1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Престъпления против здравето -видове телесни повреди
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Престъпления против здравето -видове телесни повреди
Здравето на личността е защитеното от правото единство на телесната цялост, физиологично състояние и функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи на човешкото тяло във всеки един момент от неговото биологично съществуване. Обща характеристика и система на престъпленията против здравето. а) непосредствен обект са ОО, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Здравето е елемент от биологичното битие на човека в конкретен период от неговото съществуване и всеки индивид има свое здраве, което е различно от това на другите хора. б) от обективна страна тези престъпления разкриват особености, сходни с тези на престъпленията против живота. – изпълнителното деяние се осъществява както ч\з действие, така и ч\з бездействие; – от гледна точка на въздействието в\у обекта посегателствата в\у здравето са типични резултатни увреждащи престъпления. Изключение от това право са само два състава, свързани с венерическите заболявания (чл.135(4) и (5)). в) субект на престъплението е всяко нак. отговорно лице. г) от субективна страна престъпленията разкриват голямо разнообразие. д) с/мата на престъпленията против здравето е изградена в/у три критерия – вида на престъплението, степента на засягане на здравето и ф/мата на вината. Телесни повреди. Телесната повреда е противоправно и виновно увреждане на здравето на др. човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или с/мите на чов. организъм или причиняване на болка или страдание. Видове телесни повреди: А. Тежка телесна повреда. Според разпоредбата на чл.128(2) телесната повреда е тежка ако е причинена: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или двете очи; постоянна глухота (като под такава се разбира глухота и с двете уши); загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Общото при всички тези увреждания, които са тежка телесна повреда е, че всички те засягат основни органи и ф/ии на организма, така че здравето на пострадалия е засегнато до края на живота му или поне за неопределено дълъг период. * Продължително разстройство на съзнанието – такива изменения, които го правят социално неспособен поради дълбоко нарушаване на неговите интелектуални или волеви възможности. Необходимо е да бъде продължително, като обхваща един дълъг период, изключващ временните и трайни болестни състояния. * Постоянна слепота с едното или двете очи – не може да възприема и да разпознава заобикалящата го среда с едното или двете очи от най-близко разстояние, без да е необходима абсолютна невъзможност за възприемане на светлинни дразнения. * Постоянна глухота – увреденият не е в състояние да възприема и от съвсем близко разстояние обикновените звукови сигнали и говор. Телесната повреда е тежка, когато глухотата е постоянна, т.е. когато повредата на слуховата ф/я е непоправима за цял живот. * Загуба на речта – не може да изразява мислите си посредством членоразделна реч и да влиза в словесен контакт с др. хора. Тя също трябва да бъде постоянна. * Детеродна неспособност – анатомично или функционално засягане на организма, вследствие на което човек губи способността си да създава или ражда поколение и е увреждане, зависещо от пола на жертвата. * Обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган – макар да не го уточнява изрично, законът има пред вид само засягане на главата, тъй като там се намират сетивните органи. Обезобразяването представлява такова съществено обезобразяване на човешкия образ, което го загрозява и то завинаги. Разстройството на речта представлява засягане ф/иите на говора, но без да настъпи пълна невъзможност увреденият да изразява мислите си без нея. * Загуба на единия бъбрек, слезка или крило на белия дроб – касае се за цялостно отнемане от тялото на жизненоважни органи, без които сериозно се нарушава нормалното съществуване и функциониране на човешкия организъм. Загуба на орган означава изваждането му извън тялото на човека, или оставането му там, но без да функционира. * Загубата или осакатяването на крайник. Загубата на крак или ръка е цялостното отнемане на тези части на тялото в резултат на увреждането. Осакатяването на крайник е такова негово