§ 3. Задължения на страните по комисионния договор

Така, на задължението на доверителя да заплати възнаграждение съответства правото на комисионера да го получи.

а) Задължение на комисионера е да изпълни поръчката с грижата на добър търговец. Грижата, която един добър търговец би проявил при конкретните обстоятелства, трябва да бъде положена от комисионера на всички етапи от изпълнението на поръчката: при подбора на третото лице, с което да сключи сделката, възложена му от доверителя; при уговаряне на условията на сделката с третото лице; при изпълнението на тази сделка; при прехвърлянето на резул­татите от изпълнителната сделка.

б) Друго задължение на комисионера е да сключи възложената му от до­верителя сделка точно според указанията, които се съдържат в поръчката.

Сделката с третото лице се сключва от комисионера за сметка на довери­теля. На него принадлежи изгодата, която комисионерът постигне при изпъл­нението на поръчката.

Ако комисионерът продаде по цена, по-ниска, или купи по цена, по-висока от тази, която доверителят е определил, за него възниква задължение веднага да го уведоми за това. За случая, когато доверителят не се откаже незабавно от сделката, ТЗ създава предположение. Смята се, че той я е одобрил.

в) Задължение на комисионера незабавно да уведоми доверителя възниква, когато третото лице не изпълни задълженията си по изпълнителната сделка. Доверителят има право да иска от комисионера веднага да му прехвърли правата си към това лице.

Задължение за незабавно уведомяване се поражда, и когато бъде причинена от когото и да било вреда на имуществото, придобито или държано от коми­сионера за сметка на доверителя.

г) Задължение на комисионера е да даде на доверителя сметка за извърше­ното по сделката, която му е възложена. В сметката се посочват резултатите от извършеното и направените разходи.

д) Комисионерът има задължението да прехвърли на доверителя всички резултати от изпълнителната сделка. Те обхващат правата и задълженията, придобити от комисионера за сметка на доверителя

3. Задължения на доверителя. Такива задължения са:

а) Да приеме от комисионера резултатите от изпълнителната сделка, да прегледа стоката, придобита за него, и да го уведоми заустановените недостатъци или липси, както и да поеме задълженията, които комисионерът е поел към третото лице.

б) Да заплати на комисионера разноските, направени за изпълнението на поръчката.

в) Да заплати на комисионера уговореното възнаграждение. Ако не е угово­рено възнаграждение, дължи се обичайното (чл. 356 от ТЗ).

Размерът на възнаграждението се намалява наполовина при встъпване на комисионера в изпълнителната сделка.

§ 4. Прекратяване на комисионния договор

1. Основания за прекратяване. Прекратяване на комисионния договор може да настъпи на едно от следните основания:

а) Изпълнение на договора. Това е нормалното основание за прекратяване на всеки договор. Само точното изпълнение на договорните задължения води до прекратяване на комисионния договор.

б) Оттегляне на поръчката от доверителя. Когато оттегли изцяло или отчасти поръчката, преди комисионерът да е сключил съответните сделки с трети лица, доверителят е длъжен дазаплати на комисионера възнаграждението и разходите във връзка със сделките, сключени от него до оттеглянето.

При липсата на разпореждане в едномесечния срок комисионерът има две алтернативни възможности: или да даде на трето лице това имущество за пазене за сметка на доверителя, или с оглед на покриване на своите претенции към доверителя - да продаде иму­ществото на цени, които са възможно най-изгодни за доверителя (чл. 360 от ТЗ).

в) Отказ на комисионера да изпълни приетата поръчка. ТЗ в чл. 359, ал. 1 допуска такъв отказ само при прекратяване на договора поради неизпълнение от доверителя.

г) Смърт или поставяне на една от страните - физическо лице под запре­щение.

Договор за застраховка е такъв договор, в който застрахованият поема задължението да плаща определени вноски, а другата страна се задължава да носи определен риск и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето лице обезщетение или парична сума. Правоотношенията по договора за застраховка се ореждат от част 4-та от кодекса на застраховането. Договора за застраховки има двустранен и възмезден характер. Двустранноемостта му гласи, че в него се поражда взаимоотношение от две страни. Възмезден е, защото срещу една иконом. облага другата страна дължи застрахователно обезщетение.

Договорът е формален затова закона изисква писменна форма. Застраховател в РБ може да бъде само АД, което е получило разрешение от дирекция застрахователен надзор. Договор за застраховка се сключва чрез размяна на предложения и приемане на предложения. Той се придружава от писменни отговори на въпросите, които застрахователя задава за съществените обстоятелства от риска, подлежащ на покриване. Приемането на предложението се изразява в застрахователна полица. Кодекса на застраховане определя минималното съдържание на полица.

