1. в начало Бог създаде небето и земята

1 И тия са последните Давидови думи: - Давид, Есеевият син, рече: Мъжът, който бе издигнат на високо, Помазаникът на Бога Яковов И сладкият Израилев псалмопевец, рече:

2 Духът на Господа говори чрез мене, И словото Му дойде на езика ми.

3 Бог Израилев рече, Скалата Израилева ми говори: Оня, който владее над човеците,нека бъде праведен, Нека бъде един, който владее със страх от Бога;

4 И ще бъде като утринната виделина, Когато изгрява слънцето В безоблачна зора, Като зеле, що никне из земята От сиянието, което блясва след дъжда.

5 Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен. Нареден във всичко и твърд. Който е всичкото ми спасение и всичкото ми желание; И не ще ли го направи да процъфти?

6 А всичките беззаконни ще бъдат като тръни, които се изхвърлят. Защото с ръце не се хващат.

7 А който се допре до тях Трябва да е въоръжен с желязо и с дръжка на копие; И ще бъдат изгорени с огън на самото си място.

8 Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Иосев-васевет, главен военачалник, който уби в една битка осемстотин души.

9 След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давида; когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като бяха се заканили на събраните там на бой филистимци,

10 той стана, та поразяваше филистимците, докато изнемощя ръката му и се залепи ръката му за ножа; така щото в оня ден Господ извърши голямо избавление, и людете се върнаха само, за да съберат користи след него.

11 И след него беше Сама, син на арареца Агей; когато филистимците се бяха събрали в Лехий, гдето имаше частица земя, пълна с леща, и людете побягнаха от филистимците,

12 той застана всред нивата, та я защити и порази филистимците; и Господ извърши голямо избавление.

13 А още трима от тридесетте военачалници слязоха, та дойдоха при Давида при Одоломската пещера в жетвено време; и филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина.

14 И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем,

15 и Давид, пожелавайки, рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата?

16 тия трима силни мъже пробиха филистимския стан, та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха, та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:

17 Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! Да пия ли кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.

18 А Иоавовият брат Ависей, Серуиният син, беше първият от тримата; той, като махаше копието си против триста души неприятели, уби ги, и си придоби име между тримата.

19 Не беше ли той най-славният от тримата? затова им стана началник; обаче, не стигна до първите трима.

20 И Ванаия, син на Иодая, син на един храбър мъж от Кевсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе, та уби лъва всред рова в многоснежния ден;

21 при това той уби египтянина, едрия мъж, египтянинът, който държеше в ръката си копие; но той слезе при него само с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.

22 Тия неща стори Венаия, Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.

23 По-славен бе от тридесетте, но не достигна до първите трима. И Давид го постави над телохранителите си.

24 Асаил, Иоавовият брат, беше между тридесетте; също бяха и Елханан, син на Додо от Витлеем;

25 Сама ародецът; Елика ародецът:

26 Хелис фалтянинът; Ирас, син на текоеца Екис;

27 Авиезер анатонецът; Мевунай кусатецът;

28 Салмон ахохиецът; Маарай нетофатецът;

29 Хелев, син на нетофатеца Ваана; Итай, син на Ривай от Гавая на вениаминците;

30 Ванаия пиратонецът; Идай от долината на Гаас;

31 Ави-алвон арветецът; Азмавет варумецът;

32 Елиава саалвонецът; Ионатан от Ясиновите синове;

33 Сама арорецът; Ахаим, син на арореца Сарар;

34 Елифелет, син на Аасве, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;

35 Есрай кармилецът; Фаарай арвиецът;

36 Игал, син на Натана от Сова; Ваний гадецът;

37 Силек амонецът; оръженосец на Иоава, Саруиният син; Наарай виротецът;

38 Ирас етерецът; Гарив етерецът;

39 Урия хетеецът: всичко, тридесет и седем души.

1 Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.

2 Царят, прочее, каза на началника на войската Иоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та пребройте людете, за да узная броя на людете.

3 А Иоав каза на царя: Господ твоя Бог дано притури на людете стократно повече, отколкото са, и очите на господаря ми царя дано видят това; но защо господарят ми царят намира наслада в това нещо?

4 Обаче царската дума надделя над Иоава и над началниците на войската. И така Иоав и началниците на войската излязоха от царя, за да преброят Израилевите люде.

5 Като преминаха Иордан, разположиха се при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е всред долината.

6 После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-одси; дойдоха и в Дан-яан и наоколо до Сидон;

7 тогава дойдоха в Тирската крепост и във всичките градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда.

8 И тъй, като преминаха през цялата земя, дойдоха в Ерусалим в края на девет месеца и двадесет дни.

9 И Иоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израиля, осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож; и от Юдовите мъже, петстотин хиляди.

10 И след като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко, като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

11 И когато стана Давид на утринта, Господното слово дойде към пророка Гад, Давидовия гадач, казвайки:

12 Иди, кажи на Давида, Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.

