Кооперативно и междукооперативно предприятие. Кооперативни съюзи. Съдебен контрол

45. Кооперативно и междукооперативно предприятие. Кооперативни съюзи. Съдебен контрол.

1. Кооперативно предприятие. Съществуват малко на брой правила в ЗКооп. От тях се вижда, че то е ЕООД. Едноличен собственик на капитала му е кооперацията. Кооперативното предприятие се учредява по решение на ОС на кооперацията. В решението трябва да се посочи капитала, въз основа, на който се създава това предприятие и да се упълномощи УС да предприеме действия по учредяване на ЕООД. Кооперативните предприятия се ползват от финансови облекчения, като кооперациите.

2. Междукооперативно предприятие. То е капиталово ТД – ООД или АД. Междукооперативното предприятие се учредява от 2 или повече кооперации. Фактическият състав на учредяването изисква приемане на решение на ОС на всяка една от кооперациите учредителки. В тези решения трябва да се определи капитала, който всяка една от кооперациите ще запише. В това решение се овластява УС на съответната кооперация да извърши необходимите действия по учредяване на междукооперативното предприятие. Междукооперативното предприятие ползва финансови облекчения като кооперация. В закона е предвидена забрана кооперация да участва като неограниченоотговорен съдружник в СД и КД. Кооперацията може да участва като ограниченоотговорен съдружник в КД, но това няма да е кооперативно предприятие, а КД ще се учреди по режима на ТЗ.

3. Кооперативен съюз (КС).

3.1. Същност и учредяване. Това е особено юридическо лице, за което субсидиарно се прилагат правилата за кооперацията, но то не е кооперация. Кооперативния съюз е обединение на кооперации, като критериите за обособяване не са правни, а териториални, отраслови или др. Учредяването на КС следва реда за учредяване на една кооперация. ОС на кооперациите учредители трябва да приемат решение за създаване на КС. Трябва да има минимум 3 кооперации учредители. КС може да образуват свои съюзи, федерации, но за тях няма специални правила.

3.2. Функции на кооперативните съюзи. Те не са изброени изчерпателно в закона. КС не се занимават със стопанска и търговска дейност. КС изпълнява планиращи и координационни функции, защитава интересите на кооперациите членове пред 3ти лица – международни и държавни органи и т.н.

3.3.Органи на кооперативния съюз – ОС, УС и КС. Има разлика в състава на органите. ОС се състои от председателите на УС на кооперациите членове, то е периодично действащ орган и се свиква веднъж на 4 години. Членовете на УС на кооперативния съюз се избират за срок от 3 години от ОС на кооперативния съюз. УС може да избере от своя състав изпълнителен комитет, като определи правомощията му и начина за взимане на решение. Правила за КС не са предвидени.

3.4. Фондове на кооперативния съюз. При КС могат да се образуват парични фондове за взаимно подпомагане, за образование, за квалификация и др. Фондовете се образуват по решение на общото събрание на съюза. Средствата на тези фондове се набират от отчисления от печалбата на членуващите в тях кооперации.

4. Съдебен контрол. Всички решения и действия на всички органи на кооперацията подлежат на съдебен контрол при противоречие със закона или устава. Разликата с чл. 74 ТЗ е, че могат да се атакуват и действие и то на всички органи. 1) Споровете са подсъдни на районния съд – това е анахронизъм, защото по ТЗ всички спорове и производства са пред окръжния съд.

2) Ищец може да е всеки член на кооперацията, но активно легитимиран е и кооперативния съюз, в който кооперацията членува, прокурора и контролния съвет на кооперацията. Към иска могат да се присъединяват и други членкооператори, както и контролния съвет. Присъединилите се страни могат да поддържат иска дори ищецът да се оттегли.

3) Сроковете са преклузивни.

За членкооператора срокът е 2седмичен от деня на вземането на решението (ако не е присъствал, 2седмици от уведомяването за решението). При оспорване на действия срокът е 2седмичен от узнаването за тях.

