1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Стадии на умишленото престъпление. Опит – определение и видове. Наказуемост на приготовлението и опита
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Приготовлението
| Стадии на умишленото престъпление. Опит – определение и видове. Наказуемост на приготовлението и опита
Нито едно престъпление не се извършва моментално – за неограничено малко време. Осъществяването на всяко престъпление е процес с по-малка или по-голяма продължителност във времето. За да се стигне до пълното му осъществяване престъпната дейност минава през различни стадии. Наказателното право се интересува само от стадиите в осъществяване на умишлените престъпления. Самостоятелно значение за наказателното право имат три стадия на умишленото престъпление – приготовление, опит и довършено престъпление. Приготовлението е първият от тези стадии в осъществяване на умишлената престъпна дейност. То е определено в чл. 17, ал. 1 НК: Приготовление е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение. За да има приготовление е нужно, най-напред да се изпълнят две обективни изисквания – едно положително и едно отрицателно. Положителното е да бъде довършено създаването на поне едно условие за извършване на определено умишлено престъпление. Достатъчно е да се създаде само едно условие. От друга страна е необходима то да бъде довършено. Отрицателно обективно изискване е да не е започнало извършване на престъплението, тоест да не се е стигнало до опит. Наред с това за да има приготовление трябва да се изпълнят и две субективни изисквания. Първото от тях е задължително. То се свежда до наличието на пряк умисъл не само за извършване на престъплението, но и пряк умисъл и за приготовлението към него. Второто е да бъдат изпълнени и евентуално предвидените специални субективни признаци на намисленото престъпление. Ако не са изпълнени, приготовлението няма да е към това престъпление, а ще бъде към друго, по-леко наказуемо (към основния състав). Приготовлението се различава от заканата с престъпление, за която не се изисква действително да е било взето решение за извършването му. Текстът на чл. 17, ал. 1 НК съдържа примерен списък с двете най-типични условия за извършване на намисленото престъпление – подготвяне на средства за извършването му или намирането на съучастник. Първото условие е физическо по своето съдържание. Нужно е средството да бъде направено, да се намира в готов вид. Второто е интелектуално по своето съдържание. То представлява договор между две или повече лица за участие в намисленото престъпление. Не е достатъчно просто търсенето, нужно е и съучастника да бъде намерен, давайки съгласието си да участва в престъплението. Наказателната отговорност за приготовление е, от една страна, субсидиарна – тя има значение, доколкото не е извършено самото намислено престъпление или не е налице опит за него. От друга страна – приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи. Приготовленията в тези случаи се обявяват за наказуеми чрез изрична разпоредба в Особената част на НК. При това санкцията не се извежда от санкцията за довършеното престъпление, а се дава отделно – в изрична разпоредба. Когато приготовлението е наказуемо, за дееца възниква наказателна отговорност. Той обаче може да се “самоосвободи” от нея, ако предприеме последваща положителна дейност по чл. 17, ал. 3 НК: Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението. Това обратно поведение се нарича самоволен (доброволен) отказ от приготовление. От обективна страна деецът трябва да прояви пасивност, като не започне осъществяването на изпълнителното деяние. От субективна страна тази пасивност трябва да бъде проявена по собствена подбуда – доброволно и окончателно да се е отказал от извършване на престъплението. Отказът обаче няма да е доброволен, ако деецът е бил възпрепятстван от такива трудности, които не е могъл да преодолее. Опит Опитът е вторият стадии в осъществяването на умишлената престъпна дейност. Той е очертана в чл. 18, ал. 1 на НК: Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление. Той не застрашава обектът на престъплението, но е насочен обективно и субективно към довършване на престъплението. От обективна страна има две изисквания – положително и отрицателно. Положителното е да започне извършване на престъплението. За това има два критерия – материален и формален. Формалният критерии се изпълнява когато започне изпълняването на изпълнителното деяние. Той е основният. Формалният се заключава в застрашаване на обекта на престъплението. Отрицателното изискване, за да има опит, е престъплението да не е довършено. Наред с това за да има опит, по подобие на приготовлението, трябва