увреждане, при което ръката или кракът не са отделени от тялото, но тяхната ф/я е загубена завинаги и то в най-съществената им част. Ръката е осакатена, когато последва загуба от китката надолу, отнети са всички пръсти, при пълна загуба на 4 пръста или при загуба на палец и показалец едновременно. Кракът е осакатен, когато са отнети петата или стъпалото. * Общо разстройство на здравето, опасно за живота, е това, което обхваща болестните състояния с голяма продължителност, без да е необходимо да се засегнат всички части на организма. Не е необходимо състоянието на опасност за живота да е налице постоянно. Б. Средна телесна повреда. Според чл.129(2) телесната повреда е средна, когато причинява: трайно отслабване на зрението и слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или др. части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. За много от уврежданията, които са визирани в чл.129(2) се изисква те да бъдат трайни. Според ВС, под белега трайност се разбира минималната продължителност във времето от около 30 дни, без да изключва и неопределено дълги периоди с продължителност над посочената. * Причинено трайно отслабване на зрението или слуха – всяко ограничение на зрителната или слуховата способност. * Трайно затрудняване на речта е увреждане, при което се засягат органи или функции, в резултат на което увреденият загубва способността свободно и правилно да изразява мислите си чрез членоразделна реч. Трайно затрудняване на движението на крайниците се определя като ограничаване възможността на увреденото лице да извършва активни физически действия и трудова дейност. Трайно затрудняване на движението на снагата или врата е което засяга двигателната способност на човека и съгласуваното им свързване с основните ф/ии на крайниците на тялото. Този ефект може да се дължи на счупване или спукване на кости, на разкъсване на мускулна или др. тъкан, както и на смущения в дейността на нервната с/ма, счупване на 3 или повече ребра, без да е съпроводено с разместване. Трайното затрудняване на ф/иите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност може да се дължи на анатомичното им увреждане или на функционални смущения. * Счупване на челюст – нарушаване на нейната анатомична цялост. Според ВС това е самостоятелен вид увреждане, което води винаги до затрудняването на дъвченето и говоренето, поради което не е необходимо да се съпровожда винаги от избиване на зъби. Спукването на челюстта се приравнява на счупването й. * Избиване на зъб(и) – избит, счупен или разклатен без значение дали е здрав или болен. Необходимо е те да не са изкуствени (иначе се носи отговорност само по чл.45 ЗЗД). Ако след това е направено добро зъбопротезиране, ВС приема, че следва да се има предвид при определяне на наказанието. Вследствие избиването на зъб трябва да бъде затруднено дъвченето или говоренето. * Обезобразяването на лицето или на др. части на тялото – причиняват се значителни изменения на лицето, снагата или крайниците на тялото, които обективно загрозяват вида на човека. * Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота е увреждане на човешкия организъм, при което се намаляват жизнените му сили или способността му да се противопостави на заболяването. Разстройството на здравето е временно опасно за живота, когато са причинени болестни състояния с малка продължителност, без да е необходимо да засегне всички части на организма. * Наранявания, които проникват в черепна, коремна или гръдна кухина. Тези кухини на организма изолират жизнено важни органи от външната среда така, че да се изключи възможността от физическото им увреждане или от проникване на чужди тела и организми в близост до тях. В. Лека телесна повреда. а) ЛТП с разстройство на здравето по чл.130(1) е налице, когато на пострадалия са причинени анатомични увреждания или функционални смущения, извън тези, визирани в чл.128(2) и 129(2). Такива са всички увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота. Такива са одраскване, охлузване, порезни рани на кожата, контузни рани, които причиняват оток и посиняване, мускулни пробождания, счупване на 1 или 2 ребра, на носни костици и др. подобни. б) ЛТП, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл.130(2) е засягане на организма в най-малка степен. Тази болка се определя като краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическото въздействие, а страданието – като продължаваща болка. в) във връзка с ЛТП в чл.130(3) е предвидена и реторсията, т.