Контролният съвет може да заведе иск в 2седмичен срок от приемане на решението или извършване на действието, защото се предполага, че той следи тези неща.

Кооперативния съюз може да заведе иск в 2седмичен срок от узнаването или уведомяването за решенията или действията.

Във всеки случай искът не може да се предяви по-късно от 3 месеца от приемане на решението или извършване на действието.

4) Съдът извършва преценка само за законосъобразност и не може да реши спора по същество. Съдът може да отмени изцяло или отчасти решението/действието или да го потвърди. Решението на съда подлежи на обжалване по общия ред. Това е конститутивен иск. Съдът като обезпечителна мярка може да спре изпълнението на решението или действието до постановяване на решене по делото.

5) С новия ЗКооп. се въведе иск за защита на имуществени и неимуществени права, които са накърнени от органи на кооперацията. Този иск е сходен с иска е сходен с иска по чл. 71 ТЗ. Той може да бъде съединен и с иска против решения и действия на органи на кооперацията.

46. Търговски сделки – понятие и видове. Общи положения за търговските сделки.

1. Понятие за търговска сделка (проф. Герджиков) - търговска сделка е вид сделка, за това носи всички нейни характерни белези – тя е юридически факт с основен елемент волеизявлението на едно или повече лица, насочено към определени правни последици. Спецификите на търговската сделка се разкриват при тяхната класификация.

2. Класификация на търговските сделки:

2.1. По икономически критерии:

1) сделки обслужващи непосредствено процеса на обмен, те обхващат “търговските” в икономическия смисъл на термина сделки;

2) сделки обслужващи процеса на обръщение, търговски сделки по приращение, напр. застрахователни сделки;

3) сделки, извършвани в процеса на производството.

1.2. Юридическите критерии са свързани с особеностите на самите сделки от една страна, а от друга с качествата на лицата, които ги извършват. Континенталното право познава две системи за определяне на сделката като търговска : 1) обективна система – особеностите на сделката правят лицето търговец; 2) субективна система – извършването на 1 сделка от търговец я прави търговска. ТЗ възприема и двете системи. Общите правила са включени в чл. 286 ТЗ.

1) Абсолютни (обективни), основни търговски сделки – чл. 286, ал. 2. Особеността при тях е, че тези сделки са с толкова силно изразен предприемачески характер, тяхната насоченост към печалбата е толкова силна, че те винаги са търговски независимо кой ги извършва и независимо дали се сключват по занятие или единично – чл. 1, ал.1. Търговските сделки се обособяват в няколко групи, като изброяването в чл. 1, ал. 1 е изчерпателно с една особеност. Групите са:

а. Търговска продажба – 4 вида:

- покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид – т. нар. спекулативна покупка, тя по начало има за предмет движими вещи;

- продажба на стоки от собствено производство;

- покупка на ценни книги с цел да ги продаде – спекулативна цел;

- покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба – тук е допусната търговска сделка с предмет недвижими имоти.

В литературата се изтъква, че не само покупката, но и продажбата и препродажбата са търговски сделки.

б. Мандатни сделки – обхващат: комисионен и спедиционен договор, търговско представителство и посредничество, застрахователни сделки, лизинг.

в. Банкови и валутни сделки.

г. Сделки по услуги – хотелиерски, складови, рекламни услуги, стоков контрол, превозните сделки (някои автори ги включват в мандатните сделки, но това според Калайджиев не е правилно, защото те възникват на база договора за изработка). Този списък на услуги не изчерпателен, защото самият закон в чл. 1, ал. 1, т.13 казва “или други услуги” – следователно може да има и други услуги, които ако се извършват по занятие водят до придобиване на качеството търговец.

д. Сделки с интелектуална собственост – обхващат лицензионни и импресарски сделки.

е. Запис на заповед, менителница и чекове.

Когато абсолютните търговски сделки се извършват по занятие, това предполага придобиване на търговско качество.