да се изпълнят и две субективни изисквания. Първото е задължително и то се изразява в наличието на пряк умисъл. Второ е да са изпълнени и евентуално предвидените специални субективни признаци на намисленото престъпление. Опитът се различава от приготовлението по това, че осъществява изпълнителното деяние на престъплението. Разликата между опита и довършеното престъпление е тази , че опитът не изпълва, а довършеното престъпление изпълва всички признаци от състава на престъплението. Ако престъплението е на просто извършване – необходима и достатъчно е да се доведе докрай изпълнителното деяние. Ако престъплението е резултатно, за довършването му е нужно настъпване и на престъпния резултат. Опитът се поглъща от довършеното престъпление. Затова, ако престъплението бъде довършено, деецът отговаря само за него и никога за опит. Чл. 18 НК предвижда два вида опит – довършен и недовършен. Недовършеният опит е налице, когато ИД не е доведено докрай – за недовършването му се съди по това, че не може да започне онзи причинно-следствен процес, който води до престъпен резултат, или макар изпълнителното деяние де е доведено докрай, деецът не е имал умисъл да довърши своето престъпление. Довършен опит е налице, когато ИД е доведено докрай и деецът е имал умисъл да довърши своето престъпление, но въпреки това не се стигнало до настъпване на престъпния резултат в причинна връзка с опита. Нужно е да се има предвид, че докато недовършеният опит е възможен при всички престъпления – резултатни и на просто и завършване, то довършения опит има място само при резултатните престъпления. Той няма място при престъпленията на просто извършване, защото ако ИД на някое такова престъпление бъде обективно и субективно завършено ,което се получава с довършения опит, няма какво повече да се осъществява и ще става дума единствено за поглъщащото всеки опит довършено престъпление. Докато приготовлението е наказуемо само за изрично определени в НК престъпления, то опитът за всяко престъпление е поначало наказуем. Изключение прави само т. н. абсолютно негоден опит.Негоден опит е налице, когато престъплението не може да бъде довършено заради негодно средство или негоден предмет. Ако те са такива, че не могат никога да обусловят довършване на престъплението, ше става дума за абсолютно негодно средство или предмет, а оттук и за абсолютно негоден опит. Освен че поначало всеки опит е наказуем, той пак за разлика от приготовлението се наказва не по самостоятелно предвидена санкция, а по санкцията, предвидена за довършено престъпление. Чл. 18. (2) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема пред вид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Освен това всеки от двата вида опит има значение на изключително смекчаващо обстоятелство: Чл. 58. Съдът може да приложи разпоредбите на чл. 55 и в следните случаи: а) при опит – поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2; Както самоволния отказ от приготовление, така също и самоволният отказ от опит обосновава отпадане на вече възникнала наказателна отговорносст: Съгласно Чл. 18 (3) При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда: а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или б) е предотвратил настъпването на престъпните последици. Положението със субективната страна на самоволния отказ от опит е същото, както със субективната страна на самоволния отказ от приготовлението – нужна е собствена подбуда. Различна е обективната страна. Ако опитът е още недовършен и следователно не е започнал онзи причинно-следствен процес, който води до престъпния резултат, достатъчно е деецът да прояви пасивност по отношение на ИД, като обаче за разлика от самоволния отказ при приготовлението се въздържи само от довършването на недовършената му част. Ако обаче опитът е довършен и следователно е започнал онзи причинно-следствен процес, който води до престъпния резултат, тогава пасивността (оттеглянето) на дееца няма да бъде достатъчна. Ще е нужно той да прояви активност, като се намеси в започналия причинно-следствен процес и успее при това да преодотврати настъпването на престъпния резултат. Ако не успее, независимо и въпреки евентуално проявеното усърдие от страна на дееца, няма да му се зачете самоволен отказ. Неговата наказателна отговорност няма да отпадне, а ще му се наложи само по-леко наказание. Самоволният отказ както от наказуемо приготовление, така и от опит води до отпадане на наказателната отговорност само за него . Затова, ако с опита се осъществяват признаците на престъпление от друг вид (например блудство с опита за изнасилване), наказателната отговорност за него няма да отпадне. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|