1. Същност, предмет, метод и с-ма на търговското право

При невнасяне на вноски – ритат те в гъза

Органи на управление на ООД: Като ЮЛ ООД осъществява дейността си чрез своите органи. Те изказват волята му и го представляват пред трети лица.Неголемият брой на съдр в ООД е предпоставка за опростена структура: два вида органи 1.задължителни – общото събрание и управителят (управителите) 2.факултативни – създават се по преценка на съдр – контролъори

Общо събрание – То е задължителен ръководен орган. Има следните функции: 1.Изменя и допълва дружествения договор 2.Приема и изключва съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член. 3.Приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане 4.Взема решение за намаляване и увеличаване на капитала. 5.Избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. 6.Взема решения за откриване и закриване на клонове, както и за участие в други д-ва. 7.Взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и на вещни права в-у тях. 8.Взема решения за предявяване на искове на д-вото с-у управителя или контролъора и назначава представител за водене на процеси с-у тях. 9.Взема решения за допълнителни парични вноски.

За намаляване и увеличаване на капитала е необходимо единодушие на всички съдр. Речшенията относно изменение и допълнение на друествения договор, прекратяване на др-вото, приемане и изключване на съдружник, даване на съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член се вземат с мнозинство повече от ¾ от капитала

Управителят свиква общото събр най-малко веднъж годишно. Свикването на общ събр се осъществява с писмена покана, която трябва да бъде получена поне 7 дни преди датата на събр.

Управител- той е задължителен орган. Първият упр-л да бъде посочен в дружествения договор. Спазването на това изискване е предпоставка за вписването на ООД в ТР.Отговаря за воденето на дружествените книги. Управлението се възлага е договор.

Конгролъор – Следи спазването на дружествения договор, за опазване на имуществото на д-вото, дава отчет пред общото събрание. Може да иска от съда да назначи друг ликвидатор вместо управителя. Отговаря имуществено за вредите, които е причинил на д-вото..

Изменение на дружествения договор: То влиза в компетентността на общото събрание, взема се с мнозинство и е необходимо всяка промяна да се впише в ТР.Намаляването на капитала е в състояние да застраши интерестие на дружествените кредитори, затова се обнародва в ДВ. Предполага се че са сагласни, ако в срок от три месеца от обнародването не изразят несъгласието си писмено.

Прекратяване на д-вото: Представлява прекратяване на търговската му дейност. Без намесата на съда ООД се прекратява при: 1.Изтичане на определиния срок 2.решение на съдр взето с мнозинство ¾ от капитала, ако не е предвидено друго 3.Сливане или вливане в друго АД или ООД.

Прекратяване по решение на съда: Обявяване в несъстоятелнст, Решение на окр съд по иск на съдружници – ако важни причини налагат това, искът се завежда с-у д-вото като ЮЛ изисква се дяловете на ищците да съставляват поне 1/5 от капитала. Решение на окр съд по иск на прокурора, ако дейността противоречи на закона. Когато в продължение на 3 месеца няма вписан управител. В четирите случая компетентен е окр съд

АД е определено в зкона като д-во в което дружественият капитал е разделен на акции и което отговаря пред кредиторите с имуществото си. От определението следва: 1.АД е ТД и за него се прилагат общите разпоредби от ТЗ.2.Дружественият капитал е разделен на акции.Чрез притежаниео им се осъществява участието в капитала. Без значение са индивидуалните качества на лицата, които внасят парични или непарични вноски с-у притежанието на акциите. Затова АД е д-во на капитала. 3.АД е ЮЛ и отговаря пред кредиторите с имуществото си.

УЧРЕДЯВАНЕ на АД: Първият необходим елемент за учр на АД са учредителите. Те са физически или ЮЛ, които са записали акции на учредителното събрание. Това може да е 1 или повече лица. Учредяването се извършва по решение на лицата които записват акции на учредителното с-е. Учредителното е-е е друг важен елемент от учредяването. Неговите задачи са: Приема устава, Установява р-ра на разноските по учредяването, Избира надзорен съвет, съответна съвет на директорите. Накрая АД трябва да се впише в ТР при окр съд по седалището. На вписване подлежат следните данни: фирма, седалище и адрес на управлението, предмет на дейност и срок ако има такъв, размер на капитала, вид и брой на акциите, права на категориите акции, особини условия за тяхното прехвърляне, номинална ст-ст на отделната акциа, органи на АД, техният мандат и брая на членовете им, вида и ст-та на непаричните вноски, други условия по учредяването, съществуването и прекретяването на д-вото, имената на членовете на съвета на директорите, надзорния и управителния съвет.Данните се обнаридват в ДВ.

КАПИТАЛ. Капиталът на АД представлява предвидена в устава парична сума, разделенаа на акции. Тя е сбора от вноските на всички акционери .Кап трябва да е изцяло записан. Той представлява икономическата основа за дейността на АД и е гаравция за кредиторите.За да получи разрешение за извършване на дейност АД трябва да има капитал не по-малък от 100 000 лв.

Увеличаване на капитала: Предпоставка за това е пълното внасяне на р-ра, определен в устава. Допустими са 4 начина за увел на кап: 1.Чрез издаване на нови акции 2.чрез превръщането на част от печалбата в капитал 3.Чрез увеличаване на номиналната ст-ст на вече издадените акции 4.Чрез превръщане на облигации в акции. Вземането на решение за увел на кап е в правомощията на общото с-е на акционерите с мнозинства 2/3.

