1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Държавна и общинска собственост
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Държавна собственост
| Държавна и общинска собственост:
а) същност, разграничение; б) видове – уредба в Конституцията, ЗС, ЗДС, ЗОС; в) придобиване по давност на държавни и общински имоти; г) актове и тяхната правна сила. Оспорване. Актуване. а) същност, разграничение, б) видове – уредба в Конституцията, ЗС, ЗДС, ЗОС Отделната регламентация на обектите – държавна и общинска собственост, изисквана от Конституцията, не представлява отделно право на собственост, непознато на основния закон, или специфично вещно право, присъщо само на тези субекти – държавата и общината. Всъщност Конституцията урежда в чл. 17, ал. 2 едно голямо деление на правото на собственост, което има особено отношение към посочените по-горе субекти. Според цитирания член от Конституцията собствеността е публична и частна. Самото разграничение се прави в ЗДС и ЗОС, но още тук трябва да се подчертае, че само държавата и общините могат да притежават обекти, които са публична собственост. Те могат да имат обекти частна собственост, но по отношение на публичната собственост са единствените възможни носители. Според разпоредбите на чл. 2, ал. 1 ЗС сред субектите на правото на собственост са посочени държавата и общините. Режимът на обектите държавна и общинска собственост се упежда от ЗДС и ЗОС. Държавна собственост Режимът на обектите държавна собственост е уреден в ЗДС. Отделни разпоредби има в Конституцията и в някои други закони. ЗДС не дава определение за двете форми на държавна собственост – публична и частна, а само изброява обектите на публичната собственост. Преди всичко това са обектите – изключителна държавна собственост според Конституцията. Те са посочени изчерпателно чл.18, ал. 2 от основния закон: ”Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост”. Към изключителната държавна собственост спада и континенталния шелф, и изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийни ресурси на тези морски пространства. Освен изброените и посочени в Конституцията ЗДС въвежда още две категории обекти – публична държавна собственост. Първата са имотите, предоставени на ведомствата в изпълнение на функциите им, и втора – имотите държавна собственост, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване. Общото за тези две групи е, че за разлика от указаните в Конституцията, те не са отнапред определени като държавна публична собственост. Ако един такъв обект загуби общественото си предназначение, той ще престане да бъде публична собственост. Имоти – публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество, се обявяват за имоти – частна държавна собственост. Това става с решение на Министерския съвет. По същия начин се постъпва, когато имот – частна държавнасобственост придобие качеството на публична собственост. И в двата случая обаче се имат предвид само онези обекти, които са регламентирани в ЗДС като публична собственост. Обектите посочени в Конституцията, ще престанат да имат качество “публична собственост” само след нейното изменение. Всички държавни имоти, които не са публична собственост, са частна такава. Нещо повече – към частната държавна собственост спадат и плодовете, приходите от вещите – държвавна публична собственост. Не са държавна собственост вещите на търговските дружества и фондациите, дори държавата да е единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Имотите, вещите – публична държавна собственост, не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, да се придобиват по давност и да се включват в имуществото на търговските дружества. Това на практика означава, че публичната собственост е извън гражданския оборот. Това ограничение се преодолява с чрез предоставяне на едно особено право на ползване върху тях – концесията. Материята е уредена в закона за концесията. Имотите – публична собственост могат да се предоставята за безвъзмездно ползване на ведомствата и общините с решение на МС. Имотите – публична собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да не се използват по предназначение. По изключение такива имоти могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно с трети лица за срок до три години, при положение че се ползват съгласно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предназначени. При условията на закона за концесиите съществува по-либерален режим – концесионерът може да отдава под наем обект публична държавна собственост, или да го използва съвместно с трето лице, без да е ограничен от тригодишния срок. Вещите частна държавна собственост се предоставят безвъзмездно за стопанисване и управление на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител по местонахождението им със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Непредоставените се управляват от областния управител по местонахождението им. Отдаването под наем на вещи – частна държавна собственост, се извършва от областният управител или от ръководителя на съответното ведомство чрез търг или конкурс по ред, определен от МС. Без търг или конкурс такива имоти могат да се отдават под наем за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на нуждите на населението при същия ред. Пак по ред, определен от правителството, се предоставят имоти – частна държавна собственост, на политически партии и синдикални организации. За разлика от вещите – публична държавна собственост, държавните имоти – частна собственост, подлежат на разпоредителни сделки. ЗДС визира следните разпоредителни сделки: продажба, замяна, делба на съсобствени недвижими имоти, учредяване на вещни права и безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право. Договорът за продажба се сключва от областния управител, като самата продажба се извършва въз основа на негова заповед. Договорът се сключва в обикновена писмена форма и се вписва в службата по вписвания. При продажба на движими вещи – частна държавна собственост, договорът се сключва между ръководителя на ведомството, на което са предоставени вещите и купувача. Учредяването на вещни права върху недвижими имоти – държавна частна собственост, се извършва като се проведе търг или конкурс и с победителя се сключва договор от страна на областният управител, в чиято област се намира недвижимия имот. Законът за държавна собственост урежда право на строеж, право на надстрояване и пристрояване. Тези права могат да се учредят и безвъзмездно по ред определен от МС. Специално за правото на надстрояване и пристрояване съществува хипотеза за учредяване без търг – по цени, определени от МС, когато собстениците на сгради, изградени върху държавна земя (или техните непълнолетни низходящи) са с незадоволени жилищни нужди. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|