1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| 31. ВЪНШНО ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА
Външнотърговската политика се състои в целенасочено използване на: тарифни инструменти –мита, нетарифни инструменти – квоти, технически норми и стандарти, държавни поръчки, споразумения за разпределение на пазарите, изисквания за местно участие в производството финансови инструменти – субсидии и финансиране на износа и вноса с оглед: подобряване на националните условия на търговия – постигане на по-високи цени на износа спрямо цените, на които се купуват вносни стоки в страната повишаване на конкурентоспособността на местните износители – по-добри възможности за производство и продажба на стоки и услуги на международните пазари защита на местното производство. Външнотърговската политика се насочва приоритетно към търговията със стоки, чиято цена на местния и международния пазар е обект на влияние от страна на правителствата. Услугите като нетъргуеми стоки са обект на потрудно регулиране и съвременната външнотърговска политика се насочва и към тях. Видовете търговска политика от гледна точка на преследваните цели: - протекционистична – насочена към защита на местното производство и ограничаване на вноса - либерална – насочена към насърчаване на обмена на стоки и използване на предимствата на свободната търговия. Тарифни инструменти на външнотърговската политика: Митата-представляват косвен данък върху преминаващите през националните граници стоки. Обикновено се налагат при внос и по-рядко при износ на стоки. Нетарифни инструменти на външнотърговската политика Могат да се прилагат по отношение на вноса на стоки: Вносна квота, Технически норми и стандарти, Споразумения за разпределение на пазарите. Изисквания за местно участие в производството, Политика на държавните поръчки по отношение на износа и др. Финансови инструменти на външнотърговската политика 2. Износните субсидии целят да насърчат и подпомогнат националните производители от експортноориентираните отрасли да изнасят по-големи количества на световния пазар. Целта е да се подобри националната конкурентоспособност чрез по-ниска цена на износа като това оказва ефект върху международната конкуренция и по същество представлява разход за обществото, който се заплаща от бюджета или специални фондове, финансирани от бюджета. Финансиране на износа и вноса Освен от позицията на застраховател при търговски рискове, правителството може да предоставя кредити чрез т. нар. насърчителни банки или банки за развитие за: - закупуване на суровини и материали за производство на стоки за износ и реконструкция - модернизиране и разширяване на експортноориентирани производства - гарантиране на участие в търгове - добро изпълнение и авансово плащане на износители. Тези институции могат да финансират и вносители, на които са необходими средства за закупуване на чуждестранни стоки и услуги при предварително сключени договори с определени износители. Какви ефекти се наблюдават от налагането на мито върху страната износител? Оскъпяването на вносната стока я прави по-слабо привлекателна на местния пазар, което рефлектира в намаляване на покупките от нея. Това се отразява на равнищата на заетост и БВП в страната износител, като колкото е по-малка страната вносител, толкова и ефектът върху страната износител е по-малък. Може да се стигне до промяна на стоковата структура на износа на страната, което пряко засяга и възможностите за износ на страната, наложила митото. Ако се ограничи чрез налагане на мито вносът на инвестиционни стоки и суровини и материали, се променят както възможностите за износ на такива стоки от страната износител, така и производството на стоки за износ с такива компоненти от страната вносител. По този начин се стимулира импортозаместващото производство, но само ако то е възможно, изхождайки отново от малкия мащаб на икономиката. Статични ефекти от налагане на мита в голяма икономика Тъй като голямата икономика внася значителен дял от световното предлагане на стоки и може чрез външнотърговската си политика да въздейства върху международните цени като намалява обема закупувани стоки от определена страна, за да упражни натиск върху стоковата цена, кривите на предлагане на продукцията при свободна търговия и наложено мито запазват своя положителен наклон, а не са съвършено еластични, както при малката страна, която не може да влияе върху цената на внасяната стока освен чрез налаганото мито. По този начин чрез ограничаване на обемите на вноса от определени страни, те биват стимулирани да намаляват цените, а така митото се плаща вече не само от местните потребители чрез повишаване на цената на стоката, но и от чуждестранните производители, които за да останат на пазара, трябва сами да намалят продажната цена. Успехът на такава политика обаче зависи от възможностите за намиране на вносни стоки заместители от други страни и от съотношението между стойността на сумарния преразпределителен ефект (приходоносен и преразпределителен ефект) и чистата загуба на благосъстояние (сумата от потребителския и защитния ефект) вследствие на съкращаване на обемите на вносни стоки при налагане на вносно мито. Показатели за оценка на ефективността на външнотърговската политика Международна и национална конкурентоспособност Международната конкурентоспособност на икономиката определя възможностите й да предлага стоки и услуги на международните пазари в условията на свободна търговия. Националната конкурентоспособност зависи от: състоянието на макроикономическата среда – БВП,ü динамика на лихвените проценти, корпоративно и държавно инвестиране иновационната политика – разходите за научно-развойнаü дейност (R&D) регулаторната база – бизнес средата и инвестиционнитеü стимули за фирмите трудовите компетенции и умения – разходите заü образование и обучения на корпоративно и публично равнище. Показатели, свързани с обема на износа и вноса Отвореност на икономиката – изчислява се чрез дела на износа и вноса на стоки и услуги от БВП: Ако съотношението надвишава 80%, икономиката се приема за силно отворена. Отвореността на икономиката е фактор за увеличаване на благосъстоянието на нацията чрез: увеличаване на доходите и печалбата в експортоориентираните отраслиü повишаване на жизнения стандартü покупката на вносни стоки, която ако е мотивирана от по-активното имü използване за инвестиционни цели, стимулира местния износ възможностите за използване на международните финансови пазариü Но не трябва да се забравя и, че силната отвореност на една икономика я прави уязвима на външни шокове. Показатели, свързани с обема на износа и вноса Показатели, свързани с обема на износа и вноса По-високият износ на стоки и услуги ускорява общия икономически растеж, а оттам се повишава и търсенето на местни и вносни стоки. Делът на вносните стоки и услуги от БВП показва степента на зависимост на икономиката от внос, а следователно и нейната уязвимост от промените във външните цени. Вносът е силно цикличен показател и се ускорява при увеличаване на вътрешното търсене, а оттам оказва и отрицателен ефект върху икономическия растеж. Нарастващият внос при запазване на местното производство и износен потенциал е сигнал за увеличаване на потребителското търсене и прегряване на икономиката. Показатели, свързани с обема на износа и вноса Дял на местния износ от световния износ – измерва структурната загуба на конкурентоспособност, т.е. дори и да нараства износът на стоки и услуги в абсолютна стойност, ако неговият растеж изостава спрямо растежа на европейския/световния износ, това се приема като сигнал за загуба на пазари за местния износ. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|