Намаляване на капитала: Два начина: 1.Чрез намаляване на номиналната ст-ст на акциите 2.Чрез обезсилване на акции. Нам на кап застрашава интересите на кредиторите, затова задължително е такова решение да се обнародва в ДВ, известните кредитори се информират писмено и АД се задължава на тези които не са сагласни с това нам на кап, да даде обезпечение на вземанията, или да изплати задълженията си. Тъй като това е вид изменение на устава, то председ на управ-я съвет трябва да поиска вписване вТР

Правата са имуществени – имат за предмет нещо, което е имуществена ценност – право на дивидент и на ликвидационна квота.

Право на акционера е да бъде избиран в съвета на директорие, надзорния съвет и управителния с-т.

Задължения – Осн зад на А е да внесе неговите вноски в определевия срок. Ако не го направи, то той плаща неустойки или лихви. АД му отправя предупреждение което се обнародва в ДВ и ако вноските отново не се направят акционерът се смята за изключен – той губи А си и направените вноски.

Качеството на ценна книга означава, че акцията като писмен документ материализира определени права За да бъдат упражнени, то трябва да се представи самия документ Недопустимо е АД да издава акции с различна номинална ст-т Акциите могат да се издават в копюри от по 1,5, 10 и кратни на 10 акции Акцията има номинална ст-ст – ст-та, която е посочена в акцията и емисионна – ст-та, по която акцията се поема от учредителите.

ВИДОВЕ АКЦИИ

Поивенни – името на първия собственик е вписано на лицевата страна на акцията Имената и адресите на техните притежатели са вписани в книгата на акционерите, т е има отчетност за тях

Акции на приносителя – не е вписано име В течение на годината няма отчетност за тях. Държателите им стават известни на АД преди годишното общо събрание на акционерите, когато се извършва регистрацията.

.Привилегировани а. – осигуряват допълнителен дивидент или дял от имуществото при ликвидация Може да са без право на глас, но не повече от ½ от А на АД може да са без право на глас

Безналични А – удостоверяват се с поименно удостоверение и имат сила след вписването им в книгата за безналични А Такива могат да бъдат само поименните А

ПРЕХВЪРЛЯНЕ

А на приносител се прехв с предаването им

Поименните А се прехв с джиро То се вписва в книгата на акционерите.

Безналична А се прехв с цесия Писменното удостов-е за нея не е прехвърлимо и се издава ново

ОБЛИГАЦИИ – Това също са ценни книжа, които АД издава Издаването на О представлява начин за оскгуряване на допълнителни парични средства които са неолходими на АД То по същество е сключване на заем от страна на АД Набраните парични средства увеличават не капитала, а оборотните средства Размера на О заем не може да е по-голям от 50% от внесения капитал Облигационерите от една емисия образуват група за защита на интересите си пред д-вото Групата се представлява от представители избрани от общ с-е

Други органи на АД при двустепенната с-ма са надзорния съвет и управителния съвет, а при едностепенната – съветът на директорите. Техните членове се избират за срок до 5 години, само на първите такава мандата е 3 години.

Съвета на директорите се състи от най-малко 3 до не повече от 10 лица. Той приема правилник за работата си Избира председател и зам.пред. от членовете си Има редовни заседания най-малко веднъж на 3 месеца.

Упр съвет и съв на дир имат задължение до края на м февр да съставят за изтеклата календарна година годишен счетоводен отчет и да го представят на експерт счетоводител избран от общото с-е.

Това е д-во което се образува с договор и при което размерът на вноските на всички съдружници в дружествения капитал, включително и на неогрничено отговорните съдружници (на комплементарите )се определя в устава му, а за вноските на ограничено отговорните съдружници ( на командитистите) най-малко трима на брой се издават акции.

От определението следва:

1.КД с А е ТД и за него се прилагат общите разпоредби от ТЗ

2.То е ЮЛ и носи отговорност пред кредиторите с имуществото си Фирмата му трябва да съдържа съкращението КДА

3.То е междинна форма м-у КД и АД

УЧРЕДЯВАНЕ – Учредители са неограничено отговорните съдр Те свикват учредителното с-е и избират акционерите измежду участниците в подписката Както при КД, така и при КДА учредителния договор трябва да е в писмена форма и нотариална заверка на подписите на учредителите Учредяването преминава в две фази – учр-но с-е и вписване в ТР КДА възниква като ЮЛ от датата на вписването му в ТР Вписването подлежи на обнародване в ДВ

Учредителите изготвят устава на КДА Съдържанието му трябва да е съобразено с изискването за мин с-е на устав на АД

Капиталът на д-вото се образува от вноските на съдружниците – парични и непарични Паричните се правят по банкова сметка, която учредителите са открили на тяхно име Посочва се името на вносителя След като бъде учредено д-вото събраните парични ср-ва се прехвърлят на негова сметка Ако кандидатът за съдр прави непарична вноска, тя подлежи на оценка от три вещи лица, назначени от окр съд.

ОРГАНИ НА КДА: Общо събр-е и съвет на директорите

Об с-е – в него право на глас имат само ограничено отговорните с-ци Неогр отгов с-ци нямат това право дори и когата притежават акции те имат право само на съвещателен глас. В закона е определено, че устава се приема и изменя и д-вото се прекратява не самостоятелно от общото с-е а и със съгласието на неограничено отговорните с-ци.

Съвет на директорите – състои се от неограничено отговорни с-ци Той управлява и представлява д-вото С устава се назначава първия съвет на дир С учредяването на КДА общото с-е избира членовете на съвета на дир измежду неогр отг съдр и също така ги освобождава

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА КДА: То се прекратява комбинирано според правилата за прекр на КД и АД Това зависи от положението на отделния съдружник.

