1. Същност, предмет, метод и с-ма на търговското право

Следователно, времето на сключването й е един работен ден,

На стоковата борса се сключват: а) сделки с незабавно изпълнение; б) форуърдни сделки; в) фючърсни сделки; г) опционни сделки (чл. 51 от ЗСБТ).

Отличителна черта на борсовата сделка с незабавно изпълнение е обстоятелството, че продавачът разполага със стоката - предмет на сделката. Незабавно изпълнение в борсовата практика означава предаване на стоката не по-късно от 14 дни след датата, на която е сключена сделката.

Форуърдната сделка има за предмет реална стока, която трябва да бъде доставена в бъдеще. Допустимо е стоката да бъде на път. Понякога в сделката се предвижда точен срок за предаване на стоката (месецът, половината от месец или десетдневието), както и мястото на предаването.

Фючърсната сделка подобно на форуърдната се сключва със срок за дос­тавяне на стоката в един от следващите месеци. Но за разлика от форуърдната сделка, имаща за цел реално доставяне на стоката, фючърсната сделка носи предимно спекулативен характер.

Фючърсната сделка може винаги да бъде ликвидирана чрез заплащане на разликата между продажната цена на стоката и нейната текуща цена.

Опционната сделка предвижда правото на избор, означено в нея, включи­телно да се изпълни или не борсовата сделка, както и срок, в който е валидно направеното предложение, например опция три дни от днес¹.

Преддоговорно задължение на члена на стоковата борса е да уведоми клиента за търговските рискове от сключването на борсова сделка

2. Борсови брокери. Допустимо е член на стоковата борса да прави предложения за сключване на сделки само чрез брокер на стоковата борса (чл. 48 от ЗСБТ).

Брокерът е физическо лице, което сключва сделки на борсата. Недопустимо е той да извършва това за своя сметка. Брокерът сключва борсови сделки от името и за сметка на член на съответната борса, от когото е получил поръчка. Правните последици възникват за лицето, което е дало поръчката.

В закона са създадени изисквания за брокера. Такива изисквания са: а) да е дееспособно лице; б) да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер; в) да притежава разрешение за извършване на брокерска дейност, издадено от Комисията за стоковите борси и тържищата; г) да е вписан в регистъра на стоковите борси и на брокерите, които осъществяват дейност на стоковите борси (чл. 40 от ЗСБТ).

Недопустимо е брокерът да сключи договор с повече от един член на съответния борсов кръг (чл. 41 от ЗСБТ). За недопустимостта се следи по съобщенията, които членът на стоковата борса е длъжен да прави писмено в тридневен срок до съвета на директорите и до комисията за сключените и за прекратените договори с брокери (чл. 42 от ЗСБТ).

Върху брокера подобно на търговския посредник лежи задължението да води дневник за възложената и извършената брокерска дейност. Редът за во­денето му се определя в борсовия правилник. Изисква се стоковата борса да съхранява брокерските дневници в течение на пет години след приключване­то им.

Допустимо е при поискване от клиенти брокерите да им предоставят информация въз основа на дневниците си. Те гарантират за нейната достоверност (чл. 43 от ЗСБТ).

Задължение на брокера и на члена на стоковата борса е да пазят в търговска тайна поръчките и указанията на клиента и да не ги разгласяват (чл. 44 от ЗСБТ).

В същото време той прогласява за търговски и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват (чл. 286, ал. 2 на ТЗ). Изменената ал. 1 на чл. 1 предвижда следните търговски сделки: а) покупка на стоки или други вещи с цел лицето да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; б) продажба на стоки от собствено производство; в) покупка на ценни книги с цел да ги продаде; г) търговско представителство и посредни­чество; д) комисионни, спедиционни и превозни сделки; е) застрахователни сделки; ж) банкови и валутни сделки; з) менителници, записи на заповед и чекове; и) складови сделки; к) лицензионни сделки; л) стоков контрол; м) сделки с интелектуална собственост; н) хотелиерски, туристически, рекламни, информа­ционни, програмни, импресарски и други услуги; о) покупка, строеж или обза­веждане на недвижими имоти с цел продажба; п) лизинг.

