1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- 1.3. Недействителните сделки могат да се квалифицират и в зависимост от конкретните основания за нищожност и унищожаемост
| 1.2. Унищожаеми сделки.
Това са недействителните сделки, които страдат от пороци на волеизявлението, уредени в чл. 27-33 ЗЗД. Основанията за унищожаемост са недееспособност или несъблюдаване на правилата за извършване на сделки от законните представители на недееспособните или ограничено дееспособни физически лица, грешка, измама, заплашване, неспособност да се разбира значението на действията от дееспособни лица и крайна нужда. Основанията не са уредени изчерпателно в чл. 27-33 ЗЗД, защото има и други разпоредби, които уреждат основания за унищожаемост на сделките, като напр. чл. 43, б. б, ал. 2 ЗН, който сочи насилието и грешката в мотива като основание за унищожаемост на завещанието, § 8 от преходните и заключителните разпоредби на ЗГЕПДОП, и защото законодателят може да предвижда с нови разпоредби такива основания. Унищожаемата сделка поражда правни последици от момента на сключването й или в по-късен момент, ако е сключена под срок. Вследствие на порока в полза на страната, чието волеизявление е опорочено, се поражда по-тестативно право по съдебен ред да предизвика с обратна сила отпадане на правните последици на сделката. От волята на носителя на това право зависи дали ще го упражни и по този начин ще заличи правното действие на сделката. След упражняване на потестативното право и унищожаване на сделката със съдебно решение правното й състояние е същото както при нищожната сделка — счита се, че сделката не е породила правни последици. Законодателят установява срок за упражняване на потестативното право в чл. 32, ал. 2 ЗЗД. Унищожаемите сделки могат да се заздравят чрез потвърждаване по реда на чл. 35 ЗЗД и едва тогава сделката окончателно се стабилизира, тъй като отпада възможността за унищожаването й. Унищожаемостта също може да бъде пълна или частична в зависимост от това, дали порокът засяга изцяло сделката или само отделни уговорки в нея. 1.3. Недействителните сделки могат да се квалифицират и в зависимост от конкретните основания за нищожност и унищожаемост. Такова деление обаче при действащата правна уредба, която с чл. 34 ЗЗД не отдава правно значение на основанието при последиците от изпълнение на недействителна сделка, има ограничено значение главно при обосноваване на конкретната причина за недействителност. Следваща възможна класификация е в зависимост от това, дали основанието за недействителност е предвидено в обществен интерес или само в интерес на определена страна по сделката. Правната уредба на унищожаемите сделки, според която само в полза на определен правен субект възниква правото за унищожаване и тази страна може да се откаже от него и да потвърди сделката, дава основание за извода, че законодателят урежда унищожаемостта само в интерес на определени правни субекти. Правилността на този възглед може де бъде оспорена при пороците измама, заплашване и неспособност да се разбира значението на поведението (чл. 31 ЗЗД). При тези недостатъци на сделките се засягат и обществени интереси, а в случая на чл. 31 ЗЗД изобщо липсва разумно волеизявление, което е съществен елемент на сделката. Тези аргументи следва да послужат като повод за преосмисляне на правната уредба на недействителността. б) нищожни сделки – понятия, основания и видове. ЗЗД урежда нищожните сделки от една страна чрез общи основания, които обхващат недостатъци, изразяващи се в противоречие на сделката на закона по съдържание или по начина на сключването си, а също и в противоречие на добрите нрави. Наред с общите основания в гражданското законодателство са уредени множество специални норми, които постановяват нищожност, като напр. чл. 38, ал. 2, 40, 226, ал. 2 и З ЗЗД, чл. 73, ал. З СК идр. В следващото изложение ще бъдат разгледани общите основания за нищожност по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|