират компетентните органи и в случай на износ без разрешение, посочен в член 5 или 7б.

* Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1).“

(11) Член 12 се заменя със следното:

„Член 12

В съответствие с член 15а Комисията се оправомощава да приема делегирани актове за изменение на приложения I, II, III, IIIa, IIIб, IV и V. Данните в приложение I относно компетентните органи на държавите членки се изменят въз основа на информацията, предоставена от държавите членки.

Когато в случай на изменение на приложение II, III или IIIa това се налага поради наложителни причини за спешност, за делегираните актове, приемани съгласно настоящия член, се прилага процедурата, предвидена в член 15б.“

(12) След член 12 се вмъква следният член:

„Член 12a

Искания за добавяне на стоки в някой от списъците със стоки

1. Всяка държава членка може да отправи надлежно обосновано искане до Комисията за добавяне на стоки, проектирани или пуснати на пазара за целите на опазването на закона и обществения ред, в приложение II, приложение III или приложение IIIа. Такова искане трябва да включва:

а) информация относно дизайна и характеристиките на стоките;

б) информация относно всички цели, за които стоките могат да бъдат използвани; и

в) информация за международните или национални правила, които ще бъдат нарушени, ако стоките бъдат използвани за целите на опазването на закона и обществения ред.

2. Ако прецени, че в искането не са разгледани една или повече важни точки, или че е необходима допълнителна информация за една или повече важни точки, в рамките на три месеца Комисията може да поиска от държавата членка, отправила искането, да предостави допълнителна информация. Тя съобщава точките, по които трябва да бъде предоставена допълнителна информация.

3. Ако счита, че не е необходимо да се изиска допълнителна информация или, когато е приложимо, при получаване на допълнителната информация, която е поискала, в срок от шест месеца Комисията започва процедура за приемането на поисканото изменение или информира държавите членки, отправили искането, относно основанията да не започне тази процедура.“

(13) След член 13 се вмъква следният член:

„Член 13a

Обработка на личните данни

Личните данни се обработват и обменят в съответствие с правилата, установени с Директива 95/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета * и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета **.

* Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

** Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).“

(14) Член 15 се заличава.

(15) След член 15 се вмъкват следните членове:

„Член 15a

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 12, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от …. г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 12, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 12, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1. Делегирани актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъде представено възражение в съответствие с параграф 2. В нотификацията относно делегирания акт до Европейския парламент и Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2. Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 15а, параграф 5. В този случай Комисията отменя акта незабавно след нотифицирането на решението на Европейския парламент или на Съвета, с което се представят възражения.“

(15) Приложенията се изменят както следва:

а) В приложение III раздел 4 се заличава.

б) Добавя се ново приложение IIIа, чийто текст е посочен в приложение I към настоящия регламент.

в) Добавя се ново приложение IIIб, чийто текст е посочен в приложение II към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Считано от 1 януари 2015 г. се прилагат точка 6 от член 1 и частта от точка 7 от член 1, с която се вмъква член 7г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.