1. Същност, предмет, метод и с-ма на търговското право

ТП е съвкупността от всички правни норми, които уреждат отношенията, възникващи в търговията.

В стопанската дейност различаваме няколко фази:

1)производство-в него се създават блага

2)размяна-чрез циркулация се съединява производството и потреблението за да достигнат благата до тези за които са предназначени

3)потребление-изтолзване на създадените блага съобразно тяхното предназначение

4)разпределение- предоставяне на създадените блага или тяхният еквивалент на участниците в тяхното създаване

Фазата на размяната се осъщ именно чрез търговията. ТП се отнася към частното право. Урежда отношенията м-у много лица с договор. Търговците са равнопоставени. Голяма част от въпросите са общи за гражданското и ТП.

Като съпоставим ТП с гражданското, неговите особености са следните:

1.опростени форми за сключване и доказване на сделките. Опростяването се налага от факта, че търговските сделки се сключват м-у лица или предприятия, които не се познават. Сделките трябва да се сключват бързо и в голямо количество.

2.ТП се характеризира със специална строгост и засилена санкция, продиктувани пак от нуждите на търговския обмен.

3.ТП съдържа повече разпоредби от императивен характер. Законът не допуска субектите да уредят отношенията си по друг начин, освен по начина, предписан от него.

4.ТП се характеризира с универсална ориентираност. То е насочено към частно правни отношения с международен елемент.

Системата на ТП обхваща три големи дяла:

1.посветен на търговците като субекти на ТП

2.отнася се до търговските сделки, чрез които се осъществява търговията.

3.урежда несъстоятелността като универсално принудително изпълнение срещу търговци, които са изпаднали в състояние да не могат да плащат търговските си дългове.

2.Източници на търговското право. Видове. Конституцията. Законите. Подзаконови нормативни актове. Търговските обичаи.

Под източници на правото се разбират особените форми, в които намират израз правни норми, формулирани или утвърдени по определен ред от специално натоварени за това органи. Източниците на всеки правен клон имат определена специфика.

В някои клонове на правото са допустими източници от сдинствен вид. Така, източник на конституционното право е изключително Конституцията, а на наказателното и наказателнопроцесуалното право, само закони, приети от Народното събрание. ТП се различава от тях с голямо разнообразие на правните източници. В него са допустими всички правни източници и по това ТП си прилича с гражданското право.

Източниците на ТП биват писани и неписани. По-голяма част от източниците на ТП принадлежат към категорията на писаното право. Неговите правни норми са създадени от специално оправомощени органи, каквито са парламентът, правителството и министрите. Писаното търговско право се състои от закони, приети от Народното събрание, и от подзаконови нормативни актове, приети от Министерския съвет или издадени от министри в изпълнение на законите. Неписаните източници, представляват именно търговските обичаи. Те се създават чрез спазване на еднакво поведение от търговците.

Много от разпоредбите на ТП се съдържат в подзаконови актове. Такива са правилата за управление на предприятия., правилникът за дивидентите.

Субекти на търговското право са търговците. Търговеца е определен н закона като физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от основните търговски сделки, изброени в чл.1 ал.1 от ТЗ, а именно, покупка на стоки или други вещи с цел лицето да ги препродаде в първоначален или преработен вид, както и продажба на стоки собствено производство.

От това определение от ТЗ следва, че търговеца има три признака:

1.той е физическо или юридическо лице.

2.това физич. Или юрид. лице извършва някой от основните търговски сделки, изброени в чл.1 ал.1 от ТЗ.

3.сделката се извършва по занятие.

Първият признак показва, че Т съшо е и субект на гражданското право. С термина физически лица се означават хората като правни субекти. Юридическите лица представляват съвкупност от физически лица и имущество, обособено по силата на закона за постигане на определени цели. За да стане ЕТ, физическото лице трябва да притежава правоспособност и дееспособност.Дееспособност в Б-я се придобива с навършването на пълнолетие т.е. 18 г.

Вторият признак се състои в това, че Ф или Ю лице извършва някои от изброените търговски сделки, но законът не абсолютизира това изискване. Той позволява за Т да се счита и лице, чиято дейност не е посочена в алинеята. Достатъчно е лицето да е образувало предприятие което по предмет на дейност налага да работи по ТЗ.