а) На първо място сред основните търговски сделки е спомената покупката на стоки или на други вещи с цел физическото или юридическото лице да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид.

Допълнителни търговски са сделките, които търговец е сключил във връзка с упражняваното от него занятие.

Само по себе си това е не търговски, а трудов договор.
24.Сключване на търговска сделка. Особености

1.Определение.Сключването на търговска сделка представлява начинът, по които трябва да се осъществи фактическият състав, за да се породят желаните от страните правни последици.

В гражданското право мълчанието се приравнява на липса на волеизявление.

Освен изрично, в търговското право приемането на предложението може да бъде и мълчаливо. Търговският закон в чл. 292, ал. 1 създава предположение за мълчаливо приемане на предложение до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения. Предложението се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.

Законът урежда и последиците от изричното отхвърляне на предложението в условията на трайни търговски отношения. Задължение на търговеца е да пази изпратеното му за сметка на предложителя. Изключение съставлява случаят, когато той не е обезпечен за разноските или когато пазенето му причинява неудобства, по-големи от обичайните (чл. 292, ал. 2).

лишена и от недостатъци. Тя затруднява търговския оборот, налага повече разходи за спазването й и понякога е в състояние да внесе недо­верие между страните по сделката. Затова ТЗ ограничава изискванията за пис­мена или друга форма за действителността на търговската сделка само в слу­чаите, предвидени в закон

Самият ТЗ изисква писмена форма за действителността на редица търговски сделки: а) договора за търговско представителство (чл. 32, ал. 2); б) продажбата с уговорка за изкупуване (чл. 333); в) продажбата с предварително плащане на цената (чл. 334); г) продажбата на изплащане (чл. 335, ал. 1); д) договора за застраховка (чл. 381, ал. 1); е) договора за разплащателна сметка (чл. 426, ал. 2);

ж) кредитното писмо, акредитива и банковата гаранция (чл. 433, 435 и 442);

з) менителницата, записа на заповед и чека (чл. 455, 535 и 539); и) договора за влог в публичен склад (чл. 574, ал. 1); к) договора за лицензия (чл. 587, ал. 2).
25.ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКА СДЕЛКА

Изпълнението на договорното задължение означава осъществяване на резултата, който е предвиден в договора и който кредиторът има право да изисква от длъжника.

§ 2. Особености при изпълнението на търговска сделка

1. В гражданското законодателство е предвидено, че задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин. Изключение представляват случаите, в които законът изисква друга грижа (чл. 63, ал. 2 от ЗЗД).

За определяне на грижата на добър стопанин е меродавен обективният критерий, а не субективните качества на длъжника.

Грижата на добър търговец представлява по-висока степен на дължима грижа при изпълнението на сделката, отколкото в гражданското право. Законът предявява по-строги изисквания спрямо търговеца. Законодателят излиза от предпоставката, че търговецът има повече познания, по-голяма опитност и по-високо чувство на отговорност¹.

Под срок за изпълнението на договора се разбира периодът от време, в течение

на който договорното задължение трябва да бъде изпълнено от длъжника.

Разграничават се общи и междинни срокове за изпълнението. Общ е срокът за изпълнението на целия договор. Междинен е срокът за изпълнението на част от договора или на отделни задължения по него в рамките на общия срок.

Това им позволява да уточнят времето на изпълнението на договора, като вземат под внимание предназначението на конкретния договор, реалните възможности на длъжника и потребностите на кредитора.

Търговският закон съдържа разпоредба за случаите, когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението. Ако естеството на сделката или търговският обичай не изискват друго, изпълнението може да се иска и да се извърши по всяко време през работните часове в местоизпълнението (чл. 303).

Разграничават се цялостно неизпълнение и неточно изпълнение.

Прието е такива обстоятелства да се наричат предпоставки на отговорността. Това са: а) противоправност на действията на длъжника; б) вина на длъжника; в) наличност на вреда за кредитора; г) причинна връзка между действията на длъжника и възникналата вреда за кредитора.

