1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Престъпления против собствеността – видове, отграничения
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Основен състав – чл.194 (1)
- 1. От обективна страна
| 13. Престъпления против собствеността – видове, отграничения
Непосредствен обект – обществени отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване на правото на собственост върху движими вещи. Основен състав – чл.194 (1): Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години. Кражбата е най-често извършваното престъпление. 1. От обективна страна 1.1. Предмет на престъплението може да бъде само движима вещ, като според ЗС (която не е трайно прикрепена към земята) и енергията се счита за такава, която трябва: да е чужда, а тя е такава, когато не е в изключителната собственост на дееца; да има определена парична стойност като меродавната стойност е тази към момента на извършване на престъплението (с нея трябва да бъде обезщетен пострадалия, а освен това служи и за критерий за определяне на това, дали кражбата е в големи или особено големи размери). Вещта трябва да има някаква стойност, защото престъпленията против собствеността по гл. V са такива от имуществен характер. На основание чл. 194 (2) е видно, че кражба може да бъде осъществена и от съсобственик на вещта, предмет на престъплението. Кражбата не може да има за предмет „ничии“ вещи. 1.2. Съществен елемент на състава е владението на вещта. То по смисъла на НП включва и държането, т.е. разбира се само фактическа власт, без значение дали по смисъла на ГП е владение или държане. Следователно под „владение“ не се има предвид това по см. на чл. 68 ЗС, а се има предвид власт за едно фактическо разпореждане с вещта. Няма пречка да се прекъсне фактическата власт и на държател. 1.3. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещта от владението на другиго без неговото съгласие. Осъществява се само чрез действие и се изразява в това, деецът да прекрати досега съществуващата фактическа власт върху вещта, която се упражнява от собственика или друго лице и да установи своя фактическа власт, т.е. отнемането се характеризира с два момента: прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец на вещта; установяване от страна на дееца на своя фактическа власт върху вещта. Въпреки това кражбата не е съставно или двуактно престъпление, най-малкото защото разграничаването на тези два елемента е чисто теоретическо. 1.4. Кражбата е резултатно престъпление. Установяването на фактическа власт същевременно визира и резултата – в момента, в който се приема, че фактическата власт е установена от дееца, престъплението се счита довършено. От гл.т. на стадиите на осъществяване на едно умишлено престъпление, при кражбата довършен опит е невъзможен, възможен е само недовършен такъв, защото логично не е възможно да се конструира хипотеза на довършено деяние без настъпване на резултата. Престъпен резултат – завладяване на чуждата вещ. Завладяването се смята за юридическо довършване на престъплението. Има обаче и т. нар. фактическо довършване. То настъпва по-късно – а именно, тогава, когато деецът успее да избяга и пострадалият или трето лице не може вече да реагира на място за да възстанови първоначалното владение. С фактическото довършване се преустановява състоянието на неизбежна отбрана. Постановление №6 от 1971 г. на Пленума на ВС – опит за кражба е налице, когато деецът е извършил действия за отнемане на вещи от места, където обикновено се държат такива, но те не са се оказали налице, както и в случаите, когато не е намерил търсената вещ. Това е хипотеза на годен опит. 1.5. Липса на съгласие за отнемане на предмета на посегателство. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|