Едноличен т-ц. Положителни и отрицателни предпоставки. Регистриране, Съдържание на заявлението. Фирма

Като ЕТ може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице, което има местожителство в Р Б-я. От това определение се извличат следните положителни предпоставки:

1.Само физическо лице може да бъде ЕТ.

2.Физическото лице освен правоспособност, трябва да притежава и дееспособност. Това е способността на лицето с лични действия да придобива права и да поема задължения. Общата гражданска дееспособност се придобива с настъпването на пълнолетие, което в Б-я става с навършването на 18 годишна възраст. Лицето не трябва да е поставено под запрещение – поради слабоумие или болест да не е в състояние да се грижи за своите работи.

3.Лицето трябва да извършва по занятие някоя от основните търговски сделки, определени в ТЗ, или да образува предприятие, което по обем и по предмет да изисква неговите работи да се водят по търговски начин

4.Местожителството на лицето трябва да е в Б-я. Няма изискване за българско гражданство, което означава,че и чужденци могат да се регистрират като ЕТ, но ако имат не временно, а постоянно разрешение за пребиваване и местожителство в Р Б-я.

Отрицателните предпоставки са: Лицето не може да бъде ЕТ, ако :

1.Е в производство за обявяване в несъстоятелност

2.Е невъсзстановен в правата си несъстоятелен

3.Е осъден за банкрут

Регистриране на ЕТ : лицето подава заявление в което трябва да съдържа: 1.името, местожителството, адреса и ЕГН 2.фирмата под която ще извършва дейността 3.Седалището и адреса на управлението 4.Предмета на дейност 5.образец от подписа си.

С декларация се удостоверява, че лицето не е в производство за обявяване в несъстоятелност и не е невъзстановен в правата си несъстоятелен. Със свидетелство за съдимост се удостоверява, че не е осъдено за банкрутство.

Допустимо е едно лице да регистрира само една фирма като ЕТ. Това не засяга възможността на сдноличния т-ц да образува клонове в друти населени места извън седалището му.

Фирмата на ЕТ: Тя трябва да отговаря на изискването за истинност т е да съдържа без съкращения имената на лицето. Допустимо е ф-та на ЕТ да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятисто му. Прехвърлянето става в писмена форма с ноталиална заверка на подписите. Наследниците могат да запазят Ф-та, но както и при прехвърлянето са длъжни да прибавят своите имена.

Прехвърлянето се вписва в ТР и се обнародва в ДВ. Така се известяват заинтересованите трети лица и кредиторите.

Заличаване на ЕТ в Т Рег : Извършва се от окр.съд по писмена молба на самия т-ц, или при смърт от наследниците му. При поставянето му под запрещение, съдът действа по молба на настойника или попечителя. Изисква се Данъчната администрация да бъде уведомена преди искането за заличаване да бъде внесено в съда. Доказателство за уведомяването се прилага към молбата.

Т д-во е определено в закона като обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки под обща фирма с общи средства.

В него могат да участват двата вида субекти – физически и юридически лица. Физ лица трябва да са дееспособни. Няма изискване да притежават търговско качество. Законът допуска едно лице да участва в повече от едно Т Д-во.Могат да уч и чужденци. Едно Т Д-во може да уч-ва в друго Т Д-во.

Т Д-во представлява обединение на физ и юрид лица единствено с цел търговски сделки а не друга съвместна дейност. Този критерии служи за отричителна черта на Т Д-во от тражданското д-во.

Видът на Т д-во трябва да бъде предвиден в ТЗ. Всички видове Т Д-ва са признати за юридически лица.От това произтича следното: 1.Правоотношенията с трети лица се създават от ТД като цяло чрез неговите органи 2.Имуществото му е обособено от имуществото на Физ и юрид лица, които участват в него 3.отговорността на ТД по сделки с трети лица е с неговото имущество 4.индивидуализацията на ТД се извършва чрез неговата фирма седалище 5.Допустимо е ТД да бъде обявено в несъстоятелност.

Видът на ТД има голямо практическо значение. Със закон се предвижда, че определена дейност може да се извършва само от даден вид ТД. Има пет вида ТД: събирателно, командитно, Д с ограничена отговорност, АД, командитно Д с акции. Според начина на възникване ТД се делят на договорни и уставни.

Според съществеността на личностния или капиталовия елемент, ТД се делят на персонални и капиталови д-ва.

Персонални д-ва са събирателното и командитното. Подборът на съдружниците в тях се извършва според личните им качества, те трябва да полагат лични усилия за постигане на целите на Д-вото. Броят на съдружниците е ограничен. Отговорността на всички съдр в събирателното и на една категория съдр в командитното е неограничена и солидарна.

