1 Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама

1 Тогава Той влезе в една ладия, премина и дойде в Своя Си град.

2 И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.

3 И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулствува.

4 А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си?

5 Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

6 Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

7 И той стана и отиде у дома си.

8 А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.

9 И като минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана да Го последва.

10 И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му.

11 И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?

12 А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

13 Но идете и научете се що значи тази дума: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние].

14 Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?

15 Исус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче, време, когато младоженецът ще им се отнеме; и тогава ще постят.

16 Никой не кърпи вехта дреха с невалян плат; защото това, което трябваше да я запълни, отдира от дрехата, и съдраното става по-лошо.

17 Нито наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете се спукват, виното изтича, и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.

18 Когато им говореше това, ето, един началник дойде и им се кланяше, и казваше: Дъщеря ми току що умре; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее.

19 И, като стана, Исус отиде подир него, тоже и учениците Му.

20 И, ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, приближи си изотзад и се допря до полата на дрехата Му;

21 защото си думаше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.

22 А Исус като се обърна и я видя, рече: Дерзай, дъщерьо; твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.

23 И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, рече:

24 Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха.

25 А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.

26 И това се разчу по цялата оная страна.

27 И когато Исус си отиваше оттам, подир Него вървяха двама слепи, които викаха, казвайки: Смили си за нас, Сине Давидов!

28 И като влезе в къщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им каза: Вярвате ли, че мога да сторя това? Казват Му: Вярваме, Господи.

29 Тогава Той се допря до очите им, и рече: Нека ви бъде според вярата ви.

30 И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не знае това.

31 А те, като излязоха разгласиха славата Му по цялата оная страна.

32 И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.

33 И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и думаха: Никога не се е виждало такова нещо в Израиля.

34 А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете.

35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

36 А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.

37 Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко;

38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
ГЛАВА 10

1 И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ.

2 А ето имената на дванадесетте апостоли: първият, Симон, който се нарича Петър, и Андрей, неговият брат; Яков Заведеев, и Иоан, неговият брат;

3 Филип и Вартоломей; Тома и Матей бирникът; Яков Алфеев и Тадей;

4 Симон Зилот и Юда Искариотски, който Го предаде.

5 Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: Не пътувайте към езичниците, и в самарянски град не влизайте;

6 но по-добре отивайте при изгубените овце от Израилевият дом.

7 И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи.

8 Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.

9 Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си,

10 нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.

11 И в който да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте докле си отидете.

12 А когато влизате в дома, поздравявайте го.

13 И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.

14 И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му, или от онзи град, отърсете праха от нозете си.

15 Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град.

16 Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите.

17 А пазете се от човеците, защото ще ви предават на събори, и в синагогите си ще ви бият.

18 Да! и пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствувате на тях и на народите.

19 А когато ви предадат, не се безпокойте, как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.

20 Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.

21 Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигат против родителите си и ще ги умъртвят.

22 Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен.

23 А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове докле дойде Човешкият Син.

24 Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си.

25 Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!

26 И тъй, не бойте се от тях; защото няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

27 Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива.

28 Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.

29 Не продават ли се две врабчета за един асарий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви.

30 А вам и космите на главата са всички преброени.

31 Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата.

32 И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.

33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.

34 Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож.

35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й;

36 И неприятели на човека ще бъдат домашните му.

37 Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

38 и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.

39 Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

40 Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

41 Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи.

42 И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.
ГЛАВА 11

1 А Исус, когато свърши наставленията Си към дванадесетте Си ученика, замина оттам да поучава и проповядва по градовете им.

2 А Иоан като чу в тъмницата за делата на Христос, прати от учениците си да Му кажат:

3 Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

4 Исус в отговор им рече: Идете, съобщете на Иоана това, което чувате и виждате:

5 Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието.

6 И блажен оня, който не се съблазнява в Мене.

7 И когато те си отиваха, Исус почна да казва на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана?

8 Но какво излязохте да видите? Човек в меки дрехи ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци.

9 Но защо излязохте? Пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк.

10 Това е онзи, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ти пред Тебе".

11 Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него.

12 А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.

13 Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Иоана;

14 и, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде.

15 Който има уши да слуша, нека слуша.

16 А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки:

17 Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте.

18 Защото дойде Иоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има.

19 Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.

20 Тогава почна да укорява градовете, гдето се извършиха повечето от Неговите велики дела, за гдето не се покаяха:

21 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли в вретище и пепел.

22 Но казвам ви, на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас.

23 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще слезеш! Защото, ако се бяха извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал.

24 Но казвам ви, че в същия ден наказанието на содомската земя ще бъде по-леко отколкото на тебе.

25 В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.

26 Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

27 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отец, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

28 Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

30 Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.
ГЛАВА 12

1 По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.

2 А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.

3 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

4 как влезе в Божия дом и яде от присъствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?

5 Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.

6 Но казвам ви, че тук има повече от храма.

7 Но ако бяхте знаели що значи тая дума: "Милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невинните.

8 Защото Човешкият Син е Господар на съботата.

9 И като замина оттам, дойде в синагогата им.

10 И ето човек с изсъхнала ръка; и, за да обвинят Исуса, попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота?

11 Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца, и тя в съботен ден падне в яма, не ще я улови и извади?

12 А колко е по-скъп човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден.

13 Тогава казва на човека: Простри ръката си. И той я простря, и тя стана здрава като другата.

14 А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.

15 Но Исус, като позна това, оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички.

16 И заръча им да Го не разгласяват;

17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:

18 "Ето Моят служител, когото избрах, Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, и Той ще възвести съдба на народите.

19 Няма да се скара, нито да извика, нито ще чуе някой гласа Му по площадите;

20 Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието към победа.

21 И в Неговото име народите ще се надяват."

22 Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.

23 И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?

24 А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.

25 А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство , разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.

26 Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?

27 При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.

28 Но ако Аз чрез Божият Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.

29 Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му.

30 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

31 Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости.

32 И ако някой каже дума против Човешкият Син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят*, нито в бъдещия.

33 Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.

34 Рожби ехидни! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

35 Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.

36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.

37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

38 Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.

39 А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона.

40 Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъзе в сърцето на земята три дни и три нощи.

41 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Иона.

42 Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята, за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.

43 Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира.

44 Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.

45 Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.

46 Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.

47 И някой се Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.

48 А Той в отговор рече на този, който Му каза, това: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?

49 И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми!

50 Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка.
ГЛАВА 13

1 В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

2 И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

3 И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

4 и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 А други паднаха на канаристите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 а като изгря слънцето, прегоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

7 Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

8 А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

9 Който има уши [да слуша], нека слуша.

10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

12 Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят, а не слушат, нито разбират.

14 На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля".

16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

17 Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

18 Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.

19 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

20 А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

21 корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

22 А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

23 А посятото на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото и си отиде.

26 И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?

28 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

30 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

31 Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

32 което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото.

34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

35 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света".

36 Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,

42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,

48 и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

51 [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.

52 А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

53 Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.

54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?

55 Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?

56 И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на Този всичко това?

57 И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

58 И не извърши там много велики дела, поради неверието им.
ГЛАВА 14

1 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;

2 и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

3 Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;

4 понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

6 А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.

7 Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

9 Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

10 И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.

11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

12 А учениците му като дойдоха, вдигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

13 И Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

22 И начаса Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

23 И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

26 И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

27 А Исус веднага им проговори, казвайки: Дързайте! Аз съм; не бойте се.

28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

30 Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше извика, казвайки: Господи, избави ме!

31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

34 И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.

35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.