1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Теория на международната търговия
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| 30. Теория на международната търговия
Според меркантилистите парите, отъждествявани с благородни метали – злато и сребро, са източник на икономическо благополучие за всяка страна и само външната търговия води до тяхното увеличаване, докато вътрешната търговия е само форма на смяна на притежателите на парите. Успешната външна търговия изисква поддържането на по-висок износ спрямо вноса като общото правило е да се продава по-скъпо, отколкото се купува. Така се отхвърля възможността за осъществяване на взаимноизгодна международна търговия, тъй като всяка страна ще се стреми да стимулира износа си, който по същество представлява внос за друга страна. В резултат на външната търговия могат да се натрупват средства, които да се трансформират в капитал, използван за още по-мащабното развитие на външнотърговските отношения – нарастване на инвестициите в производство и откриване на нови работни места. Според представителите на меркантилизма активната държавна роля в икономическия живот също е желана и държавният протекционизъм става водеща доктрина за провеждане на икономическа политика на ниски износни и високи вносни мита и количествени ограничения на обемите внос и износ на стоки. Адам Смит разглежда международната търговия като дейност, която е непроизводителна и само преразпределя световното богатство. Трудът е основен източник на икономически растеж според Смит като той споделя и развива трудовата теория за стойността, според която стойността на всяка стока се измерва от труда, вложен за нейното създаване. Разделението на труда е основен фактор за развитието на външната търговия, тъй като позволява производството на повече стоки със същото количество труд и води до подобряване на уменията и производителността на отделните работници – по същество стимулира технологичния прогрес. Ограничение пред разделението на труда е размерът на местния пазар, защото в един момент той може да се окаже недостатъчен за допълнително увеличаване на производството и така да възпрепятства и технологичния прогрес. Затова Смит разглежда международната търговия като средство за увеличаване на размерите на националния пазар, а следователно и за стимулиране на по-производителния труд, водещи до по-висок икономически растеж и повишаване на богатството. Mеждународната търговия може да бъде взаимноизгодна, разбира се не в еднаква степен за всички страни. Колкото по-богата е една страна, толкова и нейните възможности за специализация на производството и размер на пазара са по-големи. Това обстоятелство стои в основата на препоръчаното от Смит насърчаване на търговията между богати страни. Същевременно обаче Смит споделя възгледа на меркантилистите, че е по-изгодно да се купува евтино и да се продава скъпо като твърди, че: „Ако друга страна може да ни достави дадена стока по-евтино отколкото ние бихме я произвели, по-добре е да купим тази стока от нея със средствата, получени от производство на други стоки, при които ние имаме предимство.” Това означава, че всяка страна следва да изнася стоки, които произвежда по-евтино от други страни и да внася тези стоки, които не може да произведе по-изгодно. Дейвид Рикардо споделя и доразвива възгледите на Адам Смит за трудовата теория за стойността, според която цената и разменната стойност на една стока или услуга се определя от разходите за нейното производство, които според Рикардо се свеждат до разходите за труд, заплатени пряко под формата на работна заплата или косвено под формата на капитал. Именно разходите за труд за единица продукция залягат и в неговата идея за осъществяване на международната търговия на база сравнителните предимства, които една страна има пред друга. Тя се базира на концепцията за алтернативните разходи, които показват какви ползи пропускаме да получим, след като изберем един от възможните алтернативни варианти, т.е. това е цената на пропуснатите възможности. Измерват се с цената на втората по значимост, но нереализирана възможност за използване на даден ресурс или благо по следната формула: Допускания в модела на Хекшер-Олин Разглеждат се две страни – А и В, две стоки – Х и Y, както и два производствени фактора – труд и капитал – L и K, т.е. това е т.нар. модел 2х2х2. И двете страни използват една и съща производствена технология за производството на двете стоки. Стоката Х е трудоинтензивна, а стоката Y – капиталоинтензивна, т.е. за производството на стока Х се използва повече труд, а за производството на стока Y – повече капитал. Двете стоки се произвеждат при постоянна възвръщаемост от мащаба, т.е. при увеличаването на труда и капитала в определено съотношение, производството на двете стоки нараства в същата пропорция. В двете страни има непълна специализация на производството на двете стоки, което показва, че дори и при свободна търговия двете страни ще продължават да произвеждат и двете стоки едновременно.На стоковите и факторните пазари е установена съвършена конкуренция, предполагаща наличие на пълна информация за пазарните условия и невъзможност на икономическите субекти да влияят върху пазарните процеси. Не съществува международна мобилност на производствените фактори, но те са съвършено мобилни в рамките на националната икономика. . През 1953 г. Василий Леонтиев на база данни за американската икономика стига до извод, противоречащ на теоремата на Хекшер-Олин, според който американският износ е по-ниско капиталоемък спрямо американския внос, въпреки че американската икономика по това време се отличава със значително изобилие на капитали. Това заключение е известно като парадокс на Леонтиев. Валидността на парадокса на Леонтиев се обяснява с: – времевия период, за който той е изведен – близо до Втората световна война като изследвания през 70-те години на ХХ век посочват, че той изчезва. Пренебрегването от страна на Леонтиев на допускането от модела Хекшир-Олин за наличие на еднакви технологии в САЩ и техните търговски партньори – САЩ разполагат с характерно предимство в производството на нови продукти и технологии като самолети и компютърни чипове, чието непосредствено създаване изисква висококвалифициран труд, но и внос на капиталоемки стоки - разглеждането само на физическия, но не и на човешкия капитал от Леонтиев и пренебрегването на значителните финансови ресурси за неговото формиране, които по същество правят американския износ покапиталоемък. Но от друга страна, структурата на стоковата търговия между развитите и развиващите се страни съответства в голяма степен на предвижданията на модела, както и растежът на търговията с промишлени стоки между Севера и Юга. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|