1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Осъществяване на процедурата
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Осъществяване на процедурата
За да възникне задължение за работодателя да възстанови на предишната работа незаконосъобразно уволнен работник или служител, е необходимо да са налице едновременно следните предпоставки: Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 KT да е уважен с влязло в сила съдебно решение, с което се разпорежда възстановяването на работника или служителя на предишната работа, или акт (заповед) на работодателя, с който се отменя уволнението и се разпорежда възстановяването (чл. 344, ал. 2 КТ); Явяване или изразена готовност на работника или служителя в определения от закона двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване да започне изпълнение на трудовите си задължения на предишната работа (чл. 345, ал. 1 КТ). За да е налице „явяване на работа“ по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ е необходимо и достатъчно възстановеният работник или служител да се яви само един път в предприятието за започване на работа, да изпълнява задълженията си по възстановеното трудово правоотношение в някой от работните дни до изтичане на срока. Срокът за явяване на работа се изчислява в календарни дни. Депозирането на молба, с която се изразява воля за продължаване на трудовото правоотношение не е достатъчно, за да се приеме, че работникът или служителят е заел длъжността, на която е възстановен (Решение № 2 от 23 февруари 1999 г., III г. о. на ВКС). Във връзка със срока за заемане на длъжността в правната норма е допуснато изключение от установения ред, като на работника или служителя се дава правото да не спази двуседмичния срок, ако това се дължи на уважителни причини. Законът не дава легална дефиниция на понятието „уважителни причини“ и в тази насока би следвало да се приемат общоприетите такива (заболяване, изпълнение на други важни задължения и т. н.). Във всички случаи преценка за основателността на уважителните причини се прави от работодателя. При спор преценката подлежи на съдебен контрол, като най-често това се прави с предявяването на иск за обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ. В интерес на възстановения работник или служител е да уведоми своевременно работодателя си за причините за неявяването на работа и да представи съответните документи – например болничен лист за временна неработоспособност; Необходим елемент от фактическия състав на чл. 345, ал. 1 КТ е получаването на съобщение от уволнения работник или служител за възстановяването му на работа. Съобщението се прави от първоинстанционния съд, пред който е започнало производството по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Без да са налице доказателства, че решението е известно на страната, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ не започва да тече и трудовият договор не може да се прекратява на основание чл. 325, т. 2 КТ (Решение № 252 от 31 март 2000 г., III г. о. на ВКС и Решение № 507 от 12 юни 2000 г. по гр. д. № 1496/99 г., III г. о., ВКС). Това правило не е подчинено на общия режим за узнаване на съдебните решения по чл. 52 ГПК. Когато възстановяването е по заповед на работодателя, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече от датата на получаване на заповедта от работника или служителя. Във връзка със задължителността на съдебното решение (чл. 220, ал. 1 ГПК) или на собствената си заповед, работодателят е длъжен да допусне работника или служителя до изпълнение на предишната му работа. Когато възстановяването става на основание влязло в сила съдебно решение, работникът или служителят следва да отправи към работодателя писмено или устно заявление, че в определения от закона срок ще заеме длъжността, на която е възстановен. Препоръчително е заявлението да бъде направено писмено и към него да се приложи препис на съдебното решение с оглед доказването на „явяването“ при един евентуален спор, ако трудовото правоотношение бъде прекратено отново (чл. 325, т. 2 KT). В практиката се е наложила писмената форма, както по отношение действията на възстановения, така и по отношение тези на работодателя. При възстановяването законът не задължава работодателя да издаде специален акт (заповед) във връзка с него. Издаването на такава заповед е желателно с оглед писменото удостоверяване на явяването, започването на работата и трудовото възнаграждение на възстановения. Тя ще бъде част от доказателствения материал при един евентуален съдебен спор. Интерес представлява разглеждането на иска за възстановяване на работа на работник или служител, страна по сключен срочен трудов договор, и по-конкретно, когато към момента на постановяване на решението срокът на сключения договор е изтекъл. В този случай съдът въз основа на събраните по делото доказателства постановява решение, с което признава уволнението за незаконно и го отменя, а искът за възстановяване на предишната работа се оставя без уважение (съдът не може да го уважи, защото към този момент трудовият договор и без уволнението би се прекратил на собствено основание). Предявеният иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което уволненият работник или служител е останал без работа поради уволнението, съдът уважава само за времето от прекратяване на трудовия договор до изтичане срока на действие на трудовия договор. Съгласно чл. 330, ал. 1 КТ работодателят има право да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на осъдителна присъда, с която е наложено ефективно изпълнение на наказание лишаване от свобода. Уволненият има право да бъде възстановен и да се яви, за да заеме предишната работа в срока, определен в чл. 345, ал. 1 КТ, когато след уволнението съдът постанови оправдателна присъда (чл. 302 НПК). Влязлата в сила оправдателна присъда изпълнява предназначението на съдебното решение за възстановяване на работа по реда на чл. 345, ал. 1 КТ. Неизпълнението на задължението по чл. 345, ал. 1 и 2 КТ създава предпоставка да се търси наказателна отговорност от работодателя по реда на чл. 172, ал. 2 НК и имуществена отговорност по реда на чл. 225, ал. 3 КТ. Съгласно особената разпоредбата на чл. 175 НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, а имуществената отговорност се осъществява чрез сезиране на съответния съд. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|