Основни задължения:

1.Да плаща застрахователна премия – размера е определен в тарифа на застраховане. Зависи от интереса и покритите рискове. Застрахователят е длъжен да плати цялата премия или първата вноска на разсрочено плащане при сключването на договора.

2.Да обяви при сключването на договора точно и изчерпателно съществуващите обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Съществени са само обстоятелствата, за които застрахователят е поставил писменно въпроса.

3.Да обяви пред застрахователя настъпили по време на действията обстоятелства, за които при сключването на договора застрахователят е поставил писменно въпроса.

4.Да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди.

5.Да уведоми застрахователят при настъпване на застрахователно събитие, законно остановено в 7 дневен срок.

6.Да се погрижи за ограничаване на вредите от застрахователното събитие.

Основни задължения

1.При настъпване на застрахователно събитие да плати обезщетението в срок не по-дълъг от 15 дни. Той тече от деня, в който застрахованият е уведомил застрахованият и му е предоставил всички документи за събитието.

2.Да обезщети застрахованият отделно за разходите, които е направил за ограничаване на вредите.

3.Да пази в тайна сведенията за застрахователните отношения

Правата по договора за застраховка се погасяват в 3 годишна давност. Само за застраховка живот, злополука и гражданска отговорност е 5 години. И двата срока течат от деня на обявяване на събитието.

Писменна форма за търговски сделки е предвидена в търговския закон.

Всъщност търговската несъстоятелност е регламентирана като един от спосо­бите на принудителното изпълнение.

За да определим мястото на този способ, трябва да припомним, че прину­дителното изпълнение с оглед на възможностите, които разкрива, се разграни­чава на два вида:

а) принудително изпълнение върху личността на длъжника;

б) принудително изпълнение върху имуществото на длъжника. Принудителното изпълнение върху личността на длъжника принадлежи на миналото. В съвременните правни системи е допустимо само принудителното изпълнение върху имуществото на длъжника.

2. Обществена необходимост. Обществената необходимост на търговска­та несъстоятелност като универсално принудително изпълнение върху иму­ществото на длъжника се поражда в тясна връзка с господстващия в граждан­ското право принцип, че онзи, който е поел задължение лично, отговаря за него с цялото си имущество, сегашно и бъдещо. Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни осно­вания за предпочитане. Следователно, цялото имущество на длъжника, недви­жимо и движимо, сегашно и бъдещо, представлява обезпечение на кредитори­те му по силата на закона.

Правото на залог дава на кредитора спрямо други кредитори същите права, както едно учредено с дого­вор заложно право.

В Република България в разпределението при принудителното изпълне­ние взема участие всеки кредитор, който се е присъединил до изготвянето на разпределението. Според чл. 350, ал. 1 от ГПК през всяко време на изпълне­нието, докато разпределението не е изготвено, могат да се присъединят в производството и други кредитори на същия длъжник. В чл. 351, ал. 1 е уточ­нено, че присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател. Съгласно чл. 355 ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдията - изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разделя между другите взема­ния по съразмерност.

а) Предназначението на несъстоятелността спрямо кредиторите е да ги предпази от изненади и от нееднакво отношение при удовлетворяването на вземанията им. Тя им осигурява съразмерно и справедливо разпределение на наличното имущество на длъжника, особено когато то не е достатъчно за ця­лостното погасяване на всички негови дългове.

б) Предназначението на несъстоятелността спрямо длъжника е да го за­пази от многобройни индивидуални принудителни изпълнения, които са в със­тояние да го подложат на многократни и продължителни унижения. Тя позво­лява да се ликвидират задълженията му в едно универсално принудително из­пълнение под непосредствения контрол на съда.

в) Предназначението на несъстоятелността спрямо обществото е да внесе ред и известност в неплатежоспособността на търговеца. Тя служи за предпаз­ване на обществото от социални сътресения.

Означените с цифри в скоби изрази характеризират отделните признаци на понятието несъстоятелност.

Кредиторите по пътя на несъстоятелността като способ на универсално принудително изпълнение се удовлетворяват по специална процедура, която преминава през четири фази:

а) когато констатира неплатежоспособност, съдът с решението си обявява длъжника в неплатежоспособност и открива производството по несъстоятел­ността;

б) с откриване на производството по несъстоятелност длъжникът продъл­жава дейността си под надзора на синдик. Съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с включеното в масата на несъстоя­телността имущество. Управлението се осъществява от нарочен орган, който у нас се нарича синдик;

в) кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъс­тоятелността, а синдикът събира паричните вземания на длъжника;

г) недвижимите и движимите вещи като цяло или в обособени части, вещ­ните и другите имуществени права от масата на несъстоятелността се превръ­щат в пари. С получената сума се изплащат задълженията на длъжника и раз­носките по несъстоятелността. Остатъкът се разпределя между кредиторите съразмерно, когато са от един и същ ред, определен в закона.

