ОБЩНОСТОТО ПРАВО В ШИРОК СМИСЪЛ – МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ, СКЛЮЧЕНИ ОТ ОБЩНОСТИТЕ, ДОГОВОРИ, СКЛЮЧЕНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НЕПИСАНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ОБЩНОСТНОТО ПРАВО

Като субект на МП Общността сключва междунар. споразумения с трети държави и с междунар.организации, които са обвързващи както за Общността, така и за държавите членки. Тези споразумения са част от общностния правов ред, без да е необходим някакъв последващ акт за трансформация за влизането им в сила. В йерархията на общностното право те са по-низши от първичните източници. Общността сключва различни по вид международни договори:-търговски споразумения – за създаване на митнически съюз, за свободна търговия и др.-споразумения по сътрудничество – с Канада, САЩ  -споразумения за асоцииране – биват евр. споразумения за сътрудничество, евро- средиземноморски със страните от Магреб, Машрек, Израел, споразумения за стабилизиране и асоцииране със страните от югоизточна Европа. Неписани източници: -    основни принципи на правото-правен обичай - практиката на съда. Характерен белег на правната система на ЕС е голямото значение на съд.практика като източник на право. Съдът на ЕС не само прилага, но и създава правото на ЕС. Той реализира нормотворческата си функция преди всичко чрез включването в правовия ред на ЕС на общите принципи на правото. Разпоредбите на международните договори, сключвани от държавите членки също могат да бъдат източник на общностно право в случай, че развиват целите на ЕС.  

До сега тези принципи не са били записани. За първи път в конституционния договор е записано, че нормите имат:

Това са принципите. Нормите на общностното право са пряк източник на субективни права. За да има директен ефект пр.норма трябва да е годна да предоставя права на индивидите, трябва разпоредбата да е достатъчно точна и ясна. Ако някой разпоредба изисква последващи мерки по приложението й било на ниво ЕС, било в рамките на държава членка, тя не притежава качеството директен ефект. Директният ефект бива два вида:

-пълен /хоризонтален/ - частноправните субекти могат да търсят правата си както по отношение на държавите, така и в отношенията по между си. По дефиниция регламентът има директен ефект. Директивата няма такъв по дефиниция. Съдът в някои случаи /ако държавата не предприема необходимите действия да постигне даденият в директивата краен резултат/ дава директен ефект на директивата, но само по вертикала /т.е. засегнатите граждани могат да търсят правата си само по отношение на държавата/. Решението, адресирано до физическо или юр. лице от държава членка по дефиниция има директен ефект. Разпоредбите на правото на ЕС, които имат директен ефект, са пряк източник на права и задължения на всички лица, които ги засягат. 

Един от основните стълбове на правото на ЕС е приматът му над законодателството на държавите-членки на ЕС.

Въпросът е дълго дискутиран в юридическата литература. Край на научните спорове се слага на 44та сесия на ОС на ООН от 1989г., когато се приема резолюция, с която се приема, че международните норми имат примат над националните. В рамките на ЕС проблемът е решен със създаването на Европейските общности (ЕО) и на самостоятелна правна система. Общоприето е, че правото на ЕС има примат над националните законодателства на държавите-членки на ЕС, който принцип е закрепен и в конституциите на самите държави-членки.

Европейският съд е признал принципа за примата на правото на ЕО за пръв път през 1964 в съд. Решение по делото “Коста срещу Енел”. През 1978 Съдът в свое решение приема примата на правото на ЕО като естествен резултат от факта, че нейният правопорядък е неразделна част от правните системи на държавите-членки, която техните съдилища са длъжни да прилагат. В своите решения Съдът се позовава на безсрочното съществуване на ЕО, на властта й както в нейните граници, така и на международните отношения, и на прехвърлянето на суверенитета от държавите, създаващи една правна система, която обвързва техните граждани и тях самите.