Основания за прекратяване са: 1.обявяване на неогр отг съдр в несъстоятелност. 2.смъртта или поставянето пад запрещение на неогр отг съдр 3.при ликвидация Ликвидационният дял на всеки с-к се определя съобразно вноските му в д-вото
17.Ликвидация на търговските дружества. Същност. Форми. Условия. Процедура по преобразуването.

Предназначението на ликвидацията е да премахне имуществената съвкуп­ност, принадлежаща на правния субект, който предстои да изчезне от правния свят. Тя представлява производство, което се състои от действия, насочени към събиране на вземанията на ликвидираното дружество, към погасяване на задълженията му с набраните парични средства и към разпределяне на остатъка от имуществото между съдружниците или между акционерите.

Като ликвидатори обикновено действат дееспособни физически лица, оп­ределени измежду съдружниците или акционерите. Но няма правна пречка такива функции да бъдат възложени и на лица извън този кръг, особено когато в него няма лица с необходимата за случая висока квалификация или в конкрет­ното ликвидационно производство се изискват неутралност и обективност.

Законът понякога предвижда, кой е ликвидатор на прекратеното търговско дружество. Така, ликвидационното производство на дружество с ограничена отговорност се осъществява от неговия управител. Но законовата разпоредба има диспозитивен характер. Тя действа, когато с дружествения договор или с решение на общото събрание не е определено друго лице

Допустимо е за ликвидатори да бъдат назначени повече от едно лица.

Изисква се ликвидаторите да се впишат в търговския регистър. Те трябва да представят в него нотариално заверени съгласия с образци на подписите им.

Първото задължение на ликвидаторите е да обявят прекратяването на дружеството и да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Изисква се поканата да се отправи писмено до известните кредитори и да се обнарод­ва - разбира се в Държавен вестник. Едновременно с поканата до кредиторите ликвидаторите уведомяват данъчната администрация зазапочналата ликвидация.

Ликвидаторите имат правата и задълженията на изпълнителния орган на търговското дружество, чиято ликвидация осъществяват. Те представляват дру­жеството. Отговорността им за тяхната дейност по ликвидацията е както на управителите и на другите изпълнителни органи на търговските дружества.

Изисква се към фирмата на търговското дружество да се добавя означе­нието "в ликвидация". Спазването на това изискване служи като предупреждение към контрагентите относно ликвидационното производство и гарантира техните интереси.

Основно задължение на ликвидаторите е да осребрят имуществото на дружеството в ликвидация. Осребряването на имуществото е онази част от ликвидационното производство, която е насочена към превръщане в пари на всички движими вещи и недвижими имоти на дружеството в ликвидация, както и на всички негови права от имуществен характер.

Вменено е в задължение на съда по несъстоятелносттта в същия ден да изпрати съобщение на съда по ликвидацията на дружеството.

Когато е открито производство по несъстоятелност за дружество в ликви­дация, ликвидаторът съставя и представя пред съда по несъстоятелността баланс към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и отчет за дейността си. Срокът възлиза на 7 дни. Той тече от датата, на която е спряно производството по ликвидация.

5. Удовлетворяване на кредиторите. След като бъде приключено осреб­ряването на ликвидационното имущество, се пристъпва към удовлетворяване на кредиторите. Привилегированите кредитори имат на общо основание пре­димство пред хирографарните.

Удовлетворяване представлява и влагането на дължима сума в банка на нмето на кредитор, който е уведомен, но не е предявил вземането си в 6-месечен срок от деня на обнародването на поканата до кредиторите (чл. 272, ал. 2 от ТЗ).

Законът осигурява защита на кредиторите. Допустимо е имуществото на дружеството да се разпределя, само ако са изминали шест месеца от деня, в който е обнародвана поканата до тях.

Изисква се решението за заличаване на търговското дружество да се обнародва в Държавен вестник, когато учредяването му е подлежало на обнарод­ване (чл. 273, ал. 1, изр. второ от ТЗ - новосъздадено, ДВ, бр. 84 от 2000 г.). Такива търговски дружества са дружеството с ограничена отговорност, ак­ционерното дружество и командитното дружество с акции.

получават по-голяма печалба или за да избягват вредните последици от конкуренцията помежду им.

Търговският закон в глава осемнадесета урежда само два вида обединения на търговци, а именно: консорциума и холдинга. Това обстоятелство означава, че те са допустими по българското търговско право.

2. Консорциум

Консорциумът е определен в закона като договорно обединяване на търговци за осъществяване на определена дейност (чл. 275 от ТЗ).

Видове консорциуми. Консорциумът се проявява в две разновидности. Първата

разновидност е неперсонифицирано гражданско дружество.

Втората се облича във формата на търговско дружество, което на общо основание е юридическо лице.

3. Консорциум - гражданско дружество. Този вид консорциум се създава чрез сключване на договор за гражданско дружество. Приложими са съответните разпоредби на гражданското законодателство, по-специално чл. 357-364 от ЗЗД.

Договорът за гражданско дружество е споразумение, с което две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на обща цел (чл. 357 от ЗЗД).

Гражданското дружество не е юридическо лице.

Участниците в консорциума -^; гражданско дружество правят парични и непарични вноски за осъществяване на съвместната стопанска дейност. Така внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават при употреба, се превръщат в обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се смята внесена за общо ползуване, ако не е уговорено друго (чл. 358, ал. 1 и 2 от ЗЗД).

Тяхна обща собственост стават и доходите от съвместната дейност. Когато в дружествения договор не е предвидено друго, дяловете на съдружниците са равни.