2) Допълнителни (акцесорни), вторични, производни търговски сделки – те нямат силно изразен търговски характер. Това са всички сделки, които са свързани с упражняване на занятието на търговеца. Те са търговски сделки, защото ги извършва търговец.

3) Презумптивни търговски сделки – чл. 283, ал. 3: При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Презумпцията е оборима. Доказателствената тежест е върху лицето, което твърди обратното. Класически примери за презумптивна търговска сделка е закупуването на апартамент от ЕТ – презумпцията е, че този апартамент е за офис, а може да се докаже, че е за жилищни нужди.

1.3. Друго деление на търговските сделки е в зависимост от страните:

1) Ако и 2те страни са търговци имаме двустранна търговска сделка.

2) Ако за една от страните сделката не е търговска има едностранна търговска сделка.

Това деление няма голямо значение, тъй като чл. 287 казва: Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.

1.4. Проф. Герджиков вижда деление на търговските сделки по критериите за гражданско правните сделки – едностранни и двустранни; формални и неформални; каузални и абстрактни и т.н. Такова деление разбира се може да се направи, но то не е определящо за характера на сделките като търговски.

2. Източници на търговските сделки – посочени са в чл. 288.

2.1. В текста на чл. 288 има градация:

1) По начало търговските сделки се уреждат от търговския закон (вкл. ТЗ + всички нормативни актове на търговското право).

2) Гражданският закон – субсидиарно се прилага към търговските правоотношения, при празнина в търговския закон.

3) Търговският обичай – става дума за обичаи като правни норми, а не за обичаи в практиката, които нямат задължителен характер и не са санкционирани от правото. Ако има разлика в обичаите по местосключването и местоизпълнението, се прилагат обичаите по местоизпълнението. Впечатление прави, че докато в ГП обичаят е източник доколкото законът изрично препраща към него, то в ТЗ той е признат за източник с обща клауза, т.е. не е необходимо специално препращане. Разбира се има и хипотези на специално препращане.

2.2. Според проф. Герджиков тази разпоредба, макар и поставена в частта за сделките има по-голямо значение, като определя източниците на търговското право. За него като източници на ТП могат да се разглеждат освен посочените в чл. 288 така и международните актове, справедливостта (чл. 307), а препоръчително значение имат тълкувателните решения на ВКС.

2.3. ТЗ се базира на общите правила за сделките като не създава своя собствена изчерпателна уредба, а съществуват само тези правила, които съдържат отклонение от гражданско правния режим. По принцип според Кацарски отклоненията са най-вече от режима на облигационното право (ЗЗД) и на някои правила от гражданското право обща част (злоупотреба с право и мълчаливо волеизявление). При уредбата на отделните търговски сделки има 2 подхода: 1) за сделките, които имат аналог в ГП (напр. продажба) също няма пълен режим, а само специални правила; 2) за сделките, които съществуват само в търговското право има детайлна уредба.

2.4. Ал. Кацарски прави деление на източниците според вида търговски сделки:

1) При абсолютните (обективни) търговски сделки последователността на източниците е: 1) специални правила на ТЗ; 2) общи правила на ТЗ; 3) специална част на ЗЗД (при съответно препращане); 4) обща част на ЗЗД (при директно препращане).

2) При допълнителните (субективни) търговски сделки, тъй като за тях няма уредба в ТЗ, последователността на източниците е: 1) общи правила на ТЗ; 2) специална част на ЗЗД; 3) обща част на ЗЗД, т.е. общите правила на ТЗ, където са уредени търговските сделки изместват специалната част на ЗЗД, която урежда видовете граждански сделки.

3. Злоупотреба с право – чл. 289: Упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Трябва да има намерение за увреждане. Това е немската доктрина за злоупотребата с право, която е различна от тази по гражданското право – чл. 8 ЗЗД (той урежда обективната система за злоупотерабата с право). Чл. 289 застъпва субективното начало и това стеснява силно възможността му за прилагане, защото намерението “само” за увреждане не се предполага, а трябва да се докаже. Това доказване е доста трудно.