1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Поведение на фирмата на съвършено конкурентен пазар
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| 7. Поведение на фирмата на съвършено конкурентен пазар
Пазарната структура е начинът на организация и функциониране на обособения пазар, който се предопределя от позицията на продавачите и купувачите. Пазарната структура е и своебразно описание на поведението на продавачи и купувачи. Конкурентността на пазарната структура е базисна нейна характеристика, която показва възможността отделният участник на пазара да му въздейства, като влияе върху определени параметри- обем на покупко-продажбите, пазарна цена, условия на сключване на сделките, времеви ограничения и други. Съществуват няколко важни критерия, според които се определя и типът на пазарна структура, Броят на фирмите които предлагат на единия пазар може да варира от една до безкрайно много. В отрасъла може да има много на брой дребни производители и търговци, а може само дин продавач да е заел цялото пазарно пространство от страна на предлагането. Между тези два крайни случая стопанската практика на всяка страна предлага множество други, всеки от които отразява обективните процеси на специализация на производството, концентрация и централизация на капиталите, процесите на сливания и поглъщания на едни фирми от други, държавното регулиране и т.н. пазарният дял на всяка фирма показва относителния дял на произведеното и продаденото в рамките на общия обем за отрасъла и единичния пазар.. Колкото по-голям е броят на пазарните участници и колкото по-малки са пазарните им дялове, толкова по-конкурентна е пазарната структура и обратно- при малък брой участници и големи пазарни дялове конкурентният принцип е силно нарушен. От позицията на фирмата спрямо целия пазар произтича и възможността за влияние върху пазарната цена. Достатъчно малка фирма с незначителен пазарен дял не може да окаже въздействие върху пазарната цена- последната се формира като резу. лтат от взаимодействие на цялото пазарно предлагане и цялото пазарно търсене. Тази позиция определя поведението на ценовъзприемащата фирма. Продуктовата характеристика е друг, не по-малко важен критерий за определяне на конкуретността на пазара. Тук трябва да се разграничат два типа продукти, за които се води конкурентна борба. Хомогенните продукти имат идентични характеристики и купувачите не могат да различават отделните единици от тях. Нехомогенните продукти притежават характеристики, които ги правят в някаква степен по-малко заменими. Това може да бъдат маркови разновидности на един и същ продукт, при търсенето на които фирмите разчитат на изявени потребителски предпочитания или създадени различни начини на задоволяване идентични потребности, стоки и услуги. От изключително важно значение от степента на конкурентност на пазара е информационната осигуреност, и вземащите съответните решения купувачи и продавачи. Колкото по-свободна е, и пълна и достъпна е информацията относно основните параметри на стоките и условията на продажбите, толкова по-силна е конкурентноста на пазара. Ако купувачите знаят във всеки един момент какви са равнищата на цените на локализираните пазари, те при равни други условия биха купили от пазара с най-ниска цена. Много важна е информацията за стоките да е синхронна, тоест това, което купувачите знаят за нейните характеристики, да се знае от купувачите. За определяне на конкуретноста на пазарите се анализират и бариерите за влизане и излизане от пазара, на някои пазари се установяват изключително високи изисквания за стартиране на производството на нови фирми, което препятства нови конкуренти и намалява конкурентноста на пазара. Тези бариери могат да имат обективен характер- например висока степен на капитализация и високи първоначални разходи, пазарна мощ на работещите там фирми и риск от фалит на навлизащите, но те могат да бъдат и от субективен характер- например организирана съпротива срещу новите конкуренти и игра не по правилата. Защитено от закона монополно положение по получен лиценз или концесия също припятства навлизането на нови конкуренти. Тук правилото е, че колкото са по-високи бариерите на нови фирми в един отрасъл, толкова е по-ниска неговата конкуретност. Характеристиките на съвършената конкуренция в отрасъла са: 1.налице са много на рой фирми на пазара- достатъчно много независими от своите действия купувачи и продавачи. 2. продуктите на всички фирми са идентични. 3. В резултата от посочените в точка 1 и точка 2 всяка фирма приема цената на своя продукт като зададено от взаимодействието от търсенето и предлагането на продукта. 4 налице е свободно движение на ресурси в и извън отрасъла, включително свободно влизане и излизане на фирми в дългосрочен период. 5. Продавачи и купувачи имат съвършена информация за съществуваните пазарни условия. След като цената е външно зададена от същия и докато тя остава непроменена, всяка единица от фирмения продукт би се реализирала по тази цена. От позицията на фирмата търсенето на нейния продукт е безкрайно еластични. (90 градусов ъгъл горна стрелкаP и долна Q, в средата на Р права черта до края на Q с наименование Df, след края на кривата прекъсната линия до следващия 90 градусов ъгъл кривата е във формата на Х дясната горна част е S1, долната дясна D1). След като фирма съвършен конкурент може да продава нарастващи количества от продукта по една и съща единична цена, нейният общ приход и линейна функция от обема на продажбите не бива да се остава с впечатление, че тази възходяща тенденция непременно ще се реализира. Фирмата има безкрайно малък пазарен дял и а нея е важно да съпостави приходи разходи, да максимизира печалбата си. След като фирмата мое да продава всяко количество от продукта по една и съща цена, но е и силно притисната от конкуренцията, главния проблем е определянето на онзи обем на производство който при тези ограничения би и донесъл максимална печалба. Процедурата по намирането на този обем се нарича „максимизация на печалбата“ и се осъществява последователно на етапи. Тук се отчита факта, че да продава фирмата трябва да направи разходи, чиито размер и структура в дългосрочен и краткосрочен период тя е в състояние да опише. Първа стъпка е да се определи оптималния от икономическа гледна