№1 Спектрални представяния на сигналите. Енергиен спектър. С-ва приложения

-програми транслатори- те превеждат програмата написана на език на високо ниво на машинен език и създават файл с разширение .OBT;

-компилатори транслират цялата програма с един или два pass-а , т.е. на два етапа;

-оптимизиращ компилатор, които създава обектна програма, която след свързването си създава бързодействащо .exe копие;

-свързваща програма-редактор-тя се създава обектния файл със стандартни програми и създава .exe готов за изпълнение. Exe-то е с абсолютни адреси и е по-голям от OBT;

-програми за управление на библиотеки.

3.Програмна система за управление на входно-изходни операции-за да има обмен м/у периферните у-ва и Р.С.-то е необходим системен програмен модул- driver на интерфейса, така че при закупуване на интерфейсна пратка се изисква и driver за нея.

Генерация на О.С.-това е свойството на определени нейни модули, който са в двоен, преместваем обектен код, ж един абсолютен модул, съдържащ конкретен вариант на О.С.

Програмата генератор е отделен модул или е вградена в О.С.

Генерацията има 3 фази:

-подготовка на входните данни задаващи параметрите на О.С. във файл на отговорите;

-пускане за изпълнение на програмата –генератор;

-запис на генерираната О.С. в/у избрания диск и начална пътека;

MS DOS, Windows, OS на IBM, UNIX, LINUX, RTE- O.С. за работа в реално време. Това са най-известните О.С.

№26 Управляващи ЕИМ – обща структура. Начини на връзка с управляваните обекти.

Най-удобния начин за връзка м/у ЕИМ и управлявания обект е като се използват програмируеми измервателни уреди. Съвременните измервателни уреди от среден или по-висок клас имат interfase-на платка или гнездо за такава, най-често IEEE 488 и той е предпочитан, защото е паралелен и по-бърз и могат да се свързват до 14 устройства чрез само една interfase-на платка .

По-добър, но и по-скъп вариант е да се използва програмируемо устройство скенер, където мултиплексирането се извър6ва от релета. Там има различни опции, като има и такива за релета превключващи до 230V.; Мултиплексирания сигнал се подава на програмируемия уред, като превръща аналоговия сигнал в цифров и по линиите IEEE 488 измерваната мощност се подава в компютъра. Измервателния уред осъществява и защита на К.С.- ако измерения сигнал е в допустими граници на изм. уред /1000V/. Друга ф-я на програмния измервателен уред е че извършва обработка на по-сложните сигнали чрез вградения МПЦ и изчислява ефективната стойност, промен-ливотокова мощност, с което освобождава централния проце-сор на ЕИМ от тази обработка.

Друга възможност е вместо програмируем измервателен уред да се използва АЦП. Този вариант е по-евтин, но има смисъл , но има смисъл когато измерената величина е по проста от логична гледна точка. Ако се измерва ефективна стойност или мощност , изчисляването ще става от централния процесор , което при управление на бързи процеси в реално време не е целесъобразно.

АЦП може да бъде уред или чип, когато се използва отделен чип, трябва да се реализира галванично реализиране чрез оптрон.

Възможните начини за връзка на К.С. и управлявания обект става по следната схема:

Връзката м/у К.С. и управлявания обект може да стане по много начини, но трябва да се има в предвид че К.С. работи със сигнали 3-5V на TTL ниво, докато в управлявания обект U>5 и те са опасни за К.С., а и системите в управлявания обект най-4есто са аналогови, а не цифрови.

Ако линиите за връзки са по-дълги и излизат извън сгради има опасност от пренапрежения.

№27 Видове компютърни м-жи – класификация и п-ли за обмен.

Съвременните локални и глобални К.М.се изграждат на базата на OSI модела за отворени системи, който е стандарт разработен от ISO през 1977г. Правилата за взаимодействие м/у различните нива са интерфейси, а правилата за взаимодействие м/у едноименните нива – протоколи. Те са описание на форматите и процедурите за взаимодействие м/у потребителите. При локалните К.М., които са в една или няколко съседни сгради се работи само с първите две нива, докато извън локалните мрежи и в глобалните мрежи се използва мрежовия слой, който организира маршрутизацията. За целта се използва протокола IP/Internet Protokol/. Той работи съвместно с протокола TCP и заедно образуват TCP/IP.