Консорциум-търговско дружество. Вторият вид консорциум се образува

във формата на един от петте вида търговски дружества, допустими по българс­кото търговско право. Той е юридическо лице. От самостоятелното му участие в търговския оборот се пораждат права и задължения, които са отделни от тези на участниците в него. Подлежи на вписване в търговския регистър. За учредя­ването, управлението, представляването и прекратяването на консорциума във вид на търговско дружество се прилагат разпоредбите за дружеството, във формата на което е организиран (чл. 276 от ТЗ).

3. Холдинг

1. Същност. Другият вид търговско обединяване, допустим по българското търговско право, е холдингьт. Той представлява съвременна форма за натрупване на капитал, за концентрация и за управление на други търговски дружества.

Холдингьт е обединение на търговски дружества под формата на акционерно дружество, на командитно дружество с акции или на дружество с ограничена отговорност, което има за цел под каквато и да било форма да участва в други дружества или в тяхното управление, с или без да извършва собствена търговска дейност, като най-малко 25 на сто от капитала му трябва да бъде внесен пряко в дъщерни дружества.

Като дъщерно се квалифицира дружество, в което холдингьт притежава или контролира пряко или непряко най-малко 25 на сто от акциите или от дяловете или може да определя пряко или непряко по-вече от половината от членовете на управителния орган (чл. 277 от ТЗ).

Финансов холдинг е налице, когато предприятие има банка за дъщерно дружество (чл. 4, ал. З от ЗБ).

Само търговски дружества могат да бъдат участници в холдингово дружест­во. Недопустимо е в холдинг да участва едноличен търговец. Според законовото определение холдингьт е обединение на търговски дружества.

За учредяването, управлението, представляването и прекратяването на холдинговото дружество се прилагат разпоредбите на ТЗ относно един от трите вида търговски дружества, в чиято форма то е образувано (акционерно дру­жество, командитно дружество с акции или дружество с ограничена отговор­ност). Законът не допуска холдинг да се учреди във формата на персонално търговско дружество, по-специално като събирателно или командитно дру­жество.

Участието на холдинговото дружество под каквато и да било форма в други дружества или в тяхното управление означава преди всичко участие с дялове, с акции или с облигации. Има се предвид и участието чрез сключване на договори за управление, за разпределяне на печалбата или за образуване на обща печалба.

Не се смятат за концентрация на стопанска дейност случаите, когато фи­нансови холдинги придобиват правото на собственост или на ползуване върху цялото или върху част от имуществото на предприятието и когато придобиват права, включително въз основа на договор, които осигуряват възможността за решаващо влияние върху състава, върху гласуването или върху решенията на органите на предприятието. Изисква се придобитият от холдинга контрол да се упражнява единствено за поддържане пълната стойност на внесения капитал.

2. Предмет на дейност. Особени разпоредби се съдържат в ТЗ за предмета на дейност на холдинга. Допустимо е в него да се включат: а) придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и в чуждестранни дру­жества; б) придобиване, управление и продажба на облигации; в) придобиване, оценка и продажба на патенти, отстъпване на лицензни и използване на патенти на дружества, в които холдинговото дружество участва; г) финансиране на дружества, в които холдинговото дружество има участие.

Недопустимо е холдинговото дружество: а) да участва в дружество, което не е юридическо лице, например в консорциум - гражданско дружество; б) да придобива лицензни, които не са предназначени за използване в дружествата, контролирани от него; в) да придобива недвижими имоти, които не са необхо­дими за неговото обслужване. Допуска се придобиването на акции от дружества за недвижими имоти (чл. 278 от ТЗ).

Количествените ограничения за предоставянето на кредити от холдинга или на депозити в холдинга са продиктувани от грижата на законодателя за осигуряване на ликвидност. Недопустимо е размерът на предоставените суми да надвишава 10 пъти размера на капитала на холдинговото дружество. От друга страна размерът на депозитите на дъщерните дружества в холдинговото дружество не може да бъде 3 пъти по-голям от размера на капитала (чл. 280 от ТЗ).

Според предмета на дейност се разграничават потребителни, земеделски, трудовопроизводителни, риболовни кооперации, кооперации на граждани с намалена трудоспособност и други кооперации. За всеки от тези видове има законови разпоредби, съобразени с особеностите им.

В зависимост от членовете си кооперациите се разделят на първични и производни. В първичните кооперации могат да членуват само физически лица. Производните кооперации, каквито са кооперативните съюзи, имат за членове кооперации.

4. Учредяване на кооперация.

Фазите в учредяването на кооперация са две: а) учредително събрание; б) вписване на кооперацията в регистъра при окръжния съд. Те следва да се осъществяват в посочената последователност. Недопустимо е втората фаза да изпревари първата, тъй като в такъв случай няма учредителен акт, който да бъде вписан в регистъра.

Първата фаза в образуването на кооперация е учредителното събрание. В него трябва да участват най-малко 7 дееспособни физически лица.

Взетото решение представлява многостранен договор за образуване на кооперация. То се отразява в протокола на учредителното събрание, който се подписва от учредителите.

Друга задача на учредителното събрание е да приеме устава на коопе­рацията. В закона е определено минималното съдържание на устава. Той следва да урежда: а) наименованието, седалището, адреса на управление и предмета на дейност; б) условията за приемане на членове, техните права и задължения; в) органите на кооперацията, техните права и задължения; г) реда за вземане на решения; д) размера на встъпителната и на дяловата вноска; е) реда за пре­доставяне на земеделска земя за обработване; ж) реда за разпределяне на пе­чалбата и на загубите; з) видовете фондове и дивиденти, както и начина на определянето им; и) реда за разпореждане с имуществото на кооперацията; к) основанията и реда за прекратяване на членството. Допустимо е в устава да се уредят и други въпроси. Достатъчно е те да не са уредени в закона. Уставът подлежи на подписване от учредителите.

