1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Функционални дефекти на пазара и икономическа роля на държавата
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| 14. Функционални дефекти на пазара и икономическа роля на държавата
Пазарни провали са налице винаги когато цената на крайния резултат не отразява действителните пределни социални разходи и пределни социални ползи. Всички случаи могат да се сведат до 2 основни типа: несъвършена конкуренция и външни ефекти Една от крайните прояви на несъвършенството на пазарната структура е монополна сила от страна на купувача или продавача. Пазарната мощ поставя отделни страни на размяната в по-изгодно положение. Ако един производител продава по-малко количество продукция на по-високи в сравнение с конкурентния пазар цени, то тогава той ощетява и потребителите и пазара като цяло защото чрез поведението си съдейства за неефективно разпределение на ресурсите. Ако един купувач на производствени фактори представя цялото им търсене, той наема количества от тях,за които заплаща цена, по-ниска от пределната им производителност. Несъвършено конкурентните пазари предлагат наличието на асиметрична и не пълна информация за пазарните цени и качеството на продукцията, за работните места, за разположението на ресурсите, за лихвените проценти и др. крайна проява на такава неефективно е подаването на лъжлива информация от коетозаинтересованите извличат чиста печалба за сметка на абсолютната загуба на други лица. За съжаление по-голяма част от пазарите са с асиметрична информация, което означава, че двете страни- купувачи и продавачи нямат една и съща информационна база, върху което да вземат съответните решения. Недостигът на информация може въобще да преустанови развитието на някои пазари. Важен източник на пазарни провали е наличието на външни ефекти, които възникват тогава, когато производството или потреблението имат косвено влияние върху други явления или действия, без това да влияние да рефлектира в пазарните цени. Приливането на ползи или разходи върху трети страни, които не участват в пазарната сделка води до нарушаване на едно от основните изисквания за конкурентна ефективност. В един от случаите външните ефекти се ползват от потребителя без той да е заплатил за тях. Тогава са налице пренесени ползи върху трети лица. В други обаче се пренасят разходи, които някой друг е трябвало да направи. При прехвърляне на ползи които се консумират от отделни субекти без последните да заплащат за това, е налице позитивен външен ефект. Съвременните смесени пазарни икономики освен частни блага създават и обществени блага, които се ползват без изключение от всички потребители. В някои случаи съществува опасност общо достъпните ресурси, потенциално да се присвоят от единици и така на практика да станат недостъпни за всички останали. Пазарната система в чистия си вид не може да създаде обществени блага, защото техният характер, не създава интерес у частния производител, степента, в което те са необходими за обществото, държавата може да се намесва като сама организира производството им или стимулира частния сектор за това. За тази цел тя акумулира финансови ресурси чрез данъчната система и осъществява бюджетни разходи. Как действа държавата върху икономиката? Съществуват 3 основни инструмента, използването на всеки един от които е наложило да развие съответната институционална и организационна структура. На първо място това са данъците, с които се облагат доходите и материалните активи на стопанските субекти, както и покупко-продажбите на стоки и трансферът на активи. Данъците намаляват разполагаемия доход на домакинствата и печалбата на фирмите. Чрез тях се прехвърлят ресурси от частния към обществения сектор. Принципите, върху които се изграждат данъчните системи, отразяват вижданията за справедливост и ефективност, а също и обществената необходимост от определен обем ресурси за задоволяване на колективните потребности. Данъчните приходи сас решаваща част в приходната страна на държавния бюджет. На второ място държавата се намесва в икономиката чрез осъществяването на разходи за покупка а стоки и услуги и трансферни плащания. Трябва да се подчертае различния характер на въздействие на едните и другите. Чрез държавните разходи на пазарите на крайни блага и на производствените фактори на ред с фирми и домакинства се появява нов пазарен субект. Държавното участие може да стимулира или дестимулира стопанската активност, а от тук- да въздейства върху интензитета и насоките на икономическия растеж. Чрез стопанската си активност държавата преразпределя ресурси от частния към обществения сектор. Чрез трансферните плащания се осъществява главно преразпределение на доход към социални групи в неравностойно положение. Това е начин на компенсиране на възможността за пазарна реализация на субекти, които не притежават производителни фактори, и които по силата на конкурентните механизми биха се указали излишни Чрез използването на тези и други инструменти на въздействие държавата осъществява комплекс от функции, които могат да се сведът най-общо до следните: 1. Създаване на законова рамка за функционирането на пазарите и приспособяване на същата към динамичните промени в пазарните отношение; 2. Въздействие върху алокацията на ресурсите с цел доближаване до икономическа ефективност; 3. Осъществяване на програми за преразпределение на доходите с цел постигането на социална справедливост; 4. Макроикономическа стабилизация и осигуряване на условия за устойчив икономически растеж. Степента на реализация на тези функции зависи от ресурсите с които държавата разполага, от начина на тяхното организиране и от критериите за ефективност на използването им. Така в своето функциониране частен и обществен сектор се обвързват в единство, а това, което конкурентните механизми не успяват да направят го правят други социални механизми на координация. Теория и практиката се появява понятие дефекти от държавна намеса, в което се обобщават проявите на неефективност и загуба на обществени и частни ресурси, в резултат от специфичния механизъм на функциониране на държавните структури. Причините за държавните провали могат да се коренят в противоречивостта и нееднозначната оценка на резултатите от действията и, а и в външните механизми на функциониране, които са твърде далеч от конкурентните анализ на частните пазари. Проявите на неефективност от държавна намеса:1. Появата на монополизъм, който с нищо не е по-добро от този на частните пазари. Няма значение дали става дума за мополни структури в производството на блага или административни услуги. Самият факт,че те се предлагат от един субект вече представя потребителя в неизгодно положение. Ограничената информация съпътства редица дейности. Тя може да засяга както достъпа на всички потенциални реципиенти до определени блага така и последиците от предприемането на мероприятия от национално или локално значение. 