13 Дойде, прочее, Гад при Давида, та му извести това; после му рече: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти? или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват? или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да възвърна на Онзи, Който ме е пратил.

14 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човека да не изпадна.

15 И тъй, Господ прати мор върху Израиля от оная утрин до определено време; и измряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.

16 А когато ангел простря ръката си към Ерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше людете: Стига вече; оттегли сега ръката си. И ангелът Господен бе близо до гумното на евусеца Орна.

17 И когато видя ангела, който поразяваше людете, Давид проговори Господу, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тия овци що са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом.

18 В същия ден Гад дойде при Давида, та му рече: Възлез, издигни олтар Господу на гумното на евусеца Орна.

19 И така, Давид възлезе според Гадовата дума, както заповяда Господ.

20 И Орна, като погледна, видя, че царят и слугите му идат към него; и Орна излезе, та се поклони на царя с лице до земята.

21 Тогава рече Орна: Защо е дошъл господарят ми царят при слугата си? А Давид каза: Да купя гумното от тебе, та да издигна олтар Господу, за да престане язвата между людете.

22 А Орна рече на Давида: Господарят ми царят нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне, и диканите и оръдията на воловете за дърва;

23 всички тези, о, царю, дава Орна на царя. Орна каза още на царя: Господ твоят Бог да има благоволението към тебе.

24 А царят рече на Орна: Не, но непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, за които не съм похарчил. И тъй, Давид купи гумното; а воловете купи за петдесет сребърни сикли.

25 И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси. И Господ прие молбата за земята, та язвата престана между Израиля.

ТРЕТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ

Или Първа книга на царете

1 А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стопляше.

2 Затова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица, за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят.

3 И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя.

4 Девицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.

5 Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.

6 А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се на Давида подир Авесалома.

7 И той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.

8 Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.

9 И Адония закла овци, говеда и угоени телци при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.

10 Обаче пророка Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.

11 Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония, Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?

12 Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.

13 Иди, влез при царя Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?

14 И, ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.

15 И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.

16 И Витсавее се наведе, та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?

17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.

18 Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.

19 И той е заклал говеда, угоени телци и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.

20 Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са обърнати очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.

21 Иначе, когато господарят ми царят заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.

22 А докато тя говореше с царя, дойде и пророк Натан.

23 И известявайки на царя, рекоха: Ето, пророка Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.

24 И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?

25 Защото той слезе днес, та закла говеда, угоени телци, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове и военачалниците, и свещеника Авиатара: и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!

26 А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.

27 От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми подир него?

28 Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.

29 И царят се закле, казвайки: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,

30 непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.

31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, та се поклони на царя и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!

32 Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя.

33 И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион;

34 и свещеник Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон!

35 Тогава качете се тук подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда.

36 А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя!

37 Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми Давида.

38 И така, свещеник Садок, пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха, та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион.

39 И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане, та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон!

40 И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.

41 А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбния звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван?

42 Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара, дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.

43 А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;

44 и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска;

45 И свещеникът Садок и пророкът Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули.

46 При това, Соломон седна на престола на царството.

47 Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони както беше на леглото си.

48 Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.

49 Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки, отидоха всеки по пътя си.

50 А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара.

51 И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.

52 И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.

53 И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.

1 И когато наближи на Давида времето да умре, заръча на сина си Соломона, казвайки:

2 Аз отивам в пътя на целия свят; ти, прочее, се крепи и бъди мъжествен.

3 Пази заръчванията на Господа твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази повеленията Му и заявленията Му, според както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш и накъдето и да се обръщаш;

4 За да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина, от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липса от тебе мъж върху Израилевия престол.

5 Освен това, ти знаеш какво и стори Иоав Саруиният син, и какво направи на двамата военачалници на Израилевите войски, - на Авенира Нировия син и на Амаса Етеровия син, - които уби, като проля боева кръв в мирно време, и обагри с боева кръв пояса, който бе около кръста му, и обущата, които бяха на нозете му.

6 Постъпвай, прочее, според мъдростта си, и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.

7 Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай, и нека бъдат между ония, които ядат на трапезата ти; защото така с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома.

8 И ето с тебе вениаминецът Семей Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Иордан, и заклех му се в Господа, като рекох: Няма да те убия с меч.

9 Сега, прочее, да го не считат за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш, що трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

10 И така, Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град.

11 А времето, през което Давид царува над Израиля, беше четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим.

12 И Соломон седна на престола на баща си Давида; и царството му се закрепи твърдо.

13 Тогава Адония, Агитиният син, дойде при Витсавее, Соломоновата майка. А тя каза: С мир ли идеш? И рече: С мир.

14 После рече: Имам да ти кажа една дума. И тя рече: Казвай:

15 Тогава той каза: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството, и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си с ожидане, за да царувам; обаче царството се отклони, та се падна на брата ми, защото от Господа му дойде.

16 Сега, прочее, имам една просба към тебе: не ми я отричай. И тя му рече: Казвай.

