1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Монетаризъм и рационални очаквания
Изтегляне 0.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Скорост на обръщение на парите. Съществуват две концепции в съвременната макроикономика. Количествената теория за парите
| 28. Монетаризъм и рационални очаквания
1. Ролята на парите в икономиката. Парите са основен посредник при движението на благата между икономическите агенти. Появата им е предизвикана от размяната. Първоначално хората са разменяли стока срещу стока (това е т.нар. бартерна търговия). Условието да се осъществи бартер е взаимното съвпадение на желанията на участниците в размяната. С развитието на икономическия обмен се създават различни видове пари – стокови, осребрими книжни пари, неосребрими пари, кредитни пари. Към основните функции на парите се отнасят: те са средство за натрупване – с течение на времето всяка стока губи от своята полезност, а с това и от стойността си. Колкото е по-предсказуема и по-стабилна стойността на дадена стока, толкова е по-добре тя да се използва като средство за натрупване; парите са средство за обръщение – при тях не е нужно да съвпадат желанията, защото те са универсално средство за размяна; те са мярка за стойността, т.като всяка стока има една – единствена цена, изразена в парични единици; парите са платежно средство – в много случаи е възможно разплащането за благата да бъде отложено или разсрочено. При тези условия парите функционират като платежно средство въз основа на сключен договор. 2. Скорост на обръщение на парите. Съществуват две концепции в съвременната макроикономика. Количествената теория за парите е теория, основана на разменното уравнение, което приема, че – промените в предлагането на пари предизвикват пропор ционално изменение на равнището на цените, защото реалното производство не се влияе от количеството на парите. Разменното уравнение е: M*V=P*Q M – количеството/предлагането/ на парите; V – скорост на обръщение на парите; P – равнище на цените; Q – количество на произведените стоки и услуги. Според монетаристите V е константна величина в краткосрочен период. Следо вателно уравнението е: M=P*Q Те приемат, че скоростта на паричното обръщение е относително стабилна и предсказуема. В резултат на това монетаристите трансформират разменното уравнение от идентичност в количествена теория за парите. Макар монетаристите да вярват, че съществува взаимозависимост между промените в националния доход, те са загрижени как лаговете на промените в скоростта, която променя паричното предлагане, могат да влияят върху съвкупното търсене. Те смятат, че монетарната политика е груб инструмент за въздействие върху но миналния доход. Проблемът е в лаговете, които характеризират промените в паричното предлагане при пренасяне на неговите последици върху останалите макропроменливи. Монетаристите смятат, че факторите, които обуславят промените, са свързани с организацята на търговията, транспорта и паричното обръщение. Друга сфера, в която промените въздействат на паричното обръщение, е банковата система и начинът на плащанията. Парите най-добре изпълняват своите функции, когато постоянно са в обръщение. Според кейнсианците увеличаването на съвкупното търсене повишава и търсенето на транзакционни пари, лихвеният процент нараства, а това увеличава и алтернативната цена на наличните пари. Щом населението намалява търсенето на пари за влагане във финансови активи, скоростта на парите се увеличава, което прави съществуващата парична маса достатъчна, за да задоволи потребностите от пари, възникнали от нарасналите съвкупни разходи в номинално изражение. Между монетаристите и кейнсианците може да се открие и разлика за причините за търсенето на парите. Според монетаристите повечето стоки се търсят, когато хората имат повече пари и когато се очаква инфлация. Кейнсианците добавят и лихвения процент(спекулата). Монетаристите считат, че парите са високоликвидно благо, чието търсене се дефинира от потребностите, които задоволяват. Те изпълняват преди всичко функ цията на средство за обръщение. Кейнсианците приемат, че парите изпълняват и спекулативна функция, която монетаристите от своя страна отричат. 3. Монетаристка интерпретация на кейнсианската макроикономическа по литика. Различията между кейнсианците и монетаристите относно макроикономическа та политика са следните: 1) според кейнсианците пазарната икономика по своята природа е нестабилна: макрополитиката е в състояние да коригира тези нейни недостатъци. Монетаристите обаче смятат, че погрешната парична политика е главният източник на нестабилност. Пазарната икономика притежава самонастройващ се механизъм, който води към стабилизация, когато тя не е в равновесие. 2) кейнсианците твърдят, че по време на рецесия макрополитиците трябва да планират бюджетен дефицит, а по време инфлационен подем – бюджетен излишък, за да провокират икономическа стабилност и пълна заетост. Монетаристите мислят, че макрополитиката не е в състояние перманентно да намалява безработицата и да ускорява икономическия растеж. Усилията растежа да бъде стимулиран предизвикват инфлация. 3) според кейнсианците фискалната политика е по-резултатна и по-предвиди ма, монетарната, докато според монетаристите фискалната политика е относително импотентна поради изтласкващия ефект. 4) кейнсианците се убедени, че целенасочената макрополитика има по-голяма вероятност да води икономиката към стабилизация, отколкото фиксираните правила. Монетаристите отново са на противоположно мнение: по-вероятно фиксираните монетарни правила, отколкото целенасочената макрополитика водят към стабил ност. 5) кейнсианците смятат, че влиянието на монетарната политика се пренася върху икономиката индиректно, посредством лихвения процент, а монетаристите – че монетарната политика упражнява директно влияние върху търсенето на стоки и улуги. 6) според кейнсианците фискалната политика упражнява непосредствено влияние върху икономиката посредством разходните потоци, а според монетаристите влиянието на фискалната политика се пренася, индиректно посредтвом лихвения процент и скоростта на паричното обръщение. 4. Теория за рационалните очаквания. Хипотезата за рационалните очаквания е възглед, според който индивидите претеглят своите поведенчески решения през призмата на вероятния ефект на текущата и бъдеща стопанска политика, когато дефинират своите очаквания за икономическите процеси, какъвто е например инфлацията. Противно на критиката, хипотезата за рационалните очаквания не допуска,че стопанските агенти правят грешки в своите предвиждания. Понякога хората могат да надценят ускорението на инфлацията вследствие на монетарната експанзия, а друг път да подценят нейните темпове. Хипотезата внушава, че е по-лесно да се забави темпът на инфлацита. Ако предприемачите са в състояние да убедят обществеността, че следвайки рестриктивен курс, докато инфлацията бъде поставена под контрол, хората ще се приспособят рационално към очакваното забавяне на инфлацията. Лихвеният процент бързо ще се понижи, отразявайки желанието на заемодателите да възприемат по-ниския лихвен процент, защото са предвидили намаляване на темповете на инфла ция. Тъй като според хипотезата за рационалните очаквания резултатите от целенасочената макрополитика са непредвидими; нейните защитници приемат целенасочената политика като дестабилизираща. Правителството трябва да специфицира правилата на икономическата игра, т.е. на регулативната политика, така че хората да знаят условията и вероятните последици от нея. Данъчната политика например трябва да бъде осъществявана по начин, по който хората да са наясно дали данъчната ставка през следващата година ще се повишава, или ще се намалява. Принципиално значение за този нов подход в политиката има обстоятелството, че правилата, върху основата на които правителството я прави, не се изграждат върху произволни макроикономически индекси. По-скоро нейна основа е възможността да се подобрява общото благосъстояние. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|