1 Тайните на аурата Т. Лобсанг Рампа



Pdf просмотр
страница38/43
Дата01.09.2023
Размер0.97 Mb.
#118534
ТипКнига
1   ...   35   36   37   38   39   40   41   42   43
aura
Свързани:
Какво да сторим когато нещата не вървят Свящ Александър
ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ УРОК
Сега ще разгледаме нашия стар приятел, подсъзнанието, защото отношенията между съзнателния дух и подсъзнанието могат да обяснят хипнотизма.
В действителност ние сме две същества в едно. Първото от тези две същества е една малка личност, представляваща само една девета от цялото, една малка личност, която обича да се меси навсякъде, да контролира и да ръководи. Втората личност,
подсъзнанието, може да бъде оприличена на един добър гигант, неспособен да разсъждава, защото съзнанието е надарено с разум и логика, но не и с памет, а подсъзнанието, което няма логика, е паметта. Всички събития в съществуването, даже тези, които са се случили преди раждането, са записани от подсъзнанието и при някои форми на хипноза тези спомени могат да бъдат измъкнати и да бъдат разгледани от другиго.
Може да се каже например, че като цяло тялото представлява една голяма библиотека. На входа има един библиотекар.
Основното му задължение е да знае, дори без да познава сюжета на творбите, къде се намират книгите, които съдържат необходимото сведение. Той знае много добре къде са фишовете със сведения за търсената книга. С човека е същото. Съзнанието е


