1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Грешката и нейното значение
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Грешката и нейното значение
За разлика от обстоятелствата , изключващи ОО и противоправност на деянието, обстоятелствата, изключващи вината, препятстват осъществяването не на обективната страна, а само на субективната страна на престъплението. Докато първите го оправдават, то вторите само го извиняват. Вредоносното деяние, извършено при изключващи вината обстоятелства, осъществява подобно на престъплението обективната страна от състава на някакво престъпление и разкрива висока степен на ОО – то е противоправно и може да бъде пресечено с неизбежна отбра. Това деяние обаче не осъществява и субективната страна на съответното престъпление. Най-типичното от обстоятелствата, изключващи вината, е грешката по чл. 14НК. Както всяка грешка, така и тази представлява несъзнаване на нещо – било поради липса на всякакви представи за него, било поради неверни представи. За да има обаче грешка по чл. 14 НК, то онова, за което се греши, трябва да бъде някое от “фактическите обстоятелства” които принадлежат към състава на престъплението. Такава грешка, независимо от причината, на която се дължи, изключва винаги умисъла. Ако престъплението е само умишлено, извършеното деяние не може изобщо да съставлява престъпление. Например ако онзи, който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение да я присвои, не съзнава, че вещта е чужда, вземайки я за своя, той ще осъществи едно несъставомерно деяние, понеже няма непредпазлива кражба и не може да се осъществи субективната страна. Ако обаче има и съответно непредпазливо престъпление, поставя се въпросът за вида на грешката – дали тя не изключва и непредпазливостта. Грешката е извинима, изключвайки и непредпазливостта, ако тя самата не се дължи на непредпазливост – когато деецът не би могъл да я избегне и при най-голямо внимание и грижа за интересите на другите правни субекти. Тогава липсва всякаква вина, заради което не може да се осъществи състава на никакво, дори и на непредпазливо престъпление. И обратно – грешката ще е неизвинима и няма да изключи непредпазливостта, когато деецът може да я избегне, ако прояви по-голямо внимание и грижа към околните. Така че, неизвинимата грешка не пречи да се осъществи субективната страна на непредпазливото престъпление. Грешката най-често води до недостиг на умисъл за обективно осъщественото. В такъв случай, тя свежда наказателната отговорност само за онова, за което има пълно покритие между обективно осъщественото и умисъла. Първата причина за да има недостиг на умисъл по отношение на обективно осъщественото, е деецът да не знае за съществуващо квалифициращо обстоятелство. В такъв случай отговорността за умишленото престъпление не може да бъде по квалифицирания състав – тя ще бъде само по основния състав, тъй като само за него има пълно покритие между обективно осъщественото и умисъла. Например умишлено убийство на бременна жена, за която деецът не знае, че е бременна. Втората причина за да има недостиг на умисъл по отношение на обективно осъщественото, е деецът да измисли несъществуващо привилегироващо обстоятелство. В такъв случай отговорността не може да е по основния състав – тя ще е по привилегирования. Това се получава например при умишлено убийство в афектно състояние на лице, за което деецът погрешно приема, че е предизвикал афекта с противоправно поведение. Не е изключено грешката да се дължи и на излишък на умисъл за обективно осъщественото. ова се получава в случаите, когато деецът измисли неблагоприятно за себе си съставомерно обстоятелство, каквото всъщност няма. Грешка може да има и когато деецът мисли че са налице някои от оправдателните основания, които изключват обществената опасност и противоправносттта на деянието. Следователно, както грешката, че липсва някой от онези обективни факти, които се визират от състава на престъплението, така и грешката, че е налице някое от оправдателните основания, води до несъзнаване на обществената опасност на извършваното деяние и изключва умисъла. Ако тази грешка е била неизбежна, тоест извинима, тя изключва и непредпазловостта. За специфична грешка става дума в чл. 16 НК: Чл. 16. Не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление. Тук грешката се заключава в това, че деецът не разбира нищожността на отдадената му заповед, дължащо се на противоречието и с НК Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|