Кражба в големи размери За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Когато предметът на престъплението е в големи размери. „Големи размери“ е оценъчен критерий, с който се свързва стойността на предмета на престъплението. Според СП (ТР №1 от 1988 г. на ОСНК), за да се приеме наличието на “големи размери” и при други престъпления против собствеността е необходимо стойността на предмета да надхвърля 70 пъти минималната работна заплата към момента на осъществяване на деянието. Този критерий се различава съществено от легално уредения критерий при данъци с големи размери. Законодателят не се съобрази с установената съдебна практика в областта на икономическите престъпления като се очакваше, че ВКС ще е институция, която се съобразява с данъците и ще наложи този критерий и за останалите престъпления, но не стана така.
Чл.196а – най-тежко наказуем състав.
Когато предметът на престъплението е в особено големи размери и кражбата представлява особено тежък случай. Кумулират се изискванията стойността на предмета на престъплението според съдебната практика да надвишава 140 пъти минималната работна заплата, а от друга страна – случаят да е особено тежък по см. на чл. 93, т.8 НК: „Особено тежък случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца;
4. По-леко наказуеми състави са два. Те са следните. Маловажни случаи на кражба – спрямо основния състав и спрямо съставите при кражба на вещ без постоянен надзор и при кражба от длъжностно лице. В тези случаи предметът на кражбата има ориентировъчна стойност до три минимални работни заплати.
Леко наказуема е и кражбата при последващо репариране на открадната вещ по чл.197 НК, стига да не е налице опасен рецидив. Тук става дума за последващо (посткриминално) положително поведение по даване обратно на самата вещ, която е била открадната, или възстановяването и в натура – за вещи от същия вид, или стойностно – в пари. Особеностите, които обуславят приложението на състава – в случаите на връщане или заместване на вещите предмет на престъплението.
За “заместване” става дума, когато предмет на кражбата са заместими вещи – тогава е възможно и тяхното възстановяване от гл.т. на стойността им. Когато е необходимо да се платят пари за заместване възниква въпросът, сумата да коя стойност трябва да съответства – на тази към момента на кражбата или към момента на възстановяване? По принцип на стойността при възстановяване, тъй като поощрителната норма е свързана с необходимостта от механизъм за обезщетяване на пострадалия.
Когато се връща вещ, която е похабена в една или друга степен, за да се счита върната трябва да се покрие стойността на похабяване.
Връщането или заместването на вещта може да се осъществи от всяко трето лице – не е необходимо то да стане от страна на дееца.
Няма специфичен начин да стане връщането или заместването – съдебната практика приема, че е налице връщане или заместване на вещите, когато те или са вече във фактическата власт на правоимащия, или той по определен ред би могъл да установи такава.
Връщането или заместването може да стане до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
ВС налага практика по прилагането на чл.197 в см. че връщането или заместването трябва да е станало доброволно – когато връщането на вещта е станало в резултат на изземване на същата от органите на МВР, тази норма не може да се приложи. ВС допуска изключение когато:
изземването на вещите от органите на МВР е станало по указание за тяхното местонахождение от страна на дееца;
когато е иззета една относително по-малка част от вещите, а останалата е върната или заместена от дееца.
Такова изискване за доброволност лисва в закона и е контра леге.