Към капиталовите д-ва спадат ООД , АД и командитно д-во с акции. При тях е съществено капиталовото участие на лицата, които ги образуват. Не е задължително акционерите да полагат личен труд или да ръководят.

Учредяване на ТД : става на две фази:

1фаза – съставяне на учредителен акт – той е формална сделка, задължително в писмена форма. В него е изразена съгласуваната воля на учредителите да се обединят под обща фирма за извършване на търговски сделки с общи средства. При събирателното и команд д-во е необх и нотариална заверка на подписите на съдружниците.

2фаза – Вписване на д-вото в ТР: задължението да поискат вписване на д-вото в ТР е на всички съдружници в събирателното д-во и на неограничено отговорните в командитното. Зявлението се подава в окръжен съд и към него се прилага дружествения договор.

Правен режим на непаричните вноски

Капиталът на ТД е основата за неговата дейност. Той се образува чрез вноски на съдружниците, съответно акционерите. Вноските биват парични и непарични. Паричните вноски се извършват по банкова сметка на ТД.

В събират д-во и в командитното, оценката на непараичната вноска се прави в учредителния договор. Достатъчно е постигане на съгласие за оценката м-у вносителя и учредителите. В останалите три вида д-ва ООД, АД и командитно непаричната вноска се оценява от три вещи лица, назначени от съда пред който се регистрира ТД. Назначаването става по искане на вносителя. Заключението трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и съответствието и на размера на дела в капитала

Членството представлява правоотношението, което се поражда м-у съдружника (акционер) и юридическото лице, възникнало вследствие на вписването му в ТР. Членство може да се създаде със ветъпването на лице като съдружник в съществуващо ТД. Членството е комплексно. Съдържа 1.имуществено правоотношение – има за предмет вноската на съдружника в капитала на ТД и получаването на дивидент от печалбата. 2.Организацаионно правоотношение – отнася се до участието на съдружника в управлението на ТД.

Членственото правоотношение включва права и задължения. Правата биват лични и имуществени. Те могат да бъдат защитени когато са нарушени или кигато са заплашени с нарушаване. Защита се постига чрез предявяване на иск пред съда. Ответник по иска е ТД, като юридическо лице. Не се допуска иска да е насочен с-у орган на ТД, който е конкретно идвършител на нарушението на членственото право.

Съдружникът може да използва трите вида иск познати на гражданско процесуалното право: установителен, осъдителен (за обезщетение), конститутивен (за отмяна на решение, което противоречи на закон)

Съб д-во е определено от закона като д-во, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма с общи средства при солидарна и неограничена отговорност на съдружниците.

От тук се извличат следните х-ки на съб д-во:

1.СД е ТД и за него се прилагат общите разпоредби за ТД от ТЗ.

2.СД е юридическо лице – участва самостоятелно в търговския оборот. Сделки се сключват от негово име и за негова сметка. Правата и задълж му са отделни от тези на съдружниците му. Неговата отговорност е с имуществото му.

3.СД е персонално д-во. За тази категория д-ва е характерно, че съществени са личните качества на съдр. Те имат задължение за участие с личен труд и носят отговорност в пълен размер.

4.СД е договорно д-во. Учредителния му акт е многостранен договор.

5.Предметът на дейност на СД е търговска дейност

6.Сделките в него се извършват от съдружниците под обща фирма.

Учредянане на СД: преминава в две фази:

1.Съставяне на учредителен договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В закона е определено минималното съдържание на този договор: имената и местожителствата, фирмите и седалищата, адресите на съдружниците, фирмата и седалищего и , предметът на дейност, видът и размера на вноските на всеки съдружник и оценката им, начаинът на управление на д-вото, начинът на разпределение на печалбите и загубите м-у съдружниците.

2.Вписване в ТР: Задължението да поискат това лежи в-у всички съдружници. То се внася в окр съд като се прилага учредителният договор и образци от подписите.

2. Неимуществени : Правото на съдружника на контрол. То принадлежи на всеки съдружник. Дори на този който не участва пряко в управлението.

1.Имуществени – основното такова задължение е да извъри вноската в капитала на д-вото, която е превидена в учредителния договор. Чрез тези вноски се образува имуществото, което съставлява материалната основа за дейността на д-вото като самостоятелен участник в търговския обмен.