е създадена е възможност съдът да не накаже и двамата, ако пострадалият от ЛТП е отвърнал веднага с такава на лицето, което му е причинило ЛТП. г) ЛТП, нанесена по непредпазливост не е престъпление. Наказва се само, когато увреждането съставлява СТП или ТТП, независимо дали се касае за обикновена или професионална непредпазливост. Причиняването на лека телесна повреда по общо правило е престъпление от частен характер. КВАЛИФИЦИРАНИ ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ Квалифицирани състави на умишлени телесни повреди. а) Законът третира като квалифициращи обстоятелства само качествата на пострадалия „майка и баща“, като за разлика от убийствата, качествата „рожден син“ и „рождена дъщеря“ не са квалифициращо обстоятелство – чл.131(1), т.3. б) Причинени на повече от едно лице, на малолетно или на бременна жена – в т.4 на същия член. в) Съвкупността от телесни повреди, но само когато първото престъпление е умишлена тежка или средна телесна повреда – т.6. г)Повторното извършване на СТП и ТТП е квалифицирано обстоятелство в чл.131(1), т.7. Повторност ще е налице, когато деецът е вече осъждан за друго такова престъпление. д) ТТП и СТП са квалифицирани и когато представляват опасен рецидив – чл.131а. Квалифицирани състави на непредпазливи телесни повреди. а) когато деецът е действал при професионална непредпазливост (чл.134(1)) или когато неправоспособно лице е причинило такава повреда чрез деяние, спадащо към правно регламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност – чл.134(2). б) причиняване на СТП и ТТП в пияно състояние или на повече от 1 лице, извършени при професионална непредпазливост. ЛЕКО НАКАЗУЕМИ ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ Леко наказуеми умишлени телесни повреди. а) когато субектът е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, с което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, освен в случаите на опасен рецидив – чл.132(1). б) когато са причинени при превишаване на пределите на неизбежната отбрана – чл.132(2). Леко наказуем случай на непредпазливи телесни повреди – когато деецът, след като е причинил СТП или ТТП при професионална непредпазливост е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – чл.134(4). ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ВЕНЕРИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Законодателят приравнява тези престъпления на СТП. Под венерическа болест се разбира трайно разстройство на здравето, неопасно за живота, което се дължи на проникване в човешкия организъм на вирус и което се предава при осъществяване на полов контакт м/у болния и здраво лице. Възможни са и др. пътища на прониква не на вируса в организма на пострадалия, но половият контакт е най-честото. Заразяване другиго с венерическа болест. Особености. 1.1. От обективна страна. а) пострадало е лице, което не е заразено с венерическа болест. б) изпълнителното деяние се осъществява най-често с действие, но е възможно и едно бездействие да е пряка причинна връзка за заразяване на жертвата (напр. при неспазване на хигиенни изисквания). в) това е резултатно престъпление, тъй като е довършено с факта на проникване на заразата в организма на лицето, което не страда от такава болест. Необходимо е заболяването да се е развило в тежка ф/ма, като са без значение евентуалните подобрения, които настъпват в резултат на лечение. 1.2. Субект – само лице, което страда от венерическа болест. 1.3. От субективна страна заразяването другиго с венерическа болест може да бъде умишлено и по непредпазливост. И при двете ф/ми на вина се изисква един допълнителен субективен елемент – деецът да знае, че страда от такава болест. 