Изпълнение на търговски сделки. Безкасово плащане. Текуща сметка

48. Изпълнение на търговски сделки. Безкасово плащане. Текуща сметка.

1. Изпълнени на търговски сделки:

1.1. Чл. 302 урежда правилото за дължимата грижа на добрия търговец, което не е някакъв друг вид грижа, но отговаря на повече изисквания от грижата на добрия стопанин, защото търговецът е професионалист. Този абстрактен критерий се конкретизира в редица разпоредби, свързани с отделните видове търговци. В редица хипотези се изисква по-голяма грижа и от тази на добрия търговец – при банки, застрахователни дружества и т.н.

1.2. Чл. 303 урежда диспозитивно правило: Когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението, ако естеството на сделката или търговският обичай не изискват друго, изпълнението може да се иска и да се извърши по всяко време през работните часове в местоизпълнението. Естеството на сделката или търговският обичай могат да станат причина за друг срок.

1.3. Чл. 304 – по общите правила на ЗЗД задълженията са разделни, солидарни са само ако е предвидено в НА или е уговорено. В ТП е точно обратното. Презумпцията е оборима и солидарността възниква ако не следва друго от сделката.

1.4. Чл. 294 съдържа правилото за лихви – между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. Става дума за възнаградителна лихва. Винаги когато се уговаря парично задължение, се дължи възнаградителна законна лихва, дори и да не е уговорена. Размерът й обаче не е определен от закона, поради което не се прилага на практика. Според проф. Герджиков, размерът на лихвата в този случай трябва да е равен на уредения в ПМС №72/1994 г. размер на мораторната лихва.

Между търговци могат да се уговарят лихви върху лихви, т.е. анатоцизмът в отношенията между търговци е допустим, но трябва да се уговори. На практика според Наредба №9 единствено банките могат да уговарят капитализация на лихвите – изтеклата лихва се включва в главницата и върху нея се начислява лихва, но това не съответства напълно на понятието анатоцизъм според Калайджиев.

2. Безкасово плащане. Правилото на чл. 305 е диспозитивно: Когато плащането се извършва чрез задължаване и заверяване на банкови сметки, то се смята за завършено в момента на заверяването на сметката на кредитора. Аналогично е на чл.75, ал. 3 ЗЗД: Когато плащането става със задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита погасено със заверяване на сметката на кредитора. Излиза, че длъжникът носи риска от забавата на банката на кредитора. Според Кацарски идеята е била такава при ЗЗД, а в ТЗ при заверяване сметката на банката на кредитора от централната банка при системата на клиринг. При безкасовото плащане има обективен 3 дневен срок, който е необходим за транзакцията.

3. Текуща сметка – чл. 419 ТЗ. Договорът за текуща сметка е известен още като контокорентен договор.

3.1. Текущата сметка е особен, самостоятелен вид договор, с който 2 лица, поне едното, от които е търговец се задължават вземанията и задълженията породени от взаимните им отношения да се водят по една сметка, която се приключва периодично. Това не е предварителен договор, защото няма окончателен такъв. Не е договор за заем, защото кредитиране може да има и от двете страни по сделката, а и не винаги отношенията по сделката са свързани с кредитиране. Не е и поръчка, но не е и новация, защото ако някое от вземанията е обезпечено, обезпечението се запазва за остатъка по салдото, не се новира. Договорът за текуща сметка според. проф. Герджиков може да се сравни с договора за компенсиране, без да се слага знак за равенство между, тях защото компенсацията се извършва с едностранна сделка.

3.2. Особености:

1) Необходимо е съгласие.

2) Една от страните да е търговец. Според проф. Герджиков страната, която е търговец трябва да открие текущата сметка в своите търговски книги, ако и двете страни са търговци (по-възможна хипотеза) и двете страни откриват сметката.

3) Вземанията и задълженията между страните да са взаимни и еднородни.

4) Води се сметка – законът не урежда легално понятие за сметка, но в случая това е система от записвания, които са активно-пасивни, защото и двете страни могат да имат и права и задължения.

5) Сметката се приключва периодично като салдото се установява от страните и ако е положително за някоя от страните, то се изплаща на нея.

3.3. Действие:

1) Отделните вземания загубват самостоятелността си, не могат да са предмет на отделни сделки – прехвърляне, прихващане, опрощаване, компенсация, залог. Според Ан. Антонова от включването на задължения в текущата сметка се изключват обезпеченията върху тях. Може да се прави залог само върху бъдещото салдо.

2) Изискуемостта се отсрочва до приключването на сметката. Затова давност в този срок не тече.

3.4. Приключването е двустранно, необходимо е съгласие относно салдото по сметката, което се получава чрез изваждане на по-малкия сбор от по-големия (дебита или кредита) и резултатът се заявява на другата страна. Извършва се писмено в края на календарната година ако не е уговорено друго. Ако приключването е извършено при порок на волята се унищожава, но в по-кратък срок (1 година).

3.5. Действие на установеното (признато) салдо:

1) Поражда се иск за цялото вземане, без да се установяват отделните пера.

2) Задължението се новира, защото става изискуемо от приключването, но новативният ефект не се отнася до обезпеченията, а само до главното вземане.

3) Дава възможност да се начислят лихви, дори лихви върху лихви, защото в отделните пера може да се включват лихви.

3.6. Прекратяване: ако не е уговорено друго, прекратяването става с 1месечно писмено предизвестие като страната в полза на която има остатък, може да иска плащане. Това е договор с продължително изпълнение, затова се прекратява с предизвестие.

Този договор е включен в Счетоводните стандарти, т.е. има сметка, по която да се водят записвания по такъв договор, но е с малко приложно поле. Най-често такъв договор би имал приложение в банковата система, но по нашето право банковите сметки са само пасивни, банката винаги само дължи.