1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Грабеж. І. Обща характеристика
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- ІІ. Основни състави.
| Грабеж.
І. Обща характеристика. Грабежът се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност и затова има особености, свързани с неговото наказване. Диференциацията на наказуемостта предполага: липса на по-леко наказуем състав приготовлението за грабеж е винаги наказуемо (чл.200), за разлика от приготовлението за кражба, което е наказуемо само с оглед хипотезата на чл. 195 (1), т.3 и 4. Грабежът е съставно престъпление – съставният престъпен състав обхваща от една страна: признаците на принудата по чл.143, а от друга – на кражбата по чл.194 (1). Затова и обектът на посегателство е комплексен: не само чужда вещ, но и пострадалото лице (непосредствения обект на престъплението принуда). Според СП за съставомерността на деянието е без значение дали владелецът на вещта е неин собственик, или само упражнява върху нея фактическа власт. ІІ. Основни състави. Грабежът има три основни състава – един типичен и два нетипични. Основните варианти на престъплението са уредени в чл.198 (1), (3) и (4). Типичният състав на грабежа е очертан в чл.198 (1): Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години. От обективна страна изпълнението на престъплението предполага осъществяване на принуда като условие за извършване на отнемането – сила или заплашване като метод и начин за осъществяване на отнемането на чужда движима вещ. Принудата предхожда или съпътства извършването и предназначението й е да се парализира една налична или евентуална съпротива на жертвата, в следствие на което деецът да може сам да отнеме вещта. На практика тук принудата често се явява като елемент и от други форми на усложнена престъпна дейност. Използваната принуда може да бъде както обикновена – пречупва волята на пострадалия и го насочва към пасивност, така и физическа – когато изцяло елиминира волята на пострадалия и го насочва към такава пасивност, която не е деяние. ИД разкрива наличието на едно съставно престъпление – един улесняващ акт, който взет отделно, съставлява принуда и втори акт, който взет отделно, съставлява кражба. От субективна страна съставът се характеризира с: пряк умисъл; намерение противозаконно да се присвои вещта (в указание вече смисъл по чл.194 (1)). Първият от двата нетипични състава на грабежа е по чл.198 (3): Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ. Регламентира се т.нар. “грабежоподобна кражба”. Това са особени хипотези, когато крадецът е заварен на мястото на престъплението и използва принуда със специфична цел – да запази владението върху откраднатата вещ. Ако целта на принудата е друга (напр. да не бъде заловен, да избяга) няма да имаме грабеж, а съвкупност от опит за кражба и престъпление против личността, в зависимост от това, в какво точно се е изразило насилието. Тълкуването на израза “с цел да се запази владението върху откраднатата вещ” поставя въпроса, до кой момент се счита, че ще е налице такава цел? Критерият не е формален, не е ограничен до конкретно място на заварване на дееца. Този състав сочи последния момент, в който, ако е използвана принуда с оглед тази цел, извършеното ще се третира като грабеж. Трябва да се прецени, до кога продължава периода на установяване на фактическата власт – ако е още в магазина, такава не е установена. Поначало принудата се осъществява преди или по време на осъществяване на отнемането. Тук отново са налице две съставки, които, взети поотделно съставляват принуда и кражба, но са в обратна последователност. Вторият от двата нетипични състава на грабежа е този по чл.198 (4): Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние. Характерно е, че вместо да използва принуда, деецът привежда в безсъзнание или поставя в беззащитно състояние жертвата, като метод и начин за осъществяване отнемането на вещта. Привеждането в безсъзнание е вариант на поставянето в беззащитно състояние. Аналогия може да се направи с оглед на чл.152 (1), т.2 и 3 – привеждането на жертвата в безпомощно състояние се различава от принудата по това, че извън силата и заплашването се използват и други методи за постигането на същия резултат. Трябва да има или сила или заплашване с оглед сломяването на жертвата като по ал.1 силата не трябва да доведе до резултат, по-тежък от причиняването на лека телесна повреда, защото в случаите когато е причинен по-тежък резултат (средна или тежка телесна повреда) ще сме изправени пред квалифициран случай на грабеж при условията на чл.199. Под „заплашване“ по ал.1 се има предвид само това, което е изрично указано в чл.198 (2): „застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъстващо лице“. Всичко останало като метод на въздействие извън ал.1 следва да се квалифицира по чл.198 (4). Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|