Спор между кредитори – един особен случай на привличане (чл. 224, ал. 1). При него привлеченото лице, ако встъпи, не става подпомагаща страна, а главна страна, докато привличащата страна се освобождава от делото.
Длъжникът не изпълнява задължението си не защото го оспорва, а защото не знае спрямо кого да изпълни, тъй като две (или повече) лица претендират, че са изключителни носители на вземането. За да не плати зле длъжникът влага дължимата престация по указания на съда (чл.97 ЗЗД), докато се разреши спорът кой от претендентите е носител на вземането.
Същевременно, за да предизвика решение на спора, длъжникът (ответник по предявено вземане) привлича другият претендент и едновременно с това иска да бъде освободен от делото.
Ако привлеченият претендент се отзове, делото се превръща в установителен процес между двамата претенденти, по който всеки има ролята на ищец по своя иск и на ответник по иска на другия.
Ако привлеченото лице не встъпи, делото се прекратява – като съдът с определението си овластява ищецът да получи вложената престация.
Главно встъпване Главно встъпване – чл. 225. Това е специфичен способ за обективно и субективно съединяване на искове. По пътя на главното встъпване едно трето лице се включва в процеса, като предявява два нови иска срещу първоначалните страни. Главното встъпване е средство за защита на третото лице. Предпоставки:
Висящ процес между други лица.
Чл. 225 (2) – до приключване на съдебното дирене в първата инстанция (ако решението е било нищожно и е било върнато от втората инстанция, може да се направи главно встъпване. Ако решението е било обезсилено като недопустимо поради нарушение на родовата подсъдност – също може).
Главно встъпващият трябва да предяви самостоятелни права по предмета на спора като предяви с обща искова молба исковете си срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск.
По трите иска се образува общо производство. Стигне ли се до решение, съединените дела трябва да бъдат разрешени едновременно и безпротиворечиво, но не и еднакво.
По сложен е въпросът със силата на решението по първоначалния иск. Встъпилият не е страна по този иск, но той е помагач на ответника по него. Затова спрямо встъпилия в отношенията му с ответника важи обвързващата сила на мотивите.