Противоправно е действието, забранено от закона. Противоправен харак­тер има също така бездействието, ако законът задължава лицето да действа по определен начин. Договорите трябва да се изпълняват добросъвестно.

Под вина в гражданското право се разбира неполагане на дължимата грижа

Под вреди се разбират неблагоприятните за кредитора имуществени пос­ледици, настъпили от неизпълнението или неточното изпълнение на договора от длъжника. Вредата, причинена на кредитора от неспазването на договора, може да се изрази във влошаване на наличното му имуществено състояние или в осуетяване на очаквано въз основа на договора увеличение на това имущество.

Необходима предпоставка на отговорността е наличността на причинна връзка между допуснатото от длъжника нарушение на договора и настъпилата вреда на кредитора. Ако такава връзка липсва, няма основание за отговорност на длъжника, тъй като вредите са настъпили независимо от действията на длъж­ника.

Причинната връзка между неизпълнението на задължението и настъпилите вреди, за разлика от вината на длъжника, не се предполага от закона. Тя трябва да бъде доказана от кредитора. Кредиторът следва да представи необходимите доказателства за наличността на причинна връзка.

Под причина се разбира преди всичко съвкупността от условията, които са предизвикали настъпването на последица.

Невъзможността на изпълнението може да бъде предизвикана от обстоя­телства, които законът нарича непреодолима сила.

Белезите на непреодолимата сила са четири: а) Събитието е възникнало след сключването на договора; невъзможността на изпълнението при сключ­ването на договора представлява невъзможен предмет, който е едно от основа­нията за нищожност на договора; б) Събитието има извънреден характер; става дума не за системно повтарящо се събитие, каквито са например високите и ниските води на река Дунав съответно около юни и около септември всяка година; но извънреден характер съвсем не означава събитието да носи катастро­фален характер; в) Събитието е непредвидено; въпреки положената грижа на добър търговец длъжникът не е могъл да го предвиди при сключването на договора; г) Събитието е непредотвратимо за длъжника; възможно е то да се намира под контрола на другиго, например на правителството, но това е без значение, щом съществува непредотвратимост за длъжника.

Разпоредбата е относително определена. За прилагането й съдът трябва да направи конкретна преценка на обстоятелствата, които съставляват сто­панската непоносимост на договора. Тя би могла да бъде предизвикана от остра стопанска криза, хиперинфлация и други подобни. Няма пречка по този въпрос съдът да изслуша заключение на вещо лице. За преценка на величината на стопанската криза или на хиперинфлацията и отражението им върху договора са нужни специални познания, каквито съдът няма, т.е. налице са условията за назначаване на вещо лице, предвидени в чл. 157 от ГПК.

Според начина на определянето й тя бива законна и договорна.

Когато не изпълни парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет (чл. 86 от ЗЗД).

Между търговци лихва се дължи и без да е уговорена (чл. 294, ал. 1). Размерът ще бъде този на законната лихва. Разпоредбата носи диспозитивен характер. Друго може да бъде предвидено в договора.

Обратното правило важи за лихвата върху лихва, която в тьрговскоправната литература се означава като анатоцизъм. Лихва върху лихва се дължи, само ако е уговорена (чл. 294, ал. 2). Но освен в договор лихва върху лихва може да бъде предвидена в закон. Така, лихва върху лихва е допустима по силата на закона при текущата сметка за остатъка при приключването (чл. 419, ал. 1, второто изречение от ТЗ).
26. ТЪРГОВСКИ ОБЕЗПЕЧЕНИЯ. НЕУСТОЙКА. ПОРЪЧИТЕЛСТВО. ТЪРГОВСКИ ЗАЛОГ. ТЪРГОВСКО ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ. ЗАДАТЪК И ОТМЕТНИЦА.

Способни за обезпечаване на изпълнението на договора. Такива способи са: а)неустойката; б)поръчителството; в)залогът; г)правото на задържане; д)задатъкът.

Тя обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Напротив, търговското право не допуска да се намалява поради пре­комерност неустойката, дължима по търговска сделка.

Посочената разпоредба има изключителен характер. Тя не може да бъде прилагана разширително.

