1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Противоречие на закона. Това основание е установено в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Исторически то представлява резултат на обобщение и синтез на различни нарушения на правния ред и е илюстрация за приноса на теорията и на съдебната практика при формулиране на нормативните текстове.
Съдържанието на това основание за нищожност може да се изясни след като се разкрие какъв смисъл се влага в термина закон в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Този термин се употребява в обективното право с две значения. Едно по-тясно, което включва само нормативни актове, които са приети по реда, установен в законодателството, от Народното събрание и са влезли в сила. Те са закони във формално-юридически смисъл. Под закон в широк смисъл се разбира всяко правило за поведение с юридически задължителна сила. В съдебната практика и в литературата се приема единодушно, че в чл. 26, ал. 1 ЗЗД се има предвид по-широкото значение на термина закон. Ефикасна защита на правния ред може да се даде, само като се санкционират всички нарушения на правните норми, а не само на тези от законите във формалноюридически смисъл. Макар и всички правни норми да са задължителни за правните субекти, в частното право има разлика в начина, по който се проявява тази обвързаност при двата вида правни норми – диспозитивни и императивни. Диспозитивните норми съдържат възможност за отклонение в определени граници от предписаните в тях правни последици. Поради това използването на тази възможност не представлява неправомерно поведение. Противоречието на закона представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни норми. Обсъжданото основание за нищожност е толкова общо формулирано, че може да погълне почти всички останали основания. При повечето от тях в крайна сметка има противоречие на императивна норма или по начина на сключване на сделката (насилие, липса на съгласие, на форма, недееспособност, измама, заплашване и др.), или в съдържанието й (противоречие и заобикаляне на закона, противоречие на добрите нрави – чл. 9 ЗЗД, крайна нужда). Щом като законодателят установява различие между последиците при двата вида недействителност, очевидна е необходимостта от разграничаване на приложните полета на отделните основания за недействителност. Всяко изрично формулирано основание следва да изключва приложението на най-общото — противоречието на закона. В този смисъл то се очертава като субсидиарно и намира приложение, когато съдържанието на сделката противоречи на закона или по начина на сключването й тя не е в съответствие с императивни норми, но нарушението не е предвидено като отделно, специално основание за недействителност. Практически интерес от това разграничение има главно, когато е предвидено специално основание за унищожаемост. В тези случаи не може да се приеме, че сделката е едновременно и нищожна, поради противоречие на закона „. При сключване на сделките следва да се съблюдават всички императивни правни норми, които са свързани с тях, а не само гражданскоправните. Нарушаването на норма на административното, финансовото и др. правни отрасли също може да доведе до пълна или частична нищожност на сделката. Основание за нищожност е противоречието не само на конкретна императивна норма, но и на правен принцип. Последните имат по-голямо значение в правната система, поради което се нуждаят също от защита при нарушение. Но ако принципът не е изрично формулиран в закона, той трябва да бъде изведен и обоснован, за да може неговото нарушение да се признае като основание за нищожност. Законосъобразността на сделката се преценява с оглед на законите, които действат по време на сключването й – р. 237 на I г. о., Сб. 30, 1984. За нищожността на сделката поради противоречие на закона е достатъчно обективното й несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип. Субективни елементи от състава като знание или намерение за нарушение не се изискват. Противоречието на закона намира приложение при всички видове сделки, а не само при договорите, за които то пряко е формулирано в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. На това основание могат да бъдат обявени за нищожни едностранни и многостранни сделки и решения на органи на юридически лица и общности. Съдебната практика съдържа много примери на нищожни сделки поради противоречие на закона. Такива според трайната практика на ВС са сделки на разпореждане с обекти, които законът не третира като самостоятелни вещи, напр. отделни помещения, които не са обособени като жилища, с реални части от парцели — в р.1301 на I г. о. на ВС, Сб. 102,1991 се обявява за нищожно завещание на несамостоятелни помещения поради противоречие с чл. 62 ЗТСУ; с р. 1050 на I г. о. на ВС, Сб. 83, 1991 се приема, че е нищожно завещание, в което са по сочени две дати, поради противоречие на чл. 25, ал. 1 ЗН; дарение на бъдещо имущество е нищожно, поради противоречие на чл. 226, ал. 2 ЗЗД – р. 1174 на I г. о. на ВС, Сб. 87, 1985; продажба на жилище, построено върху държавна земя при учредено право на строеж е нищожна, ако не е получено разрешение от общинския съвет, поради противоречие на чл. 66 ЗС Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|