Чл.19 (1) Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.
(2) Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
(3) Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.
Предварителният договор е съглашение, по силата на което една или две страни се задължават в определен период от време да сключат договор за възникване на желаното от тях.
(Съглашение, по силата на което двете страни се договарят, че ще сключат договор в по-късен етап; Урежда се срок за сключване на окончателен договор. Ако в уречения срок страната не се яви – конститутивен иск в съда за обявяване на договора в окончателен; съдебното решение определя собственика; вписва се; )
С предварителен договор може да се организира сключването на различни видове окончателни договори / без дарение, а понякога и завещание /.
Най-често срещаните предварителни договори са за продажба на недвижими имоти. Предварителният договор е от категорията на организационните договори. Предварителният договор е неформален по начало.
Видовепредварителни договори
1.Едностранен – само едната страна има задължение за сключването на окончателния договор. Пример: задължавам се да продам апартамента си, на който Вие сте сега наемател, ако решите да го купите да края на наемния срок.
2.Двустранен– и за двете страни има задължение да сключат окончателен договор в определен следващ момент – страните да се задължат, а после да прехвърлят собствеността. (Пример: аз се задължавам да продам апартамента си, а вие се задължавате да го купите.)
Най-често срещаните предварителни договори са за продажба на недвижим имот.