точка обем на производство. В микроикономиката е изведено правило за равенство на пределните приходи и пределните разходи (MR=MC), определящо и оптималния обем на производство при зададени пазарни параметри. Естествено е фирмата да се стреми да получи допълнителен приход от продажбата на допълнителна единица продукция, който да надвиши допълнително направения за нейното производство разход, ако съотношението се измени в полза на пределния разход, фирмата не би имала интерес от производството на тези допълнителни единици продукция. Между тези две положения седи точката на равновесие, която се индефицира с равенството на пределните разходи и пределните приходи. Ако фирмата произведе и продаде при известните пазарни ограничения точно този обем продукция, тя би максимизирала печалбата или поне би минимизирала печалбата си. При намаление на пазарната цена фирмата свива обема на производството за да избегне загуби, а при увеличение на същата тя е склонна да увеличи обема за да извлече максимална печалба. Това ни показва че кривата на краткосрочните пределни разходи (МС) в всяка една точка над пресечената с тази на кривата на средните променливи разходи (AVC) може да се представи желанието на фирмата да предложи определени количества продукция при различни пазарни цени или, с други думи това е кривата на предлагане на фирмената продукция в краткосрочни период.(90 градусов ъгъл горната Р, долната Q, кривата е във формата на Х с заоблени страни, първата е МС, втората AVC). Поради това, че различните фирми в отрасъла имат различни възможности да предлагат определени количества при съответни пазарни цени, може да се предположи, че всяка една от тях има своя повече или по-малко различаваща се крива на предлагане от тази на останалите. Нека предположим, че в дългосрочен период се е установило равновесие за всички фирми и отрасъла като цяло. Това означава, че няма промени и са спазени следните условия: 1. фирмите не могат да променят количеството на произведената продукция при съществените размери: краткосрочните пределни разходи са равни на цената: 2. печалбата при съществуващите условия за всички е равна на 0, от която се подразбира, че краткосрочните средни, общи разходи са равни на цената. 3. никоя фирма не може да спечели повече при промени в мащаба на производството, но това означава, че единствения шанс за по-висока печалба е намаляването на средните разходи в дългосрочен план. Тогава можем да изведем правилото за фирмата price-taker се намира в дългосрочно равновесие само когато произвежда на равнището на минималните средни разходи. Кривата на предлагане на съвършено конкурентен отрасъл в дългосрочен период може да има различен наклон в зависимост от това какво промени могат да настъпя в равнището на цената при съответните рискове в количеството на произведената продукция. Тук можем да различим 3 вида отрасли: 1. Отрасъл с постоянни разходи- входните цени не се променят въпреки разширяването или свиването на обема на производство. 2,. Отрасъл с нарастващ разход- входните цени нарастват, ако нараства обема на производството. 3. отрасъл с намаляващ разход- входните цени намаляват с увеличаването на обема на производството. Отрасъл с постоянен разход. При него кривата на дългосрочните средни разходи на индивидуалната фирма не се измества, при положение, че настъпват промени в отрасловия обем на производство. В противен случай дългосрочното равновесие на отрасъла ще е налице винаги, когато пазарната цена е равна на минимума на дългосрочно средни разходи. Тук всяка промяна в търсенето е последвана от действието на приспособителен механизъм, но така че дългосрочната крива на предлагането се указва хоризонтална. Отрасъл с нарастващ разход. В такъв отрасъл разходите ръстът с ръста на обема на производство. А това е така защото фирмите се конкурират за входни ресурси и така предизвикват ръст в цените им. Този ръст от своя страна предизвиква изместване на горе на кривата на дългосрочните средни разходи за всяка фирма, а това означава, че новата цена ще бъде по-висока. Отрасъл с намаляващи разходи. За него е характерно това, че с нарастване на продукцията цената на входните ресурси намалява. Това може да се получи в резултат на т.н. икономия от мащаба най-вече в отрасли, произвеждащи отделни компоненти, при такава ситуация кривата на дългосрочните средни разходи ще спада на долу, щом нараства обема на отрасловото производство. Фирмите ще могат да предлагат по-големи количества на по-ниски цени. Следователно кривата на предлагане за отрасъл в дългосрочен период ще има отрицателен наклон на долу. Производствена ефективност има, когато стоките се произвеждат о възможно най-евтиния начин, тоест когато цената е равна на средните разходи (Р=АС) това е предпочитанието на потребителите- да закупят количества от които се нуждаят, по възможно най-ниска цена. Именно конкуренцията принуждава производителите да търсят резерви за намаляване до възможния минимум разходите за производство, да рационализират структурата им. Поради възможността да се влияе върху пазарната цена това за тях е единствения начин да оцелеят и да извлекат изгода за себе си. Ефективно разпределение на ресурсите има, когато фирмите произвеждат продукт, който е предпочитан в най-висока степен от потребителите. Конкуренттната пазарна система предполага, че цената е обществена мярка за пределната полезност на благата, тоест цената измерва допълнителната полза, получавана от допълнителните производствени единици от дадена стока, в същото време производствотоможе да получи максимална изгода само ако изравни пределните си разходи с цената. Ресурсите са ефективно разпределени, когато изгодата, която обществото от последната произведенаот даден продукт, е идентична с изгодата, която може да загуби, ако повече ресурси биха били прехвърлени от други продукти за производството на същия. Социалната полза, прибавена от последната единица от производствения продукт или услуга се нарича пределна социална полза. За да максимизира социалното благосъстояние, обществото може да произвежда всеки продукт точно така, където и когато пределната социална полза е равна на пределните социални разходи (MSB=MSC). Само тогава ресурсите биха били ефективно разпределени. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|