OSI услуги и протоколи на отделните нива - на физическо ниво най-известните протоколи са: ISO 802.1 – за Ethernet, IEEE 802.11 за безжични локални мрежи. За мрежово ниво се използва TCP/IP. В транспортното ниво се използва и UDP.

-Глобална мрежа WAN- състои се от :

*комуник. среда;

*комуник. hardware- у-во за обслужване на канал, маршрутизатори- интелигентно устройство с процесор и памет и осъществява междумрежово адресиране на ниво 3 от OSI м-л;

*маршрутни протоколи- маршрутни таблици, които всяка станция предава на своя съсед.

Услугите за отдалечен достъп се осъществяват на базата на TCP/IP. В съвременните локални мрежи като Novell по-големи от версия 4.0 могат да се използват протоколите TCP/IP, като така локалната мрежа се свързва с глобалната.

http- Hipertext Transfer Protokol- формира информацията като поток от байтове с ASCII символи. Когато се използва съвместно с езика html-Hiper Text Morkup Language, то страницата се доставя безпроблемно от търсачката;

-Мобилни мрежи- това е корпоративна мрежа базираща се на Internet, като достъпа до ресурсите на тази корпоративна мрежа е ограничен- забранен за потребители извън корпорацията, а за служители е ограничен съгласно правилата за достъп. Това е добър и евтин начин за създаване на глобална корпоративна мрежа, понеже средата си я има;

-мобилни компютърни мрежи- с нарастването на възможностите на технологиите за разработка на чипове, стана възможно в GSM апаратите и всички други преносими, чието общо наименование е handheld, wearware, да се сложи браузер с достатъчно мощност, така че да се осигури достъп до Internet. Например в последната GSM на Alkatel с protocol WAR 20 и 1,8МВ. Посредством този протокол се осъществява достъп до всички WAP сайтове, пощи, като YAHOO;

WAP протоколите не реализират пален достъп до Internet; GSM не е единствената възможност за реализация на преносими устройства с достъп до Web. В USA и Japan се използват тези стандарти.

Оптичните кабели имат следни-те предимства пред медните:

-нисък коеф. на оптично затихване и с това възможност за реализиране на големи генераторни участъци-200км;

-широка честотна лента, т.е. високи скорости на предаване;

-ОВ не излъчва ел. магнитни смущения, а и самите те не се влияят от такива;

-поради диелектр. характер на ОВ и възможност за производ-ство на изцяло диелектр. кабели, те могат да се използват за предаване на данни м/у точки с различни потенциали;

-ОВ се произвеждат от материал SiO2, който е втори по разпространение в земната кора;

-времето на живот на оптичните кабели е по-голямо от 25-30 год.;

-цената на ОК вече е изключително ниска.

Поради широката честотна лента на ОК приложението им е основно за пренасяне на информация в цифров вид при съответна висока степен на уплътнение.

Светлинните вълни се характеризират с дължина на вълнатаи скорост на разпространение. В свободното пространство на ел. магнитната вълна е. Повечето опт. с-ми използват близката инфрачервена област от електромагн. спектър с дължина на вълната от 850-1600 nm, тъй като стъклото, от което е направено ОВ е по прозрачно за тези дължини на вълните, отколкото за видимата светлина.

Процесите на разпространение на светлината могат да се опишат с вълновата теория за разпространение на ел.магн. вълни, но друг по-прост начин е използване на законите на геометри4ната оптика.

Светлината се разглежда като прости лъчи, показващи посоката на разпространението и. Когато светлината преминава през различни материали, тя има определена скорост на разпространение, която зависи от свойствата на материала, наречено коеф. на пречупване:

.

При преминаване на светлината от един в друг материал тя променя скоростта си. От гл. точка на вълновата теория това съответства на промяна на посоката на разпространение. Отклонението от първона-чалната посока се нарича пречупване. Светлинните вълни с различна дължина имат различна скорост на разпро-странение в един и същ мат-л.

Световодно разпространение на импулсно модулирани лъчения:

На входа на ОВ:

Ако модулираме трептението с един Гаусов оптичен импулстогава оптичното модулирано импулс-но лъчение на входа ще е произведението:,

а интензитета ще е:

.

Енергийният импулс ще се деформира в процеса на разпространението си. Въпроса с каква скорост ще се разпространява по z центърът на този импулс ще се реши, като намерим спектъра на импулсно модулираното поле, чрез право преобразуване на Фурие.