1.4. При множество пострадали в чл.135(2) е предвиден квалифициран състав. Такъв е и съставът, когато са заразени лица до 16 год. възраст. Заразяване другиго със СПИН – въпросът се нуждае от законодателна интервенция поради фаталния край на заболяването. Тук също важат хипотезите на умишлено и непредпазливо заразяване. Особени хипотези – поставяне в опасност др. лице да бъде заразено с венерическа болест – чл.135(4), наказва се по адм. ред, а при повторно извършване – по общия ред. ЗЛЕПОСТАВЯНЕ. Особени белези на тази група престъпления. Разлика от убийството и телесната повреда. Анализ на престъпленията по чл.136, 137-141. Този вид престъпни посегателства не увреждат живота или здравето на личността, но се свързват с такава опасност за увреждане. Непосредствен обект са ОО, които възникват във връзка с неприкосновеността на човешкия живот и здраве. От обективна страна злепоставянето се характеризира с няколко особености: а) изпълнителното деяние се осъществява преди всичко с бездействие. Действието като ф/ма на деянието е възможно само при нарушаване на формално установените правила по чл.136. За злепоставянето е характерно, че то винаги е свързано със съществуване на определена опасност за живота или здравето на жертвата за определен период от време. Поради това, то винаги е едно продължено престъпление. б) от гледна точка на въздействието в/у обекта има 2 вида престъпления: престъпления на поставяне в опасност (чл.136 и 137) и формални престъпления (чл.138-141). Субект може да бъде всяко нак. отговорно лице, а особен субект се изисква по чл.138, 140, 141. От субективна страна умишлено и само един състав непредпазливо – чл.136(2). С/ма на престъпленията: а) чрез които се създава опасност; б) свързани с неотстраняване на възникнала опасност; ВИДОВЕ ЗЛЕПОСТАВЯНЕ Нарушаване правилата за охрана на безопасността на труда – чл.136, когато с това се изложи на опасност живота или здравето на трудещите се. а) от обективна страна престъплението е свързано с трудова дейност, чиято безопасност е предмет на особена регламентация в закон или подзаконов НА, към който препраща бланкетната разпоредба. Пострадалият е лице, което участва в трудовата дейност. Изп. деяние се изразява в нарушаване на установени в НА правила за охрана безопасността на труда. То може да се осъществи както чрез действие (напр. издаване на заповед за работа на необезопасен обект), така и чрез бездействие (напр. непровеждане на задължителен медицински преглед преди започване на работа). Престъплението е резултатно, довършено е когато възникне опасност за живота или здравето на пострадалия. б) субект може да бъде само лице, правно задължено да спазва определени правила за охрана безопасността на труда. в) от субективна страна: – умишлено, като волевият момент може да се изразява само в безразлично отношение към резултата Умишленото злепоставяне може да се осъществи само при евентуален умисъл. Субектът цели или допуска тяхното нарушаване, като предвижда възникването на опасността; – непредпазливостта се изразява в незнание на съответните правила, които субектът е бил длъжен или е могъл да знае или в тяхното немарливо изпълнение; Неоказване на помощ (чл.137-141). а) престъплението по чл.137 е двуактно, защото изисква: 1.излагане на опасност и 2.непритичане на помощ. То е от категорията на продължените. От суб. страна се реализира с евентуален умисъл. Субект може да бъде всяко наказателно отговорно лице. б) престъпление по чл.138 – изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие на лице, което е морално задължено да се грижи за друго лице. То трябва да няма възможност да се запази поради малолетие, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност. Деецът трябва да е могъл да окаже необходимата помощ, като това трябва да е било възможно да стане. в) престъпление по чл.139 криминализира деянието, противоречащо на една морална норма. Деецът не се е притекъл на помощ на едно лице, което се намира в опасност за живота, като това притичане на помощ би било без всякаква опасност за него самия или другиго. От субективна страна деянието се извършва при евентуален умисъл. Този текст в говоримия език се нарича „сеирджилък“. г) престъпление по чл.140 – то се явява квалифициран състав на престъплението по предходния член. Особеното тук е, че деецът е водач на МПС, участвало в злополука. д) неоказване на помощ на болен или на родилка без уважителни причини от медицинско лице, след като е било поканено. Родилка означава, че при бременната са започнали родилните болки. Необходимо е деецът изрично да е бил поканен и неговото бездействие да е без уважителни причини. В ал.2 на чл.141 е даден квалифициран състав на престъплението. Когато на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение. Тези престъпления имат теоретичен характер и последните 20 -30 години почти няма практика по тях. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|