Трета задача на учредителното събрание е да избере председател на кооперацията, управителен и контролен съвет (чл. З от ЗК),

Втората фаза в образуването на кооперация е вписването в регистъра при окръжния съд по седалището й. Съдът действа по писмена молба на управителния съвет. Изисква се към молбата да бъдат приложени: а) преписи от протокола на учредителното събрание и от устава; б) нотариално заверени образци от подписите на лицата, които представляват кооперацията; в) декларации от председателя на кооперацията и от членовете на управителния и на контролния съвет, че не са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност, че не се намират помежду си в брак или в родство по права линия и че не са братя и сестри; г) свидетелства за съдимост на председателя на кооперацията, на членовете на управителния и на контрол­ния съвет (чл. З от ЗК).

Вписването на решението на съда в регистъра има конститутивно действие. Кооперацията възниква като юридическо лице от деня на вписването. Вписва­нето се обнародва в Държавен вестник

Когато не започне дейност в едногодишен срок от вписването й, коо­перацията се заличава в регистъра. Съдът действа по искане на прокурора (чл. 5 от ЗК).

20.Защита на конкуренцията. Нелоялна конкуренция. Отделни хипотези – реклами. Комисия за защита на конкуренцията.

Имущество на кооперацията. Имуществото представлява съвкупност от права и задължения на едно лице, оценими в пари.

Икономическа основа за дейността на кооперацията представлява нейното^ имущество. С него тя като юридическо лице отговаря за задълженията си (чл. 32, ал. 1 от ЗК).

членствено правоотношение, което носи наименованието членство.

Членственото правоотношение възниква от деня на приемането на едно лице за член на кооперацията. Кооперацията е открита за членуване за физически лица, които са навършили 16 години, не са поставени под пълно запрещение и са съгласни с устава й (чл. 7, ал. 1 от ЗК).

Допустимо е едно лице да членува в повече от една кооперации (чл. 7, ал. 2 от ЗК).

Според предмета правата и задълженията на члена на кооперацията могат да бъдат разграничени в две групи: имуществени и неимуществени. Имущест­вените права и задължения имат за предмет нещо, което представлява имущест­вена ценност. Те могат да бъдат оценени в пари. Неимуществените права и задължения нямат икономическо съдържание и не могат да бъдат оценени в пари.

Имуществени права на члена на кооперация са: а) да получава дивиденти; б) да получи дела си при прекратяване на членството.

Неимуществени права на члена на кооперацията са: а) да участва в нейната дейност и да се ползува от нея; б) да участва и да гласува в общото събрание лично или чрез упълномощено от него лице; в) да бъде избиран в нейните органи; г) да иска от нейните органи информация за изпълнението на приети решения, както и сведения по въпроси, които засягат интересите му; д) да иска отмяна на незаконните, противоуставните и неправилните решения и действия на нейните органи (чл. 9 от ЗК).

Освен права членът на кооперацията има задължения към нея. Те също се разграничават на имуществени и на неимуществени.

Основното му имуществено задължение е да направи встъпителната и дяловата вноска, чийто размер, ред за внасяне и форма се определят в устава. В устава се определя минимален и/или максимален размер на дяловата вноска.

Членът на кооперацията избира начина на ползване на своите земеделски земи, като ги: а) отдава под аренда или под наем на кооперацията или на други физически или юридически лица; б) обработва самостоятелно и ползва произ­водствени услуги от кооперацията или други сдружения и физически лица; в) предоставя за съвместно обработване на кооперацията с писмен договор, който не подлежи на нотариална заверка и вписване. Кооперацията може да предоставя на трети лица по общия ред земя за обработване.

Прекратяване на членството. Основания за прекратяване на членството в

кооперацията са: а) напускане на кооперацията; б) изключване; в) смърт (чл. 12, ал. 1 и 2 от ЗК). Напускането на кооперацията се извършва с едномесечно писмено предизвестие до управителния съвет (чл. 12, ал. З от ЗК).

от всички нейни членове.

Пълномощниците упражняват своя мандат до деня на избирането на пълномощници за следващото редовно събрание на кооперацията.

Общото събрание изпълнява следните функции: а) приема, изменя и до-г.ълва устава; б) определя броя на членовете на управителния и на контролния съвет, избира ги и ги освобождава с тайно гласуване; в) избира и освобождава председателя на кооперацията; г) избира пълномощници за общото събрание на кооперативния съюз, в който членува кооперацията; д) определя дипломиран т: сперт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие; е) дава съгласие за сключване на договор с прокуристи; ж) одобрява отчета на управи­телния съвет за годишната дейност, годишния счетоводен отчет на кооперацията и разпределението на печалбата, след като изслуша заключението на контролния съвет; з) одобрява доклада на контролния съвет; ж) взема решение за членуване и за прекратяване на членството в кооперативни съюзи и в търговски дружества; к) одобрява основни насоки за развитие на дейностите на кооперацията; л) определя средствата за дейността на контролния съвет; м)опрощава парични задължения към кооперацията и отсрочва или разсрочва изпълнението им; н) взема решение за разпореждане с недвижимите имоти на кооперацията; о) утвърждава решението на управителния съвет за приемане на нови членове; п)изключва членове; р)взема решение за събиране на допълнителни и целеви парични вноски на членовете; с)отменя решенията и действията на другите органи на кооперацията, които противоречат на закона или на устава или са неправилни; т) взема с тайно гласуване решение по резултатите от финансовите ревизии на кооперацията и за търсене на отговорност от виновните лица; у) взема решение за преустройство и прекратяване на кооперацията и за обявяването й в ликвидация; ф) освобождава от отговорност председателя на кооперацията и членовете на управителния и на контролния съвет; х) може да избира в трудовопроизводителните кооперации комисия по социалната дейност. Съществува правна възможност в устава да се предвиди и избиране от общото събрание на подгласници за попълване на състава на управителния и на контролния съвет.