Симетричните съобщителни кабели са най-разпространения тип кабели. Те могат да се разделят на Н.Ч. и В.Ч. симетрични съобщ. линии.

Селищните Н.Ч.С. кабели (ТП,ТБ) са предназначени за съобщителни връзки на близки м/у абонатите и прилежащите им АТЦ, както и за съединителни неуплътнени линии м/у селищни АТЦ.

М/у селищните Н.Ч.С. кабели (ТЗГ, ТЗБ) се използват за създаване на съобщителни връзки на по-големи разстояния и за изграждане на съединителни линии на между селищни АТЦ.

В.Ч.С. кабели се използват за създаване на селищни телефонни връзки на големи разстояния в честотен спектър до 552 kHz. Този тип кабели се отличава с високото си качество и добрите си електрически параметри.

В конструктивно отношение симетричните кабели, в зависимост от начина на усукване и подреждане на двойките биват симетрични кабели с повивно усукване и симетрични кабели с снопово усукване.

Съществуват няколко начина за усукване на кабелни проводници в елементарни групи, от които най-известни са:

-кабелна двойка, при която два изолирани проводника се усукват заедно със стъпка не по-голяма от 300 mm.

-звездна 4-ка, при която 4 изолирани проводника, разполо-жени по ъглите на квадрат се усукват едновременно със стъпка 150-300 mm.

-дизелхорстмартенова (ДМ) 4-ка, двете кабелни двойки се формират поотделно с различна стъпка на усукване, а след това се усукват в 4-ка със стъпка м/у 150-300 mm. ДМ 4-ка предоста-вя определени предимства по отношение на преходните влияния, но за сметка на по-висока себестойност.

При кабелите със снопово усукване, елементарните групи, изолирани кабелни проводници най-напред се усукват в снопове и образуват самия кабел. Такова усукване се използва само при Н.Ч. симетрични кабели за селищни мрежи. При кабели с увивно усукване отделните елементарни групи се разполагат в последователни концентрични слоеве около централния навив състоящ се от 1-5 групи.

Основни ел. параметри на симетрич. съобщителни кабели, които представляват практически интерес са: километрично затихване и изменението му от честотата на предаваните сигнали, ст-стта на импеданса, преходното затихване м/у отделните кабелни двойки и честотната му зависимост. Километрично затихване и на кабелите и изменението му във ф-я от честотата може да се определи по:

където к и к1 са величини зависещи от диаметъра на кабелния проводник, материала използван за неговата изолация, конструкцията и типа на самия кабел, а f е честотата на пренасяните с-ли [MHz]. Практически к е в диапазона от 5-45, к1 е около няколко единици.

Характерния импеданс Z на симетрични съобщителни к-ли за честоти по-големи от 1.10на5-та Hz има стойност постоянно равна на 120 ома. При честоти по-малки от 1.10на5-та, Z придобива комплексен характер като неговата стойност е пропорционална на:

Точното определяне на преходното затихване в близкия и далечния край А2 и А6 м/у кабелните двойки на симетричните съобщителни кабели при предаване на с-ли с широк честотен обхват е сложна задача, тъй като А6 и А2 са случайни ф-ции. Те зависят от конструктивната изработка на кабела, възможното местно положение на смущенията, общия брои на смущаваните величини, честотата на предаваните сигнали и т.н.

Мултиплексирането в синхрон-ната цифрова йерархия е ф-я, при която се извършва сумиране на виртуалните контейнери от нисък ред във виртуалните контейнери от по-висок ред.

Принципи на мултиплексиране на каналите на GSM клетъчна с-ма: в цифровите радиосистеми е възможно да се пренася повече от един разговор или един разговор и друг вид информация посредством различни типове мултиплексиране. GSM използва мултиплексиране с времеделение, за да раздели една модулирана носеща радиочестота на 8 до 16 комуникационни канала.

Методи за мултиплексиране: методът за поделяне на канала се нарича достъп.

Многократен достъп с деление по честота FDMA към всеки потребител се назначава канал от ограничено множество канали, подредени в честотна област. Ако броят на наличните канали е >15, назначаването на канали се прави от общ канал за контрол.

Многократен достъп с времеделене TDMA - в цифровите клетъчни системи се използват цифрови методи за компресия на реч, която дава възможност потребителите да поделят общ канал.