Третият признак е извършването на сделките по занятие. Това означава, че лицето има намерение да превърне търговската дейност в източник на постоянен доход, т е сделката няма да е еднократна. Сделките се извършват с цел да се извлича от тях печалба в собствен интерес. Без значение е дали това наистина е така. Друга особеност е че наред с търг. дейност, търговеца може да упражнява и друга професия като средство за получаване на доходи.

Ако липсва макар и един от трите признака, то Ф или Ю лице не може да се квалифицира като търговец.

Т има и задължения. Той трябва да посочва в търговската си кореспонденция следните данни: фирмата; адреса на седалището; съда в който е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка. При нарушение на това изискване на ТЗ има предвидена санкция.

Физически лица, които не са търговци.

Независимо от това, дали покриват трите признака, ТЗ, изрично провъзгласява, че четири категории физически лица не се смятат за търговци. Тази разпоредба е направена с цел улесняване дейността на тези категории физически лица. Така те не са задължени да правят постъпки за вписването им в търговския регистър, нито да водят търговски книги. В същото време, законът позволява ако желаят ФЛ от тези категории могат да се регистрират като търговци. Достатъчно е да образуват предприятие, което по предмет и по обем да изисква неговите работи да се водят по ТЗ.

2-та категория лица, които не се смятат за търговци са занаятчиите и извършващите услуги с личен труд. Обединяващшят елемент в тази категория е факта, че извършват услуги с личен труд. Услугата е действие, което се извършва в изпълнение на договор и не е свързано със създаването на вещ. Нейният извършител получава възнаграждение. И в този случай наяма пречка лицето да се регистрира като ЕТ.

Изключение правят само жилищно-строителните кооперации. Те нямат за цел да извършват търговска дейност.

Уредбата на кооперациите е предмет на отделен закон Закон за кооперациите.

Видове търговци..

Според първоначалната класификация, търговците се делят на две големи категории:

1.Търговци според извършваната дейност. В тази категория влизат само физическите лица.

2.Търговци според правно-организационната им форма. Категорията обхваца само юридическите лица: Търговски дружества и кооперации.

Класиф на Т според извършваната дейност. Първата категория се подразделя на две групи: Едната група са лицата, които извършват дейност по основните търговски сделки изброени от търговския закон. Втората група са лицата образували предприятия, които по предмет и по обем изискват техните работи да се водят по ТЗ.

Характерно зя ТП е, че съществените елементи на Т-то предприятие се вписват в определени от закона регистри, които са публични,т е достъпни за справка от трети лица. Това се налага поради х-ра на Т-те сделки – те се сключват в голямо количество и се изпълняват бързо м-у хора, които не се познават. Това са изисквания за правна сигурност, която дава възм на заинтересованите лица лесно и по законен начин да получат данни за фирмата с която възнамеряват да работят.

Водене на Трегистър. Всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в ТЗ , се вписват в Т регистър, който се води от Агенцията по вписваниято към Министерство на правосъдието. ТР е единна централизирана електронна база данни, управлявана от електронна база данни и съдържаща вписаните обстоятелства и обявените актове, които се отнасят за търговците и за които със закон е предвидено, че подлежи на обявяване. За всеки търговец и клон на чужда ТФ-ма се води отделно дело в електронна форма. Задължително е всеки Т да поиска да бъде вписан в ТР. В него може да се регистрира всяко дееспосолно физическо лице с местожителствов Република Б-я. Недопустимо е да бъде ЕТ лице, което : е в производство за обявване в несъстоятелност ; осъдено за банкрут.

Едно лице може да регистрира само една ф-ма като ЕТ.

За търговско др-во заявлението се подава от избраният управителен орган. За събирателното д-во заавл се подписва от всички съдружници. За командитно д-во заявл се подписва от неограничено отговорните съдружници. Всеки който прави това заявление се задължава в 7-дневен срок да предостави книжа и подписи, предвидени в ТЗ. Неспазването на това задължение се наказва със санкция – глоба. Ако сроковете отново не бъдат спазени налага се глоба за втори път, за трети път и т н т.

Обстоятелства, които подлежат на вписване. На вписване в ТР подлежат данните, предвидени в ТЗ. Така според него в заявлението за вписване на ЕТ, трябва да бъдат посочени

1.името, местожителството, адресът на лицето и ЕГН

2.фирмата под която ще се извършва дейността.

3.седалището и адресът на управлението

4.предметът на дейност

5.образец от подписа на търговеца и декларация, че не е лишен от правото да упражнява Т дейност.