Изброяването на функциите не е изчерпателно. Допустимо е общото събрание да обсъжда и да взема решения по всички въпроси, свързани с коопе­рацията и с нейната дейност. Без значение е обстоятелството, че законът или уставът не предвиждат изрично това (чл. 15 от ЗК в редакцията според ДВ, бр.

13 от 2003 г.).

Управителният съвет свиква общото събрание. Писмената покана се раз­гласява по ред, определен в устава. Разгласяването се извършва най-малко

дни преди деня на провеждането му. Изисква се поканата да съдържа въпросите, които

ще бъдат разгледани, както и деня, часа и мястото, където ще се проведе събранието.

Общото събрание се свиква редовно един път в годината, до края на месец април. На него се отчита дейността на кооперацията за предходната година. Допустимо е и извънредно свикване на общото събрание.

На кооперативната практика са познати обикновен и квалифициран кворум.

Възприет е спадащ кворум. Когато не се явят необходимият брой членове, събранието се провежда един час по-късно независимо от броя на присъстващите

Гласуването в общото събрание е явно. тайно гласуване се предвижда от закона по

въпроса за определяне броя на членовете на управителния и на контролния съвет, както за избирането и за освобождаването им

Управителен съвет. Общото събрание избира членовете на управителния сьвет измежду

членовете на кооперацията. Мандатът им е тригодишен. Допус-тимо е преизбиране най-много до 2/3 от членовете на предходния управителен съвет.

Членовете на управителния съвет дават гаранция за своето управление. Размерът й се определя от общото събрание. Този размер не може да бъде по-малък от едномесечното им брутно възнаграждение, получено от кооперацията

Председателят на кооперацията свиква на заседание управителния съвет • най-малко веднъж в месеца. Негово задължение е да го свика в 7-дневен срок и по искане на 1/3 от членовете му или на контролния съвет. Ако той не стори това, контролният съвет свиква управителния съвет.

Председателят на кооперацията има следните функции: а) представлява кооперацията; б) организира изпълнението на решенията на общото събрание, на управителния съвет и на органите на кооперативния съюз, в който коопера­цията членува; в) ръководи текущата дейност на кооперацията; г) сключва и прекратява трудовите договори, наказва и награждава работници и служители на кооперацията и определя трудовите им възнаграждения; д) изпълнява и други функции, определени в устава, според закона.

Председателят на кооперацията извършва сделки на разпореждане с иму­ществото на кооперацията.

Контролен съвет. Общото събрание избира членовете на контролния съвет

измежду членовете на кооперацията. Мандатът им е тригодишен. Контрол­ният съвет избира от състава си свой председател.

Функцията на контролния съвет е да проверява дейността на кооперацията. Допустимо е членовете на контролния съвет да участват в заседанията на управи­телния съвет със съвещателен глас.

Контролният съвет отчита своята работа пред общото събрание.

Анализът на законовите разпоредби показва, че са допустими следните четири форми на преустройство: а) сливане на две или повече кооперации в една кооперация; б) вливане на една кооперация в друга; в) разделяне на една кооперация в две или повече кооперации; г) отделяне на една кооперация от друга.

Основания за прекратяването на кооперация са: а) решение на общото събрание; б) изтичане на срока, за който кооперацията е образувана; в) обявяване в несъстоятелност. Други основания за прекратяване по решение на общото събрание могат да бъдат предвидени в устава.

Кооперацията се прекратява и с решение на окръжния съд. Съдът действа по искане на прокурора или на кооперативния съюз, в който кооперацията членува. Една от предпоставките за такова искане е преследването от коопера­цията на цели, забранени със закон, или извършването на дейност, забранена със закон. Друга предпоставка е оставането на кооперацията с членове, чийто брой е под установения минимум от седем дееспособни физически лица, съот­ветно от петстотин дееспособни физически лица за взаимозастрахователна кооперация. Изисква се освен това в шестмесечен срок съставът й да не бъде попълнен (чл. 40 от ЗК).

3. Ликвидация. Тя е производство, което се състои от действия, насочени към събиране на вземанията на прекратената кооперация, към погасяване на задълженията й с набраните парични средства и към разпределяне на остатъка от имуществото между кооператорите.

Началото на ликвидационното производство се поставя с назначаването на ликвидатори. Общото събрание назначава един ликвидатор или ликвида­ционна комисия от трима души. То определя срок за ликвидацията. Ако прекрати кооперацията, съдът назначава ликвидатори и определя срок на ликвидацията. Допустимо е за ликвидатори да бъдат назначени лица, които не са членове на кооперацията (чл. 41 от ЗК),

Ликвидаторите имат правата и задълженията на управителен съвет. Те ловършват текущите работи на кооперацията, превръщат имуществото й в лари, събират вземанията и изпълняват задълженията й. Допустимо е ликвида­торите да прекратят договорите, сключени от кооперацията до момента на обявяването й в ликвидация, като заплатят обезщетение за вредите.

Първото задължение на ликвидаторите е да поканят с писма с обратни разписки кредиторите с известен адрес да предявят вземанията си в едномесечен срок. Срокът тече от деня на обнародването на решението за обявяване на коопе­рацията в ликвидация. Останалите кредитори се смятат за поканени с обнарод­ването на решението. Вземанията се предявяват в едномесечния срок пред ликвидаторите независимо от техния произход, обезпечение и изискуемост

Друго задължение на ликвидаторите е да уведомят съответната данъчна администрация за започналата ликвидация. Срокът е 7-дневен. Той тече от датата на прекратяването на кооперацията.