Многократен достъп с пространствено делене SDMA-в клетъчните системи със SDMA се използват методи за разделяне на пр-вото като: микроклетки, клетки разделени на сектори. Многократен достъп с кодово разделяне CDMA предоставя на всички потребители един и същ радиоканал по едно и също време. Потребителите на общ честотен канал се разделят чрез добавяне на специфичен за потребителя високоскоростен код в/у индикацията на всеки потребител.

№31 Технологично и структурно развитие на комутационните системи – принципи на изграждане.

Kомутацията в съобщ.мрежа може да се раздели на 3 осн.типа: комутация на каналите, пакетна комутац, на съобщенията. В мрежата с комутац. на каналите има изграден път,съставен от последователност от съобщ.канали м/у викащия и викания абонат п/з цялото времетраене на връзката като инфо-та се предава практически без закъснения. Спец-о съобщ. За изграждане на веригата се изпраща в мрежата, с помощта му централите комутират съотв. вход с свободен изход в указаното направление и изграждат пътя.Тук за пренос на инфо са необходими 3 фази в комут-а с-ма: изграждане на връзката, обмен на с-ли и разпадане на връзката

Комутац. на съобщ. И пакети е типична при предаване на данни тъй като е допустимо да има закъснения. В този сл не се изгражда път а инфо се записва в паметта на комут. възли и когато има свободни ресурси се предава .Комутац. на съобщ и пакети дава възм-ст 1 канал да се използва за предаване на инфо от голям бр източници.

АТЦ-представляват съвкупност от техн. Средства предназначени за комутация на каналите в съответствие с посочения адрес с цел обмен на инфо. В аналоговите с-ми се комутират канали и линии, по к/о се предават аналогови с-ли а в цифр. с-ми цифрови с-ли.

Квазиелектронните АТЦ с програмно упр.-

А) АТЦ с общо комутац. поле-тази структура се х-ра с общо комутац.поле изградено от отделни блокове от гл.точка на модулното изграждане на централата.НА входа на общото К.П. са вкл. Аб. Линии ч/з аб. комплекти а на изхода съединител линии ч/з съгласуващи комплекти.

Б) АТЦ с разделно комутац. поле-КП на АТЦ може да се раздели на 2 части:към 1-вата се вкл.АЛ и се нар.блок аб избиране-БАИ.В БАИ има концентрация на трафика.Това озн. 4е броят на комплектите за връзка е обикновено около 8 пъти по-малък от АК Електронните АТЦ-от гледна точка на построяването на КП те могат да се разделят на 2 групи: с аналог.и с цифр.КП За тези централи е необходимо да се вкл. Защитни у-ва –ЗУ к/о да предпазват електр.контакти от смущенията по линиите а захр.на микрофоните на аб. И повиквателното напреж да се подава от АК защото те не могат да преминат през КП.

Цифровата АТЦ с центр.процесорно у-ние –в цифр комут с-ми е необходимо да се преобразува аналог с-л в цифр и обр .Наи-често това става на основата на импулсно-кодова модулация. Структурата на такава АТЦ е построена от 3 подс-ми: аб комутираща подс-ма, групова подс-ма и процесорна. Има и цифров групов модул к/о извършва комутац.на цифрови канали с скорост 64кbit/s. Централата е с централизирано процесорно у-ние к/о има вр-ка с аб.с-ли ч/з общ канал за упр.

Цифр.АТЦ с разпред упр изградена е от терминални упр елементи,комутатори за достъп и цифр групов комутатор. Ч/з ТУЕ,АЛ, СЛ се вкл към КП .Всяко ТУЕ има и управляващ процесор.

№32 Телекомуникационни мре-жи – мрежови протоколи, междумрежови комуникации, фиксирани и мобилни мрежи, мрежи с интегрирани услуги. DSF е създаден от необх от регламентирано свързване на отворените телеком с-ми с пакетна комутац произведени от разл фирми, което изисква стандартизиране за обмена на инфо.

Съвкупността от правила (процедури) на взаимод-вие на обекти от едноименни слоеве се нар протокол. Те осигуряват логическо и процедурно съгласуване м/у обекти от 1-именни слоеве в с-мите с пакетна комутац. Логическото съгласуване озн представяне на съобщението в единни формати а процедурното - опр съдържанието на разл формати по реда на тяхното прилагане.Осн. х-ки на протоколите са: дирекност или индирекност, симетричност или асиметричност, монолитност или структуриране, стандарт-ност или нестандартност.М/у мрежовите комуникац. :осн проблем е съгласуването на хетеродинни мрежи т.е м-жи обхващащи разл по вид раб станции и сървър с разл операц с-ли и приложни програми и най-вече с разл комутац стекове на протоколите. На практика съществ няколко широко използвани протоколни стека к/о са се превърнали в стандарт: SNA на IBM; Appletalk на Apple и др. Общи протоколи в тези стекове се използват в най-долните слоеве.