Основното правило на доктрината е, че разпоредбите на правото на ЕО, имащи директен ефект, винаги имат примат над нац. право на държавите-членки, което е естествен резултат от обстоятелството, че правопорядъкът на ЕО е неразделна част от правните системи на тези държави, който техните съдилища са длъжни да прилагат.

Интегрирането на правните системи на държавите-членки изключва възможността държавите да дават предимство на едностранни и последващи национални мерки, след като доброволно са възприели примата на правовия ред, установен в ЕС. Изпълнителната сила на нормите на правото на ЕС трябва да има унифицирано приложение във всички държави-членки, за да не се поставя в опасност постигането на договорните цели. В учредителните договори не съществуват изрични разпоредби по този въпрос, но в чл 249 от Договора на ЕО се съдържат елементи в подкрепа на тази теза. Европейският съд е приел редица решения, указващи как нац. съдилища да уреждат конфликти, възникващи м\у правото на ЕС и нац. законодателства. Въпреки това не всички държави-членки са приели абсолютния примат на правото на ЕС, особено тези, имащи системи за контрол на конституционното законодателство. Това, както и фактът, че ЕС постоянно се развива и усъвършенства, създават възможност за конфликт и спорове.

За изграждането на Европа държавите-членки, понастоящем 27 на брой, сключват договори за създаването на Европейските общности, а по-късно и на Европейския съюз, които разполагат с институции, приемащи правни норми в определени области.

В своята съдебна практика Съдът е извел задължението администрациите и националните съдилища да прилагат в пълна степен правото на Общността съобразно сферите им на компетентност, както и да защитават правата, предоставени на гражданите от това право (пряко приложение на правото на Общността), и да оставят без приложение всяка разпоредба на националното право, която му противоречи, независимо дали тя е приета преди или след разпоредбата на Общността (предимство на правото на Общността над националното право).

Освен това Съдът е признал принципа за отговорността на държавите-членки при нарушение на правото на Общността, който от една страна засилва съществено защитата на правата, предоставени на частните лица от разпоредбите на Общността, а от друга страна, може да спомогне за по-старателното прилагане от държавите-членки на общностните разпоредби. По този начин нарушенията на държавите-членки могат да породят задължения за плащане на обезщетение, което в някои случаи може да доведе и до сериозни последици за техните държавни финанси. Нещо повече, всяко нарушение на правото на Общността от държава-членка може да бъде отнесено пред Съда и в случай на неизпълнение на решение, с което се установява такова нарушение, Съдът може да нареди плащането на еднократно платима сума и/или периодична имуществена санкция.

Съдът работи в сътрудничество и с националните съдилища, които са съдилищата, компетентни да прилагат правото на Общността. Когато националният съд трябва да реши спор свързан с правото на Общността, той може, а понякога дори е длъжен, да отправи преюдициални въпроси към Съда. В този случай Съдът трябва да даде тълкуване или да провери законността на общностната правна норма.

Развитието на съдебната практика илюстрира приноса на Съда за създаването на правен ред за европейските граждани, като защитава правата в различни области от тяхното ежедневие, предоставени им от законодателството на Общността.

В своята съдебна практика Съдът е въвел (с решението Van Gend & Loos от 1963 г.) принципа на непосредственото действие на правото на Общността в държавите-членки, което дава възможност на европейските граждани да се позовават директно на общностните разпоредби пред техните национални съдилища.

1. 
   Съдът и Първоинстанционният съд включват по един съдия от всяка държава-членка и след присъединяването на 12те нови членки те стават по 27 съдии
   
2. 
   чл 255а – Съветът може единодушно по предложение на Комисията и след консултация с ЕП или по искане на Съда и след консултация с ЕП и ЕК да създава нови съдебни състави, които да разглеждат и решават като първа инстанция на някои видове дела или процедури, заведени в специфични области. Решенията подлежат на обжалване пред Първоинстанционния съд, ако е законосъобразно или е предвидено в решение за създаването на състава. Съдебните състави създават свои процедурни правилa след споразумение със Съда. Те се одобряват от Съвета с квалифицирано мнозинство. Освен ако не е предвидено друго в решението за създаване на състава, за него се прилагат разпоредбите, отнасящи се до Съда и статута на Съда в Договора от Ница.
   