17 И рече: Кажи, моля, на цар Соломона (защото не ще да ти откаже това) да ми даде за жена сунамката Ависага.

18 А Витсавее рече: Добре; аз ще говоря за тебе на царя.

19 И така, Витсавее влезе при цар Соломона да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне, и поклони й се; сетне, като седна на престола си, каза да положат престол и за царевата майка; и тя седна отдясно му.

20 Тогава тя каза: Една малка просба имам към тебе; не ми я отричай. А царят й рече: Проси, майко моя, защото няма да ти откажа.

21 И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брата ти Адония за жена.

22 Но цар Соломон в отговор рече на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? искай за него и царството, (защото ми е по-голям брат); да! за него, за свещеника Авиатара и за Иоава Саруиния син.

23 Тогава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако Адония не е изговорил тая дума против живота си.

24 Сега, прочее, заклевам се в живота на Господа, Който ме утвърди и ме тури да седна на престола на баща ми Давида, и Който ми направи дом, според както се е обещал, днес непременно Адония ще бъде умъртвен.

25 И тъй, цар Соломон прати да изпълни заповедта му Ванаия Иодаевият син, който го нападна; и той умря.

26 А на свещеника Авиатара царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Иеова пред баща ми Давида, и понеже си страдал всичко, което е страдал и баща ми.

27 Така Соломон отблъсна Авиатара да не бъде свещеник Господу, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом.

28 И когато за това стигна слух до Иоава, (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не беше клонил след Авесалома), Иоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара.

29 И извести се на цар Соломона: Иоав побягна в Господния шатър, и, ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Ванаия Иодаевият син, като каза: Иди, нападни го.

30 И тъй, Ванаия дойде в Господния шатър, та му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не, но тук ще умра. И Ванаия извести на царя, казвайки: Така каза Иоав, и такъв отговор ми даде.

31 А царят му рече: Направи според както е рекъл; нападни го и погреби го, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Иоав е пролял.

32 Господ ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, та ги уби с меч, без да знае баща ми Давид, - Авенира Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса Етеровия син, Юдовия военачалник.

33 Така ще се възвърне кръвта им на Иоавовата глава и на главата на потомството му до века; а на Давида, на потомството му,на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа до века.

34 Тогава Ванаия, Иодаевият син, влезе да го нападна и го уби: и погребан бе у дома си в пустинята.

35 И вместо него царят постави свещеника Садока.

36 Тогава царят прати да повикат Семея, и рече му: Построй си къща в Ерусалим и живей там и да не излезеш от там на никъде;

37 защото, знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит; кръвта ти ще бъде на твоята глава.

38 И Семей рече на царя: Добра е думата; според както каза господарят ми царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доволно време.

39 А след три години, двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхуса, Мааховия син; и известиха на Семея, казвайки: Ето, слугите ти са в Гет.

40 Тогава Семей, като стана, та оседла осела си, отиде в Гет при Анхуса, за да потърси слугите си; и Семей отиде, та доведе слугите си от Гет.

41 И извести се на Соломона, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.

42 Тогава царят прати да повикат Семея, и му рече: Не те ли заклех в Господа и те предупредих, като рекох: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш вън, где и да е, непременно ще умреш; и ти ми рече: Добра е думата, която чух?

43 Защо, прочее, не опази Господната клетва и заповедта, която ти дадох?

44 Царят още каза на Семея: Ти знаеш всичкото зло, сторено на баща ми Давида, което се таи в сърцето ти; затова, Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;

45 а цар Соломон ще бъде благословен, и Давидовият престол утвърден пред Господа до века.

46 Тогава царят заповяда на Ванаия Иодаевия син; и той излезе, та го нападна; и той умря. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.
ГЛАВА 3

1 А Соломон се сроди с египетския цар Фараона, като взе Фараоновата дъщеря; и доведе я да живее в Давидовия град догде да свърши съграждането на своя дом, и на Господния дом и на стената около Ерусалим.

2 Но людете жертвуваха по високите места, понеже до онова време нямаше дом, съграден за Господното име.

3 И Соломон възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида; само че жертвуваше и кадеше по високите места.

4 И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар.

5 А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.

6 А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

7 И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; не зная как да се обхождам ( Еврейски: Да излизам и да влизам ).

8 И слугата Ти е всред Твоите люде, които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат.

9 Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ;

10 И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.

11 И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие,

12 ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.

13 А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.

14 И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

15 И събуди се Соломон; и, ето, бе сън. След това, дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.

16 Тогава дойдоха при царя две блудници, та застанаха пред него.

17 И едната жена рече: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и аз родих като живеех с нея в къщата.

18 И на третия ден, откакто родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.

19 И през нощта умрял синът на тая жена, понеже го налегнала.

20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от при мене, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха.

21 И в зори като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.

22 А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.

23 Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

24 И царят рече: Донесете ми нож. И донесох нож пред царя.

25 И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.

26 Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О, господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

27 Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива; тя е майка му.

28 И целият Израил чу за съда, който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.