Фиксирани мрежи – биват:

а) комутируеми: селищни, национални, международни;

б) некомутируеми: LAN, WAN.

Мобилни мрежи: осигуряват комутац м/у мобилни аб ч/з мобилни тел и пейджъри. Мрежата е от маломощни радиопредаватели и е проекти-рана така че всеки предавател покрива малка област нар клетка

При приближаване на аб към раб. граница на клетката мрежата превкл раб честота на съседния предавател.

Технологията на GSM вкл поддържане на съобщ връзка м/у мобилната станция изпозв радио интерфейс и разл части на GSM мрежата. GSM техн дава възм за реализиране на широк къс от услуги к/о са подобни и съвместими с разл типове фиксирани мрежи.

Мрежи с интегрални услуги- известна е като ISDN :базира се на цифров канал 64kbit/s връзката аб-аб е изцяло цифрова ,достъпа до мрежата е стандартизиран –основен B+D и първичен 30B+D ,всеки аб има 1 номер независимо от вида на инфо, стандартния интерфейс аб-мрежа позволява да се вържат разл терминали,те могат да се свържем многоточково към мрежата

№33 Телетрафично проектиране. Интегриран трафик. Оценка на качеството на обслужване в широколентови мрежи.

Телетрафичното проектиране изучава опр. класове случайни п-си.Примери са броя на заетите аб. в 1 комутационна с-ма, продължителността на заемане на линиите от сноп в дадено направление,натоварването на процесорното упр. и т.н. Трафикът като случаен п-с когато наблюдаваме група обслужващи у-ва заемането и освобождаването става случайно. Броя на едновременно заетите у-ва е случаен и получава цели ст-ти от 0 до броя на обслужващите у-ва и с вероятност P(x,t). Средния брои на едновременно заетите у-ва в момента t е =на :

Трафичният поток за време T се получава ч/з изследване. Този израз за средния брои е :

Телетрафика е величина, к/о служи за мярка на натоварването и за използването на с-мата. Телетрафика се определя като общата продължителност на всички заемания. Ст-та на обслужвания трафик е за опр.период и е сумарно време п/з к/о паралелно работещите у-ва от 1 група са заети . За оценка на производителността на с-мата по-важно е да се знае не големината, а интензивността на трафика т.е. трафика за 1-ца време.

Трафичната интензивност се опр. като ст-стта на трафика разделена на времето за наблюдение т.е ако 1 у-во е заето за сумарно време t а периодът на наблюдение е T то обслужения трафик е : e re

Мах обслужения трафик е когато у-вото е непрекъснато заето е : Δere

Оценка на качеството на обслужване в BISDN и в асинхронното прехвърляне на инфо АТМ е транспортният механизъм в BISDN. При АТМ се използват предимствата на пакетната комутация и на комутацията на канали в 1 мрежа тъй като АТМ е пакетно ориентирана комутационна и мултиплексна техника к/о използва пакети с фиксирана дължина, нар. Клетки. От друга стр АТМ е канално ориентирана техника при к/о се изисква да се изгради логически път „от край до край” преди започване на предаването. АТМ има следните свойства: подържане на всички съществуващи услуги както и тези с не добре изучени х-ки к/о ще се използват в бъдеще; използва мрежовите ресурси толкова ефективно колкото е възможно; мин-зира сложността на комутацията и времето за обработка в междините възли поради високата скорост на предаване; мин-зира броя на необходимите буфери и междините възли за да се ограничат закъсненията и се опрости упр-то на буферите; гарантира исканите х-ки на обслужване на съществуващите и бъдещите приложения

№34 Измервателни генератори. Класификация и устройство на хармонични, функционални и шумови генератори. Синтезатори на честоти.

За проверка и измерване на различните блокове и възли в съобщ. И осигурителните с-ми в условия близки до работните се използват измервателни генератори (Г). По формата на генерирания с-л се делят на хармонични Г, на импулсни Г, Вабел Ги, Г със спец форма. За имитация на реални с-ли в Г е предвидена възможност за модулация на хармоничните трептения.