Поръчителство

Поръчителството по търговски сделки се нарича най-често гаранция.

Съгласието трябва да бъде постигнато между залогодателя и кредитора,

Договорът за залог се сключва в повечето случаи не като отделен договор, а чрез включване в договор на съответна уговорка за задължението, чието изпълнение обезпечава залогът.

В търговското право договорът за залог е също така реален договор. За сключването му по начало не е достатъчно постигането на съгласие между страните.

В Закона за особените залози е уреден залогът на търговско предприятие. Предприятието представлява не вещ, а съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

Гражданското законодателство допуска само залог, учреден с договор. За разлика от него в търговското право е предвиден и законен залог. Право на залог по закон имат кредиторите в случаите, определени в ТЗ (чл. 310, ал. 2).

Такива са следните случаи: а) Правото на комисионера на залог върху вещите, които е придобил за сметка на доверителя или които доверителят му е предал (чл. 357); б) По силата на чл. 361, ал. 2, която предвижда съответно прилагане на разпоредбите за комисионния договор към неуредените въпроси в главата за спедиционния договор, спедиторът се ползува по закон с право на залог върху товарите, които е получил за сметка на доверителя или които доверителят му е предал; в) Правото на превозвача на залог върху товара за вземанията му по договора; това право се упражнява от последния превозвач; то съществува, докато се погасят правата на всички превозвачи (чл. 375); г) Правото на влогоприемателя в публичен склад на залог върху вложената стока за обезпечаване на вземанията му (чл. 583).

Търговско право на задържане

Особености в търговското право.Търговското право на задържане е уре­дено по-подробно. Всеки търговец има право на задържане за изискуемото си вземане срещу друг търговец. Достатъчно е вземането му да произтича от сделка, сключена между тях. Предмет на задържането са движимите вещи и аенните книги на длъжника, получени от кредитора правомерно. Правото на задържане съществува, докато търговецът има движимите вещи и ценните книжа ш свое държане.

Задатък и отметнина

Задатъкът е парична сума, която една от договарящите страни дава на другата страна за сметка на полагащите й се по договора плащания и която служи за доказателство, че договорът е сключен, и обезпечава неговото изпъл­нение.

Същност на отметнината. Търговското право урежда отметнината. Тя е

характеризирана като даване или обещаване на нещо от една измежду страните при сключване на договора. Даването или обещаването на нещо е предназ­начено за случай, че тя се отметне. За нея съществува правна възможност да се откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му. Задължение на отметналата се страна е да заплати отметнината. Ако я е дала при сключването на договора, тя я губи.

Отметнината се връща или се прихваща, когато договорът се изпълни.
28. ТЪРГОВСКА ПРОДАЖБА

Същност. Продажбата е договор, с който едната страна, продавачът, се задължава да прехвърли на другата страна, купувача, собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

Общи разпоредби за търговската продажба

Търговският закон признава за търговска продажбата, която според неговите

разпоредби е търговска сделка (чл. 318, ал. 1). Продажбата на стоки от собствено производство е изрично посочена сред основните търговски сделки (чл. 1, ал. 1, т.2). Търговска е и продажбата, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие

Търговският закон изрично изключва от кръга на търговските сделки продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице (чл. 318, ал. 2). Изключението обхваща случаите, когато физическо лице, имащо качеството на търговец, е купувач на вещи за лично потребление в неговото семейство. Но извън изключението остават случаите на покупка от физическо лице-едноличен търговец, на вещи, които са предназначени за упот­реба в служебните му помещения или пък за препродажба. В последния случай са налице белезите на основна търговска сделка, предвидена в чл. 1, ал. 1, т.1.

Страна по договора за транзитна продажба остава купувачът. На него продавачът има задължението: а) да съобщи за изпращането на стоката на третото лице; б) да изпрати преписи от документите, които придружават стоката

Напротив, търговското право допуска продажба с уговорка за изкупуване. То изисква за нея писмена форма.

В договора трябва да бъде определен срокът, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено. Този срок е преклузивен. След изтичането му правото на изкупуване се погасява (чл. 333 от ТЗ).

