1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Олигопол и монополистична конкуренция
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| 9. Олигопол и монополистична конкуренция
Олигополът е пазарна структура, при която са налице малко на брой фирми със сравнително големи пазарни дялове и значителни възможности за влияние върху пазарната цена. Решенията на фирмите относно обема на производството и цената взаимозависими. Тук всяка фирма трябва да претегля ефекта от собствената си политика върху поведението на конкурентите. Олигополният отрасъл има следните общи характеристики: -налице са само няколко фирми в отрасъла -фирмите са взаимозависими в решенията си и в този факт им е добре известен и реално мотивира поведението им -има съществени бариери за влизане в отрасъла -фирмите са в състояние да произвеждат едни и същи идентични или диференцирани продукти Няма строго определен принцип за броя на фирмите в олигополистичен отрасъл. Важното е, че тези няколко фирми произвеждат и продават висок процент от общото количество на продукцията в отрасъла. Чрез оценката на степента на концентрация , която показва преобладаващите дялове от отделни фирми, се съди и за вида на пазарната структура. Степента на концентрация се измерва чрез коефициент, показващ процентното съотношение на продажбите на един продукт от няколко големи фирми към общия обем на продажбите на пазара. Съществуват няколко теории, които описват поведението на олигополите: картел, лидерство в цените, пречупена крива на търсене и ценообразуване на база средни разходи плюс надбавки. Многото модели и невъзможността нито един от тях да опише цялостно поведение на олигопола са резултат от крайностите в реалния свят. Картелът е задължение между фирмите за координация на производството им и а ценообразуването, тези задължения са скрепени по съответен начин. Когато няма законови ограничения, картелът функционира напълно легално. Често най-големите фирми в отрасъла поради невъзможност легално да узаконят координацията си прибягват до тайни споразумения. Някои наричат това джентълменски споразумения. Те представляват неформален начин за олигополните фирми да разпределят пазарните дялове и да съгласуват цените. И така чрез картел фирмите могат с обединени усилия да максимизират печалбата, групово да определят цената и количеството на производството. Тогава действията на фирмите картел няма да се различават от тези на монопол, поне докато и доколкото се съблюдава споразумението за обща пазарна политика. Ако общата печалба е максимизирана, всяка фирма трябва да произвежда количество, отговарящо на точката на изравняване на отрасловите пределни приходи и индивидуалните пределни разходи. Ако всички фирми имат идентични криви на разходите, проблемът се решава най-лесно-всяка фирма има равен дял в общото производство. Но тъй като това на практика не е така, налага се непрекъснато съгласуване на квотите, а и санкции за тези, които не ги спазват. Теория на пречупената крива на търсене. Този теоретичен модел на поведение на олигопол е описан от икономиста Пол Суизи, който твърди, че в олигополен отрасъл има тенденция на установяване на обща пазарна цена. Основанията за подобно твърдение са 2 прости предположения:1. Ако една фирма от отрасъла намали цената на своя продукт под установяваната на пазара, другите фирми ще я последват и ще започнат да намаляват своите цени, за да не загубят клиентите си; 2.ако една фирма от отрасъла увеличи своята цена над установената на пазара, другите фирми няма да я последват защото се надяват да привлекат към себе си клиентите на първата. Тези 2 напълно реалистични реакции в поведението на фирмите водят до формиране на специфична ситуация, наречена пречупена крива на търсенето. Тя съществува при положение, че в олигополен отрасъл фирмите следват намалението на цените, но не следват тяхното повишаване. Ценообразуване на база средни разходи плюс надбавки. От самото наименование на този модел на олигополно поведение става ясно, че става дума за ценообразуване като към средните разходи се добавят някакви надбавки. Тази стратегия се осъществява от фирми с големи пазарни дялове, което означава, че те се стремят а игнорират кривата на търсене, след като определят цената като функция на разходите, а не на търсенето. Ценообразуването чрез надбавка на разходите е своебразен изход от увеличаващото се разнообразие на произвежданите продукти. В реалния живот има безспорни доказателства, че именно този вид ценообразуване се прилага при продажбите в магазините на дребно. Следователно то е белег на несъвършено конкурентните пазари. От позициите за критериите за производствена и алокативна ефективност е ясно, че олигополът е твърде близо до монопола, особено при трайни картелни споразумения. Сериозните бариери за влизане в олигополен отрасъл правят възможно фирмите да заработват икономическа печалба в дългосрочен период и цените да са по-високи от колкото при съвършена и монополистична конкуренция. Но подобно на фирмите пи монополистична конкуренция и при олигопола се осъществява значителна продуктова диференциация и съответно се харчат огромни средства за реклама. Основният аргумент на поддръжниците на олигопола е във възможностите на икономията от мащаба. По-големите фирми могат да произвеждат и при по-ниски средни разходи, от колкото по-малките това според някои е и причината за непрекъснатите сливания на фирми. Тук различаваме хоризонтални сливания при които една фирма се обединява с друга или други произвеждащи същия продукт, вертикални сливания при които една фирма се обединява с друга, от която купува ресурси или на която продава готовата продукция и накрая конгломератни сливания при които се комбинират фирми произвеждащи в различни отрасли. Лидерство в цените на доминираща фирма. Доминиращата фирма е достатъчно голяма фирма чиито цени се следват от останалите малки фирми в отрасъла. Получава се така, че поведението на всички останали фирми в отрасъла прилича на това на съвършените конкуренти- те възприемат зададената от доминиращата фирма цена, като определена от пазара и произвеждат такова количество продукция което съответства на точката на израняване на цената и техните пределни разходи. Всякакви изменения