1 Понятие за право. Възникване на правото
Изтегляне 16.21 Kb.
|
|
1 Понятие за право. Възникване на правото Правото е система от правни норми, създадени или санкционирани от държавата, регулиращи обществени отношения или други явления, общозадължителността на които е гарантирана със специфични правни последици. Правото се състои от правни норми, които са общи правила за поведение. Качествата на правната норма определят качествата на правото като нормативна система. Единствено правните норми се институционализират от държавата. Това става като държавата създава първично, съответното правило за поведение или чрез утвърждаване от държавата на норми от други нормативни системи (например – обичайни или нравствени норми), предназначението на правото да регулира обществени отношения. Това става като в правото се отразяват родовите и видовите признаци на съответните явления. На тази основа в правото се формират права и задължения на участниците в правните отношения, посочват се правни последици гарантиращи изпълнението на правата и задълженията. Признак на правото е начина на гарантиране на общозадължителния характер на правната норма. Гарантирано е с 2 групи правни последици: І гр. Мерки на държавна принуда предвидени в правото ІІ гр. Мерки на правна принуда, които могат да се реализират от субектите на правото без намесата на държавната власт (например неустойка) Тези мерки на правна принуда могат да се реализират чрез използване на държавна принуда при липса на доброволно реализиране. Възникването на правото протича по три основни начина: 2.1. Правен обичай – съществуващите обичаи се санкционират (утвърждават) от държавата. 2. 2.Съдебен и административен прецедент – правен прецедент. Той представлява съдебен или административен акт, който служи като образец за решаване на всеки следващ конкретен случай – така се формира Англо-Американската правна система. 2.3. Нормативният акт – това са източници на правото създадени от компетентен държавен орган, съдържащи общи правила за поведение. Така се формира Романо-германската (европейската) правна система. Тя се основава на Римското право. Източници на правото са начините на външно проявление на правото, в тях то се обективира. В зависимаст от това кои са основните източници на правото се формират и съответните групи правни системи. - Англо–американска с основен източник правния прецедент. - Европейската с основен източник норматиния акт. В предмета на общата теория на правото с е включва изучаването на правната действителност в нейната цялост и съставките, от които тя се формира. Общата теория на правото изучава свойствата на правната действителност и нейните съставки. Това са институционални качества на правната действителност. Правото е единствената нормативна система, която се институционализира от държавата. Поради това правото притежава специфични институционални качества. Една от групите институционални качества на правната действителност е свързана с гарантираността на реализирането на правото чрез правни последици, предвидени в самото него. Тези качества се отнасят до всяка една от съставките на правната действителност. Теорията на правото е обща правна наука. Тя изучава онези свойства на правната действителност, които се проявяват във всеки отрасъл на правото. Съдържанието на общата теория на правото е обусловено от нейния предмет. Това са преди всичко съставките, които формират правната действителност в нейната цялост. Структурата на правната действителност се изгражда от следните основни съставки: Съставки на статичната страна на правната действитерност. Това са съставките на правото като нормативна система. Те формират микроструктурата и макроструктурата на правната действителност. 1.В микроструктурата на правната действителност се включват: - правни норми – като основна съставка на правото - отраслите и институтите на правото 2.В макроструктурата се включват разделеността на правото на: - частно и публично право - материално и процесуално право - вътрешно и международно право Посочените съставки съществуват в обективната действителност чрез източниците (форми на правото) Освен статичната страна на правната действителност съществува и динамична страна. Тук се включват следните съставки, които се определят като правни явления. 1. Актове по реализиране на правото 2. Субекти на правото 3. Субективни права и юридически задължения 4. Юридически факти 5. Правни отношения и правни връзки 6. Обект на правно въздействие Изтегляне 16.21 Kb. Сподели с приятели:
|