3. Особена разпоредба на ТЗ е посветена на разпределението на разноските по предаване на стоката.

Възможно е страните да изберат уговорка от Международните правила за тълкуване на търговски термини "Инкотермс" като франко уговорено място, включително склад, железопътна гара и аерогара, ФОБ товарно пристанище, СИФ разтоварно пристанище и други. Те са изготвени от Международната търговска камара в Париж чрез кодификация на международни обичаи в края на двадесетте години на XX век. Имат редакции от 1936,1953,1967,1976,1980, 1990 и 2000 г. В преамбюла на "Инкотермс" е изрично посочен техният факул­тативен характер. Това означава, че тези правила се прилагат към отделния договор за търговска продажба, само ако страните по него са се позовали изрично на тях. При това изборът трябва да се отнася не само за търговския термин, но и за редакцията

Основното задължение на купувача е да плати цената. Плащането се извършва чрез вноски в уговорени срокове. Неплащането на вноски, които над­вишават една пета част от цената, представлява за продавача основание да развали договора.

Законът не поставя ограничения за видовете стоки, които да се продават на изплащане. Такава продажба се прилага за стоки, които принадлежат към категорията на непотребимите вещи, т.е. вещи, които при първа употреба не се унищожават (сложни електротехнически изделия, моторни превозни средства, битова електроника и други подобни).

5. Писмена форма се изисква от ТЗ за уговорката за предварително пла­щане на цената.

Когато продавачът не предаде стоката, за него се поражда задължение да плати на купувача лихва от получаването на цената. Ако в договора не е определен размер на лихвата за такъв случай, той дължи законната лихва.

Платената цена се смята за задатък (чл. 334). Това означава, че настъпват правните последици, които гражданското законодателство свързва с неизпълнението на задължението, обезпечено със задатък

6. Един от съществените елементи на продажбата, наред с цената, е нейният предмет.

Търговският закон допуска страните да уговорят срок, в който купувачът да уточни предмета на продажбата. Уточняването се извършва на практика чрез допълнително представяне на спецификация, която се превръща в прило­жение към договора. Когато купувачът изпадне в забава, за продавача се пораждат две алтернативни възможности: а) сам да уточни предмета на продажбата; или б) да развали договора (чл. 331).

Когато стока се продава чрез прехвърляне на ценна книга, например на коносамент, продавач, който е прехвърлил на купувача ценната книга (в примера коносамента),

Срещу една ико] мическа облага, каквато е сключването на сделка от комисионера, насрещната страна-доверителят дължи друга икономическа облага под формата на в награждение.

Това обстоятелство го отличава от договора за поръчка.

Комисионният договор е консенсуален. Той се смята за сключен с пости­гането на съгласие между страните.

Принадлежността му към категорията на неформалните договори е обусло­вена от липсата на законово изискване за писмена или друга форма, която да бъде условие за неговата действителност.

1. Фази. При комисионния договор възникват три отношения, които състав­ляват и неговите три фази:

а) Отношение между доверителя и комисионера. В него доверителят дава на комисионера поръчка да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки. В търговскоправната литература това отношение се означава • ато фаза на възлагането.

б) Отношение между комисионера и третото лице. По своя правен характер го може да бъде разнообразно. Достатъчно е да покрива белезите на сделка. Българското търговско право не ограничава предмета на комисионния договор само до сключването на покупка или продажба, както е например в германското право. Разглежданата фаза се нарича изпълнителна сделка.

в) Отношение на комисионера с доверителя. Наличността му се обуславя от задължението на комисионера да прехвърли на доверителя резултатите от изпълнителната сделка. Това отношение съставлява отчетната сделка. Тя е съществена особеност на комисионния договор. С основание в търговско-правната литература се отбелязва, че ако не съществуваше споменатото задъл­жение за прехвърляне на доверителя права, сключването от комисионера на сделка с третото лице щеше да бъде не комисионен, а някакъв друг договор,

наример договор за покупка и продажба².

Проявяване на действието. Основното правило за действието на коми­сионния

договор е, че правата и задълженията по сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчка, възникват за комисионера.