2.Неимуществени – основното такова задължение на съдр е да не извършва търговска дейност, която е конкурентна на дейността на СД. Недопустимо е той да участва в друго д-во или да сключва за своя или за чужда сметка сделки, които се отнасят до предмета на дейност на д-вото. Тази недопустимост не е абсолютна, тя може да бъде премахната със съгласието на останалите съдружници. Ако съдр наруши това си задължение, дружеството има две възможности : 1. Да иска обезщетение за причинените вреди. 2. Д-вото да заяви че встъпва в правата и задълженията по сключената сделка.

Правоотношения на СД с трети лица:

Външните правоотнош се уреждат с императивни правни норми т е дори чрез единодущно решение не могат да променят тези правоотношения.

Представителство – разбира се дейността чрез която се създават праноотношения с трети лица. Начинът на представляването е един от задължителните елементи на вписването на СД в ТР.

Отговорности : СД като юрид лице носи отговорност за своите дългове с имуществото си. За това принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на д-вото. Ако то не даде резултат, задължението се прехвърля в-у съдружниците. И при двата случая кредитора те рита в гъза

Прекратяване на д-вото и на членството:

Прекратяване на д-вото представлява преустановяване на търговската му дейност. Основанията за това са относителни или абсолютни и са предвидени в закона или в учредителния договор.

Относителни (могат да се избегнат в зависимост от волята на съдр) – 1.изтичане на уговорения срок 2. съгласието на съдружниците 3. предизвестие за прекратянане от съдр-к 4. смърт или поставяне под запрещение на съдр-к 5. искане от неудовлетворен личен кредитор на с-к

Категорията на абсолютните съдържа 1.обявяване на д-вото в несъстоятелост 2. искане на синдика при несъстоятелност на с-к 3. решение на съда в случайте предвидени от закона.

КД е определено в закона като д-во, което се образува с договор м-у две или повече лица извършване на търг дейност под обща форма при солидарна и неограничена отговорност на един или повече съдр за задълженинията на д-вото и при отговорност на останалите съдр-ци, ограничена до размера на договорената вноска.

От това опрделение следват изводите:

1.КД е ТД и притежава всички белези на ТД т е извършва търговска деъност под обща фирма и с общи средства

2.КД е юридическо лице и самостоятелно участва в търговския обмен. Сделките му пораждат права и зад и то отговаря за тях със своето имущество

3.В КД има две категории съдружници. Едната к-я носят солидарна и неограничена отговорност зя задълж на КД. Те се наричат комплементари. Др-та к-я отговарят ограничено за тези зад-я до размера на уговорената вноска. Наричат се командитисти. В едно КД трябва да уч поне по един от двете категории съдр.

4.КД е персонално ТД. Заради категорията на неогр отг съдр то прилича на СД и за него се прилага закона за СД.

Учредяване на КД:Като всички договорни ТД има две фази:

1.Съставяне на учредителен договор. Той е формален – в писмена форма е ногариална заверка на подписите. Законът определя минималното съдържание на този договор. Той трябва да съдържа фирмата на д-вото, седалище и адрес, предмет на дейност, имената, фирмите, адресите на съдл-те и р-рът на тяхната тоговорност, видът и размера на вноските на съдр , начина на разпредаляне на печалбите и на загубите м-у съдр, начинът на управление и на представителство на д-вото.

Изисква се фирмата на д-вото да съдържа обозначението КД и имего поне на един от неограничено отговорните съдр-ци. Ако се напиши името на огр тог съдр то законът го превръща в неогр отг по отношение на кредиторите на д-вото.

2.Вписване в ТР - задължение да поискат вписване на КД в ТР лежи в-у неогр отг съдр. Те подписват заявление до окр съд по седалището на д-вото. Към заявлението се прилагат учредителния договор и образци от подписите на неогр отг съдр. Данните които се вписват са същите като при СД: фирма седалището и предметът на дейност на КД, имената, съответно фирмите, и адресите на неогр отг съдр, начинът на управление и на представителство на д-вото.КД се смята за възникнаро от вписването му в ТР.

Вътрешни правоотношения: Те се уреждат в учредителния договор.За случайте, когато липсват уговорки, законът съдържа разпоредби с диспозитивен х-р.Уговорките в договора имат предимство пред нормите на закона.

Основно задължение на двете категории съдр е да направят вноските в капитала на д-вото, които са предвидени в учредителния договор. Вноските позволяват да се образува имущество, което е материална основа за самостоятелната дейност на КД. И тук действат разпоредбите за СД. Ако неогр отг съдр не направи или е в невъзможност да направи уговорената вноска, това води до намесата на съда.Съдът действа по искане на друг неогр отг съдр. Има две възм: да прекрати КД или съдр-ът да бъде изключен.

