3. Основни понятия в началната училищна педагогика
3.1. Същност на понятията, термините и категориите
Всяка наука има определена понятийно-терминологична система, която включва основните категории и понятия, отнасящи се за реално съществуващите явления и процеси в съответната сфера на наукознанието.
Понятията в съдържателен план изразяват определени страни, свойства, характеристики на педагогическите процеси, качества на личността на учащите се и на учителите, които имат значение при педагогическата дейност. Освен това в науката се определя, че всяко понятие има съществени признаци, които са специфични само за него и го диференцират от останалите. Най-общо понятията могат да се групират на житейски понятия и научни понятия. Житейските понятия са основата за формирането на научните понятия. Както житейските, така и научните понятия имат една обща черта - те са обобщения. Но тези два вида обобщения се различават съществено едни от други (9, 85). Житейските понятия характеризират присъщите и отличителни признаци на явленията и процесите. Научните понятия обобщават инвариативните, общите и съществени признаци на съответните обекти и явления. За да се разбере по-добре същността на понятията и процесът на тяхното формиране, е необходимо да се направят разграничения между присъщите и общите признаци, между общите и съществените признаци на предметите и явленията от заобикалящия свят. Присъщите признаци се установяват в конкретната дейност на детето с отделния предмет. Те характеризират конкретния обект. До общите признаци се достига чрез сравняване на много еднородни предмети (например - при сравнение на различни по цвят, големина, форма и т. н. ябълки). В процеса на дейността някои от общите признаци могат да се затвърдят като съществени. Съществените признаци отразяват най-важните, функционални характеристики на явленията и процесите.
Понятията са висша форма на мисленето. При тях става закрепване чрез думите на съществените признаци на предметите, т. е. от единичните представи се достига до ново обобщено познание - понятието. Освен това се определя, че обобщенията, фиксирани с думи или символи, принадлежат на определена система със свои вътрешни закони и закономерности.
Всяко понятие има следните структурни компоненти: обем, съдържание, термин, определение (5, 241-242).
Обемът е съвкупността, всички предмети, които се обхващат с даденото понятие. Обемът на едно понятие е мисълта за една съвкупност от предмети, за които се утвърждава съдържанието на понятието (т.е. определени, общи съществени признаци).
Сподели с приятели: |