1 Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама

1 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

4 Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.

5 но те занемариха поканата, разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

8 Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватбата.

10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13 Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14 Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

16 И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

17 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш, право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

19 Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

20 Той им каза: Чий е този образ и надпис?

21 Казват Му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

24 Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брат си.

25 А между нас имаше седемина братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

26 също и вторият, и третият, до седмия.

27 А подир всички умря и жената.

28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?

29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията, нито Божията сила.

30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.

31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

32 "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33 И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.

34 А фарисеите като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?

37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

38 Това е голямата и първа заповед.

39 А втората, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

42 Какво мислите за Христоса? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

43 Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

44 "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"

45 Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
ГЛАВА 23

1 Тогава Исус продума на народа и на учениците си казвайки:

2 На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите;

3 затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.

4 Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат.

5 Но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората; защото разширяват филактериите си, и правят големи полите на дрехите си,

6 и обичат първото място при угощенията, и първите столове в синагогите,

7 и поздравите по пазарите, и да се наричат от хората: учители.

8 Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.

9 И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.

10 Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.

11 А по-големият между вас нека ви бъде служител.

12 Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.

13 Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.

14 [Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, даже когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане].

15 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото море и суша обикаляте, за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.

16 Горко вам, слепи водители! които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма задължава се.

17 Безумни и слепи! че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото?

18 Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.

19 [Безумни и] слепи! че кое е по-голямо, дарът ли или олтарът, който освещава дара?

20 Прочее, който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него.

21 Който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.

22 И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.

23 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате.

24 Слепи водители! които прецеждате комара, а камилата поглъщате.

25 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие.

26 Слепи фарисеино! очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.

27 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.

28 Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

29 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате:

30 Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях в проливане кръвта на пророците.

31 Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците.

32 Допълнете и вие, прочее, мярката на бащите си.

33 Змии! Рожби ехидни! как ще избегнете от осъждането в пъкъла?

34 Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град;

35 за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел, до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара.

36 Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху туй поколение.

37 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците си, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците под крилата си, но не искахте!

38 Ето, вашият дом се оставя пуст.

39 Защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име.

1 И като излезе Исус от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма.

2 А Той в отговор им рече: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Няма да остане тук камък на камък, който да се не срине.

3 И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и рекоха: Кажи ни, кога ще бъде това? и какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?

4 Исус в отговор им каза: Пазете се да ви не заблуди някой;

5 защото мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина.

6 И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже тия неща трябва да станат; но това още не е свършекът.

7 Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове.

8 Но всичко това ще бъде само начало на страдания.

9 Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име.

10 И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.

11 И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.

12 Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.

13 Но който устои до край, той ще бъде спасен.

14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.

15 Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Данаил, стояща на святото място, (който чете нека разбира),

16 тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините;

17 който се намира на къщния покрив да не слиза да вземе нещата от къщата си;

18 и който се намира на нива да се не връща назад да вземе дрехата си.

19 А горко на непразните и на кърмещите в ония дни!

20 При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден;

21 защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има.

22 И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят.

23 Тогава ако някой ви каже: Ето тук е Христос, или: Тука, не вярвайте;

24 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.

25 Ето, предсказах ви.

26 Прочее, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята; не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи, не вярвайте.

27 Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.

28 Дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите.

29 А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.

30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.

31 Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.

32 А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото.

33 Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата.

34 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.

35 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

36 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.

37 И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.

38 Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ной влезе в ковчега,

39 и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.

40 Тогава двама ще бъдат на полето; единият се взема, а другият се оставя.

41 Две жени ще мелят на мелницата; едната се взема, а другата се оставя.

42 Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.

43 Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би, и не би оставил да му подкопаят къщата.

44 Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде.

45 Кой е, прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си, за да им дава храна на време?

46 Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така.

47 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

48 Но, ако оня слуга е зъл, и каже в сърцето си: Господарят ми се забави,

49 и той почне да бие служителите си, и да яде и пие с пияниците,

50 господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, когато не знае,

51 и като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

1 Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.

2 А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.

3 Защото неразумните като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.

4 Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.

5 И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките и заспаха.

6 А по среднощ се нададе вик: Ето, младоженецът [иде], излизайте да го посрещнете!

7 Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.

8 А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.

9 А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.

10 А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.

11 После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! Отвори ни!

12 А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.

13 И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].

14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.

15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.

16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.

17 Също и тоя, който получи двата спечели още два.

18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.

19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях.

20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.

21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.

23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

24 Тогава се приближи тоя, който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сял, и и събираш гдето не си пръскал;

25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.

26 А господарят му в отговор каза: Зли и лениви, слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сял, и събирам гдето не съм пръскал;

27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.

28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.

29 Защото на всеки, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.

30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

31 А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.

32 И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;

33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.

34 Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.

35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?

38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?

39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?

40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

41 Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;

43 странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях и не Ме посетихте.

44 Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?

45 Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.

46 И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.
ГЛАВА 26

1 Когато Исус свърши тия думи, рече на учениците Си:

2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

4 и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

5 но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

7 приближи се до Него една жена, която имаше алавастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

8 А учениците като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахосва това?

9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.

10 Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело на Мене.

11 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го, за да Ме приготви за погребение.

13 Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

15 Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

16 И от тогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.

17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

18 Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

19 И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

22 А те, пренаскърбени, почнаха всеки един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови и Го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

27 Взе и чашата, и като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

28 Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.

29 Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

31 Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат".

32 А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.

33 А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.

34 Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

35 Петър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

36 Тогава Исус идва с тях на едно място, наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докато отида там да се помоля.

37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

38 Тогава им казва: Душата Ми и прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

39 И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

40 Дохожда при учениците, намира ги заспали и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?

41 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.

42 Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

43 И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

45 Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

46 Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

47 И когато Той говореше, ето Юда, един от дванадесетте, дойде и с него голямо множество, с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.

48 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

49 И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! И Го целуна.

50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл стори го. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса и Го хванаха.

51 И ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

52 Тогава Исус му каза: Постави ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат.

53 Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

54 Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?

55 В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

57 А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

58 А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

59 А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

60 обаче, не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

61 Той каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя.

62 Тогава първосвещеника стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

64 Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

66 А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание.

67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

68 Познай ни, Христе, кой Те удари.

69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исус Галилеянина.

70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

71 И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

73 След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

75 И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.