Договорът от Ница предвиди създаването на специализирани съдебни състави в някои определени области. На тази основа Съветът приема на 4 ноември 2004г решение за създаване на Съда на публичната служба на Европейския съюз. Създаването на Съда на европейската публична служба, който функционира от 2005 г., представлява важна стъпка в прилагането на реформата на съдебната система, предвидена с Договора от Ница. То трябва даде възможност да се намали продължителността на производствата и да се подобри обработването на делата не само по отношение на делата, свързани с европейската публична служба, но и за всички спорове, които следва да разглежда Първоинстанционният съд

Съдебната система на ЕО се състои от три съдилища: Съд, Първоинстанционен съд и Съд на публичната служба.

На разположение на Съда на Европейските общности са девет "генерални адвокати", чиято задача е да предложат обективно и независимо становище за случаите, които са внесени в съда за вземане на отношение.

Главната задача на Съда е да следи зачитането на правата в ЕС при тълкуването и прилагането на Договорите (за ЕС и ЕО) и на директивите, приети от съответните органи. Решенията на съда са задължителни за страните-членки.

Дейността (юрисдикцията) на Европейския съд включва преди всичко:

- Предварително решение със задължително тълкуване на правото на ЕС за националните съдилища;

- Обяснение на правата и задълженията на органите на ЕС в техните взаимовръзки, както и при правните отношения между страните-членки на ЕС;

- Проучване на съвместимостта на вторичното право с първичното право и всеобщите договорни принципи;

- Проверяване на валидността на определени решения на Съда, ЕП или ЕК;

- Процедури с цел да проверят спазването на задълженията, произтичащи от правото на ЕС от страните-членки.

• 
  спорове м\у държави-членки
  
• 
  м\у държава и ЕО
  
• 
  м\у институциите
  
• 
  м\у физически и юрид. лица с общността, включително с отделните служители на институциите
  
• 
  мнения по международни договори
  
• 
  предварителни становища по дела, представени от националните съдилища.
  

• 
  Преки искове, предявени от физически или юридически лица срещу актове на общностните институции, на които те са адресати или които ги засягат пряко, и лично, или срещу неправомерно бездействие от страна на тези институции. Възможно е на пример да става въпрос за иск, предявен от предприятие срещу решение на Комисията, налагащо му глоба;
  
• 
  Искове, предявени от държавите–членки срещу Комисията;
  
• 
  Искове, предявени от държавите–членки срещу Съвета, относно актовете, приети в областта на държавните помощи, на мерките за търговска защита („дъмпинг“) и актовете, с които той упражнява изпълнителни правомощия;
  
• 
  Искове, целящи поправяне на вреди, причинени от институциите на Общностите или от техни служители; и др.
  

Новият специализиран съд, съставен от седем съдии, ще бъде призван да се произнася по споровете между Европейския съюз и неговите служители – компетентност, която дотогава се упражнява от Първоинстанционния съд. Неговите решения могат да бъдат обжалвани пред Първоинстанционния съд само по правни въпроси и, по изключение, да бъдат преразглеждани от Съда. Създаването на Съда на европейската публична служба, който функционира от 2005 г., представлява важна стъпка в прилагането на реформата на съдебната система, предвидена с Договора от Ница. То трябва даде възможност да се намали продължителността на производствата и да се подобри обработването на делата не само по отношение на делата, свързани с европейската публична служба, но и за всички спорове, които следва да разглежда Първоинстанционният съд.

