1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Фирмена теория и производство в краткосрочен период
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| 4. Фирмена теория и производство в краткосрочен период
Формата е основна производствена и организационна единица в пазарната икономика. Производственият процес съединява ограничените ресурси и в съответствие с достигнатото технологично равнище на отрасъла и икономиката ги трансформира в краен продукт, предназначен за пазара. Производителният процес може да се определи като процес на съединяване на факторите на производството с цел трансформирането им в продукти и услуги, предназначени за пазара. В него на микроранище се решават въпросите какво да се произведе, как да се произвед и частично- за кого да се произведе. Главни действащо лице при осъществяването на производствения процес е предприемачът. Това е икономически субект, който организира чрез собствени и привлечени средства закупуването на ресурси, преработването им в готов продукт или услуга и предоставянето им на пазара. Той носи отговорността за успеха на предприетото стопанско начинание. В него той привлича и собственици на други ограничени ресурси, като за оказаната услуга те получават своите доходи. Източник на всички доходи са приходите от реализацията на продукцията на пазара. Разграничаването на краткосрочен и дългосрочен период в анализа на производството и разходите на фирмите е въведено от А.Маршъл и се осъществява във основа на степента на маневреност на производствените фактори и свободата на фирмата да определя обема на производството си. Краткосрочният период е период толкова кратък, че поне един от ресурсите е неизменим, фиксиран. Това означава, че за фирмата е невъзможно да променя всички свои ресурси в рамките на такъв период. Ако например тя желае да увеличи произвежданата продукция в кракът период, може да промени количеството на труда, но не може да набави машини или технологии. Следователно факторът капитал ще остане фиксиран. Продължителността а краткосрочния период е различна за различните производства и фирми, освен това и техни1еският прогрес може да ускорява иновациите. Краткосрочният период трябва да се възприема и като метод на икономически анализ, а той е основа за разбиране и на по-дълги периоди. По силата на общите критерии за деление на периодите в дългосрочният период в производството е този, при който става възможно всички ресурси да са променливи или, с други думи, фирмата може да променя количеството физически единици от ресурсите в производствения процес. Следва да предположим, че в дългосрочен период е възможна и промяна в технологиите , но някои предлагат това да се нарича свръхдългосрочен период. Като календарно време той може да има различна продължителност за различните видове бизнес. Като правило той е по-труден за анализ, първо защото трябва да се основава на добре изяснени краткосрочни тенденции и второ, защото в по-дългосрочен план неопределеността е винаги по-голяма. Тук са нужни сведения за дългосрочните стратегии на една фирма, като по отношение на технологичното и продуктовото обновление, така и по основни икономически и финансови показатели. С понятието общ продукт ще индикираме максималното равнище на краен резултат, който може да се произведе с помощта на различни единици от един фактор при фиксирано равнище на другите фактори. При равни други условия трябва да очакваме, че ръстът на един от факторите ще доведе до ръст на общия продукт от този фактор. Това ще бъде свидетелство за увеличаване на общата му производителност. Средният продукт на един от факторите представя получената продукция на единица от употребения ресурс. Пределният продукт е допълнителното количество продукция, получено чрез добавянето на една единица към дадения ресурс при запазване на постоянна сумата на останалите(чертаем 90 градусов ъгъл, горната линия с ТР, долната L, кривата започва от нула отива плавно нагоре, към края завива плавно на дясно, до тази крива чертае нов 90 градусов ъгъл, горния с АР, долния с L, първата крива отива рязко нагоре, после рязко надолу, и след това лека полека стига почти до края на Л) Различията в динамиката на трите вида продукти, предизвикана от промяната в количеството труд особено ясно откроява тенденцията с увеличаване на количеството прилаган труд да намалява допълнителното количество продукт от труда. Тази тенденция е обобщена под наименованието „закон за намаляващата пределна производителност“. Той гласи, че равнодобавените единици променлив ресурс увеличават общия продукт, но след определена точка прирастът на общия продукт намалява. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|