на цените са в резултат на решения взети от доминиращата фирма. Чрез безусловно следване на тези промени по-малките фирми се надяват а избегнат ценовата конкуренция и да увеличат печалбите си. Интересното в случая, че лидерът не се опитва непременно агресивно да разширява пазарния си дял като изтласква малките фирми. Очевидно това съжителство му е напълно изгодно. Нещо повече лидерът подържа цени, които да са частично изгодни и за малките фирми, защото в противен случай те биха напуснали масово бизнеса, а това би увеличило собствения му пазарен дял и би го застрашило да попадне под ударите на антитръстовото законодателство. Монополистичната конкуренция в много отношения прилича на съвършената конкуренция. Главната предпоставка за това е че на пазара има относително голям брой производители, които продават сходна, но не идентична продукция. На влизането на нови конкуренти е лесно. Пазарни отношения от подобен вид са широко разпространени. В реалната действителност може да ги наблюдаваме в голяма част от отраслите произвеждащи стоки за крайно потребление от първа необходимост. Монополистичноконкурентният отрасъл има следните характеристики:-фирмите в отрасъла са много на брой, пазарните им дялове са относително ниски, от тук възможностите за влияние върху цената са ограничени; -фирмите в отрасъла произвеждат слабо диференцирани продукти и услуги; -бариерите за влизане в отрасъла са не високи и дори не съществени, а факторите на производството са мобилни. Различията между монополистичната и съвършената конкуренция не могат да се пренебрегнат. Главно различие за диференцираните продукти, разновидностите по определени белези на стоки, които задоволяват идентични потребности. Те създават възможност на потребителите да ги различават едни от други и да осъществяват изора си при много по-разнообразни условия. Продуктите могат да бъдат диференцирани по много показатели- например по качество, по общ вид, по условия на продажбите, по местонахождение. Качеството на продуктите е различни в зависимост от функционалните му особености, използваните материали, начина на изработка, дизайна. Потребителите при равни други условия предпо1итат стоки с по-високо качество, но както е известно последните имат и по-високи цени. Тази постановка може да се тества спрямо различни стокови групи- облекло, обувки, храни, компютърна техника. Търговката марка на една стока е своебразна гаранция на нейното качество. Монополистичната конкуренция е конкуренция между търговските марки, които веднага предизвикват съответната асоциация у потребителите и те имат точно определени очаквания спрямо качеството на продуктите или услугите. Диференциацията на продуктите може да бъде резултат от мними незначителни различия, за което значително много съдейства рекламата, понякога дори, само промяната в опаковката и външния вид на стоката се възприема по различен начин от потребителите. Тук фирмите се възползват от ефектите на подражание в потребителското поведение и от склонността на хората да демонстрират принадлежност към определена социална или професионална група чрез него. И така при монополистично конкурентни отрасли фирмите си съперничат не само чрез цените, но и чрез формите на неценова конкуренция. Способността на бизнеса да диференцира продуктите и услугите по голям брой параметри се развива паралелно с желание му да завладява собствена територия в което да е единствен с определена характеристика на това, което върши. Степента на контрол върху пазарното търсене включително върху цената на това, което продава ,се простира до там, докъдето се простира пазарният дял. Монополизмът е ограничен от наличието конкуренти , които продават близки субститути на продукта , а и от онзи праг на цените , при достигането на който твърдите предпочитания на потребителите се променят и те избират по-добрата алтернатива. Търсенето на продукта на определена фирма не е съвършено еластично от цената. То не е идентично и на пазарното търсене , както е при единствения производител на продукт без субститути. Кривата на търсене , с която се сблъсква монополистчният конкурент е еластична от цената. Степента на тази еластичност зависи от броя на конкурентите и от степента на диференциация на продукта , толкова по-еластична е кривата на търсене на такива фирми. В краткосрочен период при условие, че пределният приход е равен на краткосрочните пределни разходи (MR=SMC) и цената е достатъчна поне да покрие средните променливи разходи. Ако цената е по-висока от средните разходи , фирмата ще може да заработи и нещо повече от нормалната печалба. Равновесие на отрасъла в дългосрочен период. Навлизането на нови фирми намалява пазарния дял за всяка фирма , кривата на търсене на фирмите ще заеме позиция с по-голям наклон. Като цяло кривата на пазарно търсене ще стане по-еластична. Всяка фирма максимизира печалбата си в дългосрочен период така че произвежда Qeколичество продукт при цена Pe,равна на дългосрочните средни разходи LAC. Отрасълът като цяло реализира само нормална печалба. Подобна ситуация би означавала още че няма стимули за фирмите да излизат и да влизат в отрасъла. Ситуацията нулева икономическа печалба в дългосрочен период тук наподобява на тази в отрасъл със съвършена конкуренция. Това обаче не означава че може да се сложи знак на равенство на отрасъл със съвършена и отрасъл с монополистична конкуренция в дългосрочен период. Притиснати от конкуренцията , фирмите са принудени да използват ресурсите по икономически най-ефективния начин да рационализират разходите и в крайна сметка да произвеждат на равнището на най-ниските такива. Ако монополистичната конкуренция се превърне в съвършена конкуренция , обществото ще трябва да се лиши от предимствата на диференцираните продукти. Диференцирайки продуктите, фирмите разширяват диапазона на свободния потребителски избор. Конкурентната среда изисква подобряване на качеството чрез реализация на технически нововъведения. Фирмите които задържат за по-дълго време икономическа печалба имат възможност да я използват за финансиране на този процес. Така те приспособяват продуктите към разнообразните потребителски предпочитания и платежоспособни възможности. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|