2. Контролът върху реакцията на частния сектор е твърде ограничен, държавата може да лимитира параметрите на функциониране на частните пазари, но не може да препятства търсенето на по-добра алтернатива от страна на частния бизнес . 3. Държавните дейности изискват разходи за администрация, без която те не могат да се осъществяват. Събирането на данъци, изготвянето на бюджети, социални програми или мерки за регулиране на частния бизнес изискват поддържането на служби и ведомства с всички произтичащи от тези последици. 4. При всички тези случаи изборът на потребителя или невъзможен или е опосредстван. Решенията се вземат не от него а от ограничена група негови представители. Това е заложено в самия характер на обществения избор. Избирателя не може да избегне плащането на данъци, но в същото време не може директно да избира начина по—който ще се разпределят и използват бюджетните ресурси. Въпреки тези недостатъци никой не поставя под съмнение необходимостта от държавна намеса в икономиката. Най-ярко доказателство за нея са обществените благ, които трябва да се предложат на всички без оглед на възможността им пряко или косвено да заплатят за тях. Един човек ще потребява или не дадено благи зависи от това дали той ще плати или няма на плати цената му. Това е принцип на изключване-който плаща – консумира,който не плаща – не консумира. Предполага се също така , че изгодата , ползата от това потребление е само за отделния потребител. От тук се формира и принципът на съперничеството , който изключва едновременното потребление на една и съща единица на дадено благо от повече хора. Тези блага се наричат частни блага. Обществени са тези блага които носят изгода за всички участващи в съвместното им потребление. За тях главен критерии и вторият принцип модифициран за тази цел като принцип на несъперничеството , на съвмесност в потреблението. За чистите обществени блага е характерно, че никой от реципиентите не може да бъде изключен от потреблението им. Има и такива блага при които изключване на потребители няма, но възниква съперничество в процеса на потребление. До обектите на собственост каквито са например националните паркове, водните площи или националните забележителности, имат достъп всички. Поради силата на частния интерес възниква възможност от хищническо използване от страна на някой във вреда на останалите и цялото общество. Има и такива блага към които може да се приложи принципът на изключеност, но са неконкурентни до капацитета на предлагане. Благата, които притежават в определено съотношение характеристики на обществени и частни се наричат смесени блага. Пазарния механизъм не би създавал обществени блага ако не се съблюдава основния му принцип, някой трябва да плати цената на конкретната стока. Поради това не може да есе твърд, че обществените блага са безплатни. Последният пример е типична креация на други механизми, при пазарни условия той просто е безсмислен. Обществените блага могат да се ползват безвъзмезно, но обществото трябва да акумулира средства за закупуване на ресурси за тяхното производството и доставяне до крайните потребители. Ролята на държавата не може да се замени от никакъв друг субект. Същото се отнася и до голяма част от смесените блага за чието ползване тя създава правила и санкции. За смесени блага с възможност за изключеност е възможно да се мобилизират ресурсите на частния сектор, но при определени правила създадени от държавни институции. Теоремата на Кенет Ероу за невъзможността от ефективен обществен избор гласи, че не съществува друг начин за извличане на общественото предпочитание дефинирано като много комбинации от индивидуалните предпочитания, освен наложен или диктаторски. Необходимо е да имаме предвид, че това е логическо следствие, а не емпирично доказателство. Въпреки това този подход ни показва цялата сложност и отговорност на осъществявания от представителите обществен избор, който по необходимост заменя простото пазарно решение. Съществуват два аспекта на разпределението. Функционалните разпределение на дохода показва каква е структурата му от гледан точка на участието на различните фактори в производството. Персоналното разпределение на дохода показва разпределението на съвкупния доход между индивидуалните икономически единици- лица, семейства, домакинства. Източниците на личите доходи са от работна заплата, други трудови доходи, печалби ренти, дивиденти, лихви, трансферни плащания. В крайна сметка различните лица получават различни по размер доходи, което води до неравенство. Обективно се формират подходни групи, които обединяват лица и домакинства с приблизително еднакви в определен стойностен диапазон групи. Степента на неравенството в доходите може да се изрази чрез кривата на Лоренц. За целта предварително се класифицират домакинствата в групи, всяка от които има еднакъв относителен дял. Ако групите са 5 всяка от тях представлява 20% от общия им брой. Може да се приемат и 10 групи всяка от които да представлява от общия им брой. Всяка група като се почне най-ниско и се стигне до най-високо стоящата получава определен процент от общия доход. Данните за това се събират обработват и публикуват от специални статистически изследвания. Неравенството се формира в степен което е изцяло предопределена от собствеността върху ресурсите, тяхната производителност и пазарна цена. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|