Когато кооперацията е прекратена и е завършена ликвидацията й, остатъкът от актива се разпределя между нейните членове.

След като разпределят окончателно имуществото, ликвидаторите дават отчет пред общото събрание. То приема решение за заличаване на кооперацията.

Ликвидаторите отговарят солидарно пред кооперацията за вредите, които виновно са й причинили

20.

ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

1. Обществена необходимост от защита на конкуренцията

Уводни бележки. В условията на пазарна икономика всяко лице, което извършва

стопанска дейност, се стреми да установи надмощие на малкия ре­гионален или на големия национален пазар.

В ЗЗК като монополно е определено положението на предприятие, което по силата на закон има изключителното право да извършва определен вид стопанска дейност

Като господстващо положение в закона е определено положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възмож­ности за достъп до пазара, може да попречи на конкуренцията на съответния пазар,

Предполага се, че едно предприятие е установило господстващо положение, ако имапо-толям от 35 на сто дял от съответния пазар

Нарушаването на забраната за злоупотреба с монополно или с господст­ващо положение поражда възможност за оказване на държавно въздействие. Допустимо е по предложение на КЗК Министерският съвет да установи мини­мални, фиксирани или пределни цени за определен период от време, които са задължителни за предприятието-нарушител

За КЗК съществува възможност да приеме за допустими държавните по­мощи: а) предназначени да ускорят икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище или с безработица над средната за страната; б) предназначени да подпомогнат икономическото развитие на определени стопански дейности или на обособени райони; достатъчно е да не се променят условията на търговския обмен в противоречие с общия интерес на страните; в) които подпомагат изпъл­нението на проект със значителен икономически интерес за страните или за преодоляване на съществени трудности в икономиката на Република България; г) които подпомагат запазването на културното и историческото наследство; изисква се тези помощи да не засягат търговските условия и конкуренцията до степен, която е в противоречие с взаимните интереси на страните; д) определени със съгласието на страните, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи.

За предприятията се поражда задължение да уведомят предварително КЗК за намерението си да осъществят концентрация, когато общият оборот на участниците в концентрацията за предходната година от стоките или услугите, за които се отнася концентрацията, надхвърля 15 милиона лв.

Първата възможност е комисията да обяви, че концентрацията не попада в обхвата на законовото задължение за предварително уведомяване. Достатъчно е тя да установи, че общият пазарен дял от стоките или услугите, за които се отнася концентрацията, е не повече от 20 на сто или че общият оборот на участниците в концентрацията за предходната година не надхвърля 15 милио­на лв.

За забранено действие, което съставлява нелоялна конкуренция, е обявено увреждането на доброто име и на доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги.

Нелоялна конкуренция е приписването чрез реклама или по друг начин на несъществуващи качества на стоки или услуги при сравняване със стоките или услугите на конкурентите, както и приписването на несъществуващи недостатъци на стоките и услугите на конкурентите (чл.31 от ЗЗК).

За нелоялна конкуренция се смята премълчаването или прикриването на съществени недостатъци или на опасни свойства на предлаганите стоки или услуги.

Като нелоялна конкуренция се квалифицира рекламата на стоки и услуги, които не са на разположение за задоволяване на потребителското търсене или са в недостатъчно количество.

Нелоялна конкуренция представляват заблуждаващите съобщения за цени, за намаляване на цени и за други търговски условия при предлагане на стоки и услуги (чл. 32 от ЗЗК).

Нелоялна конкуренция е и предлагането или рекламата на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат потребителите до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиването или на използването, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характе­ристики на стоката или на услугата.

4. Комисия за защита на конкуренцията

Тази комисия се състои от единадесет души - председател, двама заместник-председатели и осем членове. Изисква се седем от тях да бъдат юристи и четирима - икономисти. Те се избират и освобождават от Народното събрание. Мандатът им възлиза на пет години. Допустимо е да бъдат преизбирани за още пет години.

Функции. Комисията за защита на конкуренцията изпълнява следните функции: а)

установява нарушенията и налага санкциите, предвидени в закона; б) издава разрешенията, изисквани от закона; в) предлага на компетентните органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление да отменят нормативни актове, издадени в нарушение на ЗЗК; г) предявява пред съда искове за отменяне на индивидуални административни актове, които противоречат на този закон; д) произнася се по други искания, свързани с този закон; е) поста­новява прекратяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение; ж) обявява недействителност на споразуменията и решенията, забранени от закона (чл. 7, ал. 1 от ЗЗК),

а) писмена молба на лицето, чиито интереси са засегнати от нарушение на ЗЗК;

б) писмено искане за издаване на разрешение или за допускане на уеднаквени общи условия или държавни помощи; в) решение на комисията; г) искане на прокурора. Изброяването на основанията е алтернативно. Всяко от тях е дос­татъчно за образуване на производство пред комисията. Заслужава подчерта­ване обстоятелството, че тя може да се самосезира.

Решенията на КЗК подлежат на обжалване пред Върховния администра­тивен съд.

Санкции. КЗК налага имуществена санкция на предприятието в полза на държавата

за допускане на следните нарушения на ЗЗК: а) забранени споразу­мения, решения и съгласувана практика; б) забраната за злоупотреба с монополно или с господстващо положение; в) нелоялна конкуренция; г) увреждане на доброто име на конкурентите; д) въвеждане в заблуждение; е) имитация; ж) нелоялно привличане на клиенти; з) забраната за разгласяване на производст­вена или търговска тайна.