Към заявлението за вписване на събирателното д-во, което се подписва от всички съдружници се прилага учредителния договор. В ТР се вписват:

1.имената и местожителството, фирмите и седалищата им, адресите на всички съдружници

2.фирмата, седалището и предмета на дейност на дружеството

3.образци от подписите на лицага, които го представляват

1.имената и местожителствата, фирмите и седалищата, адресите на съдружниците и категорията към която всеки от тях принадлежи, отговорен или ограниченоотговорен.

2.фирмата, седалището и предмета на дейност

3.начин на управление, представителство

1.фирмата и седалището на д-вото.

2.предмет на дейност и срок на договора

3.размер на капитала,

4.управлението и начина на представителство

5.данните ес обнародват в Държ вестник

1.фирмата, седалището и адресът на д-вото

2.предмет на дейност и срок

3.размер на капитала, вид и брой на акциите, правата на различните класове акции, условия за прехвърляне и номиналната им ст-ст

4.органите на д-вото

5.условия за съществуване и прекратяване на д-вото, вписването се обнародва в Д вестник

2.декларативно – вписаното обсоятелство се смята за известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а това, което подлежи на обнародване, от датата на обнародването

В ТЗ е предвидено задължение на търговеца да води Т книги. Тяхното практическо зачение е следното: Т може във всяко време да установи какво се извършва в предприятието му. Остава следа от всяко по-важно събитие от дейността си. Известни са активите и пасивите. Тези книги са от голямо значение във взаимоотношенията му с данъчната администрация.

В различните д-ви има различни с-ми на водене на Т книги. Тези разлики са по отношение броя и вида на задължителните книги. В Англия, Германия и Швейцария липсват конкретни изисквания в закона за вида и броя на Т книги. Търг има правото в зависимост от нуждите на предприятието сам да реши чрез какви книги да изпълнява правното си задължение да води Т книги. У нас системата е почти същата както в Италия и Франция. Точно определени са Т книги които задължително трябва да се водят от търговеца.

Видове Т книги: Задължителните Т книги са определени в Закона за счетоводството. В него е формулирано особено разбиране за предприятие: Предприятие са: търговците , юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, дружества, чуждестранни лица, осъществяващи Т дейност на тер на Б-я. Общи изисквания са: Т кн да се водят в хронологичен ред, на бълг език и с арабски цифри.

Инвентарна книга: Т е длъжен чрез инвентаризация в сроковете определени от З за счетоводстово да установи наличността и оценката на елементите от актива и пасива в кмуществото на предприятието си. Именно инвентаризационната книга служи за закрепване на резултатите от инвентаризацията.

Годишни счетоводни отчети: Предпр са задължени да изготват год фин отчет в срок до 1 март на следващата година. ТЗ изисква той да бъде заверен от дипломиран експерт счетоводител.

Доказателствена сила: Редовно водените Т книги могат да послужат като д-во за действителното състояние на предприятието.

Санкции:

1.при нарушаване на изискванията за съставяне на год фин отчет на санкция подлежи всяко лице, което е длъжно да спазва тези изисквания, а не само ръководителя на предприятието. Наказанието за това административно нарушение е в размер от 500 до 1000 лева.

2.при упражняване на дейност като специализирано счетоводно или одиторско предприятие, без лицето да е регистрирано по реда на ТЗ или по З за независимия финансов одит. Наказанието е глоба в размер от 1500 до 2000 лева.

Акответе за установяване на административни нарушения се съставят от органите на данъчната администрация или на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.
6.Търговско предприятие. Правна същност. Фирма. Седалище. Предмет на дейност. Имущество. Фактически отношения Сделки с търговско предприятие. Правно положение на клона

Същност: Търговците сключват по занятие търговски сделки. По този начин те извършват дейност, чрез която под отделна фирма се създават права, задължения и фактически отношения. Тяхната съвкупност представлява търговско предприятие по смисъла на ТЗ. Един от елементите на Тпредпр е фирмата.

Има два принзипа на съставяне на това наименование. В единия случай се изисква пърна истинност . Ф-ма на ЕТ изисква ес в нея да бъдат вписано собственото и фамилното име без съкращения и бащиното, ако е известен с него в обществото. Истинност за името се изисква и при събирателното д-во. Там се вписва по едно от имената на съдружниците. В командитното д-во е необходимо да се впише името на поне един от неограничено отговорните съдружници.

ООД, ЕООД, АД имат свобода на избора на наименование.

