1.Видове недействителност на правните сделки 1.1. Нищожни сделки. Този вид недействителни сделки страдат от най-тежките пороци. Те са уредени в чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД. В тази разпоредба са предвидени противоречието и заобикалянето на закона, противоречието на добрите нрави, договорите върху неоткрити наследства, началната невъзможност на предмета на сделката, липсата на съгласие, форма, основание и привидните договори. Освен оощо формулираните основания за нищожност в специални правни норми също се уреждат сделки или отделни уговорки от тяхното съдържание като нищожни, като напр. чл. 40, 335, ал. 1 ЗЗД и др. При тълкуване и прилагане на тези разпоредби трябва да се има предвид и непрецизността на законодателството при използване на термина недействителни сделки. Той се употребява и за означаване на родовата категория опорочени сделки без оглед на вида, напр. заглавието над чл. 26 ЗЗД, чл. 26, ал. З in fine ЗЗД, но и като синоним на нищожна сделка или уговорка в нея, като напр. в чл. 38, ал. 2, 94, 113, 361, ал. 2 ЗЗД и др. Точният смисъл на термина може да се определи само като се има предвид контекста, в който е употребен.
Нищожните сделки не пораждат правните последици, които страните целят с тях. Още от момента на сключването си сделката е лишена от желаното от страните правно действие, поради което този вид недействителност се нарича още начална нищожност.
Всеки правен субект може да се позове на нищожността на сделката. Съдът при висящ процес следва служебно да следи за нищожността и да я обяви независимо от волята на страните.
Нищожните сделки по правило не могат да се заздравят, т. е. чрез отстраняване на порока да се превърнат в действителни. Това само по изключение е допустимо, ако е възможно да се поправи недостатъкът на формата, като напр. се заверят нотариално подписите в страните в частния писмен документ, ако законът предписва такава форма като условие за действителност.
Порокът на нищожната сделка към момента на сключването й не отпада с последващо изменение на закона, напр. облекчаване на изискванията за форма на сделката. Действителността на последната се преценява според закона, който е бил в сила по време на сключването й|. Но законодателят може да придаде обратна сила на разпоредби на новия граждански закон с цел да санира сключени преди влизането му в сила нищожни сделки. Такива са примерите с т. нар. валидизационни закони, издадени в периода 1885-1947 г., за да се признаят с обратна сила за действителни нищожни поради липса на форма продажби на вещни права върху недвижими имоти.
Страните по нищожната сделка могат да породят желаните от тях правни последици, само ако я сключат наново без допуснатите пороци.
Непораждането на правните последици от нищожната сделка не зависи от предварителното установяване на порока по съдебен ред. При спор между страните съдът следва да бъде сезиран с отрицателен установителен иск, тъй като целта е да се установи, че правни последици не са били породени.
Нищожността може да бъде пълна или частична в зависимост от това дали порокът засяга цялата сделка или само отделни части от нея.