Всеки съдр има право да получи част от чистата печалба на КД. Условията за разпределение на печалбата иделът на всека съдр в нея се уговарят в учредителния договор.Едно от законовите изисквания за минимално съдържание на този договор се отнася до начина на разпределяне на печалбите и на загубите м-у съдр-те.

Права и зад на неогр отг съдр: Те извършват управлението на КД. Недопустимо е неогр отг съдр да участва в друго д-во, или да сключва за своя или за чужда сметка сделки, които се отнасят до предмета на дейност на КД. Недопустимостта не е абсолютна Премахва ес при съгласието на другите неогр отг съдр.

Нарушението на задължението на съдружника води до пораждане на две възможноти за КД:

1.КД може да иска обезщетение за причинени вреди.

2.КД може да заяви, че встъпва в правата и здълженията по сключената сделка. Заявлението е писмено и се изпраща до съдр-ка и до третото лице.

Недопустимо е огр отг съдр да сключи сделка от името и за сметка на КД, без да е негов управител или пълномошник. Ако той наруши тази забрана, тоговаря лично.Ако КД потвълрди сделката, личната отговорвост отпада

При невнасяне на вноските – ритат те в гъза

Прекратяване на д-вото представлява преустановяване на търговската му дейност.

КД се прекратява при 1. изтичане на уговорения срок 2.по съгласие на неогр отг съдр 3. предизвестие за прекратянане от неогр отг съдр-к 4. смърт или поставяне под запрещение на неогр отг съдр-к 5. искане от неудовлетворен личен кредитор на неогр тог с-к 6.други случай, предвидени в учредителния договор

Категорията на абсолютните съдържа 1.обявяване на д-вото в несъстоятелост .2.решение на съда в случайте предвидени отзакона

ООД е определено от закона, като д-во, образувано от едно или повече лица, които отговарят за дружествените задължения с дяловата вноска в капитала му.

От това определение следват изводите:

1.То е търговско д-во и за него важат общите разпоредби за ТД

3.Отговорността на съдр-те за задълженията на ООД е ограничена до размера на дяловата им вноска в капитала на д-вото.

4.Допустимо е ООД да бъде учредено само от едно лице. Това го отличава от СД и от командитното д-во и то доближава до АД.(

Учредяване: То се извършва на два етапа:

1.Съставяне на дружествен договор.Той е формален договор, трябва да е в писмена форма За разлика от СД и КД , не е необходимя нотариална заверка на подписите. Ако ООД се учредява само от едно лице, тогава договора не е дружествен, а учредителен.акт също в писмена форма.

В закона е определено минималното съдържание на дружествения договор: фирмата и седалището на ООД, предмет на дейност и срок на договора, имената и фирмите на съдружниците, размерът на капитала и сроковете за внасянето му, размерът на дяловете с които съдр участват в капитала, управлението и начинът на представителство, предимствата на съдружниците, ако са уговорени и други права и задължения на съдр-те. Не е допустимо срокът за довнасяне на целия капитал на д-вото да е по-дълъг от 2 години. Изисква се в името на фирмата да бъде обозначено ООД или ЕООД. Друг задължителен елемент на учредителния договор за ООД е предметът на дейност. Той се определя свободно измежду позволените търговски дейности, но в него не могат да се включат банкова и застрахователна дейност.

2.Вписване в ТР: за него е необходимо да се представи дружествения договор, да е назначен 1 или повече управители, всеки съдр да е изплатил поне 1/3 от дела си – не по-малко от 10 лева., да е внесен най-малко 70% от капитала.На вписване в ТР подлежат следните данни: фирмата и седалището да д-вото, предметът на дейност и срокът на договора, имената и фирмите на съдр, р-рът на капитала, управлението и начина на представителство. Данните се обнародват вДВ.Вписването на ООД има конститутивно деъствие – ог деня на вписването се смята за възникнало

Всеки съдр-к има право да участва в общото събрание, както и да гласува.

Освен индивидуалните контролни права на всеки съдр които са описани кпо-горе, той може да иска от окр съд да отмени решение на общото събрание, което противоречи на повелителната разпоредба на закона или на дружествения договор.

Колективните контролни права на съдружници, които имат дялове над 1/10 от капитала са: да искат писмено от управителя да свика общото събрание, а при негов отказ сами да го свикат. Да искат от съда да назначи други ликвидатори, освен управителя, съответно друго лице за ликвидатор вместо този избран от общото събрание. Съдр-ци с дял поне 1/5 от капитала могат да предявят иск за прекратяване на д-вото.Те са означени като права на малцинството.