1 Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама

1 Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

2 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? Понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

3 А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

4 Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

5 Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

6 - той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

7 Лицемери! Добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -

8 "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

9 Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди".

10 И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

11 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

12 Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

13 А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

14 Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

15 Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

16 А Той каза: И вие ли сте още без разум.

17 Не разбрахте ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

20 Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

21 И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

22 И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

23 Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми.

26 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

27 А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

28 Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

29 И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.

30 И дойдоха при Него големи множества, които имаха с себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

31 така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

32 А Исус извика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.

33 Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

34 Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.

35 Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

37 И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

39 И като разпусна народа влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.

1 Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето.

2 А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее;

3 а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!

4 Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророка) Иона. И остави ги и си отиде.

5 А учениците, които минаха на отвъдната страна, забравиха да вземат хляб.

6 И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.

7 И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото не сме взели хляб.

8 А Исус, като разбра това, рече: Маловери, защо разисквате помежду си понеже нямате хляб?

9 Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души, и колко коша събрахте?

10 Нито седемте хляба на четирите хиляди души, и колко кошници събрахте?

11 Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?

12 Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас, но от учението на фарисеите и садукеите.

13 А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син кой е?

14 А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците.

15 Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?

16 Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог.

17 Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.

18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър* и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.

19 Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

20 Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той е [Исус] Христос.

21 От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

22 Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.

23 А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.

25 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

26 Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?

27 Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.

28 Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия Син идещ в царството Си.
ГЛАВА 17

1 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и брат му Иоана, и ги завежда на една висока планина на саме.

2 И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.

3 И, ето, явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него.

4 И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, аз ще направя тука три скинии, за Тебе една, за Мойсей една и една за Илия.

5 А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.

6 И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си, и много се уплашиха.

7 А Исус се приближи при тях, допря се до тях, и рече: Станете, не бойте се.

8 И те, като повдигнаха очи, не видяха никой, освен Исус сам.

9 И като слизаха от планината Исус им заръча, като каза: Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.

10 Учениците Му го попитаха, казвайки: Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде?

11 А Той в отговор рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко.

12 Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него, както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях.

13 Тогава учениците разбраха, че им говореше за Иоана Кръстителя.

14 И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза:

15 Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата.

16 И доведох го при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят.

17 Исус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.

18 И Исус смъмри беса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.

19 Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?

20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.

21 [А тоя род не излиза, освен с молитва и пост].

22 И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците,

23 и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те се наскърбиха твърде много.

24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха при Петра и казаха: Вашият учител не плаща ли двете драхми?

25 Той рече: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне, земните царе от кои събират данък или налог, от своите ли хора, или от чужденците?

26 А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй своите им са свободни.

27 Но, за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица, и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й ще намериш един статир; вземи го и дай им го за Мене и за тебе.

1 В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?

2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:

3 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

4 И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

5 И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.

6 А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.

7 Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!

8 Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.

9 И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

10 Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.

11 [Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото].

12 Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?

13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, от колкото за деветдесетте и девет незаблудили се.

14 Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.

15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брат си.

16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

18 Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.

20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

21 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?

22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.

23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.

25 И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.

26 Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.

27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.

28 Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.

29 Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.

30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга.

31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.

32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.

33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?

34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг.

35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.

1 Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Иордан.

2 И големи множества вървяха подире Му; и Той ги изцели там.

3 Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина?

4 А Той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал:

5 "Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?"

6 Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

7 Казват Му: Тогава Мойсей защо заповяда, мъжът й да й даде разводно писмо и да я напусне?

8 Каза им: Поради вашето коравосърдечие Мойсей ви е оставил да си напускате жените; но от начало не е било така.

9 И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува.

10 Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.

11 А Той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.

12 Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.

13 Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.

14 А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.

15 И възложи ръце на тях, и замина оттам.

16 И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?

17 А Той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.

18 Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;

19 Почитай баща си и майка си; и обичай ближния си както себе си.

20 Момъкът Му казва: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още не достига?

21 Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровища на небесата; дойди и Ме следвай.

22 Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.

23 А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.

24 При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

25 А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?

26 А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.

27 Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?

28 А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесетте престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

29 И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.

30 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
ГЛАВА 20

1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?

7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].

8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.

9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз, но и те получиха по един пеняз.

11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

17 И когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече:

18 Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

19 и ще Го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.

22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [И да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.

23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите], но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.

24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

30 И ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

31 А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!

32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя?

33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.

34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.
ГЛАВА 21

1 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:

2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.

3 И ако някой ви рече нещо, кажете: На Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.

4 А това стана, за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: -

5 "Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица".

6 И тъй, учениците отидоха и сториха, както им заръча Исус;

7 докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.

8 А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.

9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

10 И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя?

11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, който е от Назарет галилейски.

12 И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:

13 Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом", а вие го правите разбойнически вертеп.

14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.

15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:

16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: - "Из устата на младенците и сучещите приготвил си хвала?"

17 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.

18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.

19 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна начаса.

20 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?

21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.

22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?

24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.

25 Иоановото кръщение от къде беше - от небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте?

26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа, защото всички имат Иоана за пророк.

27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.

28 Но как ви се вижда? Един човек имаше двама сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.

29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.

30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.

31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

32 Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче, и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте от после да го повярвате.

33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.

34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.

35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.

36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.

37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.

38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.

39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.

40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?

41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.

45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;

46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.