Европейският съд (Съдът) е създаден, за да осигури точното прилагане на принципите и нормите на ПЕС и спазването на законността при тълкуване на разпоредбите на договорите и дейностите на ЕС. Договорите и приетото в съответствие с тях законодателство са задължителна част от вътрешното право на държавите-членки и в това отношение Съдът изпълнява особена роля за тяхното правилно и точно спазване, тълкуване и прилагане.

ПЕС има примат над вътрешното право на държавите членки и в съответствие с това Съдът е призван да изпълнява функциите на върховен съд на ЕС в областите, в които действа ПЕС. Съдът обаче няма юрисдикция в области, които не са уредени от договорите и ПЕС.

Съдът е съставен от 27 съдии – по един от всяка държава-членка, и е подпомаган от 9 генерални адвокати. Съдиите и адвокатите се назначават за 6г с право на преназначаване. Те са признати юристи от съответната държава-член. Съставът на Съда и генералните адвокати се подменя последователно на всеки 3 години. Съдиите избират от техния състав председател на Съда за срок от 3г с право на преизбиране. Съдът назначава секретар на Съда и приема съответните правила за неговата дейност.

По-важните дела и дела, внесени от държава-член или институция, се гледат на пленарно заседание. Съдът може да създава състави от 3, 5 или 7 съдии за осъществяването на подготвителни проучвания или за правораздаване по някои категории дела. В момента са създадени 4 състава с по 3ма съдии и 2 състава с по 6 съдии. Те внасят делото в пленарна зала, ако счетат, че са засегнати правни въпроси, по които е необходимо да се приеме решение на Съда.

Съдът и съставите разглеждат дела относно:

• 
  спорове м\у държави-членки
  
• 
  м\у държава и ЕО
  
• 
  м\у институциите
  
• 
  м\у физически и юрид. лица с общността, включително с отделните служители на институциите
  
• 
  мнения по международни договори
  
• 
  предварителни становища по дела, представени от националните съдилища
  

Съветът самостоятелно или заедно с ЕП приема регламенти, с които може да предостави на Съда неограничена компетентност да правораздава във връзка със санкциите, предвидени в тези регламенти.

Съдът има право да контролира дейността на институциите и да осъществява контрол за законосъобразността на актове, приети от ЕП и Съвета, от Съвета, от Комисията, от ЕЦБ и актове на ЕП, предназначени да произведат правни последици за трети страни.

Съдът е компетентен да правораздава по спорове:

- относно обезщетения за вреди

- на основата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, сключен от ЕО

- между държавите-чл, засягащи предмета на договора за ЕО

- отнесен до него със споразумение между страните

Статутът на Съда е включен в отделен протокол. Процедурните правила на Съда трябва да се одобрят от Съвета с единодушие. В зависимост от споровете, които Съдът решава, той действа като конституционен, административен или международен съд.

В съответствие с Единния европейски акт през 1989 г. се създава ПИС към Европейския съд с компетентност да решава определена категория дела (на физически лица, включително и служители в органите на ЕС). Видовете дела се определят от Съвета по предложение на съда след консултации с парламента. ПИС разглежда всички въпроси, които касаят искове срещу институции на Съюза, отправени от физически лица, както и дела, заведени от държавите-членки срещу Европейската комисия. Една държава-членка може да заведе иск и срещу акт на Съвета, свързан с държавната помощ и дъмпинга, или срещу имплементационен акт. На ПИС са подсъдни и искове за вреди, причинени от институции или служители на Общността, а също и такива, свързани с търговски марки. ПИС няма правомощия да разглежда и решава дела, свързани с въпроси, отнесени за предициално заключение.

Взетите от ПИС решения не са окончателни и подлежат на обжалване пред Европейския съд. Жалби срещу решенията могат да подават страните по делото. Срокът за подаване на жалби е 2 месеца, считано от момента на съобщаването на решението на заинтересованата страна. Когато жалбата е основателна, Европейският съд отменя решението на ПИС и той може да реши делото по същество, или му го връща за ново решаване в съответсвие с указанията по тълкуване на правото на ЕС, приложимо по спора.