Седалището на фирмата е определено от закона като населеното място, където се намира управлението на фирмата. То трябва да е изписано на български език. Допустима е промяна на седалището. Тя трябва обаче да бъде заявена в 7 дневен срок, там където е регистрацията на търговеца.

Предметът на дейност се образува от видовете сделки, които фирмата може де извършва по занятие. Той се определя свободно от Т . Ограниченията се съдържат в закон. Не всеки Т може да включи в своя предмет на д производството и търг с взривни в-ва, оръжия, боеприпаси, отрови, наркотици. За определени дейности се получава разрешение от конкретни компетентни органи.

Имуществото на Т пр се състои от права и задължения. Правата са вещни, облигационни права, права в-у обекти, интелектуална собственост и др. Т е длъжен да направи инвентаризация в срок определен от ЗСч за установяване на активите и пасивите в имуществото на предпр.

Фактически отношения: Те могат да се разглеждат като най-ценният елемент на предприятието. Към тях са отнесени реномето и клиентелата на предпр. Клиентелата показва склонността на определен кръг лица да сключват сделки с пр-то.Доброто търговско име е предпоставка в търг. кръгове за добри сделки.

Прехвърляне на предприатието е определено от ТЗ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. То се извършва в писмена форма е нотариална заверка на подписите. Задължение на отчуждителя е да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.

Регистрация на клон: Допустимо е търговеца да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище. Само банките могат да откриват повече от един клон в отделно населено място. Клонът трябва да бъде вписан в търговския регистър. В заявлението за вписване трябва да се съдържа следното: Седалище и предмет на дейност на клона, данни за лицето, което управлява клона, и за обема на предоставената му власт, нотариално заверено съгласие на това лице.

Сделките сключени от клона са сделки на принципала.
7.Търговско представителство. Видове. Правна уредба на всеки вид търговско представителство. Търговска тайна и тйрговски престиж.

Необходимостта от Т предст. се поражда от това, че търговеца при съвременното развитие на търговията не е в състояние сам да извършва дейността си. Това става когато мястото е отдалечено от седалището или са необходими специални познания или умения с каквито не разполага. Представителството е извършването на правни д-я за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него. Представителството има 4 признака: 1.- представителя е едно лице, което извършва правни действия 2.- представителя извършва правни действия от чуждо име – от името на представляваното лице 3.- представителя извършва правни д-я за представлявания 4.- последиците от правните д-я на представителя настъпват за представлявания.

Видове Т представителство:

А – прокура т е търговско управление

Б – търговско упълномощаване

В – търговска помощ

Г – търговско представителство

Д – търговско посредничество

А – прокурист: Това е физическо лице, което което търговецът – принципал е овластил да управлява предприятието му срещу възнаграждение и да го представлява в цялостната му дейност, обемът на която е определена от закона. Това може да бъде едно, или повече от едно лица. Не е необходимо прокуриста да има качеството на търговец, ако това е така, дори може да е пречка. Към момента на подписване на договора принципала ако е уведомен за упражняване на собствена Т дейност от прокуриста и не се е противопоставил, се смята че такава пречка няма. Прокуриста трябва да бъде упълномощен в писмена форма с нотариално заверен подпис на принципала, което е необходимо за действителността на сделката. Търговеца е длъжен да поиска вписване на прокурата в Т регистър. Предоставя се образец от подписа на прокуриста, положен пред нотариус. Това трябва да стане в 7 дневен срок.

Прокуриста има права да представлява т-ца във всички търг сделки, да води от негово име съдебни дела, да пледира и да подава жалби. Може да опълномощава други лица но за определени дейности, не да прехвърля властта на трето лице. Когато се подписва в-у документи това става като означава своето име и качество “като прокурист “

Функционални : той не може да отчуждава и обременява недвижимите имоти на Т-ца, освен ако не е изрично опълномощен. Не може да прекратява или преобразува повереното му предпр-е, Не е допустимо да открива производство по несъстоятелност. В този случай е длъжен в 7 дневен срок да уведоми писмено принципала. Ако не спази това задължение е предвидена наказателна отговорност, лишаване от свобода и глоба.

Регионални ограничения: Когато упълномощаването на покуриста се отнася само за дейността на определен клон на предприятието.

