1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
А) II. ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НАУКИ И АДМИНИСТРАТИВНОПРАВНИ НАУКИ
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Родовото понятие недействителна сделка по ЗЗД
| А)
II. ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НАУКИ И АДМИНИСТРАТИВНОПРАВНИ НАУКИ Недействителност на сделките а) понятие и видове; б) нищожни сделки – понятия, основания и видове; в) унищожаеми сделки – понятия и основания; последици. а) понятие и видове. Гражданскоправния институт “Недействителност на правните сделки” урежда пороците на сделките, които са основание за недействителност, реда за предявяване на недействителността, последиците от нея и изпълнението на недействителните сделки, възможността за подвърждаване на някои от тях. Общите разпоредби за недействителността на договорите, които намират приложение към всички видове сделки, са чл. 26 – 35 ЗЗД. Освен тях други, специални правни норми за недействителността има както в ЗЗД – чл. 40, 94, 113, 135 и др., така и в други граждански закони, като например чл. 64, ал., т. 1, ал. 2 СК за унищожаемост на осиновяването, чл. 96 – 98 СК за унищожаемост на на брака, чл. 42 – 44 ЗН да недействителност на завещанието и др. Родовото понятие недействителна сделка по ЗЗД В ЗЗД чл. 26-35 във връзка с чл. 44 ЗЗД се съдържат правни норми за родовата категория недействителни сделки. Законодателят определя този вид сделки чрез два признака: от една страна недостатъците на сделката, които се признават като основания „за недействителност (чл. 26-33 ЗЗД) и от друга – чрез правните последици, които настъпват вследствие на тези пороци. Когато се вникне във формулираните в посочените текстове основания, се установява, че законодателят изхожда от едно широко по съдържание понятие. Той включва в недействителните сделки и такива явления, които, поради недостатъци при извършването им, нямат белезите на сделка. Според чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са договори, при които липсва съгласие, а също и привидните сделки, за които е характерно, че страните извършват волеизявления, които не са насочени към пораждане на правни последици, а само към създаване на привидност, че „такива та възникнали. Когато волеизявленията на страните не съвпадат и липсва съгласие или когато с волеизявленията не се цели пораждане на правно действие, всъщност липсва договор. Законодателят обаче предпочита да нарича тези правни явления нищожни договори, за да е ясно, че те не пораждат желаните от страните правни последици. Чрез изрично изброените основания в чл. 26-33 ЗЗД законодателят ограничава родовото понятие недействителност. В него се вкючват само такива сделки, при който има порок на волеизявлението или недостатък от изрично изброените в посочените текстове. В литературата без убедителна аргументация в родовото понятие недействителна сделка включват волеизявления, които не страдат от пороци. Приликата им с недействителните сделки по ЗЗД е, че временно или окончателно не пораждат правни последици. Освен по предпоставките за недействителността, висящата и относителната недействителност се различават съществено от недействителността по чл. 26-35 ЗЗД по правните си последици и по социалните функции, които изпълняват, според нас по-издържано от теоретическа гледна точка е тези особени правни явления да се разграничават от недействителността на сделките, а не да се включват в една родова категория. Ако като решаващ белег за изграждане на едно общо понятие недействителност се възприеме единствено непораждането на правни последици от волеизявлението, в това понятие би трябвало да се включат и всички незавършени сделки продажбите на чужди вещи, които не пораждат вещноправни последици. Такова широко понятие според нас не е полезно нито за теорията, нито за практиката. Вторият характерен белег за недействителните сделки е, че те или не пораждат правни последици още от сключването си и не могат да се превърнат в действителни или правните последици, които те пораждат, могат да бъдат заличени с обратна сила. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|