1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Поведение на фирмата на несъвършено конкурентен пазар- чист монопол
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| 8. Поведение на фирмата на несъвършено конкурентен пазар- чист монопол
Думата монопол е гръцка по произход и означава единствен продавач. Ако една единствена фирма предлага продукт няма заместители, тя е абсолютен монопол. На практика се говори за монополизация на пазара дори когато продавачът не е един. В този случай понятието се използва като синоним на монополна сила или монополна власт, която се реализира чрез влияние върху пазарната цена. Степента на това влияние зависи от размера на пазарния дял, от еластичността на кривата на търсене, от времевия период и от други пазарни характеристики. Монополни пазарни структури възникват по различни начини. В зависимост от своя генезис монополът бива два типа: естествен и изкуствен. Първият възниква чрез естествените сили на конкуренцията. Това се получава, когато една фирма е в състояние да задоволи пазарното търсене при по-ниски разходи за единица продукция и реализира икономическа печалба за по-продължителен период. Монопол може да възникне и чрез издигането на нормативизирани бариери за влизане в даден отрасъл. Законовата защита на патенти, авторски права, издаването на лицензи или отдаването на концесия за ползване на природни ресурси поставят фирмите и лицата в привилегировано спрямо пазара положение. Монополизираните отрасли издигат високи бариери за навлизане на нови производители. В много отрасли се изисква твърде голям размер на капитала, за да се започне някаква дейност. Чистият монопол определя сам онова равнище на производство, при което е възможна максимизация на печалбата. В този случай кривата на търсене на продукта, създаден от монопола, ще съвпада с кривата на отрасловото търсене, т.е. тя ще бъде с отрицателен наклон надолу, което показва, че потребителите ще разширяват покупките при ниски цени и ще намаляват покупките при високи цени. Но това означава, че пределният приход на монопола (МR) е по-нисъкотценатазавсякоконкретноколичествоотпродукта, т.е, чефирматаможедапродаваповечеединициотпродуктапринамаляващастойностнацената. Криватана търсене на монопола D е с отрицателен наклон в резултат на това кривата на пределните приходи MR е също с отрицателен наклон, а самият пределен приход за всяка стойност на търсенето е по-нисък от цената. В краткосрочен период чистият монопол максимизира печалбата чрез определяне на такова количество на произведената продукция, при което се достига равенство между пределните приходи и пределните разходи: MR=MC, докато цената е достатъчна за да покрие средните променливи разходи. В дългосрочен период фирмата монополист ще максимизира печалбата си чрез производството на такова количество продукция, при което дългосрочният пределен приход е равен на дългосрочните пределни разходи (LMR=LMC), докато цената е по-висока или равна на дългосрочните средни разходи LAC. Ценова дискриминация е налице, когато фирмите продават на различни цени за различни потребители или искат от едни и същи потребители различни цени за различни единици от дадена тока, при това по начин, несвързан с различия в разходите. Преди фирмите да могат да практикуват ценова дискриминация, трябва да са налице някои предпоставки в търсенето: 1.кривата на търсене на продукта за производителя трябва да има отрицателен наклон. 2.трябва да са налице най-малко две готови идентични групи потребители, чиято ценова еластичност на търсенето да е различна. 3. производителят трябва да е в състояние да направи разликата между различните групи потребители, при това без особени усилия и допълнителни разходи. 4.най-накрая монополистът трябва да е в състояние да попречи на купувачи, които купуват при по-ниски цени и препродават стоката на други купувачи, които са готови да платят и по-висока цена. При наличие на тези условия всеки път, когато това е възможно, ценовата дискриминация ще донесе печалба за монопола. Тези условия са добре познати на производителите, които умело ги използват в практиката на ценова дискриминация, която въпреки лошата си репутация носи добри печалби. Двете добри страни на съвършената конкуренция са, че фирмите максимизират печалбата си в точката на изравняване на пределната социална изгода от техния продукт и пределните социални разходи и че в дългосрочното равновесие на отрасъла всяка фирма получава нормална печалба при производство, ориентирано към минимални дългосрочни средни разходи. С други думи, те произвеждат при най-добро разпределение на ресурсите и продават по най-ниски възможни цени. В противоположност на това монополът максимизира печалбата си при прилагане на общото условие за максимизация, но при цена, по-висока от пределните разходи, при това, без да достига минимума на средните разходи. Разликата между двата крайни пазарни модела се вижда още от това, че печалбата за монопола ще бъде по-голяма, отколкото би била за съвършеноконкурентните фирми. Намалението в общите приходи за фирмата съвършен конкурент е по-голямо, отколкото намалението в общите приходи, ако изхождаме от базисни величини, отнасящи се за монопола. И тъй като монополът произвежда при равни пределни приходи и пределни разходи с цена по-висока от пределните разходи, възниква проблемът за определяне на неговата социална цена. От чисто социална гледна точка монополът недопрозвежда онзи обем продукция, която би била предоставена на пазара, ако имаше съвършена конкуренция. Освен това той завишава цената на онази, която бихме могли да приемем за най-изгодна за обществото. С други думи, ако приемем условията на съвършената конкурентната пазарна структура за най-близки до представата ни за ефективност, сравнявайки ги с тези, които създава и възпроизвежда монополът, можем да стигнем и до изводи относно неговата социална цена. Обществото печели, когато пределната социална изгода се изравни с пределните социални разходи (MSB=MSC). Дилемата на регулирането чрез максимални цени за монопола е дали тази цена да бъде определена на равнището на дългосрочните пределни разходи(Р=LMC), защото тогава именно ще се изпълни условието пределната социална изгода да бъде равна на пределните социални разходи(MSB=MSC) или регулираната цена да бъде определена на равнището а дългосрочните средни разходи (Р=LAC), въпреки, че тогава условието за пазарна ефективност няма да бъде докрай изпълнено. На пръв поглед справедливо би било да се приложи първото регулативно решение. Но тогава фирмата монополист ще спечели по-малко от нормалната печалба, защото цената би била по-ниска от дългосрочните средни разходи, а това означава, че тя ще напусне отрасъла, а което ще донесе загуби за обществото. В случая това, което първоначално ни се струва безусловно справедливо в чисто социален план, впоследствие се превръща в икономическа спирачка за бизнеса и би било лишило и потребителите от продукти, необходими за задоволяване на потребностите им. Поради това регулиращите органи са изправени пред необходимостта да търсят решение, което удовлетворява и изискването за ефективност, и за да останат в отрасъла. В повечето от случаите се избора втория вариант на регулиране на цените. Той изразява философията, че когато не може да се приложи „първото най-добро решение“, има възможност да се приложи „второто най-добро решение“. Използваният в случая подход е известен като справедливо възвръщащо ценообразуване, т.е. такова ценообразуване, което осигурява компромис между обществените и фирмените интереси. Регулираната цена се определя на равнището на дългосрочни средни разходи и така осигурява заработването на нормална печалба за монопола. Тази цена очевидно е по-висока, отколкото съвършената, но в същото време е по-ниска от колкото би била не регулираната монополна цена. Равновесното количество на производството е по-високо, от колкото би било без въвеждането на рестрикция в цената. Фирмата не заработва икономическа печалба. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|