1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Престъпления против честта – видове и отграничения
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Престъпления против честта – видове и отграничения
Обидата и клеветата са умишлени и противоправни посегателства върху духовните ценности на личността – честа и достойнството на човека. Обидата и клеветата са винаги и само престъпления от частен характер – те се преследват по тъжба на пострадалия. Престъплението обида е предвидено в чл. 146 НК. Съгласно ал. 1 на този член: “Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание”. Субект на престъплението може да бъде всяко НОЛ. Изпълнителното деяние има две форми: Първата се осъществява чрез думи и се заключава в казване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Втората форма на ИД обида се осъществява чрез действие, жест (мълчаливо). Тя се заключава в извършване не нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. И в двете форми се засяга честта и достойнството на пострадалия – самочувствието му, неговата самооценка. Тук от значение е само презрителната унизяваща форма на обръщение към пострадалия – дори да става дума за нещо, което е вярно по своето съдържание, това не изключва обидата. Присъствието на пострадалия като обективен признак на обидата се тълкува разширително, а не само в смисъл, че той трябва да се намира на същото място. Приема се, че пострадалия присъства и когато обидата е отправена по телефона или дори, когато обидата е отправена с писмо. При тези случаи тя се определя като присъствена обида. В противен случай, когато презрителната оценка към пострадалия , поднесена с думи или действия, е насочена не към него, а към трето лице, обидата се явява отсъствена. Такава обида е поначало е съставомерна с едно изключение – когато военнослужещ даде презрителни оценки за своя началник пред трето лице. Обидата е типично резултатно престъпление. Нейният престъпен резултат е узнаването от пострадалия на унизяващото го обръщение. Характерно за формата на вина е, че то може да се извърши и с двата вида умисъл – пряк и евентуален. По подобие на леките телесни повреди и тук има място за т. нар. реторсия. Ако пострадалият е отвърнал веднага на обидата, то съдът може (не е длъжен) да освободи и двамата от наказание. Квалифицирани състави. Ако тя е нанесена публично. Това означава, че обидата се осъществява на място, където е имало минимум две лица, които са могли да възприемат казаното или извършеното. Ако обидата е разпространена чрез печатно произведение или по друг начин. Ако страна е длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод на службата или функцията му. Престъплението клевета е предвидено в чл. 147 НК: Чл. 147. (1) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание. (2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Субект може да бъде всяко НОЛ. ИД има две форми: Първата от тях е типична. Тя е разгласяване на позорно обстоятелство за другиго. За разлика от обидата тук адресат не е самия пострадал, а трето лице. При това е достатъчно да има само разгласяване – съобщаване на едно трето лице; не е нужно да има разпространяване – уведомяване на повече лица. Наред с това за разлика от обидата, средството на клеветата не е оценка, а факт (обстоятелство). Фактът, който се довежда до знанието на третото лице трябва да е позорен – да обосновава отрицателни изводи за пострадалия. Фактът е позорен, защото неговото разгласяване води до засягане на обективна чест и достойнство на пострадалия – неговия авторитет, обществената му оценка. По тези съображения фактът на осиновяването не е позорен и не може да съставлява клевета. Разгласяването на такъв факт е предвидено като отделно престъпление против личната тайна в чл. 145, ал.2 НК, и то пак за разлика от клеветата, когато отговаря на истината, а не на някаква лъжа. Чл. 145. (2) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с пробация, а когато от деянието са настъпили тежки последици – с лишаване от свобода до една година. Втората форма на ИД е приписване на другиму на престъпление. Съществено е това да не отговаря на истината. Тук всъщност става дума за частен случай на първата типична форма на ИД – разгласяване на позорно обстоятелство. За извършване на клеветата не се изисква каквото и да е присъствие на пострадалия. За сметка на това има друго изискване – засягащия го позорен факт да бъде неверен. Ако разгласеният факт отговаря на действителността, престъпление няма да има. Клеветата е резултатно престъпление. Престъпният резултат е узнаване на позорния е неверен факт от страна на поне едно трето лице. Не е нужно обаче това лице да е повярвало и да си е съставило лошо мнение за пострадалия. Формата на вината е умисълът – пряк или евентуален. Квалифицираните случаи са както при обидата, но има и един допълнителен – да са настъпили тежки последици. Престъплението по чл. 148а НК е сравнително ново – от 1997 г.: Чл. 148а. Който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Субект на престъплението може да бъде всяко НОЛ. ИД е преди всичко разгласяване на някакъв факт за другиго. За разлика от клеветата обаче тук не се изисква фактът да бъде непременно позорен и/или неверен. За сметка на това е поставено изискването разгласеният факт да идва от неправомерно придобита информация от архива на МВР. Престъплението е резултатно както клеветата. Престъпният резултат е узнаване на факта от страна на поне едно трето неовластено за това лице. Не е нужно обаче това лице да си е съставило лошо мнение за пострадалия. Формата на вина също е умисълът – пряк или евентуален. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|