Размерът на имуществената санкция варира от 5 хиляди до 300 хиляди лв. При повторно нарушение тя е в размер от 100 хиляди до 500 хиляди лв.
21. Чуждестранни имвестиции

1. Видове правни режими. Правният режим на чуждестранните инвестиции се различава според мястото върху територията на Република България, на което те се извършват. Един е той в свободните безмитни зони и друг - в остана­лата част от територията на страната. Между тях съществува съотношение на специален към общ режим на чуждестранните инвестиции.

2. Източници. Общо значение за двата обособени режима на чуждестран­ните инвестиции имат разпоредби на Конституцията на Република България. Съгласно чл. 19, ал. З инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.

Източник на общия правен режим на чуждестранните инвестиции е Законът за насърчаване на инвестициите

Специалният правен режим на чуждестранните инвестиции се съдържа в Указ № 2242 за свободните безмитни зони (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм. и доп.,

С актове на Министерския съвет са създадени свободни безмитни зони в Русе, Видин, Пловдив, Бургас, Свиленград и Драгоман.

1. Чуждестранно лице. В ЗНИ се съдържа легално опр еделение на понятието чуждестранно лице. Такова лице е: а) юридическо лице, което не е регистрирано в Република България; б) дружество, което не е юридическо лице и е регистри­рано в чужбина; в) физическо лице - чужденец с постоянно местопребиваване в чужбина (§ 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗНИ).

2. Чуждестранна инвестиция. За нуждите на ЗНИ е формулирано опреде­ление на чуждестранна инвестиция. Според него такава инвестиция е всяко вложение на чуждестранно лице или на негов клон: а) в акции и дялове в търговски дружества; б) в право на собственост върху сгради и в ограничени вещни права върху недвижими имоти; в) в право на собственост и в ограничени вещни права върху движими вещи с характер на дълготрайни материални активи; г) в право на собственост върху обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по смисъла на Закона за приватизация и следприватизационен контрол; д) в ценни книжа, в това число в облигации и в съкровищни бонове, както и в производни от тях инструменти, издадени от държавата, общините или други български юридически лица с остатъчен срок до падежа не по-къс от шест месеца; е) в кредити, включително под формата на финансов лизинг, за срок не по-къс от 12 месеца; ж) в инте­лектуална собственост - обекти на авторското право и сродните му права, патентоспособни изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлен дизайн; з) в права по концесионни договори и по договори за възлагане на управление (§ 1, ал. 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗНИ). Не само първоначалното вложение, но и увеличението на стойността му влизат в чуждестранната инвестиция.

От тази дата се поражда правна възможност за чужденци и чуждестранни юридически лица да придобиват право на собстве­ност върху земя приусловията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за нея, както и при наследяване от чужденци по закон. Законът за ратификация на такъв международен договор се приема с мнозинство две трети от всички народни представители. Тази разпо­редба не се прилага към международни договори, заварени от изменението на Конституцията, обнародвано в ДВ, бр. 18 от 2005 г.

Икономически облекчения. Според размера инвестициите се делят на три класа:

първи, втори и трети. Размерът на инвестициите за всеки клас се определя в правилника за прилагане на закона (чл. 13 от ЗНИ).

Инвеститор, притежаващ сертификат за първи или втори клас инвестиция, получава от Българската агенцияза инвестиции индивидуално административно обслужване пред всички централни и териториални органи на изпълнителната власт и пред органите на местното самоуправление,

Индивидуално административно обслужване е всяка дейност, извършвана от служителите на Българската агенция за инвестиции, свързана с подаване и получаване от компетентните органи на всички необходими според действащото законодателство документи за осъществяване на определена инвестиция (§ 1, ал. 1, т. З от допълнителните разпоредби на ЗНИ).

първи клас (§ 2 от допълнителните разпоредби на ЗНИ). За инвеститорите, които са получили сертификат за инвестиция от първи клас, в ЗНИ, наред с индивидуално административно обслужване, са предвидени възможности за възмездно или безвъзмездно придобиване на право на собстве­ност върху недвижими имоти — частна държавна или общинска собственост, както и за учредяване на ограничени вещни права върху такива имоти.

На нея се предлагат родово определени вещи, ценни книги, местни или чуждестранни валутни средства.

Предимство на борсовата търговия е, че се постига бързина при сключ­ването на огромни и многобройни сделки.

По признака, че на борсата се търгува със стоки или с ценности, които не са налични, тя се отличава от тържищата. Тържищата саместа, на които търговец предоставя възмездно на други търговци складови, търговски и хладилни площи, за да продават налични стоки. На потенциалните купувачи се осигурява достъп до тях.

Стоковите борси, както и тържищата се учредяват с разрешение от Държав­ната комисия по стоковите борси и тържищата. Изисква се минимален капитал от 20 хиляди лева. С право на един глас са само поименните акции. Членове на борсата могат да бъдат както юридически, така и физически лица.

Законът определя фондовата борса като акционерно дружество, което ор­ганизира официален пазар на ценни книжа и осигурява на членовете си и на техните клиенти равен достъп до информация и равни условия за участие в търговията

Фондовата борса е организиран пазар на ценни книги. На нея се търгува с т. нар.инвестиционни ценни книги: акции, облигации, държавни ценни книжа. Тя се смята за барометър на икономиката в съответната държава.

Фондовата борса придобива правната форма на акционерно дружество с едностепенна система на управление. Органи за управлението й са общото събрание на акционерите и съветът на директорите. Трябва да има минимален капитал от 100 хиляди лева.

Фондовата борса осигурява на членовете си равни условия за участие в търга, но не раздава дивиденти.

алутната борса е организиран пазар на чуждестранна валута. Чужде­странната валута е парична единица, която представлява законно платежно средство в чужда държава. Такава валута са и колективните валути.