Прекратяване на пълномощията на прокуриста стават в следните случай:1.Оттегляне на упълномощаването от т-ца. Изисква се вписване в ТР. 2. При смърт или поставянето на прокуриста под запрещение. 3.Изгубването на търговското качество от принципала. 4.Отчуждаване на Т предприятие 5. Обявяване на Т-ца в несъстоятелност. 6.Изтичане на срока на опълномощаването.7.Сбъдване на прекратителното условие. 8.постигането на целта за която е учредено упълномощаването.9.настъпване на невъзможност да се упражнява представителната власт, вкл. поради отчуждаване на пр-то.

Б – Търговски пълномощник – определен е от закона като лице, което е упълномощено от т-ца да изв д-я , посочени в пълномощното. Не е необходимо търговсикия пълномощник да притежава качеството на търговец. Ако това е така – условията са като при прокуриста. Източникът на упълномощаване е същия като при прокуриста – това е търтовецът. Уп-то е формална сделка, изисква се то да е в писмена форма и нотариално заверено. Уп-то е едностранна сделка, достатъчно е волеизлиянието на т-ца, но влиза в сила и поражда задължения за пълномощника едва след подписването на договор.

Обема на предоствената власт на пълвомощника се определя не от закона, а от пълномощното. За някой видове дейности е необходимо изрично упълномощаване, като в случайте на разпоредителни д-я с имуществото, вземане на заеми и водене на процеси.. Недопустимо е т-я пълн-к без съгласието на т-ца да прехвърли правата си другиму. Не е нужно вписване на упълномощаването в ТР.

Има 3 вида търт упълном-не: 1.Общо – генерално 2. Упълномощаване за определена категория сделки 3. Упълномощаване за определена сделка. Когато липсват други условия смята се че пълном е упълномощен за всички д-я свързани с обикновената работа на т-ца.

Прекратяване на търговското упълномощаване става в следните случаки:

1.Оттегляне на упълномощаването 2.Отказ от упълномощаването 3. Смърт на упълномощителя 4. Смърт на пълномощника 5. Поставянето под запрещение на един от двамата 6.Ако един от двамата е юридическо лице

7. Изтичане на срока 8. Сбъдване на прекратително условие 9.постигане на целта 10.Невъзможност да се упражнява представителна власт, напр отчуждаване на пр-то.

В – Търговски помощник – физическо лице, което по договтр подпомага търговеца в извършването на фактически д-я в неговата търговия. В неговите задължения не влиза сключването на сделки от името и за сметка на търговеца. Той обикновено е обвързан с трудов договор с който Т пом посма задълж да предостави работната си сила за изпълнението на определена трувова ф-я. Т-ца дължи на пом трудово възнаграждение. За сключването на договора се прилага Код на труда

Г – Търговски представител е определен в закона като лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг т-ц при изв на търговската му дейност. Това може да е и юридическо лице. Отношенията м-у т-ца и Т представител се уреждат чрез договор в писмена форма, не е необх нотариална заверка, нито вписване в ТР. Договора е двустранен, той поражда права и зад-я и за двете страни. Характерно за този договор е че от двете страни са търговци. В договора за Т ПР-во се посочва предметът и районът на действие на Т-я ПР-л . Това представителство не може да се възлага на друго лице в същия район. Т-я ПР-л може да представлява други Т-ци само ако ако те не са конкурентни пом-у си. Прекратяването на такъв договор става при изтичане на срока. Ако това стане по-рано виновната страна плаща обезщетение за причинени вреди.

Д – търговски посредник е търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Договор за поср-во се скл не за период или категория сделки, а за една определена сделка.Задължение на Т Поср е да събере страните, да им сътрудничи за сключване на сделката и да удостовери това сключване. Той трябва да води дневник, в който да вписва ежедневно всички сключени договори.

Търговска тайна – всяко опълномощено лице се задължава при осъществяването на дейността си да пази търговската тайна на лицата, които са им възложили определена работа, както и техния търговски престиж. Това произтича от задължението им да действат в интерес на принципала. Трудовият договор предвиждаа срока, през който след прекратяване на трудовите правоотношения остава задължението са се пазят търговските тайни. Търг тайна представляват факти, инф-я, решения и данни, свързани с търг дейност, чито узнаване, използване или разгласянане може да създаде опастност за уреждане на интересите на Т-ца.

Търг престиж е изградената в т-те кръгове представа за дадено лице като добър т-ц, знаещ и можещ нещо, което прави неговите усилия привлекателни за тях.Доброто име е от голямо значение в т-ята.