www.spiralata.net 34
надарено с разум (може да разсъждава и грешно!) и е способно да мисли логично, но няма никаква памет. За сметка на това може да стимулира подсъзнанието, за да му даде то необходимите сведения, подредени в клетките на паметта. Между съзнанието и подсъзнанието е това, което може да се нарече екран. Той блокира сведенията, внесени от съзнанието. Това значи, че съзнанието не може да тършува на воля в подсъзнанието и това е твърде добре, защото едното би заразило другото. Казахме вече, че подсъзнанието притежава памет, но няма разум. Ясно е, че ако паметта се съюзи с разума, някои страни от сведенията ще бъдат деформирани и ако подсъзнанието беше способно да разсъждава, би могло, бих се изразил така, да вдигне рамене и да промърмори:
"Това е смешно! Това е невъзможно! Сигурно не съм разбрал добре фактите, трябва да туря в ред фишовете на паметта си." Тъкмо за да се избегне това, съзнанието няма памет, а подсъзнанието няма разум.
Трябва да си спомним две правила:
1. Подсъзнанието няма разум и следователно не може да реагира на предложенията, които му се правят. Може да запази в паметта си всичко, което чува и вижда, било то грешно или вярно, защото не е способно да реши дали определена информация е правдоподобна или не.
2. Съзнанието може да се концентрира само върху една идея. Всеки момент ние получаваме информации, впечатления,
създаваме си мнение, виждаме разни неща, чуваме, пипаме и ако подсъзнанието не беше защитено, паметта ни щеше да бъде наводнена от ненужни, безпредметни и често погрешни сведения.
Екранът, който отделя съзнанието от подсъзнанието, служи значи за сито, което пропуска само въпросите, зачетени от съзнанието, за да ги прокара към подсъзнанието, което ги записва и класира. И понеже съзнателният дух е способен да разглежда един по един въпросите, избира този, който му изглежда най-важен, оглежда го, приема или отхвърля според онова, което му диктуват разумът и логиката.
Вие сигурно ще протестирате, ще кажете, че сте способен да мислите за много неща едновременно. И точно тук се лъжете.
Мисълта е извънредно бърза, установи се, че тя може да се променя със светкавична скорост и дори още по-бързо. Така че, ако вие считате съзнателно, че мислите за две или три неща едновременно, учените могат да ви докажат, че само една мисъл може да завладее вниманието ви в един определен момент.
Добре е пак да уточним, както вече казахме, че фишовете на паметта в подсъзнанието съдържат всичко, което вече се е случило с тялото. Прагът или екранът не възпрепятстват влизането на тези информации в подсъзнанието и тези, които са изучени от логичния и разсъдлив мозък, се пазят, докато не бъдат преценени.
Да видим сега как действа хипнотизмът.
Духът на подсъзнанието няма никаква способност да разграничава, нито да разсъждава логично, но ако успеем да преминем със сила преградата, екрана, който съществува нормално между съзнанието и подсъзнанието, с едно предложение можем да го принудим да се държи както ние желаем. Ако съсредоточим съзнателното си внимание върху една мисъл, ние увеличаваме силата на внушение. Ако кажем някому, че ще бъде хипнотизирай, той ще повярва, защото в същия момент екранът ще се отстрани. Мнозина заявяват гордо, че не могат да бъдат хипнотизирани, но само се хвалят. Отричайки предразположението си към хипнотизма, те само го увеличават и засилват, защото, повтаряме още веднъж, в борбата между волята и въображението винаги последното печели.
Някои правят усилие, за да не се оставят да бъдат хипнотизирани. Ето какво се получава тогава. Въображението се ядосва и казва:
"Ха сега да видим дали няма да се оставиш да бъдеш хипнотизирай!". След което въпросната личност се предава, без да подозира какво й се е случило.
Вие сигурно знаете как се хипнотизира човек, но няма да е зле да си го припомним. Преди всичко трябва да намерите начин да задържите вниманието на човека така, че съзнателният дух, който може да бъде съсредоточен само върху един въпрос, да бъде каптиран. Тогава предложенията могат да достигнат до подсъзнанието.
Обикновено хипнотизаторът държи лъскаво копче, парче кристал или друг предмет, като моли човека да съсредоточи вниманието си съзнателно върху блестящия предмет. Става дума, както вече казахме, съзнателният дух да бъде погълнат и то така,
че той да не усети, че става нещо зад гърба му!
Хипнотизаторът държи този предмет на височина на челото му, поради което трябва да вдигне очи, а това изисква известно напрежение. Мускулите на очите и на клепачите се стягат, за да издържат на това неестествено положение, а тези мускули са най- слабите в човешкото тяло и се уморяват много по-бързо от другите.
След няколко секунди окото се уморява и започва да сълзи. След което е съвсем лесно за хипнотизатора да каже, че очите са уморени и че на човека му се спи. Ясно е също, че той само чака да си затвори очите, защото хипнотизаторът се е погрижил да измори очните му мускули. Монотонността на гласа, който повтаря, че очите са изморени, притъпява вниманието на подсъзнателния пазач. На него започва да му омръзва цялата тази история, която го кара да се прозява и го отегчава. Затова е очарован, ако може да заспи и да се отърве от досадата.
Когато това упражнение се повтаря няколко пъти, способността за внушение на човека е увеличена разбира се, а това значи, че е свикнал да приема влиянието на хипнотизатора. Щом хипнотизаторът му каже, че очите му са изморени и че му се спи,
човекът се съгласява без колебание, защото от предходните опити е сигурен, че наистина очите му се изморяват при тези обстоятелства. Така човекът вярва все повече и повече на хипнотизатора.
Духът на подсъзнанието е напълно лишен от чувството за критичност, не може да различи тогава дали съзнателният дух приема факта, че очите му са уморени, защото хипнотизаторът му го казва, подсъзнанието не прави никакво възражение, тъй както няма да възрази, ако хипнотизаторът започне да твърди, че той не изпитва никаква болка. В този случай хипнотизаторът, който си познава занаята, може да осигури безболезнено раждане или да убеди някого, че може да му извади зъб, без да усети нещо. Това е твърде лесно, стига да тренирате и да имате малко практика.
Накратко казано, човекът, който е хипнотизирай, вярва дума по дума на всичко, което казва хипнотизаторът. Научава, че очите му са уморени. Опитът му доказва също, че очите му са уморени. Хипнотизаторът му казва, че ще се почувства много по- добре, ако ги затвори и затваряйки ги, наистина се чувства по-добре.
Хипнотизаторът трябва да е уверен, че приказките му са напълно приети от човека, че той вярва на думите му. Никак не е необходимо да кажеш на човек, че е прав, след като е легнал. Повечето от хипнотизаторите говорят за неща, които са били вече доказани.
Например, може да каже на човека да си протегне ръката и ще повтори тази заповед много пъти. Когато обаче види, че ръката му се изморява и започва да пада, ще каже: "Ръката ви е изморена, ръката ви е тежка, ръката ви е изморена!" Човекът веднага ще повярва, защото усеща ръката си действително тежка и понеже е в състояние на транс, не може да отговори: "Глупак такъв, разбира се, че ръката ми е изморена, след като я държа във въздуха". Той вярва само в някаква власт там на хипнотизатора,
в това, че е принуден да прави каквото му заповядат.
Сигурно е, че в едно недалечно бъдеще лекарите и хирурзите ще използват хипнотичните методи, защото изключват мъчителни реакции след това. Хипнотизмът е естествен и почти всеки може да му се подчини. И колкото повече твърди човек, че е невъзможно да бъде хипнотизирай, толкова по-лесно се поддава на хипноза.
Ние обаче не бива да хипнотизираме други хора, защото това може да бъде невероятно опасно и пагубно. Засегнахме този въпрос, за да ви помогнем да се хипнотизирате сам, защото ако успеете, ще можете да се отървете от лошите навици. Ще можете да лекувате слабостите си, да повишите температурата на тялото си, когато е студено, и да направите други, много полезни неща.
Няма да ви учим как да хипнотизирате другите, защото смятаме, че това е един опасен процес, за който липсват дълги години опит. Все пак ще отбележим някои фактори, а в следващия урок ще поговорим за самохипнозата.
На Запад мислят, че никой не може веднага да бъде хипнотизирай, а това е погрешно. Всеки човек може да бъде хипнотизирай моментално от някого, който е възприел източните методи. За щастие малко хора на Запад ги знаят.
По същия начин се мисли, че хипнотизираният не може да бъде принуден да направи неща, напълно в разрез с неговата




Сподели с приятели:
1   ...   35   36   37   38   39   40   41   42   43




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница