1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели

Потрелние и спестяване в дългосроч

Изтегляне 0.76 Mb.

страница	30/41
Дата	15.11.2022
Размер	0.76 Mb.
	#115571

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 41

ДЪржавенэизпит-теми-развити

C=a*WR+c*YL
CxNL=YLxWl

26. Потрелние и спестяване в дългосрочeн период
1. Теория за жизнения цикъл: потребителски възможности на индивида и разпределението им във времето.
Теорията жизнения цикъл обяснява модела на лично потребление. Хипотезата за жизнения цикъл предполага, че индивидите планират потреблението си, а съответно и спестяването си за продължителен период, така че да си осигурят добро потребление през целия живот. Следователно спестяването се разглежда като самоосигуряване. Оттук следва, че възрастовата структура на населението е важна съставляваща на теорията за жизнения цикъл.

C=aWR+cYL

a – пределна склонност към потребление на реалното богатство МРС; wr – реално богатство на индивида; c – МРС на трудовия доход

Разглеждаме индивид, който предполага, че ще живее NL години, като за начало на живота му приемаме първата година от трудовия му живот.
С WL означаваме продължителността на периода, в който индивидът има трудов доход.
NL-WL – годините, в които индивидът не разчита на трудов доход (т.е. пенсионна възраст)
Приемаме, че WR=0, YLxWL са потребителските възможности, а разпределението е равномерно. Аргумент за това предположение е намаляващата пределна полезност на благата. Следователно трябва да обвържем потреблението не с текущия, а с целия доход.

CxNL=YLxWl

Потреблението през целия живот на индивида NL е равно на дохода, получен през трудовия живот.

 годишно потребление на индивида

Планираното потребление на индивида за една година е пропорционално на трудовия му доход, защото коефициентът WL/NL представлява делът на трудовия живот на индивида в целия живот на индивида.
Всяка година от трудовия живот индивидът потребява част от трудовия доход, която е равна на частта от трудовия живот в целия живот на индивида.

2. Спестявания и изразходването им


годишен размер на спестяванията

За периода, в който индивидът работи, спестяванията (S) представляват част от трудовия доход, която е равна на частта от пенсионния период в живота му.

W Lx(YL-C)=Cx(NL-WL) – площта на право-ъгълника
Тази формула разкрива същността на теорията за жизнения цикъл. Според нея потреблението С се организира по такъв начин, че да се осигури през трудовия и пенсионния период на индивида. Вижда се, че спестеното през трудовия период се изразходва през пенсионния. Теорията доказва, че потреблението не зависи от текущия, а от целия доход.

WLx(YL-C)=Cx(NL-WL)

3. Активи и потреблението им.

Спестяванията създават активи. Те са максимални в края на трудовия живот.

C.(NL-WL)= max wR

Индивидът спестява много, когато доходът му е висок спрямо средния доход, който получава през трудовия си живот.
Ако индивидът има реално богатство (wR) различно от 0, ще изразходва това богатство така, че да увеличава потреблението през целия оставащ му живот.
От написаното по-горе могат да се напра-вят следните основни изводи:

потреблението е постоянно през живота на индивида;
потребителските разходи се финансират от дохода, получен от wL и wR;
всяка година ще се потребява част от богатството, равна на 1/NL-T, където NL-T е очакваната продължителност на предстоящия живот на индивида;
текущите потребителски разходи зависят от текущото богатство и от дохода, получен през wL, защото “а” е свързано само с предстоящите години живот, а “с” зависи и от годините, в които се получава доход, т.е. от wL;
в дългосрочен период MPC е стабилна, макар че в краткосрочен период може да има колебания.