1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Поведение на потребителя. Оптимизиране на потребителския избор
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| 3. Поведение на потребителя. Оптимизиране на потребителския избор.
Теорията за полезността на благата подпомага разбирането за това, как при зададени цени на тези блага и доход, който потребителя може да разходва за закупуването им, се осъществява избор на определени стоки и на определени количества от тях. Способността на икономическите блага да задоволяват нашите потребности произтича от това, че те имат полезност за потребителите. Полезността на благата е свойството им да задоволяват потребностите на хората. Не съществува еднозначно приета обективна мярка на полезността. В рамките на неокласическата теория за полезността са се формирали два подхода към възможностите за измерване на полезността :кардинален, според който полезността се измерва чрез полезния ефект на всяка съставна част от благото, подредени в скали на полезността и измерване чрез ютили. Ако можем да разделим полезността на едно благо на отделни части, ютилът с всяка отделна единица на полезността на благото за индивида; според ординарния подход не е възможно абсолютно количествено измерван на полезността на едно благо, но можем да ранжираме благата на повече или по-малко желани зависимости от това, каква е степента на насищане на потребностите ни с отделни блага. Общата полезност е сумарното удовлетворение, получено от даден потребител при потреблението на икономическото благо. Средната полезност е усредено удовлетворение за всяка единица от общото количество на благото и се изчислява, като общата полезност се раздели на единиците блага. Пределната полезност е допълнително получено удовлетворение от потреблението на всяка допълнителна единица от благото и се получава, като прирастът на общата полезност се отнесе към прираста на неговото количество. „закон за намаляващата пределна полезност“ чийто основен принцип е, че увеличението на броя на консумираното благо в продължение на някакъв период, след определена точка на пределна полезност, извличана от всяка допълнителна единица от благото, намалява. Когато общата полезност достигне своя максимум. Пределната е равна на нула. Достигането до отрицателни стойности щ покаже, че за конкретния индивид това благо вече не е икономическо. Законът за намаляваща пределна полезност има пряко отношение към потребителския избор. Потребителят се ориентира към продукти, чиято пределна полезност в дадения момент е относително по-висока. С намаляването на пределната им полезност те ще заемат по=малък относителен дял в потребителската кошница. Именно пределната полезност е и критерий за оценка на благото от потребителя, защото за него тази оценка се разпростира върху всички части от благото. Кривите на безразличие показват различни комбинации между две блага, всяка една от което е еднакво полезна за потребителя. Поради това се казва, че той е безразличен към всяка една от тях, предпочита ги в еднаква степен.( построява се 90 градусов ъгъл, горната линия е У, долната Х, чертаят се 3 криви започващи от У, и слизат с полу-кръг към Х, означават се с ии1, ии2,ии3) Доходът, с който потребителят разполага за разходване на пазара на стоки и услуги, е обективен ограничител в процеса на максимизация на полезността. Колкото и да се стреми един потребител да измести кривите на безразличие по-далеч от началото на координатната система той се натъква на т.нар. бюджетни ограничения. В рамките на определен период, доходът, с който разполага потребителят е точно определен. Зависимостта на потреблението от дохода се представя чрез т.нар. линия на бюджетното ограничение.(90 градусов ъгъл, горната У, долната Х, чертае се една права черта, която започва малко преди края на У и свършва малко преди края на Х). Постигането на максимален полезен ефект от потреблението в рамките на зададено бюджетно ограничение е известно като състояние на равновесие на потребителя. За да постигнем точката на равновесие, трябва да обединим инструментариума на кривите на безразличие и линиите на бюджетните ограничения. Различията между ефекта на дохода и ефекта на заместването е една от базисните постановки в микроикономическата теория за потребителското поведение. При малоценните стоки ефектът на дохода е обратен на измененията в покупателната му сила- при ръст а същата потреблението на малоценни стоки намалява, а при намаление на реалния доход се увеличава. В групата на малоценните стоки се забелязва различие по повод на съотношението в интензитета на двата ефекта-на заместване и на дохода. В общия случай за малоценните блага въпреки отрицателния ефект на дохода степента на проявление на ефекта на заместването е по-висока, поради което кривата на търсене на такива малоценни блага има отрицателен наклон и е сравнително по-нееластична спрямо промените в цената. Но когато отрицателния ефект на дохода превишава по размер отрицателния ефект на заместването, очевидно имаме работа със специфичен случай на малоценни блага, които са известни като стоки на Гифън. От историята на макроикономическата теория е известно, че британския статистик Робърт Гифън описва реакциите в потреблението на по-бедните слоеве при промяна в цените на стоките при първа необходимост. Той забелязва, че когато цената на житото се повишава, налице е повишаване на покупките на хляб, а когато цената се намалява- те също намаляват. Стоката, за която се описва тази зависимост очевидно е малоценна в сравнение с другите предпочитани алтернативи за задоволяване на потребностите. В този случай е възможно отрицателния ефект на дохода на превишава ефекта на заместването, което ще рефлектира в крива на търсене с положителен, а не с отрицателен наклон, както е при нормалните блага. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|