Друга особеност на несъстоятелността е правната възможност на органи­те за управление да атакуват сделки, сключени от търговеца, преди да бъде обявен в несъстоятелност.

Белегът на несъстоятелността, че е способ на принудително изпълнение, по-точно на универсално принудително изпълнение, се нуждае от пояснения. Правният институт на несъстоятелността включва не само норми на процесу­алното право, т.е. норми, чието съдържание е насочено към реда за осъщест­вяване на права и формите на правна защита.

В този институт се съдържат многобройни и важни материалноправни норми, т.е. норми, чието съдържание е насочено към определяне на субективни права, тяхното възникване, съдържание, изменение, погасяване и прекратяване

а) Инициативата за започване на принудителното производство в граж­данския процес винаги принадлежи на кредитора. Това производство започва само по искането на кредитора. Производството по несъстоятелността се от­крива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвида­тора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и по публично-правно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дей­ност на длъжника (чл. 625 от ТЗ).

б) Единствено кредиторът - взискател има инициативата не само за обра­зуването, но и за движението на принудителното изпълнение в гражданския процес. Напротив, инициативата на длъжника и тази на кредиторите е без зна­чение за движението на производството по несъстоятелност. Това производс­тво се движи по инициатива на синдика и на съда.

в) Принудителното изпълнение в гражданския процес се открива чрез представяне на изпълнителен лист, който се издава обикновено въз основа на влязло в сила съдебно решение. В производството по несъстоятелност не е необходимо вземанията на кредиторите да бъдат облечени в изпълнителни листове. В срок от един месец от обнародване на съобщението за откриване на производството по несъстоятелност кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността (чл. 685, ал. 1 от ТЗ). По такъв начин кредиторите на масата на несъстоятелността получават значително облекче­ние, като избягват продължителния исков процес.

г) Производството по несъстоятелността се различава във всичките му четири фази от принудителното изпълнение в гражданския процес. Съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца (чл. 613 от ТЗ). Без значение е размерът на масата на несъстоятелността. В случая са неприложими общите разпоредби на ГПК (чл. 79, 80 и други) относно подсъдността.

д) Различни от принудителното изпълнение в гражданския процес са ос­таналите три фази на производството по несъстоятелност: определянето на актива и ликвидирането му; определянето на пасива и ликвидирането му; прик­лючването на несъстоятелността.

Несъстоятелността представлява състезателно производство. Правата на кредиторите при несъстоятелността са застрашени с нарушаване, тъй като длъжникът е изпаднал в положение да не може да плаща своите дългове. Но в отделни действия, каквито са запечатването (чл. 650 и 651 от ТЗ) и описът на имуществото (чл. 652, 653 и 654 от ТЗ), откриваме белезите на охранителното производство.

Приликите се състоят в това, че двата правни института, които по същността си са процесуалноправни, са насочени към уреждане на правоотношенията между правоимащите върху едно имущество. Това означава да го приведат в известност, да го осребрят и разпределят.

Но различията между несъстоятелността и ликвидацията са по-многобройни и по-съществени.

а) Несъстоятелността представлява универсално принудително изпълне­ние. Ликвидацията е доброволно производство за разпределяне на общо иму­щество.

б) Приложното поле на несъстоятелността е по-широко от това на ликвида­цията. Производство по несъстоятелност се открива за търговец от всякакъв вид, включително за едноличен търговец. Ликвидация се извършва само на определени видове търговци, а именно: на търговско дружество или на коопера­ция. От приложното й поле са изключени едноличните търговци, при които не съществува общо имущество.

в) При ликвидацията няма спор за общността на правата и задълженията. Напротив, общността на правата и задълженията в несъстоятелността е спор­на. Предстои с участието на съда тя да бъде конкретизирана. Ликвидацията е предимно охранително производство, тъй като при нея няма нарушени или заплашени с нарушаване права. Несъстоятелността е преди всичко състезател­но производство.

г) Търговецът играе различна роля в ликвидацията и в несъстоятелността. При ликвидацията съдружниците запазват управлението и разпореждането с имотите си. Те насочват дейността на дружеството в ликвидация. Търговец, който е обявен в несъстоятелност, се лишава от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си.

д) Правната уредба на несъстоятелността се състои изключително от им­перативни норми. За ликвидацията има и диспозитивни норми, особено за тър­говските дружества на личността. Така, ликвидацията на събирателно дружес­тво може да бъде избягната и заменена с друг способ.